Според президента Реджеп Таюп Ердоган, провалилият се опит за военен преврат в петъчната нощ е инспириран и подготвен от последователи на Гюлен – някогашен негов близък съюзник, който обаче през последните години стана все по-критичен към авторитарните претенции на Ердоган. Неговото движение критикува режима както за неговата корумпираност, така и за погазването на принципите на демокрацията. Според държавните турски медии Гюлен продължава да поддържа своите позиции сред армията и съдебната система, срещу които бяха насочените хилядите арести в събота.

Трябва да се признае, че движението на Гюлен официално отрече всякаква съпричастност към действията на част от военните в петък. В събота обаче, след реч на Ердоган и негов призив до президента Обама да екстрадира Гюлен държавният секретар Джон Кери заяви, че САЩ са готови да участват в разследване на опита за преврат, особено по отношение на подбудителите. Кери поиска доказателства и каза, че евентуалната екстрадиция е юридически процес, който трябва да следва американските закони и да не зависи от договореност между президентите на двете страни.

Снимка на Ройтерс на имението, в което живее Гюлен в Пенсилвания

Все пак останаха съмнения, че Ердоган е готов да рискува ново влошаване на отношенията със САЩ заради екстрадицията на Гюлен и даже рискува бъдещето на ситуацията в Близкия изток, затваряйки въздушното пространство на Турция и спирайки електрозахранването за базата на турските ВВС в Инджирлик, прекратявайки по този начин операциите на САЩ срещу Ислямска държава.

Кой е Фетхуллах Гюлен и как той се озовава в Пенсилвания?

Роден е на 27 април 1941 г. в село Коруджук, околия Хасанкале (Песинлер), област Ерзурум, Турция в семейство на селски имам. Поради назначание на баща си прекъсва началното си образование и по-късно го завършва задочно. Взема уроци по арабски от баща си и изучава специална форма на наизустяване на Корана – хафуз. На 14 години произнася първата си проповед. През 1959 г. се премества в Одрин. Отбива военната си служба. Работи като проповедник в Одрин, Къркларели, Измир и проповядва в целия егейски регион.

От средата на 70-те години изнася лекции и проповеди в азиатска Турция, а след 1977 г. – и извън страната – в Германия. Оттогава почва да изнася проповеди и в Истанбул. На негова проповед в джамията „Султанахмед“ в Истанбул през септември 1977 г. присъстват тогавашният премиер Сюлейман Демирел и външният министър Чаглаянгил. След военния преврат от 1980 г. практически няма възможност да проповядва и подава оставка като проповедник. В края на 80-те години възобновява проповедническата си дейност. Междувременно пише статии и книги, изнася лекции, развива своята философска концепция. Поддържа близки връзки с политици като Демирел, Торгут Йозал, Тансу Чилер, Бюлент Еджевит, Месут Йълмъз.

Играе важна роля в кампанията за подпомагане на мюсюлманите в бивша Югославия, особено в Босна и Херцеговина. Активен пропагандатор на идеята за диалог между религиите – има срещи с Вселенския патриарх Вартоломей, с американския кардинал Джон О“Конър, с папа Йоан Павел ІІ.

Неговата философска концепция е представена в серия от книги от поредицата „Безкрайна светлина“. Книгата е преведена и на български език и е представена през март 2006 г. в Аулата на СУ от видни български арабисти.

През 2008 г. сп. „Форин полиси“ направи анкета за стоте най-видни съвременни интелектуалци, в която Фетхуллах Гюлен бе поставен на първо място. Същата година ИК Труд издаде книгата му „Към глобална цивилизация на любов и толерантност“. По повод на идеите на Гюлен проф. дфн Александър Федотов казва: „За да се разбере учението на Фетхуллах Гюлен е необходима вяра… Имам предвид вярата, като акт на приемане на неговите истини, като начин за построяване на отношения с останалите хора, като висши критерии за почтенност, добронамереност и доброжелателност“.

От съюзник до враг № 1 на Ердоган 

Първоначално Гюлен е съюзник на Ердоган. По-късно обаче Ердоган го възприема за свой основен враг, обвинявайки симпатизантите на Гюлен, че готвят свалянето на правителството му. Гюлен избягва от Турция през 1999 г. Той е съден задочно и Ердоган иска той да бъде екстрадиран в Турция, но САЩ отказват. По-късно той поисква специална виза за влизане в САЩ, но Департамента за вътрешна сигурност я отказва. Заведено е дело през 2007 г. в съответния окръжен съд във Филаделфия на основание, че Гюлен е „ръководител на движението с негово име“ и че той е важна личност като педагог, който „надзирава“ създаването на образователна мрежа в САЩ и в други страни.

През 2008 г. той получава зелена карта и живее в специален център за отдих от 26 акра (около 100 дка) в Сейлърсбърг, окръг Монро в Пенсилвания. Според съседите „това са най-приятните съседи, които сме имали. Те ни дават храна и винаги ни канят за вечеря. Те ни дадоха работа, когато веднъж останах безработен“.

Протести срещу Гюлен в САЩ

Философът ислямист Гюлен пропагандира философска система, която е смесица на мистична форма на исляма, съчетана със силна привързаност към демокрацията, образованието, науката и диалога между различните религии. Именно там е може би конфликтът с Ердоган, който пропагандира една специфична форма на неоосманизъм, коята влиза в конфликт с турския секуларизъм.

Движението на Гюлен се нарича „Алианс за споделени ценности“ и винаги се е противопоставяло и осъждало намесата на военните във вътрешната политика на страната. Това не пречи на Ердоган днес да твърди, че „най-големият терорист в страната седи на спокойствие там в Пенсилвания“ и да иска от президента Обама да докаже, че Турция е стратегически съюзник на САЩ, предавайки Гюлен на турското правосъдие. 

 Училищата Гюлен в САЩ и по света

Гюлен има силно влияние сред мюсюлманите в цял свят и особено в САЩ. Той поддържа мрежа от частни ислямски училища по цял свят – само в САЩ техният брой е над 160 такива училища, имащи лиценз за преподаване според законите на отделните щати. Тези училища – имащи т.нар. неофициална „Харта Гюлен“ се обслужват от хора, най-често турци, членове или свързани с движението на Гюлен. Сред тях са и т. нар. „Училища Хармония“ в Тексас, които получават милиони долари грантове от американското правителство и които показват най-високите резултати сред учениците в съответните общности (такова училище има и в столицата Вашингтон).

Тези общо около 1000 училища отричат всякаква връзка с Гюлен, който според експертите проповядва умерен ислям, а и неговото движение отрича връзката си с тези училища. Според Шарън Хигинс, която ги е проучвала, представителите на тези специални училища отричат връзката си с Гюлен, но според нея тази мрежа от училища е най-многочислената мрежа от подобни специални училища в САЩ.

Тези училища са обект на спорове, тъй като има обвинения, че ръководителите им – най-често турци, предпочитат турски бизнесмени при договори с училищата вместо да предпочетат други фирми, които предлагат по-ниски оферти. Има и обвинения, че в тези училища се наемат като учители голям брой турци, които идват с визи тип H1-B като така в страната влизат ислямисти, които пропагандират турската култура и ислямски ценности чрез учебните програми и културния обмен.Според критиците тези училища са скрита пропаганда на движението на Гюлен и ги обвиняват в непрозрачни практики.

Така например един репортаж от 2010 г. в USA Today цитира „официални публикации от неправителствения сектор показващи, че почти всички от тези училища са открити или функционират с помощта на вдъхновените от Гюлен „групи за диалог“, които като НПО пропагандират турската култура. В един случай, създадената в Охайо Академия за хоризонтите на науката в Спрингфийлд подписва през 2005 г. договор за отдаване под наем на сграда на свързаната с нея Фондация Ниагара в Чикаго, която пропагандира философията на Гюлен за „мир,взаимно уважение и култура на съвместното съществуване“.

Местни образователни дейци в отделните щати посочват, че в тези училища се учи турски език и култура като елемент от учебните им планове, но в тях не се изучава ислям. На практика, местната общественост не протестира срещу съществувавето им, единстваният проблем в щати като Охайо, Илинойс, а и Тексас е, че в тях се наемат стотици турци, дошли законно с визи за работа в САЩ.

Друга причина за недоволство е използването на публични, особено федерални грантове за финансово облагодетелстване на привържениците на Гюлен. Според свидетелски показания при слушания за откриване на подобно ново училище в Чикаго, учителите турци са давали 40% от своите заплати за секретен фонд, обслужващ движението на Гюлен. През май тази година турското правителство е наело юридическа фирма, която да подаде иск срещу функционирането на училищата „Хармония“ в Тексас. В отговор, директорът на мрежата „Хармония“ в Тексас заяви, че тези действия са политически мотивирани.

*    *    *

Очевидно, в случващото се днес има много политика и личностни страсти. Струва си, може би, в заключение да припомним мнението на д-р Желю Желев за Фетхуллах Гюлен:

„Според мен правилно и много находчиво Гюлен свързва пътя към цивилизацията със защитата на човешките права и гражданските свободи на отделния човек. Той ни води към основните категории, с които по необходимост се борави в тази материя. Всъщност и двете категории – култура и цивилизация, боравят с основните човешки ценности, това е общото между тях. Една култура става цивилизация, когато на върха на ценностната пирамида е поставен човекът“.

Така че въпросът остава открит – може ли този човек да е в дъното на поредния опит за военен преврат в историята на Турция? Или пък той е само повод за Ердоган да оправдае разчистването на пътя си към авторитарната еднолична диктатура, облечена в одеждите на народната любов и демократичните процедури?

Източник: Студия Трансмедия