Архив за етикет: секуларизъм

Папа Франциск: Ако говоря за ислямско насилие, трябва да говоря и за католическо насилие

“Аз не обичам да говоря за ислямско насилие, защото, преглеждайки вестниците, всеки ден виждам насилия, дори в Италия: този убил годеницата си, онзи убил тъщата си, а друг… и това са кръстени католици, нали! Това са жестоки католици. Ако говоря за ислямско насилие, трябва да говоря и за католическо насилие. Не, не всички мюсюлмани са жестоки, не всички католици са жестоки. Това е като в гювеча – има всичко…”

В самолета на връщане от Световните дни на младежта в Краков, папа Франциск обясни пред журналисти възгледа си за атентатите, извършени в името на исляма. Пълният текст на отговорите му публикува “Фигаро”.

Автор: Гласове

Има насилници в тази религия… Едно нещо е вярно: мисля, че почти във всички религии има малка група фундаменталисти. Ние също ги имаме. Когато фундаментализмът идва да убие… но може да се убива и с езика, както казваше апостол Яков, това не съм го казал аз. Може също да се убива с нож, нали?

Мисля, че не е справедливо да се идентифицира исляма с насилието,

не е справедливо и не е вярно. Имах дълъг разговор с великия имам на университета “Ал Азхар” и знам какво мислят те. Те търсят мира, срещата. Нунцият в една африканска страна ми разказа, че в столицата, в която се намира, винаги има опашка от хора, за да преминат през свещената врата на юбилея на милосърдието.

Някои, католиците, стигат до изповедалнята, но мнозинството продължават, за да се помолят на олтара на Дева Мария. Това са мюсюлмани, които искат да отбележат юбилея. Това са братя! Когато пристигнах в Централноафриканската република, отидох да ги видя и имамът също се качи в папамобила. Можем добре да живеем заедно.

Има малки групи фундаменталисти. И аз се питам, това е въпрос: колко младежи оставихме ние, европейците, лишени от идеал, които нямат работа, посягат към наркотиците, алкохола. Те отиват там и се записват във фундаменталистки групи.

Да, можем да кажем, че така наречената ИДИЛ е Ислямска държава, която се представя като жестока. Когато представят личната си карта, те показват как убиват египтяните на либийските брегове, но това е малка фундаменталистка група, която се нарича ИДИЛ.

Но не може да се каже, не е вярно и не е справедливо, че ислямът е терористичен.

Тероризмът е навсякъде. Помислете за племенния тероризъм в някои африкански страни. Тероризмът е също… не знам дали мога да го кажа, защото е малко опасно, но тероризмът израства, когато няма друг избор. И в центъра на световната икономика е Богът на парите, а не човекът, мъжът и жената, ето това е първият тероризъм. Той прогони чудото на сътворението, мъжа и жената, и постави там парите. Това е фундаментален тероризъм срещу цялото човечество. Трябва да помислим за това”.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: Гласове

Кой е Фетхуллах Гюлен? Човекът, който според Ердоган е виновникът за случващото се в Турция

Човекът, който според силните на деня в Турция стои зад проваления опит за военен преврат е теологът-ислямист и философ Фетхуллах Гюлен. Закономерно се задава въпросът – това ли е основният враг на президента Ердоган и може ли реално той от самоналоженото изгнание в провинциалните райони на американския щат Пенсилвания да има толкова силно влияние, че да изправи на нокти авторитарен режим, който има на разположение втората по сила и численост армия в НАТО? И доколко силата на идеите може да се окаже по-голяма от силата на танковете, самолетите и военните фрегати?

Автор: доц. Костадин ГРОЗЕВ, СУ „Климент Охридски“

 

Вляво – Фетхуллах Гюлен – вдясно Реджеп Ердоган: Довчера съмшленици, днес непримирими врагове….

Според президента Реджеп Таюп Ердоган, провалилият се опит за военен преврат в петъчната нощ е инспириран и подготвен от последователи на Гюлен – някогашен негов близък съюзник, който обаче през последните години стана все по-критичен към авторитарните претенции на Ердоган. Неговото движение критикува режима както за неговата корумпираност, така и за погазването на принципите на демокрацията. Според държавните турски медии Гюлен продължава да поддържа своите позиции сред армията и съдебната система, срещу които бяха насочените хилядите арести в събота.

Трябва да се признае, че движението на Гюлен официално отрече всякаква съпричастност към действията на част от военните в петък. В събота обаче, след реч на Ердоган и негов призив до президента Обама да екстрадира Гюлен държавният секретар Джон Кери заяви, че САЩ са готови да участват в разследване на опита за преврат, особено по отношение на подбудителите. Кери поиска доказателства и каза, че евентуалната екстрадиция е юридически процес, който трябва да следва американските закони и да не зависи от договореност между президентите на двете страни.

Снимка на Ройтерс на имението, в което живее Гюлен в Пенсилвания

Все пак останаха съмнения, че Ердоган е готов да рискува ново влошаване на отношенията със САЩ заради екстрадицията на Гюлен и даже рискува бъдещето на ситуацията в Близкия изток, затваряйки въздушното пространство на Турция и спирайки електрозахранването за базата на турските ВВС в Инджирлик, прекратявайки по този начин операциите на САЩ срещу Ислямска държава.

Кой е Фетхуллах Гюлен и как той се озовава в Пенсилвания?

Роден е на 27 април 1941 г. в село Коруджук, околия Хасанкале (Песинлер), област Ерзурум, Турция в семейство на селски имам. Поради назначание на баща си прекъсва началното си образование и по-късно го завършва задочно. Взема уроци по арабски от баща си и изучава специална форма на наизустяване на Корана – хафуз. На 14 години произнася първата си проповед. През 1959 г. се премества в Одрин. Отбива военната си служба. Работи като проповедник в Одрин, Къркларели, Измир и проповядва в целия егейски регион.

От средата на 70-те години изнася лекции и проповеди в азиатска Турция, а след 1977 г. – и извън страната – в Германия. Оттогава почва да изнася проповеди и в Истанбул. На негова проповед в джамията „Султанахмед“ в Истанбул през септември 1977 г. присъстват тогавашният премиер Сюлейман Демирел и външният министър Чаглаянгил. След военния преврат от 1980 г. практически няма възможност да проповядва и подава оставка като проповедник. В края на 80-те години възобновява проповедническата си дейност. Междувременно пише статии и книги, изнася лекции, развива своята философска концепция. Поддържа близки връзки с политици като Демирел, Торгут Йозал, Тансу Чилер, Бюлент Еджевит, Месут Йълмъз.

Играе важна роля в кампанията за подпомагане на мюсюлманите в бивша Югославия, особено в Босна и Херцеговина. Активен пропагандатор на идеята за диалог между религиите – има срещи с Вселенския патриарх Вартоломей, с американския кардинал Джон О“Конър, с папа Йоан Павел ІІ.

Неговата философска концепция е представена в серия от книги от поредицата „Безкрайна светлина“. Книгата е преведена и на български език и е представена през март 2006 г. в Аулата на СУ от видни български арабисти.

През 2008 г. сп. „Форин полиси“ направи анкета за стоте най-видни съвременни интелектуалци, в която Фетхуллах Гюлен бе поставен на първо място. Същата година ИК Труд издаде книгата му „Към глобална цивилизация на любов и толерантност“. По повод на идеите на Гюлен проф. дфн Александър Федотов казва: „За да се разбере учението на Фетхуллах Гюлен е необходима вяра… Имам предвид вярата, като акт на приемане на неговите истини, като начин за построяване на отношения с останалите хора, като висши критерии за почтенност, добронамереност и доброжелателност“.

От съюзник до враг № 1 на Ердоган 

Първоначално Гюлен е съюзник на Ердоган. По-късно обаче Ердоган го възприема за свой основен враг, обвинявайки симпатизантите на Гюлен, че готвят свалянето на правителството му. Гюлен избягва от Турция през 1999 г. Той е съден задочно и Ердоган иска той да бъде екстрадиран в Турция, но САЩ отказват. По-късно той поисква специална виза за влизане в САЩ, но Департамента за вътрешна сигурност я отказва. Заведено е дело през 2007 г. в съответния окръжен съд във Филаделфия на основание, че Гюлен е „ръководител на движението с негово име“ и че той е важна личност като педагог, който „надзирава“ създаването на образователна мрежа в САЩ и в други страни.

През 2008 г. той получава зелена карта и живее в специален център за отдих от 26 акра (около 100 дка) в Сейлърсбърг, окръг Монро в Пенсилвания. Според съседите „това са най-приятните съседи, които сме имали. Те ни дават храна и винаги ни канят за вечеря. Те ни дадоха работа, когато веднъж останах безработен“.

Протести срещу Гюлен в САЩ

Философът ислямист Гюлен пропагандира философска система, която е смесица на мистична форма на исляма, съчетана със силна привързаност към демокрацията, образованието, науката и диалога между различните религии. Именно там е може би конфликтът с Ердоган, който пропагандира една специфична форма на неоосманизъм, коята влиза в конфликт с турския секуларизъм.

Движението на Гюлен се нарича „Алианс за споделени ценности“ и винаги се е противопоставяло и осъждало намесата на военните във вътрешната политика на страната. Това не пречи на Ердоган днес да твърди, че „най-големият терорист в страната седи на спокойствие там в Пенсилвания“ и да иска от президента Обама да докаже, че Турция е стратегически съюзник на САЩ, предавайки Гюлен на турското правосъдие. 

 Училищата Гюлен в САЩ и по света

Гюлен има силно влияние сред мюсюлманите в цял свят и особено в САЩ. Той поддържа мрежа от частни ислямски училища по цял свят – само в САЩ техният брой е над 160 такива училища, имащи лиценз за преподаване според законите на отделните щати. Тези училища – имащи т.нар. неофициална „Харта Гюлен“ се обслужват от хора, най-често турци, членове или свързани с движението на Гюлен. Сред тях са и т. нар. „Училища Хармония“ в Тексас, които получават милиони долари грантове от американското правителство и които показват най-високите резултати сред учениците в съответните общности (такова училище има и в столицата Вашингтон).

Тези общо около 1000 училища отричат всякаква връзка с Гюлен, който според експертите проповядва умерен ислям, а и неговото движение отрича връзката си с тези училища. Според Шарън Хигинс, която ги е проучвала, представителите на тези специални училища отричат връзката си с Гюлен, но според нея тази мрежа от училища е най-многочислената мрежа от подобни специални училища в САЩ.

Тези училища са обект на спорове, тъй като има обвинения, че ръководителите им – най-често турци, предпочитат турски бизнесмени при договори с училищата вместо да предпочетат други фирми, които предлагат по-ниски оферти. Има и обвинения, че в тези училища се наемат като учители голям брой турци, които идват с визи тип H1-B като така в страната влизат ислямисти, които пропагандират турската култура и ислямски ценности чрез учебните програми и културния обмен.Според критиците тези училища са скрита пропаганда на движението на Гюлен и ги обвиняват в непрозрачни практики.

Така например един репортаж от 2010 г. в USA Today цитира „официални публикации от неправителствения сектор показващи, че почти всички от тези училища са открити или функционират с помощта на вдъхновените от Гюлен „групи за диалог“, които като НПО пропагандират турската култура. В един случай, създадената в Охайо Академия за хоризонтите на науката в Спрингфийлд подписва през 2005 г. договор за отдаване под наем на сграда на свързаната с нея Фондация Ниагара в Чикаго, която пропагандира философията на Гюлен за „мир,взаимно уважение и култура на съвместното съществуване“.

Местни образователни дейци в отделните щати посочват, че в тези училища се учи турски език и култура като елемент от учебните им планове, но в тях не се изучава ислям. На практика, местната общественост не протестира срещу съществувавето им, единстваният проблем в щати като Охайо, Илинойс, а и Тексас е, че в тях се наемат стотици турци, дошли законно с визи за работа в САЩ.

Друга причина за недоволство е използването на публични, особено федерални грантове за финансово облагодетелстване на привържениците на Гюлен. Според свидетелски показания при слушания за откриване на подобно ново училище в Чикаго, учителите турци са давали 40% от своите заплати за секретен фонд, обслужващ движението на Гюлен. През май тази година турското правителство е наело юридическа фирма, която да подаде иск срещу функционирането на училищата „Хармония“ в Тексас. В отговор, директорът на мрежата „Хармония“ в Тексас заяви, че тези действия са политически мотивирани.

*    *    *

Очевидно, в случващото се днес има много политика и личностни страсти. Струва си, може би, в заключение да припомним мнението на д-р Желю Желев за Фетхуллах Гюлен:

„Според мен правилно и много находчиво Гюлен свързва пътя към цивилизацията със защитата на човешките права и гражданските свободи на отделния човек. Той ни води към основните категории, с които по необходимост се борави в тази материя. Всъщност и двете категории – култура и цивилизация, боравят с основните човешки ценности, това е общото между тях. Една култура става цивилизация, когато на върха на ценностната пирамида е поставен човекът“.

Така че въпросът остава открит – може ли този човек да е в дъното на поредния опит за военен преврат в историята на Турция? Или пък той е само повод за Ердоган да оправдае разчистването на пътя си към авторитарната еднолична диктатура, облечена в одеждите на народната любов и демократичните процедури?

Източник: Студия Трансмедия

 

Полемика около жените в Османския харем

 Daily Mail, 14.03.2016

Съпругата на турският президент Реджеп Ердоган – Емине Ердоган, наскоро взе  участие в публична проява, чиято основна тема беше „Майките на османските султани с най-голяма следа в историята”. След края на проявата тя направи коментар върху темата за жените в Османския харем, които предизвикаха доста противоположни мнения в печата и социалните медии.

Барак Обама, Емине и Реджеб Ердоган, Мишел Обама

По време на събитието, състояло се в Анкара и посветено на османските султани, половинката на президента заяви дословно:

„Жените – представителки на Османската династия и харемът като институция винаги са провокирали коментари по темата. Учените-ориенталисти, със своите самонадеяни и спекулативни мнения и определения създадоха негативни възприятия на мястото на жените от Османската династия”.

Тя допълни : „В интерес на истината, когато разглеждахме техните писания, през повечето време попадахме на случаи на жени, пристрастени към материалните развлечения и притежаващи сила и амбиции.”

От друга стана, тя добави, че „харемът е по-скоро училище за членове на Османската династия – една учебна институция, в която подготвяли жените за живота, а също и за организиране на благотворителни дейности.”

С изказванията си по тази тема, Емине Ердоган породи големи негативни коментари в социалните медии. Известни опозиционни издания вдигнаха голям скандал по темана и не спестиха нито един коментар на г-жа и г-н Ердоган по темата.

А какво да кажем за известният историк – проф. Илбер Ортайлъ, човекът, на когото социалните медии и опозиционите издания винаги се възхищават? Той не говори ли за Османския харем по начин, много близък до този на Емине Ердоган ?

Всъщност, проф. Ортайлъ прави дори по-пламенни изказвания по темата. Ето какво казва той:

„ Жените в харема не са колектив за релаксиране, наслаждаване и прекарване на свободното време. Повечето от тях четат, пишат добре, за да превъзхождатостаналите в духовните занимания. През 50-те години на ХІХ в. жените от харема са били държавни служители на двореца Топкапъ“.

И още негови мнения:

„Във всички древни цивилизации има предприятие подобно на харема. Обратно на това, в което повечето хора вярват, харемът за източните мюсюлмани не е институция единствена по рода си, тя е универсална“.

„Абсурдно е харемът да се представя като гигантски архитектурен комплекс с дълги, изолирани коридори, безброй стаи и дворове с басейни, където голи наложници  плуват. Харемът е бил важен инструмент за новия административен манталитет, формиран през 16 век. Но в същото време е бил и трагично място.“

Примери за последното:

„Османският дворец е бил място, където нивото на грамотност било доста високо. Освен това, някои наложници имали правописни умения – толкова добри, колкото тези на синовете на султаните, на които служели. Нека не забравяме и онези като Хюрем султан, които били завършили езиково и литературно образование и можели да пишат поеми“.

„Жените от харема били майсторки на османската култура, език и музика. Тези, които по-късно били омъжени за външни лица, били известни сред обществото като „дами от Двореца” и разпространявали тази култура навсякъде.

„Харемът не е бил развлекателен център. Постоянно чуваме фантазиите на другите за харема. Те не са верни.”

Така стоят нещата – интересуваме се кой го е казал, вместо какво точно е казал. Поради тази причина, когато проф. Ортайлъ го казва, мнозина се възхищават, но когато първата дама на Република Турция го каже, започват протестите, каквато е аргументацията в про-правителствената преса. А важното е каква точно е била историческата истина, останала в документите, устните спомени и народната памет..

Източник: Студия Трансмедия

Превод: Марина Василева – студентка от ФНПП на СУ и участничка в Стажантската програма на СТ