Архив за етикет: тероризъм

Война и мир

КЪРВАВ ТЕРОР! Над 80 души загинаха при атентат в Ница

1708 прегледа0 коментара

Над 80 души загинаха и поне 100 са ранени при атентат в Ница. 35 тонен камион се е врязал в тълпата от хора на пешеходна алея, празнуващи националния празник на Франция.

КЪРВАВ ТЕРОР! Над 80 души загинаха при атентат в Ница

Сред жертвите има много деца, не е ясно от каква националност са. Превозното средство е минало през полицейската бариера и е започнал да гази пешеходците наред.
Шофьорът е на 31 години, френски гражданин от тунезийски произход. Имал е дребни криминални прояви до този момент.  Камионът е бил пълен с бутафорно оръжие. Полицията е ликвидирала шофьора на камиона. Преди да бъде убит, между полицията и терористът се е разразила стрелба.

В извънредна пресконференция президентът Франсоа Оланд заяви, че 10 000 военни ще помогнат за сигурността в страната. Той потвърди, че жертвите са най-малко 77, сред тях има и деца. Ужасени сме от това което се случи в Ница, след атаките от януари и ноември 2015 г. Франция ще остане силна и ще продължи битката с тероризма, заяви Оланд.

След като говори извънредно, Оланд каза още, че заедно с премиера Манюел Валс ще пътуват веднага към Ница. Вярваме, че това, което се случи в Ница е терористичен акт, заяви в изявление американският президент Барак Обама.

 

Ню Йорк. Съветът за сигурност на ООН е осъдил нападението във френския град Ница, наричайки го „варварска и подла терористична атака“, предаде ТАСС. В приетото четвъртък вечерта заявление за печата членовете на Съвета за сигурност изразиха съболезнования към семействата на загиналите и подчертаха необходимостта виновниците за него да бъдат привлечени под отговорност.

„Членовете на Съвета за сигурност решително осъждат варварската и подла терористична атака, извършена в Ница вечерта на 14 юли 2016 г., в резултат на която загинаха най-малко 77 души в това число деца и десетки бяха ранени“, пише в заявлението.

 

Бележка на редактора
Думите стават все по….излишни. Мантрите за единство в политиката на сигурността, борбата с тероризма, премахване на огнищата на войни и конфликти, мултикултурализъм, интеграция, че и правото на човек да живее с ценностите на цивилизацията, а не нейни жалки подобия, може и да си отиват. Но огънят продължават да гори там, където падне.
Страхът за единия екзистенц в общества, които довчера блестяха с патината на недосегаеми, гарантирани от една система, която очевидно се разпада, може и да не обземе всички. Но все повече хора се питат: Къде е тогава новото лидерство на 21 в. което трябва да поеме нещата в ръце, вместо да ги оставя на политици и институции, които произвеждат резолюции, препоръки, заявления и обръщения? Но в същото време остават безсилни към посегателствата на варварщината, насилието, несправедивостта в нейните „плуралистични форми“.
Философията може да осмисли всичко това. Разбира се в неговите рационални предели.  Работата на цивилизования човек, на модерния човек,  е да го превърне в свое кредо и живо дело. Така, както няма държава на философите, не може да има и държави, управлявани от политици, които нехаят, които казват, че „правят всичко“, а то се оказва едното нищо. Значи, че политиката се обръща  в твърде важно нещо, за да бъде оставена в ръцете на политиците. Е, така и на сцената излизат ако не непременно „масите“, то новите водачи, лидери, които  дори не се кичат с прозвиището елит.
Не, думите не могат станат излишни. Когато се замълчи, то е само защото става пределно ясно, че то е момент на равносметка и отрезвяване. А след него  следват и действия.  Така и трябва да бъде. В битката срещу глобалното зло, няма французи, германци, такива  родени в някогашните колонии дори, няма „богат беден“ , ляв и десен, че и твое-мое. Защото свободата е за всички. Както е Слънцето. Все още. И щом някой го затъмнява, щом тръгне да си връща за всичко, което не е в състояние дори да формулира, или облича в религиозни, псевдо-идеологически форми и „каузи“, повече от ясно е, че ще трябва да бъде обуздан. Защото Свободата започва от там откъдето тръгва и правото на всеки да бъде повече от „лузър“, поданик, почтен данъкоплатец даже. Но всъщност потенциална жертва на сеячите на страх, на търговците със смърт, подстрекателите на раздор и омраза между цели народи, региони, етноси и националности. 
Световната история дава такива примери. Макар, че няма да я повтаряме, още по-малко в раздела и за кръстоносните походи, Пелопонеските войни, 30 годишната война в Европа даже. На това дело, което изглежда императив на „третата модерност„, дошла с небивалия технологически прогрес, но и прибързано декларирани „победи“ и непознати довчера рискове /Бек/, си струва да се посвети човек. Защото то е посвещение в името на живота, а не на смъртта. Колкото и страшна по старите картини, толкова и жалка днес, в своята безпомощност да отклони милиони хора от волята да отстояват мястото си под слънцето на Свободата. 

Глобализация, Дискусии, Духовна сфера, Общество

Идейна онкология

1562 прегледа0 коментара
Автор: Елена КОНДРАТИЕВА-САЛГЕРО, „Взгляд“
Колко години и колко неглупави хора открито твърдят, че варварите, яростно защитавани от политкоректността, могат да превземат Европа с голи ръце, като парализират всички нейни жизнено важни органи и че това е най-злокачествената идеология, блокираща всички опити за съпротивление… А уж Световната здравна организация е там.“
Пропука ли се най-сетне черупката на т.нар. политкоректност на официалния Запад след атентатите в Брюксел и дали европейските граждани ще поискат своя нормален живот обратно. За това разсъждава Елена Кондратиева-Салгеро, журналист от Франция, главен редактор на парижкия литературен алманах „Глагол“.

 

Златно правило на симфоничния оркестър: ако си взел фалшив тон, погледни с възмущение съседа си така, че всички да забележат и никой да не се усъмни кой е виновен. Отдавна и успешно се прилага в идейните оркестрации.

От известно време обаче успехът е несигурен. Защото при прекалено голямото натрупване на фалшиви ноти с един и същи източник дори напълно лишените от слух започват да стават подозрителни.

Но ако си мислите, че този път в колективното европейско съзнание най-сетне е започнало обратното броене в полза на инстинкта за самосъхранение вследствие на чудовищни грешки и че нещо ясно, че то чувствително и сериозно се е променило – не се надявайте. И не ругайте напразно.

Колко години и колко неглупави хора открито твърдят, че варварите, яростно защитавани от политкоректността, могат да превземат Европа с голи ръце като парализират всички жизнено важни органи и че това е най-злокачествената идеология, блокираща всички опити за съпротивление… А уж Световната здравна организация е там.

Май наистина за емблема на Европейския съюз трябва да се използва сполучливата находка на един добър писател – лебед, рак и щука на лазурносин фон.

Все едно не опустяха улиците и терасите на кафенетата, концертните зали и ресторантите. Все едно хората не се гледат един друг във вагоните с особено внимание и нервна подозрителност. Те дори изобщо не се поглеждат – вторачени в таблетите и телефоните – там им разказват как живеят…

Най-мощната ваксина за оцеляване – навикът, започва видимо да дава страничен ефект. Едновременно с първоначалното чувство на абсолютен ужас се притъпява бдителността и изправени пред фактите, в съзнанието се настанява безизходицата.

Така ще върви животът отсега нататък: от взрив до взрив, с традиционните вопли, страхове и обещания в промеждутъците, но без нищо да се променя и без сериозна съпротива.

„Да се обединим, няма да се откажем, няма да позволим, няма да пестим усилия, ще затегнем контрола…“

На летищата ще претърсваме всеки, ще изхвърляме от багажа всички спрей дезодоранти, ще поставяме навсякъде хора с военна униформа с автомати, готови за стрелба. А докато те стоят и никъде не гърми – нека попируваме, както му е редът – да вдигнем тост за свободата, докато не са я гръмнали!

Тромави и без въздух автобуси, тряскащи се врати на метрото и скрибуцащи влакове, пълни с хора – като на заколение. А къде да се дянат? Не са принцове и белгийски монарси – опечалени пред публиката и дезертиращи в отдалечените си резиденции с тежка охрана.

Във Франция, знаете, повечето хора стават по тъмно и отиват в препълнения транспорт, за да изкарват хляба за семейството си и за онзи млад мъж без документи, с брада и кърпа на главата, с три съпруги в торбести дрехи с процеп за очите и неизвестен брой деца наоколо…

А в това време по централните френски телевизии безспирно въртят плочата на последния писък на политическата коректност – пропагандни клипове в защита – сетете се за кого и от кого?

В защита на милите, добри и абсолютно нещастни „умерени мюсюлмани“, които в клиповете жестоко се притесняват, унижават и почти унищожават физически не от техните радикални събратя, а от радикалните европейци с бръснати глави. И знаете ли как ги унищожават – направо ги преследват посред бял ден, повалят ги на земята и ги ритат… На всяка крачка!

Така че това беше и онази последна фалшива нота, която преля чашата с катран, досега представян като нектар…

Гласът зад кадър звучи сурово: „Расизмът, антисемитизмът, антимюсюлманските прояви започват с думи, а завършват с плюене, бой, кръв!“ Добре пипнато – не може да се оспори!

Проблемът обаче се оказа в това, че от известно време уморените от масираната пропаганда французи да се смирят и покаят пред новите завоеватели на тяхната цивилизация, отдавна и добре осъзнават, че показаното на екрана като добродетел, в действителност е точно обратното и взе да предизвиква точно обратната реакция.

Сайтовете на водещите вестници не смогват да трият унищожителните коментари и да блокират достъпа на такива потребители, до крайност възмутени от безсрамно откровената подмяна на понятия и събития. Дори на живеещите в сравнително „спокойни“ райони французи отдавна и добре им е известно, кой кого нагло и агресивно притеснява и кой на кого в крайна сметка безнаказано и жестоко трови живота.

Клиповете, фиксирани в „антирасистка“ кампания, усърдно защитават всички освен коренното бяло население на Европа, но успешно метастазиращата навсякъде идеология на политкоректността категорично забранява дори да се споменава за това. Коментари с думите „бели“ и „коренни жители“ се изтриват първи.

Но се получи провал. По телевизията показаха клипове от Светата неделя преди католическия Великден, които не пропуснаха да отбележат твърде големия брой хора около църквите. Доста по-голям, отколкото са очаквали, ако се отчете традиционната апатия на европейците към религията през последните години. От позамъглената памет на френското самосъзнание на Божи свят изведнъж избиха кълновете на старателно потъпквани асоциации…

Надигна се буря от възмущение към създателите на клиповете с директни обвинения в лъжи и безскрупулни фалшификации на истинската ситуация, която помете всички плахи опити на телевизиите да се оправдаят с причини като „да не се разпалва пожар“ и с призиви „да не се обобщава“.

За всички либералстващи медии този неприятен инцидент заседна като буца в гърлото, която те не можаха да преглътнат. Когато отгоре излязоха брюкселските събития, отдолу се чудеха как да свържат „умерените“ с „ужасените“…

На третия ден наред с обичайното безветрено вълнение в медиите не настъпиха никакви чувствителни промени.

Но и не ги очаквайте в обозримото бъдеще. Традиционната игра на аналитиците „намерете петте разлики“ в каканиженето на официалните лица след събитията в Ню Йорк, Мадрид, Париж, Кьолн, Брюксел (и другаде по картата на света), стана скучна и безинтересна.

Мога само да повторя това, за което пиша вече няколко години – на нас тепърва ни предстои да измерим степента на страданието, нагнетено от броя на невинните жертви и пролятата кръв. И най-сетне да се стигне до адекватна реакция на вече обхващащата целия свят идейна онкология.

Това е рак, господа. А вие се опитвате да го лекувате с лавандулов спирт.

Превод: Рени Нешкова

Източник: Гласове

Война и мир, Глобализация, Здравеопазване, Политика

Ядрените реактори на Белгия са под най-висока степен на заплаха

1527 прегледа0 коментара
На няколко поредни сесии посветени на комплексен анализ на  ключови проблеми на националната сигурност , „Философският клуб“ очерта ясни визии и ред мерки, които още сега трябва да влязат в сила. И да се задействат от ред български институции, преди да е станало късно. Но пустата уязвимост в ред сфери на обществото,  продължава да бъде замитана под килима на  самонадеяни министерски пресконференции. Всякакви, институционални фактори, и даже плеада от анонимни експерти, каквито събира под казионния  пряпорец вицето Кунева,  заливат медийната среда. А ентропията на риска нараства /Бек/ и  виси като  Дамоклиевия меч над България.
  • Да сте чули какво  предприемат за кибер сигурността, нашите отговорни институции, освен че се иска Нова агенция, след серия  „хаквания“ на централни ведомства и служби. А ДАНС и МВР, рес. подобни звена към тях се оказвали “ в начална фаза“.
  • Или пък мерки за решително опазване на хранителната сигурност на България, в един свят на арогантно проникване на ГМО продукти на пазара. . И системно натравяне на хората, за които с крокодилски сълзи  плачат обгрижващите ни по въпроса за „демографския проблем“ . Че кой ще „ви ражда“,  то да не е бай Пенчово Кубадински време…
  • А Козлодуй, а толкова септични ями и бараки с токсични елементи, които пороите и тази пролет проядоха с ръжда. И поради липса на пари, недостиг на криви лопати,  и едно безнаказано безхаберие,  институциите нехаят, затънали в комплексни зависимости.
  • И  докога, дами и господа,  ще седите чинно в офисите си, изпълнявайки указанията да спасявате собствената си кожа, нейде там на 2000 км. от София, или дори тук на завет? Че той Чернобил бе и  вододелът между един провален исторически елит, а сетне и патологичен егоцентризъм на който се нагледахме. Респективно безвъзвратно сбогом със самонадеяната простотия прескочили културални „тегели“ на цивилизацията.
  •  Е, гледайте там през прозорците.  Но за нас тук, от двете страни на Балкана, отдавна  е ясно: „Докато умните се наумуват – лудите се налудуват“. И на скоудоумия от типа на това, че „спасение дебне отвсякъде“ /Илия Траянов/, тук при нас дойде предела. Камо  ли пък пак да ви видим в предизборните листи, които България вече пише със свито сърце. Но с ясна воля че „така и с най-вече с такива“, повече не може. ..
Бележка на редактора.

Имаме нареждане, който е в сградата, да не я напуска, а който не е дошъл до тук, да си стои вкъщи, не става дума изобщо за евакуация, просто трябва да си седим в офисите, заяви за Фрогнюз от Брюксел журналистът Статул Карабашев, който работи в пресцентъра на ЕНП.

Страхотни мерки за сигурност има около сградите, блокирани са улиците, всички входове, патрулират бронетранспортьори. Положението е обсадно, като на война, навън лети хеликоптер, вият сирени… От месеци наред сме в това състояние, но в момента е драстично, добави той.

Всички български евродепутати са тук, един-единствен го няма, но останалите са в сградата. Провеждат се някои заседания, защото днес и утре са последни дни, от четвъртък започват Великденските празници тук и особено от утре всички ще пътуват, 90% от нас са с билети за някъде, но много се съмнявам, че ще отворят летището, там има големи щети, каза Карабашев.

В това положение сме от месеци наред и степента само се прехвърля от 3-та на 4-та, от 4-та на 3-та. Това е непрекъснато, защото се очакваше, че нещо подобно ще се случи в Брюксел и ето че днес гръмна.

Два са вариантите – или атаките са били планирани точно преди великденските празници или са за отмъщение на ареста на Абдеслам от онзи ден. Почеркът е абсолютно същият като при парижките атентати, което отвежда натам повече.

От днес трафикът по гарите или летищата е много засилен. Сега ще има всякакви предположения. току-що получихме по вътрешната поща съобщение, че под най-висока степен на заплаха са ядрените реактори на Белгия и сега полиция и военни започват да ги ограждат. Това е превантивна мярка, заяви Карабашев.
На челната снимка: Статул Карабашев

Източник: Фрогнюз