Архив за етикет: трета модерност

Неправителствените организации и заблудата на гражданското общество

Въпреки че се наричат „неправителствени”, неправителствените организации (НПО) често получават значително финансиране от правителства, а понякога изпълняват и политически програми.

 

Автор: Джордж Фридман*, Стратфор

Обобщение

Неправителствена организация често е подвеждащ етикет. През последните няколко десетилетия се появи ново явление – НПО, подкрепяни от държавата. Подобни групи формално са независими от правителствата, но в действителност разчитат на държавна подкрепа и средства – било то вътрешни или външни.

• В Централна и Източна Европа, а и на Балканите чуждестранни правителства – западни и руски – използват НПО, за да постигат своите геополитически цели.

• Участието на организации като USAID и NED във финансирането на прозападните НПО е създало страх и подозрение, че западните правителства се опитват да подстрекават цветни революции – популярните протестни движения, които целят промяна на режима. НПО на територията на бившия комунистически блок до голяма степен не са финансово жизнеспособни без държавна или чуждестранна подкрепа.

• Въпреки че Западът и Русия използват НПО, финансирането на тези организации не е много ефективен метод за влияние върху общественото мнение.

Въведение

Гражданското общество е сфера, която по дефиниция е извън обхвата на правителствата. След пътуване до Америка през 30-те години на ХІХ век Алексис дьо Токвил е дълбоко впечатлен от американското гражданско общество. В своя труд „Демокрацията на Америка” той пише: „При всяко ново начинание във Франция се сблъскваш с правителството, а в Англия с някоя високопоставена персона; в Съединените щати обаче със сигурност ще намериш съмишленик”.

Мислители като Токвил са оценявали и са се застъпвали за разделението на частния от обществения живот и способността за организиране извън рамките на държавата. Гражданското общество включва различни групи – от бизнес асоциации до момичета скаути, от благотворителни организации до боулинг лиги. Това са форми на организация, политически или неполитически, където правителството не играе никаква роля.

В рамките на гражданското общество съществува подгрупа, която обикновено се определя като неправителствени организации (НПО). Това са организации с нестопанска цел, които предоставят услуги, провеждат научни изследвания или осигуряват защита. Както подсказва името им, на теория те са здраво втъкани в гражданското общество, нямат връзки с правителството и често играят роля дори на своеобразен коректор на държавното управление.

Но много неправителствени организации всъщност не представляват точно това. През последните десетилетия се появи един нов феномен – НПО, подкрепяни от държавата. Това са групи, които формално са независими от правителствата, но в действителност разчитат на държавна подкрепа и финансиране, било то национално или чуждо. Правителствата използват тези организации като инструменти за изграждане на влияние и постигане на цели, които не могат да реализират пряко.

Този феномен е най-силно изразен в Централна и Източна Европа, както и на Балканите, където чуждестранни правителства – както от страна на Запада, така и на Русия – използват НПО, за да подсилят своите геополитически позиции. В този регион финансови, а понякога и юридически ограничения не позволяват възникването на напълно независими от влиянието на правителството неправителствени организации.

Следователно НПО често е подвеждащ етикет, който прикрива политическо намерение. Политическото финансиране на НПО създава нов вид политически организации. Те притежават амбивалентна същност. Превърнали са се в правителствени организации, следователно вече не са част от гражданското общество.

Западът и Русия: НПО, подкрепяни от правителства

Понякога НПО се използват от правителствата и разузнавателните служби, за да разширят влиянието им, а и да изпълняват определени стратегически цели. По време на Студената война западни и съветски разузнавателни агенции активно се стремят да влияят над местни групи в държави, представляващи интерес. ЦРУ тайно финансира частни организации, освен медии и политически партии, за да помогнат при оформянето на масовото обществено мнение в Европа.

Когато през 80-те години на ХХ век е създаден Националният фонд за демокрация (NED), едно от основните средства на Съединените щати за подкрепа на неправителствените организации в чужбина, той е предвиден като публично-частно партньорство в голяма степен за да се предпази от намеса или обвинения за участие на разузнавателни служби. Независимо от това NED все още разчита на финанси от американското правителство за много от 1200-та гранта, предназначени за НПО в чужбина всяка година.

Финансовата зависимост от правителството на САЩ и отпускането на средства за НПО, които насърчават социални каузи и политически програми (а понякога и антиправителствени дейности в родните страни на неправителствените организации), съответстващи на интересите на САЩ, изложи NED и други институции, които получават пари от правителството – като Американската агенция за международно развитие (USAID), Националния демократически институт (NDI) и Международния републикански институт (IRI) – на съмнения за постоянно сътрудничество с ЦРУ.

През последните двадесет и пет години NED, USAID, NDI, IRI, техните германски колеги – фондациите „Фридрих Еберт Щитфунг” и „Конрад Аденауер Щитфунг”, и много други държавни и частни фондации подкрепят неправителствени организации в Централна и Източна Европа, които насърчават демократичното управление, честните избори, обучението на младежи и активисти, борбата с корупцията и непрозрачността. Тези проекти са финансирани отчасти за да подсилят прозападните движения в региона, а и да насърчават процесите на европейска интеграция в държави като Молдова и Украйна.

Експанзията на ЕС

 

НПО в Украйна, която Русия смята за ключов стратегически буфер и където Вашингтон и Кремъл се конкурират за влияние, са получили значително финансиране, пряко и косвено, от западните правителства. Според USAID основните чуждестранни финансиращи институции в Украйна са USAID, шведската Агенция за международно сътрудничество (правителствена организация), фондация „Мот” (частна американска институция), Международната фондация „Ренесанс” (клон на американската частна фондация „Отворено общество”) и Департамента за международно развитие (правителствена организация) в Обединеното кралство.

Смята се, че между 1992 и 2014 година САЩ са похарчили между 3 и 5 милиарда долара в помощ на Украйна. През последното десетилетие значителна част от тази помощ отива в НПО и особено в организации, които работят по проблеми на управлението, корупцията и демокрацията, както и за групи, замесени в прозападната Оранжева революция през 2004 година.

Например „Нов гражданин” e коалиция от неправителствени организации, участвала в организирането на първия кръг от протести срещу правителството на украинския президент Виктор Янукович през 2013 година и по-късно разширила дейността си в движението „Майдан”, което в крайна сметка води до падането на кабинета. Преди това „Нов гражданин” се финансира от организации, които получават средства от американското правителство. Субсидиите на САЩ за украинските НПО често са разпределяни за обучение на активисти или наблюдатели на избори и в някои случаи достигат стотици хиляди долари.

Усилията на САЩ продължават дори и след падането на кабинета на Янукович. Скорошен пример за американската дейност в Украйна е въвеждането в употреба на системата на NDI за онлайн управление на контакти. Тя дава възможност украинските НПО и членовете на парламента да се свързват с избирателите чрез изпращане на текстове и имейли до хиляди поддръжници. Някои проекти на неправителствени организации, финансирани от правителството на САЩ, обаче не прикриват стратегическите си цели. IRI, с финансиране от NED, в момента изпълнява проект за „разработване на политически коалиции и произвеждане на материали, развенчаващи измамните руски кампании”.

Участието на организации като USAID и NED във финансирането на проекти за демокрация и на прозападни НПО е създало едновременно страх и подозрения сред някои правителства в региона, че Западът се опитва да подстрекава цветни революции – популярните протестни движения, насочени към промяна на режима. В страни като Беларус, Азербайджан и Русия се полагат сериозни усилия да се ограничи възможността на НПО да получават и да използват външно финансиране. Редно е да се отбележи, че през юли 2015 година NED стана първата чуждестранна организация, забранена в Русия по силата на закона на Кремъл срещу „нежелани” международни неправителствени организации.

Подобно на САЩ и някои западни правителства, Русия също финансира НПО и използва тези организации, за да подпомага своите геополитически цели. Има доказателства за сериозни връзки между руските разузнавателни служби, по-специално ФСБ, и подкрепяни от Кремъл НПО. В действителност част от парите и стоките, получени от бунтовници в Донбас, зад чийто гръб стои Русия, са били доставени чрез организации, които на хартия са православни и благотворителни.

Руската подкрепа на НПО в Централна и Източна Европа се изразява предимно във финансиране на групи и проекти, свързани с рускоезичните общности и славянски и православни общества. Официалната руска институция, която разширява влиянието на Русия сред чуждестранни НПО, е „Россотрудничество” (федерална агенция по въпросите на Общността на независимите държави, сънародниците, живеещи в чужбина, и международното хуманитарно сътрудничество), която има офиси зад граница и отпуска субсидии.

В същото време руското външно министерство и президентският кабинет предоставят голям брой грантове за приятелски настроени и финансирани от Русия организации. За да разширява влиянието си, Кремъл използва и Православната църква. Нещо повече, държавни компании и олигарси отпускат средства на НПО, близки до Кремъл. Тези групи включват културни институции, младежки и правозащитни неправителствени организации. Техните дейности варират от популяризиране на руския език до исторически проекти, конференции, информационни кампании, младежки лагери и обучения, предназначени за оформяне на общественото мнение и насърчаване на проруски възгледи, за изграждане на връзки между Русия и обществата в региона.

Украйна, Молдова и Грузия са в центъра на много от тези проекти, Русия подкрепя и НПО на Балканите и в прибалтийските републики. Тазгодишно проучване на „Чатъм Хаус” установи, че Руската световна фондация (авторът вероятно има предвид Фондация „Руски свят” – Фонд „Русский мир”, бел. пр.), финансирана директно от държавата, е обърнала поглед към Украйна – харчи около един милион долара годишно предимно за проекти, свързани с проруски групи и инициативи, подчертаващи езиковото разделение между говорещите на украински и на руски в страната.

Липса на независимо финансиране

Макар че в Централна и Източна Европа съществуват различия, в голямата част от региона НПО зависят пряко или косвено от правителствата. Това е така, защото НПО на територията на бившия комунистически блок в голямата си част не са финансово жизнеспособни без помощ от властта или външна подкрепа. Графиката по-долу показва резултатите от проучване на USAID от 2015 година относно устойчивостта на „организации на гражданското общество” в Централна и Източна Европа и извежда следния индекс на финансовата им жизнеспособност:

Финансова жизнеспособност на организациите на гражданското общество

 

 

В сиво – Засилена устойчивост

В жълто – Развиваща се устойчивост

В розово – Възпрепятствана устойчивост

 

Резултатът от 1 до 3 показва, че повечето организации имат здраво финансово управление, получават значителна част от субсидиите си от местни източници и имат голям брой спонсори.

 

Резултат от 3.1 до 5 демонстрира, че макар все още да са доста зависими от чуждестранни донори, отделни групи експериментират с повишаване на приходите си и по други начини. Въпреки това една бедна местна икономика може да затрудни усилията за набиране на средства от местни източници. Средната категория включва широк кръг от държави – от прибалтийските републики до Балканите.

 

Накрая, резултат от 5.1 до 7 показва, че повечето организации в тези страни до голяма степен спират да функционират, ако не успеят да се доберат до чуждестранно финансиране. В тази категория правителствата ограничават достъпа до ресурсите – били те чуждестранни или местни – чрез законодателни или други средства. В графата влизат държави като Беларус и Азербайджан.

Тези данни ни разкриват две ключови истини относно неправителствените организации дори в страни, където има относително малко законови ограничения за тяхната дейност. На първо място, НПО в държави с по-слаби икономики изпитват затруднения да намерят вътрешни източници на финансиране и затова са по-склонни да приемат пари и подкрепа от чужди правителства или международни дарители. Само две държави – Полша и Естония – спадат към горната категория, където се смята, че НПО са финансово жизнеспособни. По-голямата част от страните влизат във втората категория, където неблагоприятните икономически условия подкопават усилията за набиране на местни средства.

Това несъответствие се дължи на факта, че повечето държави от Централна и Източна Европа все още изостават от западните си съседки в своето развитие. В същото време присъединяването към Европейския съюз засилва допълнително икономическите различия. Според данни на Световната банка БВП на Полша на глава от населението надвишава над седем пъти този на Молдова. Докато по-голямата част от финансите за организациите в Полша идва от домашни източници, около 83 процента от парите за НПО в Молдова се предоставят от чуждестранни донори. Следователно може да отбележим, че съществува силна връзка между богатството на една страна и нивото на зависимост на НПО от чуждото финансиране.

Брутен вътрешен продукт на глава от населението

Втората важна истина зад данните на USAID е, че дори и в по-заможните страни, където организациите се радват на високи нива на финансова устойчивост и не трябва да разчитат предимно на външни източници, те все пак са зависими от вътрешно държавно финансиране. Например в Полша USAID открива, че независимо от факта, че 29 процента от поляците са дарявали за благотворителност през 2014 година, местните власти все още са основният източник на средства. Тази зависимост подчертава, че и да има повече средства за НПО в по-развитите държави в региона, частното вътрешно финансиране е ограничено дори в богатите страни на Централна и Източна Европа. В по-голямата си част организациите в целия район трябва да разчитат на средства или от държавата, или от чуждестранни източници.

Ограниченията пред НПО

Въпреки че Русия и Западът финансират НПО, съществуват два фактора, които подкопават ефективността на тези организации като инструмент на влияние. На първо място, налице е всеобща липса на обществено доверие към тези групи. В Грузия само 22 процента от анкетираните се доверяват на „организации на гражданското общество” според проучване през 2015 година на „Трансперънси Интернешънъл”. Едно изследване в Молдова през 2015 година, осъществено от Института за публична политика, разкри, че само 24,2 процента от гражданите имат доверие на подобни организации. В Украйна 45,7 процента от населението вярват в тях според проучване на центъра „Разумков” в Киев. Тази липса на доверие вероятно произлиза от времето на комунизма, както и от усещането, че НПО често зависят финансово от правителствата – чуждестранни или местни, или пък от определени частни интереси.

Обществено доверие към организации на гражданското общество

 

Синьо – доверие, жълто – липса на доверие

Другият фактор е, че работата на НПО често е насочена към уъркшопове или други съвместни проекти с групи, които така или иначе са склонни да се съгласят с тях. Например финансирани от Запада проекти често включват партньори и участници, които вече са прозападно настроени. По същия начин НПО, които имат подкрепата на Кремъл, се фокусират върху рускоговорещи и православни общества с проруска ориентация.

Следователно финансирането на НПО не е високоефективен метод за влияние над общественото мнение. Но и двете страни гледат на тази дейност само като на един фрагмент от богатата палитра инструменти за увеличаване на влиянието си в даден регион. Тези инструменти включват финансиране на медии като радио „Свободна Европа”, което получава пари от американското правителство, или пък руското „Русия днес”. В случая на Русия тези методи включват и изграждане на взаимоотношения, а понякога и предоставяне на средства за евроскептични и проруски партии. За Запада интеграцията чрез споразуменията за асоцииране с ЕС и политическите бонуси като безвизовите пътувания и отпускането на заеми за правителствата са важни оръжия за влияние върху вземането на решения и общественото мнение в региона.

Заключение

НПО обикновено се представят като независими елементи, един от стълбовете на гражданското общество, но в някои случаи те не принадлежат на частната сфера, подкрепяна от Токвил и други. Съединените щати и други западни правителства открито финансират неправителствени организации в Централна и Източна Европа, на Балканите и в други региони. В същото време и Русия поддържа своя собствена мрежа от НПО, тъй като двете страни се конкурират за влияние. В момента, в който една организация започне да разчита на пари от правителство – свое или чуждо – тя вече не е част от гражданското общество, а по-скоро инструмент, чрез който се постигат политически цели.

* Джордж Фридман e американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор”.

На челната снимка: Термити. Обект на траен интерес от страна на социо-антрополозите.  Оказа се, че притежават непознати досега сили за разграждане, за агресия и от тук – оцеляване. Част от подобни матрици охотно се утилизират от вещи експерти в бранша на масовата манипулативната бихевиористика, за което системно ви информира и „Философският сайт“.  Химиците твърдят, че е въпрос на съставки. Невролозите на стимули и реакции. Дали само? Или винаги има едно „излючено трето“,  както твърдеше и старият Хегел. Който е имал време да си губи времето с него, де…Франкфуртер алгемайне цайтунг един от най влиятелните немски вестници озаглави не отдавна свое пространно есе под заглавие – „Хегел вече не живее тук“.

Трябва да има нещо вярно, въпреки интелектуалния каламбур, когато гражданството вместо идея и посветеност, става ….каквото го виждате от Мадрид до Лондон и даже далечна  Киргизия. Дали пък далечна? Че то азиатското, авторитарно начало не само живее. Но и огрява навред май без оглед на Изток и Запад. Другото е въпрос на интерпретация, вдъхновена пропагандна логорея и малко верни на истината анализи, като този по-горе.

Източски: Гласове

„Масови изтребления и геноцид в античността“ – лекция на проф. Давид Констан

Проф. Давид Констан, Ню Йорк университет,   гостува в България по покана на  Студия Трансмедия, Философският клуб и Института за балканистика с център по тракология към БАН.

публикувано на 29.05.2016

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Изледванията на Давид Констан се фокусират върху античната гръцка и латинска литература, особено комедията и романа, класическата философия. През последните години той изследва емоциите и концепции за ценностите в класическа Гърция и Рим,  написа книги за приятелството, страданието, емоциите и прошката.

Понасоящем работи върху труд, посветен на схващанията на древните гърци за красотата  и  преводи на стихове от две трагедии на Сенека за Херакъл.

Проф. Констан ще изнесе лекция в понеделник от 18.30 часа в Клуба на архитектите , ул. Кракра 11, в София на

Тема: „Масови изтребления и геноцид в античността“

                         Вход свободен

Всички посетители са поканени на чаша вино от Свищовската винарна, каза в „Неделя 150“ проф. Пламен Георгиев.

Защо тази тема и тъкмо днес? – попита Лили Маринкова.

„Търсех нещо релевантно на античността и нашето съвремие. Една от причините е, че в наше време се твърди, че геноцидът е модерноо явление от нашето съвремие. Много ме интересуваше дали същите емоции са изпитвани в древното време, както ние ги изпитваме днес, или има някаква промяна, така проф. Констан обяснява защо е избрал тази тема.

В звуковия файл можете да чуете цялото интервю.

Програма Хоризонт Общество Неделя 150   

Източник БНР/Студия Трансмедия

БАН: Следващите 5-10 години са фатални за България

Около 77 хил. лева струва образованието на един висшист. Ако това бъде умножено по 1 млн. българи, които напуснаха страната, ще стане 7 млрд. лева, коментира акад. Александър Петров на пресконференция в София. По думите му поради огромното изтичане на мозъци научните ни школи опустяват, научните традиции се занемаряват.

Членовете на БАН са в състояние в следващите 5-10 години да компенсират при съответна държавна политика, която да направи заниманието с наука престижно. Ако това не стане в следващите 5-10 години, прогнозата за България е лоша, убеден е акад. Петров.

„Културата са очилата, през които човек гледа на света„. С тази фраза на акад. Антон Дончев председателят на БАН академик Стефан Воденичаров откри пресконференция в БТА по повод представяне на книгата „История на Българската академия на науките„. Оказа се, че авторът на „Време разделно“ е болен и за това не присъства лично, но негови думи и въпроси бяха споменавани често по време на събитието.

От името на научната институция акад. Георги Марков прочете документ за състоянието на страната ни. „Република България е обявена за най-бедната и изостанала държава в Европа, новините все повече приличат на криминална хроника“, се казва в текста.

„България е застрашена от промяна на етническия и версия състав на населението от мигрантския поток“, гласи историческата констатация.

„Българското село винаги е спасявало българите. Ние, които сме научили половината Европа на градинарство, сега ни заливат с вредни и некачествени храни.

Вместо да произвежда продукти с висока придадена стойност, сега изнасяме суровини. Образованието дава интелигентни безработни, които не са полезни нито на себе си, нито на държавата. Социалните помощи се превръщат в поминък на хора полуграмотни. Здравният статус на българската нация се влошава. В Царство България има държавни, общински и ведомствени болници и заведения“, се казва в историко-констативния документ.

„В съдбовните за отечеството времена всички трябва да бъдем свикани под знамената за възстановяване на индустрията, за опазване на границите, за по-качествено образование, за издигане на ролята на науката и технологиите. Да пазим и браним отечеството. В съвременната история родината ни не е била изправена пред толкова опасности.

Нацията е силна, когато е единна в името на добруването на народа. Не избираме майка и отечество, не ни питайте защо обичаме най-много тях!“, прочете от своя страна акад. Георги Марков.

Източник: Фрогнюз
На челната снимка – акад. Воденичаров, предс. на БАН /вляво/ и акад. Г. Марков
Бележка на редактора:
Фатално, или апокалиптично? Изберете сами. Сигурно имат основание академиците. То и тези учили и недоучили го усещат върху собствената си кожа. България си отива, поне такава, каквато я познавахме довчера. С иждивенските очаквания на институци и институционалисти, които чакат на бюджета. Призовават за предприемчивост, а самите нямат куража, още по малко готовността да поемат риска в пазарния свят и  време на глобални предизвикателства. Когато технологиите на „третата модерност“ идват главоломно, а ние ги гледаме умно и с дълбоко разбиране. Без да се ползваме от тях.
Питайте колко патента има БАН. Питайте как културата къща  храни. Питайте още колко взема като „възнаграждение“ един средно аритметичен „научен работник“ в БАН. И още – колко от проектите по линия на ЕС дадоха ефект, развиха „инкубатори“ за иновация? Питайте, мили граждани – ще ви се отговори. Което също няма да помогне, понеже от констатации колко сме зле и колко още по зле имаме да ставаме – никой не печели. Тогава? Май само една радикална реформа, може да изправи на крака все още останалия научен потенциал на „тази страна“. Другото са чествания, събрания, раздаване на хонорис каузи. При една кауза Българска, която изглежда колкото продадена, толкова и заложена. Но за какво? И не е ли време сцената да се освободи и да даде път на по млади и предприемчиви.
Що се отнася до заслужена почит и признание на академиците - „бите шейн“, както казват германците. Които малцина обичат, но пък им купуват охотно „Мерцедесите“. Ето защо тук и  у нас трябва да тръгнат напред предприемчивите, дръзновените. А мисия на българския академизъм е тъкмо тях да излъчи, да посочи, да ги подкрепи. Държавата само може да спечели от това. Сиреч всички ние. Докато е време, нали?
Прочее България пак ще я има, макар и не същата. Това разбират и децата, които ходят на училище, за да се подготвят как да….заминат отвъд пределите на любимата Родина.  Вижте реалността отвъд констатациите и дайте изход, господа, по мъдри от мнозина други. Докато не сме затънали безвъзвратно. Сетне ще е все тая, нали?

Как функционира един режим, създаван от телевизията?

Умберто Еко за политическия популизъм, изграждан чрез масовите медии  В негова памет публикуваме отново размислите на големия писател и философ за влиянието на масовите медии върху формирането на политическите настроения и ловкостта на водещи политици популисти да се домогват до силата на това въздействие.

 

Умберто Еко,IN MEMORIAM

Силвио Берлускони подари на Италия една нова форма на управление – телекрацията. Политическите решения не се дискутират в парламента, а се презентират в токшоута. Цялата власт в Рим произлиза от телевизията.

Когато италианският министър-председател Силвио Берлускони се появи в едно голямо, излъчвано в цялата страна телевизионно ток-шоу и оповести намерението си да изтегли италианския военен контингент от Ирак, тъкмо пребивавах за няколко дни в Париж по случай откриването на панаира на книгата. И така имах възможност да разговарям за италианската политика с французите, които са специалисти в това никога да не разбират точно какво се случва в Италия.

Първият въпрос гласеше: „Защо вашият министър-председател оповестява едно толкова значимо решение в телевизионно предаване, а не в парламента – където вероятно би бил задължен да събере различни мнения и да се стреми да спечели съгласие?”.

Отговорих, че Берлускони се готви да изгради режим на медиен популизъм – популизъм чрез масовите медии. В един такъв режим масовите медии се използват за създаване на директна връзка между премиера и народа и така се подкопава авторитетът на парламента.

Премиерът няма да има повече нужда да се домогва до съгласие, тъй като то ще бъде гарантирано от самото начало. По този начин парламентът ще изпадне в незавидна ситуация и ще се превърне просто в един инструмент, който служи само за по-късното одобрение на споразумението между Берлускони и телевизионния модератор на популярното токшоу Бруно Веспа.

По-нататък обясних, че Италия е една забележителна страна, в която поведението на хората понякога се основава на семантично двуличие. Във връзка с Ирак американските вестници или радиопредавания говорят за „insurgence” (което означава нещо като бунт, надигане или партизанска война вшироки размери).

Ако обаче италианец употреби повече или по-малко синономния израз „resistenza”, който означава „съпротива”, някои хора започват да си скубят косите. Сякаш виждат в това опит да се приравни фундаменталисткият терор със славното съпротивително движение по време на Втората световна война.

Тези хора не искат да разберат, че „съпротива”, както и „въстание” или „надигане” са неутрални понятия, които трябва да се използват, когато една част от населението посяга към оръжието. За да се противопостави на някой агресор – дори и ако тези борци от съпротивата не са по нашия вкус, а също ако партизанското движение включва и очевидно терористични групировки.

След това обърнах внимание на моите събеседници и на една друга своеобразна семантична слабост. Ако думата „режим” се използва във връзка с Берлускони, ще има рев и скърцане на зъби, тъй като някои са на мнение, че в италианската история е съществувал само един-единствен режим – фашизмът. Така че за италианците е детска игра да оправдаят Берлускони, като посочат, че той не е карал италианските деца да носят черни ризи, нито е правил опит да завладява Етиопия.

„Режим” обаче не означава нищо повече от форма на управление. Ние говорим за демократичен режим, за монархически режим, републикански режим и т.н. Берлускони се готви да създаде една нова форма на управление, която се различава от онази, която конституцията санкционира – това е вече споменатият медиен популизъм – популизъм чрез масовите медии. И сега той се опитва да модифицира конституцията.

Когато обаче Берлускони, получил остри укори от Буш и Блеър, няколко дни по-късно твърдеше, че никога не е казал, че възнамерява да изтегли войските си от Ирак, въпросите бързо станаха още по-директни. „Как той може така да си противоречи?”, искаха да научат хората от мен. Обясних им, че точно това е предимството на медийния популизъм. Това, което е произнесено веднъж в парламента, се счита за официално и да се твърди по-късно, че никога не е казано, е невъзможно. Напротив, с явяването си по телевизията Берлускони веднага постигна целта си – да добие определена популярност за предстоящите избори.

Неговото по-късно твърдение, че никога не е казвал подобни неща, от една страна, му даде възможност да успокои Буш, без от друга страна, отново да загуби одобрението, което вече беше получил. Как е възможно? Тъй като едно от предимствата на масовите медии се състои в това, че онези, които ги консумират (и не четат вестници), още на другия ден са забравили какво точно е казано предишния ден и най-много да си спомнят, че Берлускони е казал нещо, с което те са били съгласни.

Но, така гласеше следващият въпрос, на италианците не им ли е ясно, че по този начин Берлускони (а с него и Италия) ще загуби своята надеждност също и в очите на Буш и Блеър.Не, отговорих аз. Това може да е вярно само за онези италианци, които четат вестници, но те са малцинство. Мнозинството получава информацията си от телевизията, а италианската телевизия разпространява само информация, която се харесва на Берлускони. И тъкмо това представлява медийният популизъм – популизмът чрез масовите медии.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”. Текстът е публикуван на български в CAO.bg.

Източник: Гласове