Архив за етикет: турция

Икономика

Нов вид държавен фонд богатство – без богатството

1989 прегледа0 коментара

Някога бъдейки запазена територия за богатите петролни износители или народите с търговски излишъци, като Норвегия, Кувейт и Сингапур, днес в страните с големи дефицити и тежки дългове се заражда един нов вид държавен фонд богатство.

Суверенните фондове богатство (СФБ), които за първи път се появиха през 1950 г., традиционно са свързани с огромна финансова мощ. Те контролират около 6,5 $ трилиона, според данни на Preqin, и преобразиха пейзажа на световните инвестиции, изкупувайки дялове в мултинационални компании и забележителни недвижими имоти в градовете от Лондон до Мелбърн.

Сега Турция, Румъния, Индия и Бангладеш стартират суверенни фондове – но по много по-различни причини, отколкото обикновено, и с много различни методи.

Традиционно, богатите нации използват СФБ, за да инвестират милиардите от своите излишъци в чужбина, да предотвратят инфлация у дома, да разнообразят потоците от доходи и да трупат спестявания за деня, когато приходите се изчерпят.

В рязък контраст, страните стартиращи новите фондове, са обременени от големи дефицити по текущата си сметка или външен дълг и ги използват като моторни превозни средства, с които поддържат в движение своите икономики, подложени на сблъсък с глобалното забавяне на икономиката и по-ниските търговски обеми. И вместо да се пръскат пари в чужбина, сега целта е да се привлекат финанси от чужбина и да се инвестират в къщи, за да се стимулира растежа.

„Суверенен фонд богатство е термин, който се използва много неясно за наименоването на някои от тези нови единици, които по-скоро приличат на суверенни холдинги,“ каза Елиът Хентов, ръководител на научните изследвания за официалните институции във фирмата за управление на активи SSgA. „Те се нуждаят от подкрепа – нуждаят се от частния сектор за съвместно инвестиране, за да работят.“

Тази стратегия има както потенциални ползи, така и рискове, и само времето ще покаже дали тя ще бъде ефективна.

Едно от предимствата на един СФБ, освен етикета, който носи, е фактът, че отваря вратата за индустриални асоциации и партньорски групи – мрежи, които предлагат насоки и – най-важното – контакти в инвестиционния свят.

КОНТРОЛ

Турция има годишен дефицит от външно финансиране от около $ 30 милиарда, така че трябва да привлече чужди пари, за да запълни недостига.

С влагането на правителствените дялове от големи компании в суверенен фонд, Турция се надява да привлече външно финансиране, чрез заем срещу компаниите и оглеждайки се за пари от СФБ.

По същия начин, Румъния планира да финансира пътища и болници, заемайки дълг срещу стойността на дяловете на правителството в различни дружества или като ги продава чрез публични търгове.

Индия и Бангладеш искат да дадат тласък на инфраструктурни проекти чрез нови суверенни фондове, като Индия търси съинвеститори сред СФБ и пенсионните фондове за своя Национален инвестиционен и инфраструктурен фонд (NIIF).

Други фондове се обмислят в страни като Ливан и Гвиана, но все още предстои да бъдат създадени.

Тези планове пораждат различни реакции в зависимост от страната. Икономисти и експерти от индустрията предупреждават за потенциални клопки, които трябва да се избягват.

Критиците се опасяват, че домашно-насочените средства като цяло могат да станат жертва на неправилно разпределение на ресурсите или направо на корупция, като се позовават на примера на 1MDB  в Малайзия, който е във фокуса на проверки за пране на пари най-малко в шест страни.

„Опасността с този модел е, че в много случаи не се прилагат нормалните бюджетни процедури, така че те са начин за заобикаляне на парламентарния контрол и наблюдението на проектите от страна на министерствата,“ каза Андрю Бауер, старши икономически анализатор в Института за управление на природните ресурси.

Всяка липса на прозрачност може да означава, че възможностите да се проверява как се харчат парите са малки, добави той. Един риск е, че нежизнеспособни „проекти на суетата“ могат да получат финансиране.

ПОСТИЖЕНИЯ

Въпреки това, в много отношения е в интерес на страните да се направи така, че средствата, свободни от политическа намеса, да имат стабилна правна рамка, ясен мандат и професионално управление – тъй като те са в състояние да подобрят вземането на решения и в крайна сметка се отплащат.

Групирането на холдинги на държавни фирми в професионално управляван фонд може да подобри ефективността на активите – Бахрейнският Mumtalakat е пример за успех в това отношение. Mubadala в Абу Даби също се посочва като фонд, който е помогнал се диверсифицира икономиката на ОАЕ чрез развитие на индустрии в различни сектори.

„В Румъния, разделянето на собствеността на фирмата от политиката трябва да да подобри прозрачността и отчетността“, каза Грег Кониечни, мениджър на Fondul Proprietatea, румънски инвестиционен фонд, създаден от държавата, за да компенсира тези, които са загубили имоти по време на бившия комунистически режим.

„В момента тези компании се насочват от министерства, които определят политиката и стратегията за секторите, за които носят отговорност – нещо, което никога не работи“, каза Кониечни.

„По същия начин в Индия, където инфраструктурните проекти се спъват от бюрокрацията, специален държавен фонд може да предложи начин за ускоряване на процеса“, каза Никхил Салви, мениджър във фирмата за инвестиционни изследвания и анализи Aranca.

Основен деликатен момент ще бъде оценката на дейността – жп линии и пристанища могат да стимулират икономическия растеж, но няма да се появят в баланса на фонда. Преди да се проявят социалните ползи от нови училища и болници може да изминат години.

„Много от тези (навътре-фокусирани) средства не публикуват показател за възвръщаемост“, каза Свен Берендт, управляващ директор на консултантската фирма GeoEconomica. „Дали инвестициите са печеливши или не… често остава неясно.“

Новите фондове трябва също така да избягват съдбата на тези в бедните страни като Суринам и Зимбабве, които не успяват да потръгнат поради липса на капитал.

Индийският фонд NIIF е получил $ 150 милиона за 2017/2018 финансова година, и планира да включи стратегически партньори за да достигне $ 1.2 милиарда през следващата фискална година.

Планираният в Бангладеш фонд от $ 10 млрд ще бъде създаден през следващите пет години от валутните резерви.

„Фондът ще бъде използван за мегапроекти, включително и погасяване на заеми, взети от правителството в долари“, заяви Джалал Ахмед, секретар в Министерството на финансите.

Мехмет Бостан, глава на турския фонд каза пред Ройтерс миналия месец, че ще финализира стратегически план и скоро ще го представи на кабинета. Правителството вече е прехвърлило дялове от фирми на стойност милиарди във фонда и се надява, че той скоро ще управлява $ 200 млрд.

Преводна статия на Claire Milhench
Източник: http://www.reuters.com/article/us-emerging-swf-investment-idUSKBN16R0QY

Война и мир, Икономика, Политика, Семейство

Ердоган ще „прочиства“ като следващ ход икономиката

1963 прегледа0 коментара
Редица западни медии предупреждават  за предстояща чистка и в икономиката, която Ердоган ще предприеме в близко време. Тук публикуваме някои от очакванията, базирани на експертизи на водещи наблюдатели на процесите на Балканите и в по широкия им контекст – т.нар. Медбалканз. В края на месеца се очаква първият висш политик от Запада,  след неуспешния опит за преврат,  да посети Анкара.
41514048

© AP Президентът Ердоган след неуспешния опит за преврат има още планове в борбата си срещу движението на Гюлен.

Без оглед на критиката от страна на ЕС, президентът   Реджеп Т. Ердоган  се очаква да разшири „чистката“ след неуспешния преврат в Турция и върху икономиката.  „Тези, които са заловени досега са само върхът на айсберга“, каза неотдавна Ердоган в свое изявление пред Търговската камара и борсите в Анкара. Ердоган апелира към хора от бизнеса да се явят пред властите. „Казвам ви, че това би могло да бъде и роднина“. Който е финансирал движението на живеещия в САЩ проповедник  Фейтулах  Гювен , носи не по малко вина от самите превратаджии, каза Ердоган.

Президентът търси отговорност от Гюлен за предприетия опит за преврат. „Няма да имаме милост“ – подчерта Ердоган. „Не  сме сложили още точка. Това е само запетаята“. Няма да има прошка при „чистката“ в Турция на привържениците на Гюлен. „Вирусът се е разпрострял навсякъде“. Досега от чистките са засегнати само държавни служители. След опита за преврат от средата на юли са уволнени  58.611 държавни служители. Други 3499 бяха освободени за по- продължително време. Допълнително на повече от  20.000 учители в частни училища бе отнет лиценза.

 Кери ще посети Турция
Бъдещето на проповедника Гюлен със сигурност ще бъде тема, ако е верно това, което съобщава „CNN Türk“:  Според медията американският външен министър Джон Кери ще е първият висш политик от Запада, който ще посети Турция. Очаква се Кери да направи това в края на месеца. От правителствени среди това все още не е потвърдено. Преди няколко дни министър президентът Бинали Йълдърим каза, че се планира в Турция да дойде високо поставен американски политик.

Превод от немски: Пл. К. Георгиев

Източник: dpa/Reuters

04.08.2016

Духовна сфера, Култура, Наука, Политика

167 служители на научния съвет в Турция са уволнени

1552 прегледа0 коментара

Турските власти са освободили от работа 167 служители от Съвета за научни и технологични изследвания. Това съобщи телевизия НТВ, като се позова на министъра на промишлеността Фарук Йозлю.

 

167 служители на научния съвет в Турция са уволнени
Реджеп Ердоган
Последните събития са част от чистката след неуспешния опит за преврат от 15-и юли. Над 60 хиляди души от армията, съдебната система, държавните институции и образованието бяха задържани, уволнени или разследвани вследствие на подозрения, че имат връзки с мюсюлманския духовник Фетуллах Гюлен. Анкара обвинява него, че е главният организатор на пуча. Гюлен живее от години в САЩ и отрича обвиненията.

Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че ще „задуши“ бизнеса, спонсорирал мрежата от училища и благотворителни организации на проповедника Фетулпах Гюлен, съобщи Ройтерс. Тези, които финансираха превратаджиите от 15 юли, ще бъдат третирани като самите тях, каза Ердоган пред бизнес лидери в Анкара.

Междувременно съд в Истанбул издаде заповед за арестуване на Гюлен по обвинения, че е дал заповедта за военния бунт, струвал живота на повече от 240 души. Самият проповедник, който вече 17 години живее в Съединените щати и осъжда публично опита за преврат, коментира, че заповедта за арестуването му е още едно доказателство за авторитарните стремежи на Ердоган и за зависимостта на турската съдебна система.

Представител на Държавния департамент съобщи, че американското правителство анализира нови документи, предоставени от турската страна във връзка с искането за екстрадиране на Гюлен.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери ще посети Турция на 21 август. Това съобщи турският президент Реджеп Ердоган, цитиран от Франс прес. Визитата на Кери ще бъде първата на високопоставен представител на Запада след опита за преврат от 15 юли.

На челната снимка: Корица на немския „Дер Шпигел“ с карикатуриста Бьомерман, който осмя Ердоган и породи обширен дебат в широк европейски контекст, за правата и свободите в един демократичен свят, от който Турция все повече се отдалечава.

Глобализация, Дискусии, Политика

Кремъл не иска да дава на Високата порта „урок по демокрация“

1867 прегледа0 коментара

В навечерието на насрочената за 9 август руско-турска среща отношенията между Анкара и Запада рязко се изостриха.

 Автори: Максим Юсин и Сергей Строкан, в. „Комерсант“.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган по крайно твърд начин пресече опитите на представителите на ЕС да поставят въпроса за нарушаване правата на човека в Турция след неуспешния опит за преврат. А шефът на МВнР Мевлют Чавушоглу постави на Брюксел ултиматум: ако до средата на октомври ЕС не предостави на Анкара безвизов режим, споразумението за бежанците може да бъде прекратено.
На фона на тези събития турски официални представители обвиниха Вашингтон в поддръжката на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, обявен за организатор на опита за преврат. В условията на все по-остро противопоставяне на Запада турският лидер се опитва да разиграва руската карта, за да намали натиска от страна на САЩ и ЕС и да избегне външна изолация.
Своята карта разиграва и Москва: възстановявайки отношенията с Анкара тя получава нов инструмент за въздействие върху ситуацията в Близкия изток и в други стратегически важни региони, а също така разтърсва западната коалиция срещу Русия. Петербургски дебют Визитата в Санкт Петербург фактически ще стане завръщане на международната сцена за Реджеп Тайип Ердоган.
След неуспешния опит за военен преврат на 15 юли лидерите на ключови западни страни не само не са срещали с турския президент, но даже почти не са общували с него по телефона. Освен това външният натиск върху Анкара с искането да не допусне по-нататъшни политически репресии расте с всеки изминал ден. Политици от водещите страни на ЕС и представители на Еврокомисията възприемат болезнено безпрецедентната чистка, извършвана от турските власти след предотвратяването на преврата. Особено възмущение предизвикаха арестите на десетки журналисти, обвинени в подривна дейност и едва ли не в съпричастност към тероризма.
Аналогична реакция последва и от Вашингтон. Към западните критици на Анкара се присъедини и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун. Както съобщи заместник-говорителят на генералния секретар Фархан Хак, Бан Ки Мун провел телефонен разговор с шефа на турското МВнР Мевлют Чавушоглу и с президента Ердоган, призовавайки ги да уважават правата на човека и да не допускат „неподобаващо отношение“ към задържаните.
На този фон реакцията на Москва по отношение на последните събития в Турция рязко се отличава от позициите, заети от повечето западни държави и от ръководството на ООН. След като руският президент Владимир Путин първи от световните лидери се обади на президента Ердоган във връзка с провалилия се преврат, изразявайки своята поддръжка за него, Москва се въздържа от каквато и да е критика към действията на турските власти, която би могла да бъде възприета като „урок по демокрация“.
При тази ситуация опитът на Ердоган да разиграе руската карта като противопоставяне на Запада е не само напълно естествен, но и практически неизбежен. „Недопустим шантаж“ Към такъв обрат турските власти бяха подтикнати и от обстоятелството, че техните отношения с основните западни държави се изостриха до крайна степен поради редица фактори.
Например главният дразнител в отношенията с Вашингтон – живеещият в изгнание в щата Пенсилвания ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. Гюлен е бивш съюзник, а днес непримирим противник на турския лидер (именно него Анкара определи като главен организатор на опита за преврат). Турските официални представители начело с президента вече предупредиха Вашингтон – отказът за екстрадиране на Фетхуллах Гюлен в родината му може да нанесе непоправими щети на двустранните отношения.
Основните разногласия с Евросъюза са свързани със спазването на човешките права от Турция. Само че на изявленията на европейски официални лица за „непропорционална реакция“ от страна на Анкара на опита за преврат и прекалено големия брой уволнени и арестувани граждани на страната, президентът Ердоган отговори особено крайно, съветвайки полиците от ЕС да се занимават със собствените си работи и да не се бъркат в турските.
Още един дразнител стана въпросът за предоставянето на безвизов режим на Турция. Турските власти напомнят: споразумението за съдбата на бежанците от Сирия, съществено облекчило миграционното бреме за страните от Европа, беше подписано именно в замяна на обещанието за отмяна на визите.
В интервю за немския в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ шефът на МВнР Мевлют Чавушоглу фактически постави ултиматум на европейците – ако до средата на октомври не бъде въведен безвизов режим, споразумението за бежанците, сключено през март, ще се окаже под заплаха. На думите на Чавушоглу незабавно отговори – също доста твърдо – вицеканцлерът на ФРГ Зигмар Габриел. „При никакви обстоятелства няма да позволим Германия и Европа да бъдат шантажирани“, предупреди той.
Габриел също така приветства решението на германските съдебни инстанции, забраняващо излъчването на обръщение на Ердоган към неговите сънародници, които се събраха на 31 юли в Кьолн.Висшият административен съд в Мюнстер, а след това и Конституционният съд на страната прецениха, че подобни излъчвания от чужбина противоречат на германското законодателство за масови събрания. Само че в Анкара това решение предизвика възмущение.
Прессекретарят на президента Ердоган Ибрахим Калън определи като „неприемлива“ забраната за излъчване на обръщение на президента към участници в „митинг за защита на демокрацията и против преврата в Кьолн“, който проведоха представители на турската диаспора в Германия. По думите на Калън Анкара очаква от германските власти „удовлетворяващи обяснения“. Засега турският посланик е отзован от Берлин „за консултации“, а временно управляващият германското посолство в Анкара беше извикан в турското външно министерство.
Според турските власти подновяването на контактите на най-високо равнище с Русия на фона на стремително свиване на диалога със Запада не следва да бъде разглеждано като внезапна смяна на външнополитическите приоритети на Анкара. В интервю за телевизия Си Ен Ен-Тюрк Мевлют Чавушоглу характеризира ситуацията така: „Има такива, които се безпокоят от нормализиране на отношенията ни с Русия. Нашите отношения с Москва не са алтернатива на отношенията с НАТО и ЕС“.
Само че, както смятат запитани от „Комерсант“ експерти, стремейки се да бъдат изпълнени исканията му към ЕС и САЩ, напълно възможно е Ердоган да използва отношенията си с Русия за решаването на стоящата днес пред турската външна политика задача: да бъде отслабен натискът от страна на американците и европейците и да бъде избегната изолацията. „Макар и да не се стигне до радикална промяна в отношенията между Москва и Анкара, президентът Ердоган активно се опитва да разиграе руската карта.
Преди предстоящата среща на Г-20, която ще се проведе в началото на септември в Китай, за него е особено важно да получи гаранции, че на срещата на върха на „двайсеторката“ той няма да бъде като отритнат. Това е една от причините за неговото предстоящо пътуване до Санкт Петербург“, обясни пред „Комерсант“ бившият заместник-министър на външните работи на Русия Андрей Фьодоров, директор на Центъра за политически изследвания.
Втора причина за новото сближаване на Анкара с Москва е висящият въпрос за бъдещите отношения на Турция с ЕС. „Изпълнението на споразумението за бежанците е особено важно за Европа, която е шокирана от наплива на мигранти. Поради това шантажът на Ердоган при определени условия може да сработи. Само че в случай на въвеждане на смъртното наказание от турските власти Европа ще бъде принудена да прекрати споразумението с Анкара“, каза Андрей Фьодоров. По неговите думи „тогава отношенията с Русия, която няма да реагира толкова остро на въвеждането на смъртно наказание в Турция, ще станат компенсационен механизъм за турската страна.“
„Играта на президента Ердоган е напълно предсказуема. Той се оказа в изолация сред западните съюзници, но Турция въобще не възнамерява да къса с НАТО и ЕС“, е оценката на Виктор Надеин-Раевский от ИМЭПД на Руската академия на науките. „На турския лидер му е необходим инструмент за натиск върху съюзниците, и Русия е напълно подходяща за това. Още повече, че едновременното водене на война на няколко фронта – и със Запада, и с Русия, и в Близкия изток – не е възможно.“
По напълно прагматични причини Анкара също е необходима на Москва. И в Сирия, където позицията на Турция остава определяща в голяма степен, и в Закавказието, и накрая в енергийната сфера. Реанимацията на проекта „Турски поток“ може да стане за Русия ефективен инструмент за натиск върху ръководството на ЕС, без да бърза да дава зелена светлина на друг, стратегически важен за нея газопровод – „Северен поток 2“. „В хода на новото сближаване с Анкара Кремъл получава нов лост за влияние на ситуацията в Близкия изток и в други стратегически региони, и подкопава западната коалиция срещу Русия“, каза пред „Комерсант“ директорът на Центъра за стратегически изследвания и анализи „Русия–Изток-Запад“ Владимир Сотников. /БГНЕС -