Архив за етикет: фермерство

Мимикрия: Фермерските пазари – атракция и нищо повече

Управляващите дават празни обещания и продължават да мечтаят как богати чужденци ще пазаруват български плодове и зеленчуци от сезонни сергии в курортните комплекси

Автор: Лили Мирчева, „Гласът на фермера“
05.07.2016

 

През лятото на следващата година в курортите се планира да заработят зеленчукови борси за дребни фермери, които да снабдяват хотелите със собствена продукция. Това обяви пред журналисти министърът на туризма Николина Ангелкова и продължи да мечтае как малките фермери щели да продават качествената си продукция. Нещо повече – аграрното и туристическото ведомства вече обмислят промени в наредбите, които да улеснят доказването на произхода на продукцията. В края на годината щяло да стане ясно какви стъпки трябва да бъдат предприети, за да има през следващата реални резултати за земеделците.

„И в други държави има сателитни борси към курортите. Продукцията обаче трябва да е с гарантиран произход“, обясни Ангелкова. Тя посочи, че в много европейски градове има фермерски пазари, които са и туристическа атракция.

С една дума управляващите отново обещават и пак обмислят мерки така, че да стимулират изчезващите представители на дребното фамилно земеделие. Малцина си спомнят обаче, че още в предишния програмен период и прилежащата му селска програма, т.е ПРСР 2007-2013 г., се предвиждаха държавни мерки за установяване на истински контрол за качеството на храните, както и пазарни стимули за дребни фермери. Освен лекото раздвижването около Наредба 26 за директните доставки, почти нищо друго не се е променило досега, с изключение на десетките фалирали дребни фермери.

Защото при всичките инспектори на БАБХ (Българската агенция по безопасност на храните), командировани на морето през целия сезон, в хотелите ни пак забъркват манджи от всякакви остатъчни от ол инклузив-а храни.Възмутени туристи пишат в социалните мрежи рецепти за пълнени чушки с останалия от сутрешната закуска кус-кус, за супи от вчерашни салати и ред още гурме-измишльотини на нашенските готвачи.

В обмисляните преди държавни мерки за реален контрол на храните беше предвидено три специализирани университета в България – Аграрният и Университетът по хранителни технологии в Пловдив, както и Тракийският в Стара Загора, да създадат референтен център за качеството на храните. Техните лаборатории трябваше да влязат в действие и освен за научни цели, да се ползват и за практически анализи. Идеята бе да се вземат по две произволни проби от храни в търговската мрежа, от заведения за обществено хранене, от ТИР-овете по границата и дори от улични търговци. Пробите се запечатват в шишенце с баркод и се съхранява 6 месеца. След това на стъпков принцип се измерва всяка 10 или 50 проба. Така контролните органи винаги ще знаят къде и с какво качество храна се предлага. Така ще отпаднат съмненията, че и контролът се манипулира. Защо не беше въведена тази система – знаят само управляващите. Сега пак измислят мерки за гарантиране качеството на храните.

Идеята за зеленчукови борси по Черноморието също не е нова, а само за пореден път претоплена и оставена за реализация в необозримо бъдеще. Още преди три-четири години се говореше за създаване на две зеленчукови борси през лятото – в северното и южното Черноморие – там, където са най-големите хотели.

Аха-аха, да се сбъднат и други идеи, като примерно тази по трансгранично сътрудничество да се изградят две борси – на Дунав мост 1 и на Дунав мост 2, като едната е на българска територия, а другата – на румънска. И това обещание на управляващите потъна потъна в пепел и паяжини. Същата съдба имат и други два животновъдни пазара, ситуирани около две летища – до Горна Оряховица и Пловдив.

Верни на принципа – обещанието не е като даването, и сега управляващите пишат нови правила, предлагат „нови“ идеи, само тези, за които ги пишат, или остаряват и умират, или напускат страната. Важното е, че агрочиновниците са спокойни – парите от Европа ще продължат да идват, защото европейците са чувствителна към храната си. Жителите на Стария континент отдавна са създали свой „клуб на богатите“, където добре преценяват какво слагат на масата си. Лошото е, че при всичките си дадености, България все не може да се дореди за членство в този клуб.

Само политици и приближени агрочиновници пишат пожелателни стратегии без конкретни законови мерки и срок за изпълнението им, или „Трай, коньо, за зелена трева“.

Източник: Студия Трансмедия