Архив за етикет: Франция

Война и мир, Общество, Политика

Оланд: Изправени сме пред война

1774 прегледа0 коментара

Във френския град Сейнт Етиен дю Рувре двама терористи, въоръжени с ножове, взеха петима заложници в католическия храм в града. Те убиха 86-годишния свещеник на храма, а друг от заложниците беше тежко ранен. Похитителите бяха застреляни от полицията.

 Снимка: BBC

На място пристигнаха френският президент Франсоа Оланд и вътрешният министър Бернар Казньов. Отговорност за терористичния акт в църкавата пое „Ислямска държава“, предаде Асошиейтед прес. В изявлението си от Сейнт Етиен дю Рувре Оланд заяви, че Франция е изправена пред поредна тежка атака.

“Нивото на заплаха остава високо. Изправени сме пред война и ние трябва да водим тази война на цената на всичко и зачитайки закона, защото ние сме демократична страна.”

Франсоа Оланд призова френския народ да бъде сплотен и да остане заедно:

“Не бива да позволяваме на никой да ни разделя. Днес трябва да сме наясно, че терористите няма да се спрат пред нищо, докато ние не ги спрем”.

В обръщението си Оланд каза още, че пристигайки на мястото на заложническата криза той иска да изрази подкрепата си към полицията и службите за сигурност, които се намесиха изключително бързо, за да се избегнат повече жертви, сред тези, които бяха взети за заложници, както и към другите спасителни служби.

„Група сапьори със специално обучени кучета претърсват храма, тъй като похитителите може да са заложили експлозиви вътре. Докато не приключи проверката, следователите няма да могат да влязат“, каза говорителят на френското министерство на вътрешните работи Пиер-Анри Бранде. Не е известно дали нападателите са имали само хладни оръжия, или са разполагали и с огнестрелни.

Очевидци казаха пред френската телевизия Бе Ем Еф, че двамата терористи викали „Аллах акбар!“, предаде ТАСС.

На челната снизка: Жана д’ Арк – масло, Лувър..

Война и мир, Духовна сфера, Култура, Политика

Eвропа пламна , господа управляващи. И какво правим ние?

1636 прегледа0 коментара

  • Заложници в църква във Франция

Двама, въоръжени с ножове мъже, взеха заложници в църква в градчето Сейнт Етиен дьо Рувре, близо до френския град Руен, съобщи Ройтерс, позовавйки се на информация от полицията. Малко по-късно от полицията съобщиха, че похитителите са били неутрализирани и убити.

По непотвърдена от полицията информация, похитителите са убили свещеника, а двама от заложниците са ранени, съобщи вестник Фигаро. Очаква се на мястото на събитието да пристигнат президентът Франсоа Оланд и вътрешният министър Бернар Казньов.

Властите заявиха, че засега идентичността на извършителите, както и техните мотиви остават неясни. По-рано Телевизия Франс 3 съобщи за чути изстрели в района. На мястото отидоха полиция и линейки. По непотвърдени данни заложниците са били между четирима и шестима души, между тях свещеник, две монахини и неясен брой посетители. Сигналът е подаден от монахиня, успяла да избяга.

Бележка на редактора

Една от причините за Априлското въстание 1876 , както пояснява провиделият по- далеч от мнозина български социолог Ив. Хаджийски /1936/  е било не толкова безчинствата на черкезите по селца и паланки, паленето и изнасилването на невинни хорица, без оглед на раса, там пол, занятие или дори вяра. А това, че в дюкяните на българските млади еснафчета идвали ей такива бабички, каквито виждате горе на портрета на Владимир Димитров Майстора , за да разкажат за мъките и теглилата си. Тогава се „отключила“ и съпричасността на тези, които имали и нещо в кесията, но им е била все пак по- мила България. Че сетне „гечинмекът“, сиреч парицата.

Е, дали ще се повтори този звазден миг на България. Няма, казваме ви го със всичката „гаранция, както се вика Франция“. Поради това, че тук вече нашият еснаф стана рентиерски. Боравят с перфидни банкови инструменти. Измислена добавена стойност. И всичките цоцат от едната „публична сфера“. Ще рече изпоскания и изстрадан бюджет на България. 

Разставиха се на всичко отгоре по далечни дестинации със второ и трето жилище. С офшорни пипала, всякакви „сливания“. Пък на нас оставиха да гасим лампите. Само че и тази няма да сстане. Не са се свършили потомците на 1300 годишна България. Че и и огньове от Ком до Емине на връх Балкана да пламнат. Няма да викаме „Елате ни вижте“, като едно време, окаяни и прегазени в битието, че и съзнанието си от агарянина. А ще си светнем , както призоваваше и Синеокия Дякон, първо на себе си. Че сетне да прокудим и молците, и тлъстите хлебарки, които се въртят край българската власт, управия и всичко, което още наричаме своя държава. Друг начин, няма.

Другото ще ви го разкаже екскурзоводът в Баташката черква. Не се препоръчва да водите децата там. Натуралистично е. По- добре в мола, на кино, ще кажат тези, у които надеждата още тлее.  Но и там, както се видя съвсем не е сигурно. Значи, трябва всичко да си хванем в ръцете. Додето ги имаме, а не да се докараме до Балканджи Йово, нали го помните?

Така казваше и Крум Страшний, че и предците му. Един сноп, възан здраво. И кой се откъснал, майната му..С извинение за вулгаризма, разбира се. Но и той е уместен, струва ни се, за една политика на безхаберие, която ни оставя на самотек. И понеже е колкото несигурна толкова и непредвидима – става вече опасна за всички.  Значи, до тук с нея!!

Война и мир

КЪРВАВ ТЕРОР! Над 80 души загинаха при атентат в Ница

1935 прегледа0 коментара

Над 80 души загинаха и поне 100 са ранени при атентат в Ница. 35 тонен камион се е врязал в тълпата от хора на пешеходна алея, празнуващи националния празник на Франция.

КЪРВАВ ТЕРОР! Над 80 души загинаха при атентат в Ница

Сред жертвите има много деца, не е ясно от каква националност са. Превозното средство е минало през полицейската бариера и е започнал да гази пешеходците наред.
Шофьорът е на 31 години, френски гражданин от тунезийски произход. Имал е дребни криминални прояви до този момент.  Камионът е бил пълен с бутафорно оръжие. Полицията е ликвидирала шофьора на камиона. Преди да бъде убит, между полицията и терористът се е разразила стрелба.

В извънредна пресконференция президентът Франсоа Оланд заяви, че 10 000 военни ще помогнат за сигурността в страната. Той потвърди, че жертвите са най-малко 77, сред тях има и деца. Ужасени сме от това което се случи в Ница, след атаките от януари и ноември 2015 г. Франция ще остане силна и ще продължи битката с тероризма, заяви Оланд.

След като говори извънредно, Оланд каза още, че заедно с премиера Манюел Валс ще пътуват веднага към Ница. Вярваме, че това, което се случи в Ница е терористичен акт, заяви в изявление американският президент Барак Обама.

 

Ню Йорк. Съветът за сигурност на ООН е осъдил нападението във френския град Ница, наричайки го „варварска и подла терористична атака“, предаде ТАСС. В приетото четвъртък вечерта заявление за печата членовете на Съвета за сигурност изразиха съболезнования към семействата на загиналите и подчертаха необходимостта виновниците за него да бъдат привлечени под отговорност.

„Членовете на Съвета за сигурност решително осъждат варварската и подла терористична атака, извършена в Ница вечерта на 14 юли 2016 г., в резултат на която загинаха най-малко 77 души в това число деца и десетки бяха ранени“, пише в заявлението.

 

Бележка на редактора
Думите стават все по….излишни. Мантрите за единство в политиката на сигурността, борбата с тероризма, премахване на огнищата на войни и конфликти, мултикултурализъм, интеграция, че и правото на човек да живее с ценностите на цивилизацията, а не нейни жалки подобия, може и да си отиват. Но огънят продължават да гори там, където падне.
Страхът за единия екзистенц в общества, които довчера блестяха с патината на недосегаеми, гарантирани от една система, която очевидно се разпада, може и да не обземе всички. Но все повече хора се питат: Къде е тогава новото лидерство на 21 в. което трябва да поеме нещата в ръце, вместо да ги оставя на политици и институции, които произвеждат резолюции, препоръки, заявления и обръщения? Но в същото време остават безсилни към посегателствата на варварщината, насилието, несправедивостта в нейните „плуралистични форми“.
Философията може да осмисли всичко това. Разбира се в неговите рационални предели.  Работата на цивилизования човек, на модерния човек,  е да го превърне в свое кредо и живо дело. Така, както няма държава на философите, не може да има и държави, управлявани от политици, които нехаят, които казват, че „правят всичко“, а то се оказва едното нищо. Значи, че политиката се обръща  в твърде важно нещо, за да бъде оставена в ръцете на политиците. Е, така и на сцената излизат ако не непременно „масите“, то новите водачи, лидери, които  дори не се кичат с прозвиището елит.
Не, думите не могат станат излишни. Когато се замълчи, то е само защото става пределно ясно, че то е момент на равносметка и отрезвяване. А след него  следват и действия.  Така и трябва да бъде. В битката срещу глобалното зло, няма французи, германци, такива  родени в някогашните колонии дори, няма „богат беден“ , ляв и десен, че и твое-мое. Защото свободата е за всички. Както е Слънцето. Все още. И щом някой го затъмнява, щом тръгне да си връща за всичко, което не е в състояние дори да формулира, или облича в религиозни, псевдо-идеологически форми и „каузи“, повече от ясно е, че ще трябва да бъде обуздан. Защото Свободата започва от там откъдето тръгва и правото на всеки да бъде повече от „лузър“, поданик, почтен данъкоплатец даже. Но всъщност потенциална жертва на сеячите на страх, на търговците със смърт, подстрекателите на раздор и омраза между цели народи, региони, етноси и националности. 
Световната история дава такива примери. Макар, че няма да я повтаряме, още по-малко в раздела и за кръстоносните походи, Пелопонеските войни, 30 годишната война в Европа даже. На това дело, което изглежда императив на „третата модерност„, дошла с небивалия технологически прогрес, но и прибързано декларирани „победи“ и непознати довчера рискове /Бек/, си струва да се посвети човек. Защото то е посвещение в името на живота, а не на смъртта. Колкото и страшна по старите картини, толкова и жалка днес, в своята безпомощност да отклони милиони хора от волята да отстояват мястото си под слънцето на Свободата. 

Духовна сфера, Култура, Общество

14 юли – ден на Франция: ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН

1936 прегледа0 коментара

 Автор: Пламен К. ГЕОРГИЕВ

14 юли , Денят на Бастилията е ден за честване на френската култура. Довчера фанфарите в Париж, че и навред по света, проглушаваха с революционно- приповдигнатите си звуци за възхвала на Великата френска революция.  Но по-приглушено прокламираха Свободата за тези, останали отвъд границите на Одер и Ниса…  Но нейният дух живее не само с Айфеловата кула, „Лувъра“, или „Нотр дам дьо Пари“, малките  пекарни и кафенета, станали запазена марка на Франция по света.

 

Гледам и в близкия софийски „Лидъл“ едно девойче оставя на касата, какво мислите – пресен кроасон, с бутилчица плодов сок. И казва на касиерката,  – мерси. Не,  нямам предвид онзи турист, който заключил, след едноседмично посещение в България, че сме били много културен народ,  понеже всички знаели френски….  Още по- малко маниерно вдигнатото кутре, когато нашенки на по зряла възраст си сърбат кафето..

Не, не Франция, нейната култура, обаяние с привкус на свободата и един стил на живот, живеят и в крилатия девиз на „Тримата мускетари“ – „Един за всички, всички за един“. И тук повечето народи им свалят шапка. Заради солидарността. Как им бяха имената бе, питат се млади български европейци, докато отварят своята „ретро бира“, пред „стената“ опъната за мача Франция – Германия. И уж все немски „Голф“ искат да карат, а повечето  викат за Франция. Или поне така ми се струва.

Не защото сме франкофони, мисля си. Или че си имаме френска гимназия, за която се пее „Френската гимназия – нея господ пази я“. И даже, когато една банка реши да снабди безвъзмездно учениците с  карти с чипове за вход  и изход, в името на реда и спокойствието ,  а и с идеята родителите да „снасят“ по някой лев в сметките, та да си увеличи клиентелата – такава гюролтия се вдигна, такава гюролтия, че адвокатите още се чешат по главите, а пиарките пишат обръщения за добри намерения…

„Тюйлери“ във ….гр. Вюрцбург,  старата столица на Бавария. Барокът си е барок навсякъде.

 

„Един за всички, всички за един“. То беше поздрав и в гр. Вюрцбург, старата столица на Бавария , дълго след като се снима последната версия на „Тримата мускетари“ по Дюма. Вървеше като  поздрав между младите – там има стар университет с 20 000 студенти. Знам го от млада българка, с която се запознахме в кафе „Журнал“, има и такава верига да знаете – съвсем в стил „Монмартър“, с непретенциозни столове, дървени маси,  хубаво кафе в големи чаши и всички  вестници и списания, да си топи човек кроасана и да си чете кой каквото обича. Че то какво е кафе без журнал, нали?

Отвън също като на жив  екран пред витрината минаваха млади хора с дълги рокли от времето на Д’Aртанян, момчета със „истински“ шпаги и шапки с цветни пера. А българката, студентка по музика в тамошния университет , ми разказваше че хиляди нейни колеги цял месец се снимали в масовките за по 100 евро на ден. Но тя не можала да се вреди. Американският снимачен екип избрали „Резиденцията“, най- импозантната сграда /вж. снимката/, където са живели едно време немските фюрстове, която си е чист барок и много прилича на „Тюйлери“. Пък и по- евтино излязъл филмът. Та в двора и шетъли и мускетарите……

Незабравими дни, които се помнят , нали? Защото Франция, както ви казвам, може да живее и през границите. Което е силата на един неугасващ дух и културна идентичност, колкото впечатляваща, толкова и по- своему въвличаща.  И българката, прочее,  със славянско име почти като Мила Йовович,  само дето е Мира – едно р ги дели –  говори за  „моят Париж“, където често обича да ходи. . Подари ми даже и едно ключодържателче с Айфеловата кула, като не пропусна да ми спести неудобството: „Ама те са много евтини – В  Париж ги продават на всеки ъгъл по пет за едно евро, нали разбирате?.“

Разбирам, викам и си закачам цяла Айфелова кула на ключовете, че да ми напомня и за кроасона, и за кафе „Журнал“, и за тримата мускетари, с които и аз остарях , а в Париж даже не съм стъпвал, за коварната милейди даже и нейното повдигнато кутре, колчем си пие кафето, или вее с ветрилото…И из тези дни, бог знае защо, вече не си мисля за Бастилията. Не чувам на сън да гърмят аркебузите, да звънкат шпаги по парапетите, да скачат от покрив на покрив мускетарите…

Че тя Франция, нейните ценности са си и наши, викам си, повече или по- малко, нали? Дори да минаваме за „французи“ заради едното мерси, светът още ги гледа със завист. Че и нас покрай тях май. И защо, да ги питаш?. Че бъдете и вие французи, бе, то не се иска много. Просто да се облегнеш на стола, да си пиеш кафето, но когато ти посегнат на Свободата, на достойнството, на личното Его, ако щете,  да скочиш. И заедно с други, като един да се опълчиш срещу посегателя, наглеца, простака, ако щете.

„Един за всички – всички за един“. В това е „цаката“ и на нашата  Франция, българската , да знаете. Другото са фанфари, знамена, тропот на добре гледани атове по „Шанз Елизе“, шум на ракетни двигатели и пушек, бе, пушек в три цвята, който остава в небето да напомни, че над него, там още по- горе във висинето е Свободата, Братството че и Равенството.

Е, не става лесно, така е тук долу, и на човек му светва чак когато минават и метачите да оберат изпокъсаните флагчета, балони и всякакви там близалки. За всичко се плаща, нали? Но пък не знам дали знаете,  скоро го научих от колекционерите,  има 2 златни наполеона по- популярни у нас, де. На единия си е Бонапарт с големия нос. Груб е, не струва. Другият е по- малък , на затова пък по- елегантен с изображение на Мариана. Нали я знаете оная с шапката. Та над нея пише не друго а Liberté, égalité, fraternité .

Разбирате ли публичния ефект от сеченето на златни монети във Франция от онова време.  И в скъсан джоб да влезе „петлето“, както му викат познавачите,  понеже  петелът е инкрустиран на обратната страна –  пак за по- висши ценности от звонковата монета става реч. В подкорието  и на санкюлота се заражда,  даже, мисля си. По един прост и опредметен начин. Пък как се става сетне „ситуайен“, сиреч гражданин е друга история. А познайте сега какво подарих на внука си, когато стана на 5 години. Той много не се впечатли, обаче викам си, може я пръстен там да си направи, я венчални халки един ден. Знам ли колко ще поскъпне златото. За „егалитето и фратернитето“ вече съм наясно, че  здравата поевтиняха… Но затова пък живеят  като символ верую  и отвъд Франция, нали?.

Денят на Бастилията е и едно отложено, ако не закъсняло наше просветление, така да се каже. Което предполага човек първо да си наплиска  очите, че сетне да погледне на свободния свят. Това е  нашата „тиха революция“ на съизмерване преди всичко със себе , че сетне и с другите. Ето защо, както се вика „Вив ла Франс, вив ла Репюблик!“. Днес 14  юли.  И „За многая лета“, както обичаме да припяваме. А, и още: „Един за всички, всички за един“, нали? Не забравяйте Д’Артанян. За другите, кой как се казваше, може и да спорим още. А пък дали беше Дюма баща, или син – отдавна  няма значение.

На челната снимка: Мира Г.В.  от гр. Вюрцбург,  родена 14 юли; която не игра в масовката на „Тримата мускетари“. Тук в Париж пред „нейната Сена“,  както и казва,  която все и напомня за нашия “ тих бял Дунав“. /сн. личен архив/.

 

За филма „Тримата мускетари“ – последна версия

Световна премиера: 14.10.2011
Премиера в България: 14.10.2011
Производител: Constantin Film Produktion, Impact Pictures, NEF, New Legacy, Summit Entertaiment
Година: 2011
Държава: САЩ, Германия
Жанр: Екшън, Приключенски, Романтичен, БГ Аудио
Режисьор: Пол У.С. Андерсън
Участват: Орландо Блум, Мила Йовович, Матю Макфейдън, Рей Стивънсън, Кристоф Валц, Люк Евънс, Логан Лърман, Мадс Микелсен
Времетраене: – мин.
Рейтинг: - /10
IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1509767/

Поредната екранизация по класическия роман на Александър Дюма. Този път на режисьорския стол е Пол Андерсън. В ролите на Атос, Портос и Арамис са съответно Матю Макфейдън /”Гордост и предразсъдъци”/, Рей Стивънсън /”Крал Артур”/ и Люк Евънс /”Сблъсъкът на титаните”/.  Логън Лърман /”Пърси Джаксън”/ влиза в образа на Д’Артанян. Впечатляващ е изборът за останалите роли: Мила Йовович е Милейди Де Уинтър, Орландо Блуум е бъкингамският дюк, Кристоф Валц е кардинал Ришельо.