В магазина за хранителни стоки в китайския град Суйфенхе е лесно да се намери растително масло върху чийто етикет  пише на руски „Mаслава“. Особено популярни са големите  – по 4,6 литра – пакети от соево масло на цена от около 50 юана (около 500 рубли.). Суйфенхе е най- близкия до руската граница град в провинция Хейлундзян, Северен Китай. Но „Маслава“ може да се намери в магазините по целия Североизточен регион на Китай, като в Харбин, Чанчун  и Хунчун.

„Mаслава“ е продукт на Усурийския комбинат за добив на мазнини „Приморска соя “ , който отстои на 60 км от границата с Китай и се произвежда от групата от фирми „Русагро“  на Вадим Mозкович.  „Русагро“ започна да продава масло във вътрешността на Китай в края на 2014 година. Сега, в зависимост от сезона, тук се продават от 500 до 1000 тона масло на месец – това е 80-90% от общия обем соево масло, което произвежда „Русагро“, казва за РБК изпълнителният директор и съсобственик на групата Максим Басов.

Групата „Русагро“ купи усурийският комбинат през 2015. Но за да се закрепи понастоящем на китайския пазар, тя изгражда в Михайловския регион на Приморието цял агоклъстър, който ще отглежда царевица, соя и други култури, а също така ще  отглежда и прасета.  Максималният  капацитет за производството на свинско месо се планира на  300 хиляди тона, повече от целия обем, който „Русагро“ изкара на пазара през  2015.

Привличане на държавата

През 2015 свинекомплексът „Русагро“ произведе  198 хиляди тона свинско месо(по данни на компанията, а  според данните на Националния съюз на животновъдите – 187,8 хиляди тона) . С такъв  обем групата се нареди на второ място по производство в страната след агрохолдинга „Мираторг“ / (той произвежда 384.9 хил.тона ),  с пазарен дял от 6%. Делът на месно производство през  изминалата година е донесъл на  „Русагро“ 22% от 72.4 милиарда  приходи. Оценка на резултатите от 2015 все още не са налице, но резултатите за  2014  нареждат „Русагро“,  който освен с бизнес с месо участва и в този със захар и мазнини и масло,  четвърти по приходи агрохолдинг в страната.

През  2015 г. руснаците са консумирали  3.4 милиона тона свинско месо. 90% от тях са произведени в Русия – в големи индустриални свинеферми, средни по големина фирми и лични стопанства .

Само преди 10 години, картината бе съвсем различна: 50% от домашните птици, 40% от телешкото и 40% свинското месо се внасяха, припомня ръководителят на изпълнителния комитет на Националната асоциация на производителите на месо Сергей Юшин. Производството на свинско месо в началото на 2000 г., рязко спадна: ако през  1990 г. обемът на производството възлизаше на  3,5 милиона тона, то в началото на 2000 г. – бе едва 1,5 милиона тона (по данни Росстат, повече от половината от този обем идваше от лични помощни стопанства).

За да се  насърчи месното производство,  през 2003 бяха въведени  квотите за  обема на внос на свинско., говеждо и птиче месо, а в края на 2005 г. стартира национален проект за развитие на агропромишления комплекс.  Основната мярка за подкрепа,  стана възможността  фирмите да получат субсидирани заеми за животновъдите проекти. По-късно,  националният проект се трансформира в държавна програма за развитие на агробизнеса, лихвени субсидии по кредити за инвестиционни проекти,  работата по който  продължава и до днес :  През 2015 г. финансирането на държавната програма възлиза на 222 милиарда рубли, тази година в бюджета са заложени 215 милиарда рубли.

„Русагро“ –  бе от тези инвеститори, които  се включиха в бизнеса с месо още на старта на програмата за държавна поръчка – за своя първи проект за производство на свинско месо, групата, за която основен бизнес дотогава бе захарта, съобщи през 2004 г. Тя реши да построи в Белгородска област свиневъден комплекс  с капацитет  60 хил. тона годишно, мелница за фуражи и кланица.

„Ние решихме да се заемем с производството на свинско месо,  защото сега то е обещаващо направление в агробизнеса,“ – обяснява  през 2004 г., основният собственик на „Русагро“ Вадим  Мозкович. По това време свиневъдството бе наистина много обещаващо, спомня си  президентът на съвета за Единно икономическо пространство на Митническия съюз  Мушег Мамиконян: при себестойност на 1 кг. свинско месо възлизащ на  $ 1,5,  оптовата му цена можеше да достигне  $ 3.

По това време, проектът на „Русагро“ бе  най-големият по обем на производството в страната, казва Мамиконян: обемът на инвестиции в белгородския проект възлиза на 6,5 милиарда рубли. През 2009 г.,  свинекомплексът в Белгород достигна своя проектиран капацитет. През 2010 г., групата се зае с производството на свинско месо в още един от регионите, в който имаше свой бизнес със захар – в Тамбовска област. Създаването на „Тамбовски бекон“ , с проектен капацитет от 135 хил. тона, струваше  16 милиарда рубли. Той достигна  през 2013 г. пълният си производствен капацитет. Общата сума на инвестициите на  „Русагро“ в свиневъдството през всичките тези години възлиза на около 30 милиарда рубли, пресмята Басов. Това, според него, е групата с най-големи инвестиции, в сравнение с други направления. Но заместването на вноса на месо е практически приключено,  казва Басов: значително увеличение на вътрешното потребление няма да има.

Бъдещето е на Изток

„Ние очакваме революция в Далечния изток, и регионът който доставя храна днес ще се превърне в един  най-модерните и важни региони в света <…>. По ефективност, аз мисля, че той ще достигне квоти  [и Бразилия], „- каза Басов, говорейки на икономически форум в Санкт Петербург 19 Юни 2015.

Една година по-рано на 31 юли 2014 г., „Русагро“ подписа с договор с  администрацията на Приморския край с намерение да изгради агробизнес клъстър в приморския квартал  Михайловски. Регионът се простира на площ на два километра от магистралата М-60 и в близост до жп и обещава да създаде необходимата инфраструктура.
За проекта в Приморие, обикновено сдържаният Басов вече няколко години говори с блеснали очи.  „След 10 години, Далечният Изток, аз вярвам, ще бъде главният регион за нас от гледна точка на производството. Той ще бъде по- голям от Тамбов, от Белгород – това ще бъде главният регион , [по мащаба на бизнеса] и Далечният Изток ще бъде сравним с резултата на групата сега „, – уверен е мениджерът.

Но съветът на директорите на „Русагро“  не приел веднага далекоизточния проект с оптимизъм: трябваше да бъде убеждаван, спомня си Басов.  „Басов предлагал малък проект – като цяло дори десет пъти по малък по обем , отколкото сега, поради което не успял да привлече вниманието на съвета на директорите – както признава в разговор с нас Мозкович. Беше очевидно, че да се упорства девет часа за това, няма никакъв смисъл. В резултат на преговорите, мъдрият Басов решил, че не бива да закрива, а да окрупни проекта. Веднага след като разстоянието станало ясно “ Но за да убеди акционерите и съвета на директорите на Басов му отнело половин година. Главният му аргумент   било голямото търсене на продукция от Русия от страна на азиатските пазари. В резултат  съмняващите се убедили, че  огромна част от руските продукти могат да бъдат доставени на китайските, японските и корейските пазари. „Мислехме, че, може би, това е бъдещето“, – казва Басов.

Сега той прекарва  в Приморие примерно  веднъж на тримесечие и остава там в продължение на един до три дни. В Усурийск  (на около 90 км от Владивосток), от  края на 2014 г. работят  три офиса на компанията , всеки профилиран в дадено направление – производство на масла и мазнини, селскостопански продукти и месо.  През август 2015 г. властите на Приморие съобщиха, че „Русагро“ ще бъде основен  инвеститор на територията за приоритетния проект в развитие  „Михайловский“ (TOP „Михайловский“), създаването на който  се финансира от федерални, регионални и местни бюджети.

Инвестициите в проекта ще възлязат на 60 милиарда рубли, съобщи „Русагро“. В този момент това бе най-голямата паралелно обявена инвестиция в агросектора, казва аналитикът на Газпромбанка Даря Снитко.  И въпреки, че от тогава насам бяха заявени още няколко проекти, съпоставими по размерите на инвестициите си,  той остава сред най- големите. Правителството включи  инициативата на  „Русагро“ в списъка на инвестиционни проекти с проектно финансиране, и  „Aлфа банк“ се съгласи да отпусне за неговата реализация  12.65 милиарда рубли, с намалена лихва  от 11,5% годишно (като се отчита и държавна подкрепа ефективната лихва ще бъде по- ниска от  4%). В края на април 2016 „Росагро“ привлече SPO $ 250 милиона (около половината от тази сума, инвестирана Мозкович и  Басов). Една от основните цели на уредената сделка – е финансирането на далекоизточния проект.

Проектът в Приморие е разчетен с максимален капацитет от  300 хил. тона свинско месо годишно. Капацитет на първия етап, който планира да пусне  в експлоатация „Русагро“  през 2019 г. ще бъде в размер на 100 хил. тона свинско месо. В допълнение,  се планира да се  изгради завод, фуражи и кланица. Строителство на тази линия трябва да започне през август и ще струва  20-25 милиарда рубли. В допълнение към животновъдните обекти клъстърът ще включват 120 хиляди хектара за  отглеждане на царевица и соя. Групата предвижда да изнася  преди всичко за Китай – а царевицата в  Южна Корея, Япония и Китай.

Понастоящем  „Русагро “ събира регионална банка земя и купува вече съществуващото производство. В края на 2015 г. групата управлява в Далечния Изток 26500 хектара земеделска земя и отглежда на нея соя и царевица за износ. 10 хил.  от 14 хил. тона, отглеждана в Приморския край  царевица през 2015 г., групата е изнесла за  Япония. Групата е отгледала през последната  година около 12 хил. тона соя, която е продала в  Русия. През октомври 2015 г. компанията придоби 75% от акциите на най-големия м  Далечния изток завод за преработка на соя „Приморска соя“ (годишен капацитет за преработка – до 150 хиляди тона), в който „Русагро“ произвежда соево масло, майонеза и сапун. Именно тук се  произвежда и любимата на китайските купувачи „Маслава“.

Вадим Moзкович, , основател и председател на  съвета на директорите на „Русагро“ днес е  собственик на 71% от групата. След като продаде през 2015 г., голяма част от своя бизнеса за развитие, той се фокусира върху  развитието на „Русагро“

Милиарди потребителите

„Русагро“ – е първият от най-големите руски агро-холдинги, който рискува да инвестира в Далечния изток, казва ръководителят на Националния  съюз на свиневъдите  Юрий Ковальов. За свиневъдите е обещаващ пазар. От една страна, обяснява той, в региона никога не е имало големи  свинеферми , и поради това,  не е имало африканска чума по свинете (в случай, че бъде открита в предприятието се изисква  да се унищожи цялото поголовие), а  местните преработвателни предприятия обикновено работят с вносни суровини. От друга –  най-големите консуматори на свинско месо и продукти от свинско месо в света се намират  в непосредствена близост: Китай (население – повече от 1.3 милиарда души), Япония (127 милиона), Южна Корея (50,6 милиона души).

Само в Китай,  през миналата година са консумирани  54,5 милиона тона свинско месо –  около половината от общото потребление на този вид месо в света. Консумацията на свинско месо в Китай през 2014 г. възлиза на 40.9 кг на глава от населението, в Южна Корея – 32.3 кг, Виетнам – 35.4 кг , в Япония – 20,5 кг. За сравнение, в Русия е 23 кг на глава от населението, по данни на Националната асоциация за месопроизводство.

Стартирането на производство на свинско месо в  Приморие „Русагро“ е разчел за 2019 г. –  планира се да изнася субпродукти, късове за промишлена преработка и полуфабрикати за потребители.  Рентабилността на далекоизточния проект ще бъде  по-висока, отколкото в първите проекти за производство на месо, очаква Басов: цената в Китай е по-висока, отколкото на вътрешния пазар а вертикално интегрираното производство на групата ще се намира в непосредствена близост до пазара. Освен това, в Далечния изток цената на месото е по-висока, отколкото в централната област. Рентабилността по EBITDA в направлението за производство на месо за  групата през 2015 г. е в размер на 42% , през 2014 г. тази цифра е дори по-висока – 50%.

Лидерът на руския пазар на месо – „Мираторг“ – също разчита на китайския пазар: Сега групата изнася  за всички чуждестранни пазари 5% от всички свои продукти, но се очаква да се увеличи този дял до 25%, като 10% от доставките ще се изнасят за Китай, ни каза  представител  на „Мираторг“. Интересът към  китайския и южноазиатския пазар имат и друг голям производител на месо – групата „Черкизово“, предаде за РБК представител на генералния директор на групата Сергей Михайлов.

Износът за Китай се  превърна за руския пазар по-привлекателен след девалвацията на рублата, напомня Снитко: Сега, например, един килограм свинска страна  на руския пазар е $ 2,2, докато в Китай, половинки трупно свинско се доставят по $ 3. В допълнение,  китайците „ядат цяло прасе,“ казва тя , в ястията се използват всички части  – например, копитата и  главата, които в Русия не се търсят. Разликата в цената за странични продукти могат да бъдат до 100%, каза ръководителят на изпълнителния комитет на Националната асоциация за производство на месо Сергей Юшин.

Русия е достигна практически  пълно само обезпечаване  по отношение на птиче месо и свинско месо. Но в допълнение към достъпа до най-големите пазари в света и ниските цени, поради евтината рубла,  има и още един аргумент за географската диверсификация на бизнеса – намаляване на рисковете, свързани с промените в икономическата ситуация в страната, напомня Снитко. Засега  износът на месо от русия  не е голям: през 2015 г., според Международния търговски център в Москва, той възлиза на 117 000 000 $, $ 75 милиона от които се падат на птиче месо.   Свинско месо бе изнесено за $ 9,000,000. Най- големите потребители на месо произведено в Русия са – Казахстан (51,1%), Украйна (24.9%) и Киргизстан (8,8%).

„За дълго, или за много дълго“

Основните доставчици на месо за Китай и Югоизточна Азия сега  са Бразилия, САЩ и Канада, каза Сергей Михайлов от „Черкизово“. Басов добавя към този списък и Европейския съюз.

За руските производители на свинско китайския пазар все още е затворен: те  никога не са имали разрешение за достъп до продукция в страната. Преди това, Русия нямаше и потребност да  изнася месото, обяснява представителят на Росселхознадзор Юлия Мелано.  За да изнасят месо в Китай, руските производители трябва да получат сертификат от китайския национален регулатор – държавната Главна администрация за контрол на качеството, инспекция и карантина на Китай (AQSIQ). Но в Русия,  по различно време бяха  регистрираните случаи на африканска чума по свинете, и поради нестабилната епизоотичната обстановка, чуждите страни  не бързат да отворят пазарите си за месо произведено в Русия.

„Русагро“  помоли правителството да помогне за достъп до азиатските пазари . „Ние искаме да помолим  правителството да засили работата по  отварянето на  най-важните за нас азиатски пазари, преди всичко на китайския пазар. Ясно е, че нямаше основания да го отваряте, защото нямаше какво да се доставя, но сега има такива основания „- заяви Басов, говорейки на Международния икономически форум в Санкт Петербург през 2015.

През октомври 2015  в Русия дойдоха експерти на AQSIQ , но разрешение за доставка така и не бе дадено,  каза Мелано,  като аргументира това с  нестабилната епизоотична обстановка. Россельхознадзор, както каза тя, се надява, че  китайският пазар може да бъде отворен за руски компании, до края на тази година. Впрочем, през миналата година представители на Россельхознадзор  вече заявиха, че очакват отварянето на китайския пазар преди края на 2015.

Въпросът за отварянето на пазара бе обсъден през март 2016  с китайския премиер Ли Къцян руският вицепремиер Аркадий Дворкович. През май 2016 г. министърът на земеделието Александър Ткчачев , след среща с министъра на държавната Генерална администрация за контрол на качеството, инспекция и карантина на Китайр  Жи  Шупинг  предложи  да се открие свободен достъп до китайския пазар само за продукти от определени руски региони. Китайските медии след срещата с Дворкович съобщиха,  че „китайското правителство е обещало да ускори решаването на проблема.“

Россельхознадзор, според представител на агенцията, се надява, че въпросите, свързани с двустранното сътрудничество между страните по отношение на взаимните доставки на земеделски продукти ще бъдат включени в програмата на официалното посещение на Владимир Путин в Пекин през юни и на срещата с китайския президент Си Цзинпин. Президентският прессекретар Дмитрий Песков каза за РБК,  че дневният ред на посещението все още не е формулиран. Запитването на РБК , насочено към AQSIQ, остана без отговор.

Първият резултат от усилията на руското селскостопанско лоби е вече налице.  През декември 2015 г. Русия успя да си възвърне правото да изнася пшеница за Китай: споразумението за това бе подписано от премиера Дмитрий Медведев и министър-председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян по време на срещата на ръководителите на правителствата на двете страни. Китай бе забранил вноса на съветска пшеница от  1976.

Преговорите по отварянето на пазара отне на руските чиновници 10 години, каза Джулия с тебешир в ръката. „С тези момчета преговорите се водят или дълго, или много дълго. Те преговарят компетентно и поставят условия „, – казва заместник-председателят на Руския зърнен съюз  Александър Корбут.
Засега  Китай разреши  доставката на руско зърно само от Сибир и източните райони. Потенциално Русия може да доставя на Китай с 3-4 милиона тона пшеница годишно, но  бъдещето е на  соята и царевицата,  за които търсенето  в Азия  постоянно нараства, каза Корбут: „Това може да бъдат десетки милиони тонове.“ Да се ​​говори за някакви значителни обеми на доставките на руско зърно за Китай е твърде рано: докато руските производители са само в началото на установяване на сътрудничество с местни клиенти, пояснява той.

Русия изнесе през 2015 г. за  Китай селскостопанска и хранителна продукция за $ 1,38 милиарда евро,  както сочат данните на Министерство на земеделието. По информация на Центъра за международна търговия в Москва, забележителни са и други резултати – с 63 %, до   $402,5 млн. – е нараснал експорта в категорията „Зеленчуци и някои кореноплодни годни за ядене“ и „Продукти на мелничарската промишленост“ ($ 261.7 милиона, което представлява увеличение от 43,2% рубли.).

 Превод от руски: Пл. К. Георгиев

Вж. по подробно:

http://www.rbc.ru/magazine/2016/06/574dd8eb9a794781cdb17768?from=rbc_choice