На пръв поглед, това което с тревога преживяваме, ни напомня до болка познати страници от историята. Колко пъти през вековете „островната“ Великобритания и „континенталните“ Франция, Германия, Холандия и т.н. са се хвърляли в тежки битки едни срещу други, че да се оставяме да бъдем впечатлени сега от разиграващото се след брекзита?
Има ли страна по западните граници на Русия, която в някой момент да не е била в конфликт „на живот и смърт“ с последната, като почетните места в класацията на „противници на Москва“ се заемат, разбира се, от Полша, Швеция, Турция. Без да забравяме „завоеватели на Русия“ като Наполеон и Хитлер. Съпоставими ли са тези страници от историята с това, което се разиграва днес, под флаговете на НАТО и знамето на Русия?
И все пак, въпреки че много неща ни изглеждат познати и „вече живяни“, дано успеем навреме да си дадем сметка, че залогът е друг и на карта е поставено самото съществуване на цивилизацията, формирала се в последните около хиляда години, главно в Европа и с водещото участие на европейските държави.
Заплахата не възниква, както се казва, от нищото – на празно място. В първите години след Втората световна война, имаше политици и мислители в някои от европейските държави, които предупреждаваха, че огромната работа по преодоляването на разрушенията от войната, създава условия за концентриране на голяма и трудно контролируема власт в ръцете на бюрократите. Някои дори казваха, че предстояло капитализмът и социализмът да бъдат заменени от друго обществено устройство – именно бюрократизмът. И предричаха, че този бюрократизъм може да се окаже фатален за цивилизацията ни.
Тогава тези разсъждения си останаха, общо взето, в кръга на интелектуалци и политици, не носещи конкретни политически отговорности. Коя – особено измежду големите държави – можеше да пренебрегне изграждането на мощен бюрократичен апарат, особено ако това изглеждаше, че обещава успешно решаване на големите национални задачи на следвоенния период? И бюрократизмът започна да се утвърждава – къде под идеологически и партиен флаг, къде в името на ефикасността, като удобно прикритие за лични, или съсловни и, въобще, групови интереси.
Другата страна на процеса неминуемо бе отчуждаването на обществото от големите национални и социални проблеми, водещо постепенно до съсредоточаването и на отговорността, и на властта, все в ръцете на бюрократите. Били те държавни, партийни, корпоративни и др.п.
Това доведе до сериозни кризи в социалното управление, особено в течение на 70-те и 80-те години на миналия век. С цената на драматични 15-20 години, Китай успя да премине от класическия маоизъм към прагматизма на Дънг Сяо Пин и да се отвори към света. САЩ, които по собствените им анализи, се страхуваха от процес на разпадане, заложиха на финансовия глобализъм и си осигуриха на този терен простор за отстояване позиция на „единствена свръхсила“, поне за някакъв период време.
Главните западноевропейски страни и тогавашният СССР, нямаха шанса на посочените. ЕС с договора от Маастрихт и последвалите го институционални перипетии, влезе в период на безкрайни колебания и маневри, сред които историята с брекзита е само пореден епизод. СССР, мазохистично прилагайки си безплодните гласност и перестройка, слезе сам в една яма, в която никой друг не смяташе, че има сили да го натика. Остана констатацията, че политиката на съветската номенклатура, е пример за това, докъде може да бъде докарана една държава, овладяна от бюрократизма.
Но станалото в последните десетилетия на миналия век, оказа се, съвсем не е краят на бюрократизма.
Под приетия от всички благовиден предлог за развитие на международното сътрудничество, служейки си с множеството нови възможности за контакти и връзки, опирайки се на финансовия глобализъм, в последните две-три десетилетия пред очите ни се разви и укрепна бюрокрация на едно ново, несъществувало досега, наднационално равнище. Формално, съставящите тази бюрокрация са граждани на национални държави, а в редица случаи изпълняват и определен мандат.
На практика обаче, все по-често те действуват по подбуди и мотиви, определени от обстоятелството, че са членове именно на новата наднационална бюрокрация. По външни белези, ангажираните в нея приличат на познатите отдавна фигури на международни служители. Но по същество, звената на тази наднационална бюрокрация стоят по-високо от националните правителства и съответно могат да си позволят, във всеки момент, да пренебрегнат националния интерес на една или друга страна.
В събитията, на които сме свидетели, наднационалната бюрокрация общо взето действува в съоветствие с интересите на най-мощните във финансово отношение държави, на първо място – САЩ. Но това е фасадата. Наднационалната бюрокрация, веднаж изведена на това равнище, вече е мотивирана не от национални интереси и виждания, а от тези на най-мощните, и те наднационални, групи и обединения. Нещо, което по самата си същност, прави възможно и въобразимо, едно противопоставяне от страна на тази наднационална бюрокрация на всяка отделна национална държава.
В това е големият риск на днешното време. Изхождайки от интереси на момента или близкото бъдеще, големите и мощни държави допускат голяма роля в съдбата на цивилизацията да започва да играе фактор, който не се опира на оценка и разбиране на национални приоритети, а обслужва групови интереси и амбиции. И както винаги в историята, рискът се поема от едни или други, а сметката, каквато е – ще я плащаме всички.
Източник: Епицентър
На челната снимка: Форум Фейсбук Стефан Янков: Deja-vu: Минало в бъдещето
Можете ли да си представите колко малко се е променил светът всъщност? Това е френска великденска картичка от 1942 година! И какво виждаме на нея? Странящи от другите „пиленца“ в ЕС швейцарци и шведи (е, хубаво, днес са норвежци) и залитащи към САЩ британци във видимо състояние на Брекзит. Всички останали са се сгушили под крилото на „квачката“ Европа в нещо като ЕС.
Късносредновековна унгарска гравюра, онагледяваща унгарско село, опустошено от