На 6 юли председателят на Националния съвет на парламента на Конфедерация Швейцария г-жа Криста Марквалдер ще присъства на представянето на книгата на проф. Венелин Цачевски „България и Швейцария заедно в историята“, издание на Студия Трансмедия, в Народното събрание
По покана на председателя на Народното събрание Цецка ЦАЧЕВА, на официално посещение у нас е председателят на Националния съвет на парламента на Конфедерация Швейцария Криста МАРКВАЛДЕР.
Програмата на нейната визита в България ще завърши на 6 юли, когато от 11:30 часа в Клуба на народния представител,г-жа МАРКВАЛДЕР ще присъства на представянето на книгата на проф. Венелин ЦАЧЕВСКИ и „България и Швейцария. Заедно в историята”, издател на която е г-н Георги ВАСИЛЕВ , швейцарски инвеститор в България, основател на „Философският клуб“ и „Студия Трансмедия”.
Гости на събитието ще бъдат и народни представители от Групата за приятелство България – Швейцария.
Обърнахме се към автора на книгата:
- Проф. Цачевски, в момента председателят на Националния съвет на Швейцарския парламент – г-жа Криста Марквалдер, е на официално посещение у нас. Какво представлява тази визита?
- Тя е отговор на посещението, което направи в Швейцария г-жа Цецка Цачева през март т.г. Сегашно посещение на г-жа Маквалдер, четири месеца след визитата на председателя на нашето Народното събрание, е поредната проява на регулярните ползотворни срещи между ръководителите на двете страни. В 2014 г. българският президент г-н Росен Плевнелиев посети Швейцария, а швейцарският вицепрезидент и правосъден министър г-жа Симонета Сомаруга бе в България.
В 2015 г. българският премиер г-н Бойко Борисов също направи посещение в Швейцария. Между България и Швейцария са подписани около 30 междуправителствени договори за сътрудничество във всички области. Миналата година взаимната търговия възлезе на почти 320 млн. евро, а преките инвестиции на швейцарски фирми достигнаха общо над 1,7 млрд. евро. Над 100 швейцарски фирми имат свои представителства в България и за това важна роля изпълнява учредената през 2004 г. Българо-швейцарска търговска камара.
Всяка година между 25 и 30 хиляди швейцарци посещават България като туристи.Успешно се развива сътрудничеството в културната и научната област. Активна е дейността на тримата почетни консули на България в Швейцария, както и на дружествата за приятелство между двете страни. Така че отношенията между нашите две страни стават все по-приятелски, а напоследък – и по-интензивни.
- Вашата книгата „България и Швейцария. Заедно в историята“ ще бъде представена в Клуба на Народния представител. Вероятно се вълнувате от предстоящото събитие…
- Аз, като български изследовател, работещ много години в областта на историята на двустранните отношения между България и Швейцария, съм поканен да представя своята книга в Народното събрание на Република България. За мен е чест, че мога на направя това в присъствието на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева и на гостуващата по нейна покана парламентарна делегация на Конфедерация Швейцария, ръководена от г-жа Криста Марквалдер, председател на Националния съвет на Федералното събрание. Също чест е за мен, че на това събитие ще присъстват Н. Пр. д-р Меглена Плугчиева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Конфедерация Швейцария, и Н. Пр. Денис Кнобел, извънреден и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария в Република България, г-жа Силвия Хубенова – председател на групата за приятелство „България – Швейцария“, както и други високи гости.
- Както „Студия Трансмедия” писа, Вашата книга е създадена по повод стогодишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Конфедерация Швейцария. Бихте ли ни върнали назад във времето, като посочите най-важните дати и събития, свързани с това сътрудничество?
- Първата дата е 31 октомври 1915 г. Тогава българският дипломат Андрей Тошев връчил акредитивните си писма като извънреден пратеник и пълномощен министър на Царство България в Конфедерация Швейцария. Това е знаменателно събитие в историята на българо-швейцарските отношения. Но тяхното начало е поставено много по-рано – преди освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Още през първата половина на XIX век швейцарски търговци посещавали българските земи и продавали текстилни изделия, купували памук, тютюн, суровини.
След освобождението ни българо-швейцарските връзки получили динамично развитие, благодарение на дошлите у нас десетки предприемчиви швейцарски търговци и индустриалци. Те допринесли за изграждането на водноелектрически централи, за развитието на пивоварната, минната и мелничарската индустрия, както и за производството на цимент, хартия, картон, текстил и др.
Швейцарски архитекти и инженери участвали в озеленяването на София, Пловдив и още много български градове, в проектирането и строителството на емблематични обществени сгради и инфраструктурни обекти. Швейцарски преподаватели и учители били сред основоположниците на физическото възпитание и спортното движение в България. Стотици наши сънародници заминали да учат и да следват в Швейцария, а впоследствие станали част от политическия, интелектуалния и църковния елит на страната ни.
- Интересно е как се развиват отношенията между България и Швейцария в периода на Първата и Втората световна война. Знаем, че Швейцария остава неутрална страна …
- След Балканската война и Първата световна война политици, учени и интелектуалци от Швейцария проявяват солидарност с България в трудните за нея години. През 1937 г. Швейцария открива свое дипломатическо представителство у нас. Тя е един от основните външнотърговски партньори на страната ни и през годините на Втората световна война. Швейцарски фирми правят значителни инвестиции в българската икономика.
- Как се развива сътрудничеството след Втората световна война, при настъпилото разделение в Европа?
- Швейцария е първата западноевропейска страна, с която през 1947 г. България установява договорни отношения в търговско-икономическата област. В началото на 50-те години на миналия век се създава Българо-швейцарско дружество за културно сближение. През 1963 г. дипломатическите представителства на Швейцария в София и на България в Берн са издигнати в ранг на посолства. Женева, където е европейското седалище на Организацията на обединените нации, се превръща в един от международните центрове на българската дипломация и външна политика. Взаимната търговия достига 150 млн. швейцарски франка годишно, а Швейцария се нарежда сред десетте най-големи външнотърговски партньори на България. През 1967 г. е извършено първото посещение на български премиер в Швейцария, което е последвано от други срещи на високо равнище.
-Всеизвестно е, че при осъществяване на демократичните реформи у нас Швейцария ни оказа безкористна помощ …
- Така е. Тази помощ възлезе общо на около 150 млн. швейцарски франка. В рамките на швейцарската програма за подпомагане на присъединилите се към Европейския съюз източноевропейски страни, през 2010 г. между Швейцария и България бе подписано междуправителствено споразумение за финансиране на десетки проекти в различни области на обща стойност 76 млн. швейцарски франка. Те вече са във фазата на практическото реализиране, което ще бъде завършено до 2019 г. Както се вижда, историята на отношенията между България и Швейцария е история на солидарността, разбирателството, доверието и сътрудничеството.
- Изкушавам се да Ви задам още един въпрос – кои са най-ярките личности в историята на сътрудничеството между България и Швейцария?
- Много са. Например, ярка личност е Луи Айер – един от швейцарските учители, които пристигнали в България в далечната 1894 г. Освен с принос към образованието и спортното движение в страната ни, този „швейцарец с българско сърце“, както го наричали съвременниците му, е известен със своята подкрепа за националното обединение на нашия народ. Своята подкрепа Айер изразява през 1913 г. чрез книгата си „Про България“, която разпространява в Европа. И още – участва като доброволец в българската армия в Балканската и Първата световна война. Умира на фронта в Македония през 1916 г.
Друга ярка личност е проф. Константин Кацаров – международно признат учен в областта на правните науки. Той е преподавал в Женевския университет. Последните 25 години от живота му преминават в Швейцария, където е погребан. Проф. Кацаров има изключителен принос за развитието на отношенията между България и Швейцария в научната и културната област. Той е сред основателите и активните членове на ръководството на Българо-швейцарското дружество за културно сближение.
През 1968 г. с лични средства проф. Кацаров е учредил фондация, която в продължение на десетилетия, включително и сега, подпомага стотици българи да учат, следват и специализират в Швейцария. На живота и дейността на тази забележителен българин съм посветил последната си книга – „Константин Кацаров. Пътят към върха”, която ще бъде издадена в Швейцария.
Засега на нашия книжен пазар може да се открие „България и Швейцария. Заедно в историята“.Творбата печели читатели, повечето от които са на мнение, че историческото минало е фундаментът на съществуващите взаимни чувства на приятелство, свързващи България и Швейцария, че общите им дейности през годините са основа за доверие и ползотворно сътрудничество в съвременните условия.
