IMG_2504

ГЛОБАЛНИЯТ СВЯТ И БЪЛГАРИЯ

Автор:  Георги ВАСИЛЕВ

Българското общество изостава трагично в световното състезание за материален и духовен просперитет.

Всеки ден телевизиите и вестниците ни заливат с поток скандални новини за този или онзи прегрешил български политик. Нямаме достатъчно време и ресурси да разделим същинската, важна за нас информация от несъществения информационен шум. Трябва да решаваме по-наложителна задача: как да оцелеем физически. Така губим перспективата,
осъзнаването къде се намира в съвременния глобален свят нашето изстрадало общество. Чувството, че България е в периферията и на Европа, и на събитията, е първото фрапиращо чувство за всеки българин, връщаш се в родината си след дълго отсъствие.

А в същото това време, нови мощни сили пренареждат в световен мащаб пазара на работна сила с тежки и сериозни последици за бъдещата политическа и социална стабилност. Капиталовата мобилност и експлозията на новите технологии обезсмислят до голяма степен традиционните национални институционални механизми за социална защита. Икономическата организация на обществата от времето на Индустриалната революция досега се реализира в рамките на национални държави с висока степен на обособеност. Националната държава е инструментът, чрез който се организира системата на образование, здравеопазване и социална защита. Тези три стълба на цивилизованото общество са средствата за смекчаване и преодоляване на негативните социални последици от технологичната революция.

Да, колкото и парадоксално да звучи, технологичната революция може да решава, а може и да създава социални проблеми. Даваме ли си сметка колко много професии изчезнаха за последните двайсетина години само? Десетки, а може би и стотици. Къде са машинописките, къде са телефонните оператори, стругарите, чертожниците? Банковите автомати, електронното банкиране и оптичните кабели са на път да изтрият от платежните ведомости хиляди досега добре платени банкови служители. Услугите, предоставяни чрез интернет, са заплаха за туристическите агенти, търговците на дребно, счетоводителите и склададжиите. А каква съдба предрича на бюрократите въвеждането на електронно правителство?! Много здания в централните части на градовете, помещаващи магазини за обувки, домашни потреби и дрехи най-малкото са загубили своята привлекателност, ако не и да са затворили вратите.

Всяко такова социално сътресение, което е следствие на мащабното проникване на нови технологии, провокира негативни политически реакции сред губещите от технологическия прогрес. Нараства ксенофобията и националистическата реторика, социалната агресия и дезориентация, битовата престъпност и бягството от реалността чрез потапяне в алкохолизъм, наркомания и мистицизъм. Повишава се рязко нивото на заболеваемост, особено на социално значимите заболявания като сърдечно-съдови проблеми, депресия, диабет.

Да, вярно е също така, че новите технологии откриват нови възможности за труд и работни места. Само че процесът на създаване на нови места не е автоматичен. Те се създават чрез активно търсене и експериментиране от ново активно поколение работещи, образовани и квалифицирани в духа и материята на технологическите иновации. Това поколение трябва не само да знае, но и да притежава физическата сила и енергия, самочувствието, без което тази сложна задача няма как да бъде решена. Тоест, трябва да са здрави и силни.

Докато този социален проблем представлява сериозна грижа за развитите страни, то за развиващите се, институционално слаби страни като България, например, този проблем придобива катастрофални измерения. Защото и малкото капиталови и човешки ресурси, с които обществото разполага, се използват изключително неефективно, а дори и прахоснически. Българският политически живот е като евтин театър с бездарни актьори и незаинтересована публика.

А политиката трябва да се предефинира радикално! Защото не свободният пазар, а държавата е тази фундаментална институция, която е в състояние и има основната задача да реши тази гигантска социална задача: как да ре-интегрира изпадналите от влака на технологическия прогрес маси. А именно чрез адаптирането на социалните системи на образованието, здравеопазването и социалната защита към предизвикателствата на глобалния свят на 21 век.

С това приканвам за активно участие в политическия живот особено тези, които най-много страдат от липсата на политическа справедливост. Гласуването само по себе си не е достатъчно ценен инструмент за налагане на гражданската воля, ако не се извършва в следствие на трезв анализ и оценка на качествата на кандидатите. Вотът, провокиран от емоционални предпочитания или заради петдесет лева на парче през 4 години, трябва да се подмени със социално отговорна позиция за визията на политиката в дългосрочен план. Време е да започнат да гласуват и да станат политически активни тези, които имат идеите, компетентността и честността да поведат българското общество към преимуществата и просперитета, които може да предостави технологическата революция на глобалния свят в 21 век.

Георги Василев

Финансист и мечтател за

България като Швейцария

Лидер на ПП “Република БГ”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.