20100413141241559

За какво си тук, да изследваш, или да предупредиш?

Пред щатс- библиотеката на Мюнхен спря „Мерцедес“.  Там ни бе срещата в 8 ч. вечерта. Махнах на колата, тя спря, вратата се отвори, отвътре самият Улрих Бек, който шофираше и рече :

- Бързо се ориентирате, колега ….

- Да, да викам му, то друг тук нямам кого да чакам.

 

Автор: Проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ

доктор на социологическите науки,

Heidelberg alumni

Седнахме не в първата, а във втората бирария, където Бек ме бе поканил на вечеря. Първата беше „фрашкана“, като за последно. В Мюнхен, като му излезе името на някой за добър – я кръчмар, я бог знае там какъв спец. по нещо-  направо го скъсва клиентелата. И с Улрих Бек комай така излязоха нещата. Но не само в баварски, ами и по голям евро-, че и глобалнен мащаб .

Преди месец се беше върнал вече, току що пенсиониран от London School of Economics, където дълги години преподава.  Пак при любимата си катедра по социология в Мюнхенския университет,  сред тройката университети в Европа, както го ранжират.

И, над чаша бира, там гулаш ли, стек ли беше, не помня вече – пита Улрих. Директно и в неговия стил: 

- Ти за какво си тук, да изследваш, или да предупредиш?

- Да предупредя, викам – макар че и първото бе вярно.

С етносите и ред отблъснати от пост-колониализма народи,  особено в Близкия Изток не върви. Ако Европа прояви мекушавост – „ушите ще ви изядат“. Те нас българите 500 години, нали виждаш до какво са ни докарали…

Улрих няма коментар.

- А от какво имаш нужда , вика ми с любезността на колега.

- Нищо – казвам му , нямам прагматични помисли. Пък и днес ми е рожден ден. За мен е чест да вечерям с голям европейски социолог…

А той се смее, „хайде, хайде“…. Не е от свикналите с ласкателства.  Нали е роден в Полша, знае ги славянските номера . После си говорим за неговия „Свят в риск – „ World at risk”– беше ми пратил последната си  книга,  преди да ида в Мюнхен, та я бях поизчел.

- Не разбирам , викам му, какво е това staging“, –  понеже ми я прати на английски.  

А той пояснява:

- Ще рече  Inszenierung, колега. Реалностите се инсценират при „третата модерност“. Човек си мисли, че нещо е така, а то е съвсем иначе. Мета- структура, нали разбирате?

Да, да. Но  как да го разбере „чичо“ – или по точно „бюргера“, май казах. Имайки предвид не само Андрешко, но и “сите му братовчеди“, разставени по вертикала и хоризонтала на властта у нас.   Че те всичко си знаят,  хер Бек, викам му. Иди че ги убеди, че нещата не се свеждат до това, което изглеждат. Още по малко, което пък им се иска. Пък и механизмите не разбират. Заспиват на втория абзац на текст, респ. по- обстоен  анализ…

И Интернета имат като средство за „ослепяване“ и пр. И какво правим тогава? 25 г. профукахме…

  – Разбирам, казва Улрих. Няма леко…

Съвсем по нашенски ми звучи.

По едно време идва кръчмарят. С бял пешкир през ръката. Усмихнат , сервилен.  Викам му – „Вие от Унгария ли сте?“, понеже на черната табела,  гледам, пише че предлагат намалено меню за деня, плюс „Токайско“. Пък него съм го пил на „Гелерт“, в Будапеща. С 3 цигулки все цигански зад гърба ми…

Че като рипна  онзи ми ти баварски кръчмар, чиято  празна кръчма напълнихме с Улрих,  дето се казва – той е мастит „българин“,  заема място за двама германци.  

  • Каква Унгария, какъв унгарец!! За  бога –  това е последното което искам да бъда….- запени  кръчмарят. Врътна се с пешкира, чудя се как не удари по масата, но все пак благоразумно се покри.
  • Ок, ок викам му, да укротя страстите баварски. Език мой – враг мой, дето казват хората.

Видя, ли, вика  ми сетне Улрих. Ето това ще ни довърши?

- Кое, питам?

- Национализмът – казва той. И учтиво се извинява от името на този с гулаша . Те нашите са така, с недоверие към чуждия….

Сетне обаче дойде сервитьорката. И на чист „нашенски“ – там хърватски, що ли беше, много хубаво се разбрахме. Та се оказа землячка. Нищо , че „патронът“ и  ни таксува и двамата с Улрих  като съмнителни балкански субекти.

Затова пък тя ни изпрати до вратата. И даже каза „Пак заповядайте“.

- Любезна жена, вика ми Бек отвънка. Пак ще дойдем.

Да, ама не можем да се възползваме от  любезната покана.   Чудя се аз, защо не ми пише толкова време, пустият му Бек. Дали пък не се разсърди, когато му рекох, че от Фукушима, където летеше на другия ден за поредната си лекция върху глобалните рискове,  не може да си донесе Гейша. И той даже се засмя…

Мюнхен, ден след нападението над търговския център Олимпия, 22 юли 2016. Сред загиналите са 6 малолетни…

Пък тя друга Гейша го е чакала, малко след това, да го прегърне за последно. Та има няма 6 месеца подир новата 2015 , която му честитих,  прочетох, и  то в чуждата преса,  че Улрих Бек  внезапно починал на 1 януари 2015 от инфаркт.  На 70 годишна възраст. Жалко, рекох си. Много още имаше какво да каже на нашия объркан свят.   Но, това е положението. Как пък никой у нас не го помена, викам си. А уж и нашата, социологическа общност, минава  за европейска. Вятър работа.

Поради това, макар с известен „лаг“,  реших да преведа и публикувам тук за страницата на „Философският клуб“ – то друго издание за свободна философско- социологическа промисъл и дискусия не остана у нас – един от ключовите текстове на Улрих Бек. Знаят го мнозина български читатели  с неговото „Рисковото общество“. Но по- малко с ред  интервюта, и текстове посветени на бъдещия ден на Европа и един по- добър свят.

Прочети текста на Улрих Бех на адрес: http://transmedia.bg/190

 30.06.2015
На челната снимка:  Улрих Беk. Автор на фундаментални трудове за Рисковото общество и Светът в риск, днес звучащи като сбъдващо се прочество. А всъщност проникновен анализ на „третата модерност“, която дойде на крилете на новите технологии, но и с прибързаните си „победи“.
Проф. Пламен К. Георгиев, доктор на социологическите науки, е завършил социология в Хумболдтовия университет в Берлин. Автор е на  трудовете „Българската политическа култура“ (Гьотинген, 2007 г.), „Корупционни покровителства в Югоизочна Европа (Springer VS, 2008 г.), „Самоориентализацията в Югоизточна Европа (Springer VS 2012 г.) и др. Гост професор в университетите на Хайделберг, Фрайбург, Мюнхен и др.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.