53910_9xragIzmKwnUnH5iFtWEJxL4gIEYow

Изследване: Богатство или смърт

Автор: Екатерина Аликина,Данил Седлов, РБК,14.04.2016.

Състоятелните хора живеят повече от бедните с 10-15 години, образованието е другият фактор на дълголетие .
 

Продължителността на живота зависи от нивото на финансовото състояние. Това се потвърждава от данни на изследване, проведено в САЩ и публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация (АМА).

В публикуваното през април изследване със заглавие „Връзката между доходите и продължителността на живота в САЩ в периода 2001-2014 г.“ се отбелязва, че 1% от най-богатите мъже американци живеят средно с 15 години повече от 1% от мъжете с най-ниски доходи. Между най-богатите и най-бедните жени в САЩ аналогичната разлика в продължителността на живота е 10 години.

Като цяло изводите от изследването, обхващащо 15 години и проведено от 8 автори, в това число от Станфордския и Харвардския университет, са, че продължителността на живота на богатите граждани на САЩ се е увеличил с 3 години. За това време продължителността на живота на най-бедните мъже американци се е увеличила само с 0.32 години, а на най-бедните жени – едва с 0.04 години.

Дълголетието на състоятелните граждани на САЩ се обяснява с напълно очевидни причини: високите доходи им позволяват да получават по-качествени медицински услуги, да се хранят по-добре и редовно да се занимават със спорт. Освен това високият стандарт им позволява достъп до по-добро образование, което означава и по-висока култура на поведение, респективно по-сериозно отношение към здравето, се казва в изследването.

Ако обаче състоятелните граждани се отличават с висока продължителност на живота в цялата територия на страната, то американците с ниски доходи в значителна степен зависят от района, в който живеят. В най-развитите градове на САЩ, като Ню Йорк, Лос Анджелис и Сан Франциско, представителите на най-бедните слоеве на населението живеят практически толкова дълго, колкото и съгражданите им от средната класа, се подчертава в изследването. А разликата с бедните жители на Детройт е 6 години.

Освен това в най-развитите райони се наблюдава бавен ръст на средната продължителност на живота сред американците с най-ниски доходи. Например в Бирмингам, щата Алабама, в периода от 2001 до 2014 г. най-бедните мъже и жени са увеличили продължителността на живота си с 3.8 и 2.2 години съответно.

Положителната тенденция се определя от благоприятната среда – наличието на голям дял на образовано население и високи разходи на местните власти за социална политика, в това число пропаганда на здравословния начин на живот. Тези фактори карат бедните граждани да се отказват от вредните си навици и да се стремят да се издигат нагоре по социалната стълба, се обяснява в научния анализ.

Проф. Евгений Андреев от Центъра по демографски изследвания към Висшето училище по икономика смята, че факторът образование играе толкова важна роля за увеличаване продължителността на живота, колкото и нивото на благосъстояние. За Русия това е особено актуално, доколкото в страната съществува старият проблем с алкохолизма. „Хората с висше образование пият по-умерено, тоест водят по-здравословен начин на живот“, обяснява ученият.

Актуални данни за съотношението между доходи и смъртност в Русия за съжаление не съществува, казва Андреев. По думите му подобно изследване е проведено в Санкт Петербург още през 1990 г., но фокус-групата не е била представителна. В края на 1998 г. от смъртните актове изчезнали всякакви социални данни, затова от 1998 г. руските социолози не знаят нищо за връзката между смъртността и фактори като образование, семейно положение, доходи, добавя експертът.

Директорът на регионалната програма на Независимия институт по социална политика Наталия Зубаревич е склонна да вярва, че американските колеги малко са опростили общата картина в своето изследване. По нейно мнение еднозначна зависимост между продължителността на живота и нивото на доходите не съществува.

За Русия значими фактори на дълголетието покрай благосъстоянието са климатичните условия и нивото на образование, казва тя. „Жителите на южните територии с благоприятен климат имат по-висока продължителност на живот. А при хората с високо образование начинът на живот е съвсем различен“, отбелязва Зубаревич.

Тя подчертава, че в Русия се наблюдава голяма регионална диференциация на очакваната продължителност на живота. Най-много дълголетници живеят в Ингушетия, която не е сред най-богатите райони. Зубаревич се съмнява, че нивото на благосъстояние на района по някакъв начин може да се отрази на продължителността на живота на руснаците.

Проф. Василий Власов от Центъра по здравеопазване към Висшето училище по икономика  признава, че в Русия малко учени са се замисляли за взаимозависимостта между нивото на живот и смърт. Ученият твърди, че темата е изследвана сериозно само в две страни – в САЩ и Великобритания. Независимо от това експертът споменава за няколко неголеми научни работи, които потвърждават, че бедните наистина доста по-често и по-рано умират.

Например в едно от миналогодишните изследвания, проведено в Якутия, се отбелязва висока смъртност поради външни причини и значително разпространение на алкохолизма. При това от 478 семейства, обект на изследването, с доходи под екзистенц минимума са 55.9-67.9%. В допълнение 46.4 до 69.3% от домакинствата учените определят в неравностойно положение заради лош психологически климат.

Източник: Студия Трансмедия

На челната снимка: Бай Добри от Байлово, селото на Елин Пелин. Той живее в стария свят не само защото е останал оттогава с шаячните си дрехи и цървулите зиме и лете.
Събира помощи за селската църква „Св. св. Кирил и Методий“. От години тя е неговият дом. На празник бие камбаната. Свещеник там се появява само ако умре някой. Досега дядото сам е дал 11 хиляди лева за ремонта на покрива. Дарява дори социалните си помощи. За църквата в Горно Камарци пък е събрал 10 хиляди, за Елешница – 15 хиляди лева. 36 000 пък дарил на “Александър Невски”. Нещо мистично обгръща беловласия старец, изникнал от прашасалите страници на миналото. Стои като нарисуван във въображението. Почти всеки ден кръстосваше между Байлово и София.  През 2012 навърши 98 години. Трябва вече да е минал стотачката, нали? Дано е жив и здрав, че напоследък не идва май пред портите на Храма „Александър Невски“. Тя и катедралата е в ремонт, та не е каквото беше. Дано и париците на бай Добри идат където трябва, за стенописи и материали, но знай ли човек? Той пък е последния, дето ще пита..Праведник. А много хора му казват вече светец, без да го няма, както иначе се произнася канона…. .

Бележка на редактора

Превод: Рени Нешкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.