new

Има ли бъдеще България, и ако да, какво е то?

На 14.05.2015 г. „Философският клуб”- неправителствена асоциация на български учени от целия спектър на научната и преподавателска дейност, проведе първата си сесия /кръгла маса/ в малката зала на Съюза на архитектите в България.

В дискусията взеха участие акад.Атанас Атанасов- ръководител на Българският Геномен център към СУ , арх. Георги Бакалов- председател на Съюза на архитектите в България (САБ), проф. Духомир Минев, доктор на социологическите науки – икономист , доц. Иво Христов- доцент, доктор по социология от СУ, доц. Костадин Грозев- доктор по съвременна история СУ, д-р Валери Сербезов – физик, експерт в областта на нано- технологиите, биомедицината и индустрията, проф. Пламен К. Георгиев, доктор на социологическите науки, Heidelberg alumni. .

Тук публикуваме обзор на главните съдържателни моменти и идеи изказани от участниците в дебата.

Въпросът, поставен в центъра на дискусията бе формулиран „ex prompt” от г-н Георги Василев, дарител на Награден фонд за свободата на духа /   / [i], финансист и основател на „Философският клуб“: Има ли бъдеще България, и ако да, какво е то?

В дебата се откроиха поне три визии – едната по- песимистична, другата реалистична, третата – оптимистична и трите в контекста на едно конструктивно разбиране за България, респ. „българското“, като проекция на настоящето в бъдещето.

Като основни проблеми на българското общество бяха посочени кризисни развития в образователната система, държавните институции, демографията, емиграцията, икономиката, сривът на ценностната система, респ. тенденциите към упадък на българската нация, установили се у нас в последните 25 години.

Въпросът „Дали ще я има България?“ несъмнено трябва да срещне положителен отговор – друг е въпросът в какво качество, в какви форми ще се развива българската нация и държава – изтъкна проф. Минев. Това е трудно да „знаем“, но можем да намерим ориентири. Още повече че носим отговорност пред генерациите, които остават след нас.

„Траекторията“ на духовен и икономически упадък е тежка. Излизането от нея ще изисква мобилизация на колективни усилия, нов морал, като ресурс за подем. Налице е осъзнаване, налице са и промени в доминиращите до вчера идеи, като напр. тези за „строгите икономии“, като спасителен модел за гарантиране на ръст.

Сред част от представителната демокрация се заражда вече убеждението, че излизането от сегашното състояние е въпрос на политики. Стига те да са рационални, адекватни на българските реалности.

В този смисъл има „точки“, по които би могъл да се оказва натиск върху вземащите решения.

На въпроса на модератора – би ли могъл „Философският клуб“ да се превърне в такава „точка“?, проф. Минев характеризира този проект преди всичко, като морален. „И това стига – ние правим каквото трябва а става, каквото става“.
Д-р Валерий Сербезов оцени въпроса зададен за дискусия, като комплексен и сложен. Като основополагащ фактор на всички науки, той посочи философията, от където следват и 2 клона. В обхвата на първия клон влизат социалните науки, а на втория- природните науки.

Забелязва се тенденцията за конвергенция на почти всички фундаментални науки. В тази връзка трябва да търсим някакви модели от развитието на някои фундаментално природни науки, оказващия и влияние върху социалните науки. Което е значително по-сложно.

Д-р Сербезов категорично счита, че България има бъдеще. Но само ако се направят кардинални промени в държавната власт, институциите, образованието до здравеопазването.
Един от основните проблеми, върху които той акцентира е образованието, характеризиращо се като комплексна и проблематична система.

Като друг елемент, оказващ влияние върху състоянието на държавата и нейните системи – в отговор на въпроса на модератора дали ентропията нараства – че тя не само нараства, но и се увеличава безконтролно.

Единствените, които могат да възпрат тази опасна и деструктивна тенденция са институциите, тъй като обществото ни е достигнало „критична точка”.

За разлика от технологичните системи, при които настъпва очакван срив– био-социалните обаче са саморегулиращи. В този смисъл те имат и шанс да оцеляват и дори да се възпроизведат. В това е и смисъла на търсене на модели за излизане от кризата.

От друга страна, доц. Костадин Грозев наблегна на основните критерии, влияещи върху бъдещето на всички държави. Като един от главните фактори, той посочи демографския проблем, респ. отрицателните тенденции. Само нации, които се радват на значителен демографски потенциал , свързват бъдещето си с една по-оптимистична визия, каквато е проекцията на настоящето в бъдещето.

За решаването на демографската криза у нас през последните години, са необходими действия на колективно и индивидуално, държавническо равнище.Трябва да вземем за пример развитите страни, които имат зад гърба си значителен демографски потенциал, защото една от причините за демографски срив в България са емиграцията и нарастващия праг за пенсиониране.

Друг основополагащ критерии, влияещ върху състоянието на българската нация, е икономиката. Доц. Костадин Грозев осланя надеждите си за бъдещето в младите и образованието.

На въпроса на медиатора „Има ли начин да се върнат младите е България”,

доц. Костадин Грозев изказа тезата, че няма как да ограничим хората в избора им, ако нямат перспектива за развитие тук. Но не в това се корени проблема за емиграцията, според него, а в това, че България трябва да стане приоритетна и за други европейски граждани, за развитие на бизнес у нас.

Той се позова на модела от 20 в., на който се е дължал възхода на България. Много българи получават образованието си извън страната , но се връщат и се реализират в България, като се считат съпричастни с нея. Така се развива и фамилния бизнес на известни български родове, оспорван от едни, но забележителен сам по себе си, още повече че ни родее с Европа.

– Модераторът Георги Василев постави въпроса за ксенофобията, която се разпространява у нас. Тенденции на отблъскване дори на българи, желаещи да се завърнат и започнат бизнес у нас – чрез бюрократични пречки дори – се забелязват и влияят негативно. Примерът на „малките тигри“ /Тайван/ напр. показва, че малки нации, в които се връщат техни сънародници, учили и събрали опит в САЩ и други развити страни – оказва силно въздействие върху бързия им напредък. Кое пречи да се търсят политики за интегриране на други европейски граждани, такива с българско самосъзнание, напр. бесарабските българи?

Доц. Иво Христов обърна внимание върху факта, че ние като нация забравяме едно методологическо правило. Често ни убягва генералния проблем, поради постоянното акцентиране върху частния проблем. Това „парцелиране“ на общественото съзнание пречи да се оцени адекватно реалността.

Главните проблеми, според доц. Христов, са във въпроса „Какво е България днес и от тук бъдещето й?”. Бъдещето обикновено се интерпретира по два начина: а/ като отместена времева точка на настояще в бъдещето (характерно за евроамериканската цивилизация за последните 500 години) или б/ бъдеще като коренно различно от настоящето състояние.

Доц. Христов не изключва вероятността, че в действителност може и да няма проблем, а по-скоро е налице състояние, което обществото драматизира и оцветява. Трябва да се съсредоточим в това да интерпретираме теоретично нещата, да мислим кардинално (драстично), да дефинираме остротата на ситуацията- наред с нейните измерения.

Тъй като ситуацията е многоаспектна, създава се впечатление у мнозина, че живеем в „различни светове“. А и ситуациите се създават. От тук произлиза и проблема- разпад на българското социално тяло.

„Бенефициентите“ на прехода изглежда не осъзнават обаче, че те са „само до Калотина“ и отвъд са никой. Нужно е да се апелира не толкова към някакви добродетели, а по-скоро да осъзнаят инстинктивно дори, че имат шанс само и доколкото „територията“ на която печелят съществува.

По думите на Хайнрих Бьол, ние седим върху секундарната стрелка на часовника, който води към неосъзната „дислокация“. Обществото е загубило способността за тази само рефлексия и дълг на българската обществена мисъл е да го събуди – счита доц. Христов.

Само едно осъзнаване на драматизма на ситуацията може да ни придвижи /Грамши/ към по-кардинална промяна. В този смисъл българинът, като биологически субстрат, няма да изчезне, а българското. Поне в смисъла на едно досегашно свое качество.

В отговор на тезите на доц. Христов – медиаторът Георги Василев спомена стратегията на малките действия, /Шумпетер/, които имат огромно значение и тежест в разрешаването на належащите проблеми в обществото ни.

Акад. Атанас Атанасов се спря на темата за българската културна идентичност, характеризирайки българина като най-противоречивата личност. Според него няма друга нация, която толкова често да повтаря грешките си.

Като експерт по геномика, акад. Атанасов назова околната среда, респ. ролята на екс-генома като фактор, оказващ влияние върху човешкия потенциал.Българинът трябва да стъпи на принципа, който Европа каза- икономика, основавана на познанието.

Според статистиката, България има 15 660 минерални извора, което би могло да е добра предпоставка за развитието на туризма у нас. Особено, ако се синхронизира със селскостопанската политика. Нещо, което вече 15 министъра не са били в състояние да сторят на базата на последователни политики.

Акад. Атанасов застъпи тезата, че е нарушена комуникацията между отделните държавнически институции. Липсва приемственост. Пропилява се ценен опит, натрупан у нас, който умело се използва от други страни. Необходимостта от компетентни експерти в ред области на общественото развитие според него е животрептяща потребност на сегашния етап.

Той изказа и идеята за обединени усилия на „Философският клуб“ с потенциала на БАН, където се развиват нови форми за сътрудничество с индустрията и бизнеса, респ. иновационни проекти.

За да се преодолее кризисното състояние, в което продължава да се намира страната, акад. Атанасов предложи изготвянето на „Бяла книга“, в която да се изведат главните причини довели до небивалия упадък. Според него само по този начин биха могли да се посочат и конкретните стъпки и предприемат организационни мерки за излизане от кризата.

Повечето от участниците в дискусията се обединиха около тази идея, която би могла да бъде предхождана с подготовката на т.нар. policy papers, които да предложи на заинтересовани държавни институции и органи „Философският клуб“.
Не на последно място, арх. Георги Бакалов, председател на САБ, изложи становището за бъдещето на България. Той счита, че то е в ръцете на младите, на тези които са активни и полезни. Като пример за развиваща се държава, „ която се оглежда на 360 градуса“, арх. Бакалов назова Турция.

Тезата му за „многовекторни стратегии“ и политики, насочени към възстановяване на традиционни културно-образователни и пазарни контакти със страни като Виетнам, Близкия изток, и др. респ. инициативи за включването им като потенциал в полза на изхода от сегашната ситуация за България, бе посрещната с интерес.

Позовавайки се на свой прочит на Фр. Хайек, арх. Бакалов изрази становище, че сам по себе си пазарът без плановост и регулация води до олигархия. Решенията и действията, които българинът трябва да предприеме, е да наблегне преди всичко на организацията, теорията и практиката, съчетаването на свободния пазар и плановост.

В заключение, арх. Бакалов завърши с крилатата мисъл „Бързият изяжда бавния, а не големия- малкия”.

Според проф. Пламен К. Георгиев, отговорът на въпроса „Ще я бъде ли България“ е свързан с този „Каква България ни е нужна?“. За него повечето проблеми се коренят в българската идентичност. Като експерт в областта на етно социологията – той счита че българската нация е конгломерат и от ред други етноси, които неправомерно се изключват от дебатите за българското бъдеще.

Има версия, че България пада под Турско, поради това, че Златната орда, която се притичва на помощ на българските владетели тук до сами Византия се разпада. От тук и унинието, за което говори и доц. Грозев, характерно за няколко национални катастрофи.

България ще съществува, но в нови форми, в т.ч. и диаспори, като космополитен конгломерат във време-пространството. Задачата е да се превърне модерна България в притегателен център, както за други европейски граждани, така и за всеки, който има българско самосъзнание.

Тук вярата в собствените сили още изглежда залог за единение. Иначе той остава на позицията си за една „Оптимистична теория за нашия народ“ /Ив. Хаджийски“/, която, обаче трябва да отиде отвъд „оцеляването“.

В заключение, като благодари на участниците в първата дискусионна сесия на „Философският клуб“   медиаторът г-н Георги Василев изрази увереност, че настоящият кръг от съмишленици ще продължи работата си, за да генерира полезни идеи за укрепване на българската държавност и институции.

Той цитира известния икономист и мениджър – Питър Дракър: „Пазарът е една съвършена форма на организация на човешкото общество, но само една от възможните организации.” С което участниците в дискусията се съгласиха.

Изготвил обзора –

проф. Пламен К. Георгиев, доктор на социологическите науки

редактор на сайта „Философският клуб“

18 май 2015

[i] Подходът, прилаган в подобни „блиц- дискусии“, „мозъчни атаки““, цели да се избегнат предварителни диспозиции, респ. медийни клишета, които циркулират и формират една „ противоречива картина“ респ. преднамерена рефлексия за българската реалност в нейната комплексна цялост.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.