DSC01380

Келешите на българския преход (социологическо есе)

 Автор: проф.  Пламен К. ГЕОРГИЕВ

Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас по е важно сърцето какво е.“ 

                                                                             Валери Петров

Сега му е царството на Келеша.  Не, не там горе на небето. А тук на земята. И по- точно с епицентър – България. На прехода, бързея, срещу насрещното, или ако предпочитате в блатото – все ще е вярно. Когато всичко се тресе, само Келешът изглежда непоклатим….

Идва той като спасител.  

Пълен с енергия, визии за реформа, модерна държава даже, че и окрилян от ветровете на една ентропия на риска, която,  в „третата модерност“ /Бек/ му надува платната.  Одисей, както се казва – ряпа да яде. Мученик е той насущний. Докато Келешът наш, си е шанс на еволюцията. Или ако не ви харесва – „ин витро“,  така да се рече планирания преход на Востока. Падна се той откъм най- благодатната среда, няма що. Ей, сега му сърбаме чак попарата…

Кацна Келешът върху живото, или поне мърдащо тяло на т.нар. „транзиторно“ общество, общност, трибиално сдружение, и както ще ви го дообяснят алтернативно повечето ни политолози и социолози на новото време. Те тъкмо за това са сред нас, май както стана ясно. Да ни казват какво всъщност сме видели,  трябвало да разбираме или дори помислим. Нищо, че гурелите от очите си не са измили. И на нас същата ментална хигиена предписват. Прах , пудра и както се вика – „Не е това, което си мислите“

А какво тогава е Келешът?

Вписан е той, така да се каже във време- пространството като елементарна квази- частица. Последната, както ще ви обяснят по- обстойно квантовите физици, уж я няма на осцилографа. Но като се качи налягането до 180 атмосфери, напр. почва да свети.  За чудо на деца, придружени от млади баби,  които отиват на показен урок в някоя лаборатория/, за да видят и те как стават някои работи/.

Има  още такива ентусиасти, които им демонстрират случки от природата. И на Рожен ги има. Ядат там по един-два сандвича дневно, и оцеляват между аванс и заплата. Да им се чудиш защо настояват да се пулят денем и нощем и да гледат звездите. Че то от това се окоравява, бе ,  не ви ли е ясно – вика си на ум Келешът. Което не му пречи да се яви на конкурс как да ги мениджира. И да  „осигури“  от Брюксел или от други балъци някое друго евро като милостива субсидия.Разбира се, без да забрави себе си. Но то е нормално. Пазарна икономика е това братя, вий не го ли разбрахте. „Почеши ме по гърба – дето викат ингилизите –  че и аз да почеша твоя“.

Келешът при нео-либерализма

  • Питат го един – можеш ли да свириш на цигулка? А той:
  • Че дайте бе, може и да мога.

И му я дават, братя. Ако не „Страдивариус“, че милиони струва, а за такива глезотии пари у нас няма, то родна „Кремона“. Специално изпълнение даже. По нощите лепена с надежда и любов от някой си там български лютиери – последните мохикани на прехода, дето им казват. Че и целия оркестър даже, като придатък му дават с инструмента. Да ги мисли, да ги  обгрижва на концесия един вид.

Ще кажете  връзки, партийни протекции. Вятър работа. Келешът има своя тежест и стойност, които  се котират, както никой друг път. Той идва да запълни амбразурата на една управленска безпомощност. Ако не и обреченост.  Жертва той себе си, вий това разбирате ли го?  И затова е безценен.

Той идва, за да спечели време, но и търпимост към изпадналия в цайтнот политик, управленец, шеф на надзорен съвет, мин. Председател, президент даже. И каквото си изберете там от т.нар. нео-номенклатура на  политическата ни  „система“. Респ. събран  по кръстовищата  роден „корпоративизъм“.

И ей как стигаме, до  дисхармонията

Да не речем какафонията.  Впрочем ний българите  обичаме да  си живеем в нея. Че чуйте ги нашите неравноделни тактове. Едно с едно, дето се казва,  не си приличат. А и нали знаете – крилатата фраза  – синтез на представите ни за Свободата: „У нас всичко  може“…Че ние и  билетчетата си  плащаме за този нескончаем  обществен пърформънс. Нищо, че концертът се оказва  фалшименто. Важното е че шоуто продължава.

Питате ли се защо? Защото така ни отърва на всички.  Не става обаче тук реч за  окаяни в мизерията си  родни филхармонии,  ангелогласни български хорове, че и фолклорни ансамбли, даже,  които омайват Европа срещу…. 35 евро дневни. След като ги люшкат два-три дни с рейсове до Брюксел, или където там ги поръчат. Само и само да изпълнят културната си мисия. Свят, дето се вика да видят, че и светът тях /който по принцип нехае/.

Става реч за политическата дисхармония

Мнозина казват, че тя идва от липсата, респ. деформацията на правилата за подбор и селекция на тези, които излизат на подиума на държавното управление. Избрани, но не и народни избраници – както казваше поетът. Да не му поменавам тук името, че го окоравихте бе братя, защото виждаше по- далеч от тези, за които ратуваше…Няма да ви вменявам сега чувство за вина, я.

Келешът, който почва да ми става симпатичен, даже, ще ви рече че това са само формални причини. И не бива да изпадаме в сантименти. Защото веднага възниква въпросът: А кой  ще каже кой колко струва, а?  Кой ще определи „тарифата“, иначе казано по която ще върви елитът, първопроходците, отговорните на мястото на Мойсея?  Когато  в толкова журита, съдебни състави, комисии,  че и правителства, седят …. все никакъвци. Да не говорим, че един е сват, друг на булката брат. Помежду тях пък, други  функционални и взаимно преплетени зависимости.

И прав е Келешът на прехода, да знаете. Защото идва да се набърка. Докато другите си поплюват и се попочесват там където ги не сърби.

Че той да не е по- прост ,  а?  Затова ако не на  тях  майките ще разплаче.Стига да се възцари  с цялото си дребнотелесно величие най- отгоре. Пък сетне да видим какво става…

Прерогативите на Келеша

Вие това прооумяхте рии го? Разбира се, за да се отдаде на която и да било кауза, Келешъът на българския ппеходй трябва да получи прерогативи. Правото  да  „преустрои цигулката“, иначе  казано,инструмента , който му дават.  А то ще рече още пари, правомощия, специален закон  деже, който да се напише за Келеша. Че нали сме правова държава? Накъде без закон?  А лъскавата  лимузина, там с гардове, безотчетни и пр. –  са само атрибути на модерното държавно управление.

И дял от печалбата може в един хубав ден да поиска Келешът. Къде с намигане, къде с мазна усмивка. Че и зъби да покаже даже на независими уж фирми, довчера. В нашата пазарна реалност и това е „добра практика“. Хубавото и е ,че повечето не разбират на чий синдикат служат.  И си гледат съвестно работата. Виж, дялови акции, не вършат работа на Келеша. Защото  14 на сто от нищо /при кризисен мениджмънт/ , си е нищо.  А 36 от същото – още по голямо нищо, нали така? Пък и кой прави бизнес със свои пари?

Ей, затова Келешът  бяга и от съдружие, което може да се окаже споделена отговорност. Той си е „всяка коза за своя крак“. И на три крака да остане, обаче , пак при стадото се натиска. Поради което минава за социализиран. А  държавата и нейните институционални поделения –  министерства, агенции, фондове,  ведомства, отдавна има за топла кошара. Тук Келешът си е на ясла, както се знае. Е, по- малко дават, но затова пък редовно. А и никой не пречи да си „щипне“ каквото счита за полагаемо. Една оставка в джоба, колко му е. Приберат ти я някоя сутрин или дори в късна доба и ….кво толкова. Муха те охапала, нали? Другото си остава.

Познавам келеши архитекти, изобретатели , видни лекари,  с чакащи на листите  за операции. Да не говорим за високо поставени надзорници, одитори и хора на „регулацията“, които с един подпис, често по съвместителство, разпределят обществени поръчки за милиони. Преливат от пусто в празно пенсионни фондове. Насочват ресурси  по програми за ограмотяване на системни некадърници.  Или изучаване на чужди езици от служители, които презират  гражданин-въшльо през дупката на гишето. Че и на български даже не щат да му говорят: „Не четете ли , там е написано…“

Гордиевият възел на прехода

Същински Гордиев възел, който не може с меч да се разреже, казват. Понеже сме били още живи и …кръв щяло да пусне. А тук вече бият през палците от Първо Софийско, до Мюнхен и Ванкувър даже. Пък аз  не вярвам, че до там може да се стигне. Не вярва и Келешът, понеже е взел връх. Без него не може, че по лошо идва. Знае той , че трябва по кротко. С хибридни, както им викат вече методи, с памук да се вадят душите. И идва нашият Херой с тази своя иновационна стратегия.

Келешът рядко губи самообладание. А  според една теория, която има за индикатор  разликата между човек и животно, способността на сапиенса да се изчервява – Келешът срам, неудобство не познава. Непукист е той както се казва Ако не непременно арогантен. И детектора на лъжата  може да прецака, уверяват печени криминалисти. Понеже не се поти, бе братя. А когато лъже, прави го като – хайде да не обиждаме пак някой етнос, който се има все за  подценен, пък не е чак до там, както считат  мнозина…

И ножът и хлябът на промяната

 е в Келеша. Той може и да е „дребен, нищо незначещ човек,“ както ви го описват повечето енциклопедии, че и уикепедии даже. Имате много здраве. Той е и Тарторът и Гарантът на една тиха, макар и невидима промяна.  Две в едно, така да се каже. А може и повече. При него духът отдавна е  надмогнал тялото. Пък и с добро сърце може да се случи , уверяват хуманисти.  И ей как се възвисява Келешът на българския преход над „сите българе“  С право, както се казва, „Халал му“ , както се казва . То си е дарба свише..

Титан на прехода е Келешът, да знаете. Колкото  виртуален, толкова и реален. И ей – на става една магия, описвана твърде  бегло, повърхностно и несправедливо даже от нашите политолози и социолози. Народът почна да вярва на Келеши. И не само ги избира, но и търси през девет земи в  десета. Как стана тази българска „реадмисия“, след 1300 и кусур години наследена държавност, вярно – падала, ставала, че уж като Феникс възкръсвала, както пишат поетесите, е друга тема. За нея по – нататък, ако даде онзи Горе време, ищах, че и надежда, дето чезне у всички ни….

То бяха „калинки“, то бяха „юпита“. Сега  иде ред на „третата генерация“. А там  – жална ни майка, както уверяват вещи познавачи . Ни ценностна система, ни етика, да не говорим за естетиката… Освен едната дезоксирибонуклеинова киселина, която мои познати лаборантки твърдят че била над всичко. И без нея нищо не ставало. Пък аз ги помолих, докато ми показваха как като змия се вие структурата и на едно табло – цветно даже – да налеят там  по едно от своя Sanctus spiritus medicus. Че  за шампанско пари нема. Разбира се разреден с аква дестилата, че да вдигнем едно наздраве за Келешите на българския преход!

Те пък, милите, с белите престилки, нали са си социални отгоре до долу –  вдигнаха още един тост. Насрещен, както се казваше по Татово време: „И да паднем и да бием, пак ще се напием…“  От което съдя че с общуването ний българите сме си напълно наред. И няма да се провалим, нали?  Защото се разбираме без много думи.  А политиците още плачат за консенсус.

ПС. Келешът също пи с нас, ако трябва да отбележа. И даже се чукна с околните лаборантки, като се хилеше наляво и дясно. Иначе си мълча. Келешка му работа викам си. Обаче,  знае ли човек какво мисли Келешът? То си е негов патент. Запазен, така да се каже за всички времена..

София – Ксанти

10 май 2016

За автора: проф. Пламен К.Георгиев, доктор на социологическите науки, е завършил социология в Хумболдт университет, Берлин. Автор е на „Българската политическа култура“, 2000, София, 2007, Гьотинген, издадена от престижното немско издателство V&R unipress на английски език, „Корупционни покровителства в Югоизточна Европа“, Springer VS, 2008, „Самоориентализацията в Югоизточна Европа“, Springer VS, 2012 и др. Гост професор на водещи европейски университети, между които Хайделберг, Фрайбуг, Мюнхен и др. Отговорен редактор на  сайтовете „Република.бг и „Философският клуб“ . Колонист за български и европейски медии.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.