2

КИТАЙ И НОВАТА МУ КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ

Докато в „Студия Трансмедия“ превеждахме от френски статията на Ерик Дьокостер, която предлагаме тук- българските и китайски агенции съобщиха, че министърът на туризма на Република България Николина Ангелкова и Дзиндзао Ли, председател на Националната администрация по туризъм на Китайската народна република, са подписали Меморандум за разбирателство в областта на туризма между двете ведомства. Добра новина, както се казва.

На фона на люшкащата се крива, която „прогнозира“ туристическия „пътникопоток“ към България, опасенията, че „тази година руснаците може и да не дойдат“, Черноморието, в което се провеждат редовни учения на НАТО, а и няма достатъчно спасители по плажовете, доставките на храни „all inclusive“, стават все по-проблемни, липсват и сервитьори даже- новината може и да мине за добра.

Ами ако вземат, че наистина дойдат повече китайци, отколкото сме сметнали? Че как ще ги посрещнем с мижавия си „капацитет“ и мениджмънт. Който не се свежда само до оправяне на легла, пълнене на жакузита, или даже рулетки, за любителите на силни преживявания. Те, китайците, не са известни с влечение към хазарта, май…

Така или иначе пътят към азиатските пазари изглежда закъснял, ако не отчаян опит на нашите управленци да компенсират 25-годишните си самозаблуди. Като тази, че богата Европа ще нахрани всички ни, барабар със сополивите ромчета, с безплатни макарони 2 пъти дневно, поне. Плюс вафла „Трепач“ за десерт, даже…

След „китайските сенки“, които ни проектира на стената елита на прехода, заплахата от Дракона, май иде деня на Блудния син. Пак се присламчваме към големия брат, ако да са му дръпнати очите. Или да има комунистическо минало.

Нали има юани? Нали с „търнокопчето“, китаецът произвежда по 3 реколти? Нали правят скоростни влакове? И даже автомобили, които и на нас дадоха да „асемблираме“. Докато ний тук остаряхме да се надяваме, че ще стане по-добро, като седим със скръстени ръце. И си пречим хем взаимно, хем системно.

Други пък така затлъстяха, потънали в „рентиерските“ си стратегии за растеж, че не могат да си вържат връзките на обувките, даже.

Че падал растежа в Китай. Айде, айде. Че там един процент ръст, надминава този на цели европейски региони. Вижте, ако си нямате друга работа по-долу линк към най-задължените страни в света. Статистиките за 2015 г. вече са налице.

На Запад вече си бият главите как да привикнат бюргера да смени консумативната философия със вчерашна дата. Или да овладее „обществото на страха“, на стреса, на ширещата се несигурност. Как?

И ще ви стане ясно, че „пътят на коприната“, натам откъдето все още изгрява Слънцето /че ако се покаже от Запад, ще е станало нещо страшно/, така или иначе се оказва спасителен за благоденстваща Европа. Държавата на благоденствието принадлежи на миналото.

Швейцарците, които разбират не само от пари, часовници с кукувички, респ. някои други източници за богатство и растеж, като фармация, високи технологии, със сигурно първи го усещат. Но преди да тръгнат към Великата китайска стена със своите „оферти“, готвят и своите млади мениджъри, предприемачи, пазарни експерти.

Така и рейдът , които води към Китай авторът на статията, университетски преподавател от Фрибургския университет, изглежда показателен.

Впрочем градчето много прилича на нашето Велико Търново. Пак там една Янтра се вие между скалите. Вратата на малката катедрала е от 12 в. И като се поразходи човек по чаршията с къщички и безистени от 14 в., току ….му се приплаче.

Че то, ний българите, ако не бяхме горели 500 години под „отоманско присъствие“ – току виж и ние имахме какво да покажем на туристите, като архитектурна слава, умение да се къта, да се надгражда, да се пести, да се инвестира. Че и да се варди от разсипници, че и зли очи всякакви.

Да, но този път ни е отнет. И поради това трябва да се хванем пак за ръцете. И доста да се учим, доде сполучим, така да се каже.

Засега сме на фазата на меморандумите. Посещения на добра воля, обмен на стари сантименти, доколкото май сме първите признали Китайската народна република. И като тях до скоро носехме червени връзки…

До тук добре – уважаваме се като народи. Само дето Бог знае какво не сме направили заедно.

И си мисли човек, като чете статията на академици, на хора на управленските науки, които не седят зад катедрите да си разлистват записките, или да каканижат скудоумия по телевизии. А по- скоро подготвят младите генерации, най-добрите си студенти за среща с икономиката на бъдещето.

Тези, които без да робуват на предразсъдъци, ще шетат по света. Ще въртят бизнес със взаимна изгода, ще печелят и добавена стойност. Но не само в звонкови монети. А и като културен обмен, източник на неподозирани богатства, стига човек да е ….културен.

Нали разбирате? А то значи, че освен да владее езици, компетентности, експертиза, да носи отговорност пред себе си и пред света. Да иде не само за да вземе, но и да остави.

Ами какво – на добър път по „Пътя на коприната“. И обратно, пак към България. Но друга вече. Че вече ни писна от празни приказки.
Бел. ред.

3


Покачването на швейцарския франк спрямо еврото насърчава швейцарските предприятия да търсят растеж извън Европа, изнасяйки все повече към Съединените щати, Югоизточна Азия, страните от Залива и към Китай. Географската диверсификация е вече лайтмотив.

В станалата известна своя книга, Ален Пейрефит припомня през 1974 г. пророческата мисъл, приписвана на Наполеон: „Когато Китай се пробуди ….светът ще се разтърси“. При неотдавнашно посещение в Китай с курс, студенти по магистратура „бизнес администрация“ от Фрибургския университет можехме да проверим дали тази книга бе пророческа по отношение на икономиката. Основното ѝ предсказание може да се обобщи така: предвид демографското развитие, когато китайците достигнат достатъчни и култура, и технология, то те ще са в състояние да се наложат над останалия свят.

По време на престоя, две цифри се споменаваха практически във всички дискусии с университетски преподаватели или с ръководители на предприятия: след години на еуфория стойността на БВП (брутния вътрешен продукт) спада със 7% – исторически ниско равнище, а износа се срива с 15% годишно. С една дума: Китай бележи значително забавяне. Песимистите ни казват, че става дума за по-значимо от предвиденото за икономическия растеж в Небесната империя задъхване, а оптимистите се утешават, че китайският икономически модел се основава все повече на вътрешното потребление, отколкото на външното търсене и че ще са необходими няколко години, за да се осъществи този преход.

Европейски блян

Първа изненада за неосведомения посетител: китайската индустрия е все още на опашката по отношение на design и качество. Младото поколение от средната класа обаче пътува, информирано е и все повече харесва лукса и предпочита западните марки. До началото на 2000 година все още не е направена никаква китайска инвестиция в Европа. Смяна на посоката: според „Deutsche Bank“ за 2015 година общият обем на инвестиции само за Европа би могъл да надхвърли тридесет милиарда евро. Веднага след поемане контрола на известните ваканционни селища „Club Med“, китайските инвеститори поднесоха с „Pirelli“- ново парче от „европейския блян“, прочуто и с автомобилните си гуми, и със своя календар. (От повече от 50 години насам календара на италианският производител на гуми „Пирели“ е едно от най-обсъжданите събития в областта на модата, еротиката и рекламата – бел. на преводача).

Насърчаване на нововъведенията

Втора изненада: трябва да се отиде на място, за да се осъзнае до каква степен западният свят все още страда от късогледство, изтъкано от предразсъдъци и невежество. Още първите дни човек започва да се люшка между страх и възхищение. Страх, защото китайците са считани за неконтролируеми партньори, ненаситни инвеститори, защото в тях виждат изкупителни жертви на собствените ни кризи; възхищение, защото се вижда, че ерата на световно господство на Съединените щати е на път да приключи в полза на Китай, който разполага с железопътна мрежа от шест хиляди километра високоскоростни влакове, мрежа, която позволява скоростта на влаковете да достига 300 км. в час (от Пекин до Шанхай вие стигате за по-малко от пет часа), страна, която в миналото е открила барута, кибрита и компаса, сега се стреми да се превърне отново в близко бъдеще в лаборатория на идеи и нововъведения.

Китай заделя огромни средства за насърчаване на нововъведенията. Тласъкът идва отгоре. Много се прави и за подпомагане на предприемачеството. Ключова ще бъде в това отношение ролята на университетите, които са в процес на преобразуване и които по всичко личи се ползват с нарастваща автономия.

Китай е на път да се отърси от наименованието „световен завод“; нещо повече, той дори започва да изнася свои предприятия. Президентът на Хуaджан [Huajian], един от най-големите китайски подизпълнители на обувки, постави първия камък на гигантски завод в Адис-Абеба. Ще успее ли да мине от „made in China“ към „invented in China“? Пътят наистина е дълъг, но пътуването е започнало вече вероятно и то високоскоростно.

в. Entreprise romande
12 юни 2015 г.

Справочник „Студия Трансмедия“

• До 2010 г. китайските инвестиции в България са включвали една фабрика за стъкло, един соларно-енергиен парк и заводи за производство на телевизори и климатици. Като цяло китайските капитали за периода 1996-2010 г. възлизат на едва 17.5 млн. евро. През 2011 г. вложенията на азиатската страна в България вече надхвърлят 70 млн. долара, след като китайци стъпват и в автомобилостроенето и земеделието.
• Ръстът възлиза на цели 320 процента.Това е забележително увеличение, като се има предвид факта, че в същото време китайските инвестиции са нараснали средно с 53% за Европа и с 94 на сто в страните от Европейския съюз. Сред най-големите „ловци“ на китайски инвеститори са Гърция, Румъния и България, написа наскоро и италианската агенция ТМ Нюз, цитирана от БТА.
• По този повод много специализирани издания вече пишат за китайски инвестиционен десант в Югоизточна Европа. Гърция, която сключи стратегическо партньорство с Китай, е само един от примерите в това отношение. Интересите на Пекин са свързани с контейнерните пристанища в Пирея и Солун и строежа на офшорен комплекс от вятърни електроцентрали с мощност между 200 и 300 мегавата.
• В Румъния китайците финансират с 1 милиард евро строежа на нова голяма топлоелектрическа централа и влагат средства в изграждането на ветрогенераторни паркове, в инфраструктурата, селското стопанство и минното дело.
• На Сърбия китайската Exim Bank отпуска кредит от 1 милиард евро за модернизиране на две електроцентрали и за построяването на мост над Дунав. Китайски консорциум участва и в проекта за нова топлоелектрическа централа на стойност 2 милиарда евро.
• Македония пък внася китайски автобуси, а по протежението на р. Вардар Китайската банка за развитие ще инвестира 1,5 милиарда евро в 12 водни електроцентрали. Китайският юан стигна и до Словения, а в Хърватия китайци ще разширяват транспортната мрежа с нови пътища, ж.п.-линии, летища и пристанища.
• И България има принос в този обмен. Първата държавна китайска инвестиция в размер на 10 милиона евро за отглеждане на царевица, люцерна и слънчоглед в един от най-бедните селски райони на ЕС – вече е факт край видинското село Бойница.
• България е врата и за китайските автомобили в Европа от марката „Грейт уол“, сглобявани в завода край Ловеч. При пълно натоварване производството може да достигне 50 000 автомобила годишно, които да се изнасят в Румъния и Турция, а по-късно и в Швеция, Норвегия, Великобритания и Германия.

Вж. страните с най-висок публичен дълг:

http://www.statista.com/statistics/268177/countries-with-the-highest-public-debt/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.