123

Космополитичната социология: очертания на един довод

Бележка на редактора

Пред щатс- библиотеката на Мюнхен спря „Мерцедес“. Там ни бе срещата в 8 ч. вечерта. Махнах на колата, тя спря, вратата се отвори, отвътре самият Улрих Бек, който шофираше и рече :

- Бързо се ориентирате, колега ….
– Да, да викам му, то друг тук нямам кого да чакам…

Седнахме не в първата, а във втората бирария, където Бек ме бе поканил на вечеря. Първата беше „фрашкана“, като за последно. В Мюнхен, като му излезе името на някой за добър – я кръчмар, я бог знае там какъв спец. по нещо- направо го скъсва клиентелата.

И с Улрих Бек комай така излязоха нещата. Но не само в Баварски, ами и по голям евро-, че и глобалнен мащаб .

Преди месец се беше върнал вече, току що пенсиониран от London School of Economics, където дълги години преподава. Пак при любимата си катедра по социология в Мюнхенския университет, сред тройката университети в Европа, както го ранжират.

И, над чаша бира, там гулаш ли, стек ли беше, не помня вече – пита Улрих. Директно и в неговия стил:

- Ти за какво си тук, да изследваш, или да предупредиш?

Да предупредя, викам – макар че и първото бе вярно.

- С етносите и ред отблъснати от пост-колониализма народи, особено в Близкия Изток не върви. Ако Европа прояви мекушавост – „ушите ще ви изядат“. Те нас българите 500 години, нали виждаш до какво са ни докарали…

Улрих няма коментар.

- А от какво имаш нужда , вика ми с любезността на колега.
– Нищо – казвам му , нямам прагматични помисли. Пък и днес ми е рожден ден. За мен е чест да вечерям с голям европейски социолог…

А той се смее, „хайде, хайде“…. Не е от свикналите с ласкателства. Нали е роден в Полша, знае ги славянските номера .

После си говорим за неговия „Свят в риск – „ World at risk”– беше ми я вече пратил, преди да ида в Мюнхен, та я бях поизчел.

- Не разбирам , викам му, какво е това „staging“, – понеже ми я прати на английски.

А той пояснява:

– Ще рече Inszenierung, колега. Реалностите се инсценират при „третата модерност“. Човек си мисли, че нещо е така, а то е съвсем иначе. Метаструктура, нали разбирате?

Да, да. Но как да го разбере „чичо“ – или по точно „бюргера“, май казах. Имайки предвид не само Андрешко, но и “сите му братовчеди“, разставени по вертикала и хоризонтала на властта у нас.

Че те всичко си знаят, хер Бек, викам му. Иди че ги убеди, че нещата не се свеждат до това, което изглеждат. Още по малко, което пък им се иска. Пък и механизмите не разбират. Заспиват на втория абзац на текст, респ. по- обстоен анализ…

И Интернета имат като средство за „ослепяване“ и пр. И какво правим тогава? 25 г. профукахме…

- Разбирам, казва Улрих. Няма леко…
Съвсем по нашенски ми звучи.

По едно време идва кръчмарят. С бял пешкир през ръката. Усмихнат , сервилен. Викам му – „Вие от Унгария ли сте?“, понеже на черната табела, гледам, пише че предлагат намалено меню за деня, плюс „Токайско“. Пък него съм го пил на „Гелерт“, в Будапеща. Със 3 цигулки все цигански зад гърба ми…

Че като ритна онзи ми ти баварски кръчмар, чиято празна кръчма напълнихме с Улрих, дето се казва – той е мастит „българин“, заема място за двама германци.

- Каква Унгария, какъв унгарец!! За бога – това е последното което искам да бъда….- запени кръчмарят. Врътна се с пешкира, чудя се как не удари по масата, но все пак благоразумно се покри.

- Ок, ок викам му, да укротя страстите баварски. Език мой – враг мой, дето казват хората.

Видя, ли, вика ми сетне Улрих. Ето това ще ни довърши?

- Кое, питам?
– Национализмът – казва той. И учтиво се извинява от името на този с гулаша . Те нашите са така, с недоверие към чуждия….

Сетне обаче дойде сервитьорката. И на чист „нашенски“ – там хърватски, що ли беше, много хубаво се разбрахме. Та се оказа землячка. Нищо , че „патронът“ и ни таксува и двамата с Улрих като съмнителни балкански субекти.
Затова пък тя ни изпрати до вратата. И даже каза „Пак заповядайте“.

- Любезна жена, вика ми Бек отвънка. Пак ще дойдем.

Да, ама не можем да се възползваме от любезната покана.

Чудя се аз, защо не ми пише толкова време, пустият му Бек. Дали пък не се разсърди, когато му рекох, че от Фукушима, където летеше на другия ден за поредната си лекция върху глобалните рискове, не може да си донесе Гейша.

И той даже се засмя…

Пък тя друга Гейша го е чакала, малко след това, да го прегърне за последно. Та има няма 6 месеца подир новата 2015 , която му честитих, прочетох, и то в чуждата преса, че Улрих Бек внезапно починал на 1 януари 2015 от инфаркт. На 70 годишна възраст.

Жалко, рекох си. Много още имаше какво да каже на нашия объркан свят. Но, това е положението.

Как пък никой у нас не го помена, викам си. А уж и нашата, социологическа общност, минава за европейска. Вятър работа.

Поради това, макар с известен „лаг“, реших да преведа и публикувам тук за страницата на „Философският клуб“ – то друго издание за свободна философско- социологическа промисъл и дискусия не остана у нас – един от ключовите текстове на Улрих Бек.

Знаят го мнозина български читатели с неговото „Рисковото общество“. Но по- малко с ред интервюта, и текстове посветени на бъдещия ден на Европа и един по добър свят.

Проф. Пламен К. Георгиев,
доктор на социологическите науки,
Heidelberg alumni
****
Силно предизвикателният ренесанс на космополитизма в хуманитарните и социални науки през последните години е ограничен в две отношения: първо, много социални учени и политически актьори продължават да ориентират активността си около националната държава. Второ, твърде много теоретици имат вина за концептуализирането на космополитизма по- скоро като абстрактна и утопична философия, отколкото нещо друго.

В моята трилогия, посветена на глобалната епоха, аз се стремя да надхвърля тези две ограничения. Във Властта в Глобалната ера (2005 г.), Power in the Global Age (2005), Космополитична визия , 2006, Cosmopolitan Vision (2006 и Космополитична Европа Cosmopolitan Europe (в съавторство с Едгар Гранде /Edgar Grande 2007), аз развивам нова критична теория с космополитични ориентири(същото важи и за „Светът в риск“ – World at Risk 2009 г.).

Теорията е представена като антидот на методологическия национализъм, от една страна, и на социологически наивната философия, от друга.

Социологическата перспектива, развита в тези книги, очертава контурите на един свят , в който социално-политическите дейности и съпътстващият ги риск, надхвърлят националните граници. Аз правя разлика между епохата на „първата модерност“, основаваща се върху логиката, извеждаща строги различия между хората и нещата, която преминава в ерата на „втората модерност“, при която тази проста логика отстъпва на друга, акцентираща на комплексността, неяснотата и рефлективността.

С превръщането на реалността в по- космополитична, както твърдя, пред нас седи императива да развиваме космополитична социология, способна да схване нейната нова динамика и опасности.

В това изложение на аргументи в полза на космополитичната социология, аз ще фокусирам върху три централни теми – критиката на националния възглед и развитието на космополитична алтернатива, като завърша с водещата си идея за „космополитична социология“.

Критика на националната перспектива

Отхвърляйки базираните върху нацията начини на мислене, аз давам на моя проект критичен импулс. Критикувам основното убеждение на националния поглед, че политиката и обществото могат да се организират само по линия на националните държави. Аз правя разлика между две различни проявления на това убеждение. „Националната перспектива“ се отнася до гледната точка на политическите субекти, които приемат нацията като главен хоризонт на дейностите. „Методологическият национализъм“, от друга страна, се отнася до гледната точка на социалните научни наблюдатели, които скрито, или явно , провеждат изследвания , използвайки понятия и категории, свързани с нацията.

И в двата случая, идеите и концепцията за нацията представляват един вид „илюзия за епохата“/ „Epochenillusion“ – „епохално разочарование“ – което изкривява доминиращата гледна точка за света.

Начинът, по който националната перспектива изкривява възприятието на политическите субекти е проучена чрез редица начини. Във Властта в глобалната ера, изследвах развиващата се ‘мета игра „на властта в областта на глобализацията, като анализирах и оценявах стратегията, която националните държави, респ. корпорациите и движенията на гражданското общество, могат да приемат в преследването на своите цели и задачи.

Точките в центъра на аргумента:. Нов политическа икономия/ A New Global Political Economy . Въпросът който възниква е как могат държавите от своя страна да си върнат обратно политическата метавласт , чрез държави с глобални бизнес актьори, за да наложат космополитичен режим, който не само да обхваща политическата свобода, глобалната справедливост, сигурен социален ред и екологична устойчивост, но и да ревитализира националния суверенитет?

Отговорът който търсих е в идеята ми за „космополитна реална политика“/ ‘cosmopolitan realpolitik’/.

Императивно е положението, че максимумът на национално базирана реална политика – националният интерес трябва задължително да бъде осъществяван с национални средства – да се замени с максимум от космополитична реална политика. Колкото по- космополитни са политическите ни структури и действия, толкова по успешни ще бъдат в насърчаването на националните интереси, и толкова по- голяма ще бъде индивидуалната ни власт в тази глобална ера.

От тази перспектива аз се чудя на нежеланието на държавите да прегърнат транснационалните стратегии като отговор на глобално мобилния капитал и корпорациите. Кое е това, което пречи на политическите актьори – ще рече правителствата и политическите партии – да се възползват от тези възможности и да ги приложат в практиката?

Това е фалшива априорна представа за неразтворимост между нация и държава, политиката и територия, на политическо влияние и национален суверенитет. Тази тема минава през трите мои тома: дали въпросът е как държавите следва да отговарят на глобалните рискове, или как Европейският съюз може да надхвърли текущите си деформации, националната перспектива, последователно идентифицирана като пречка за ефективното преследване на държавите цели.

Второто ми съображение е свързано с критиката на методологическия национализъм в социалните науки. Моята теза е: „зомбираната наука“ на националиста, който мисли и изследва с категориите на международната търговия, международния диалог, националния суверенитет, националните общности, „националната държава“ и т.н. е „наука за нереалното“. От национална, че мисли и изследва в категориите на международната търговия, международния диалог, националния суверенитет, национални общности, на „националната държава“ и така нататък, тя става „наука за нереалното“.

Тази „национална социология“ е обсадена от неспособността да различи – да не говорим за научните изследвания – степента, до която съществуващите транснационални начини на живеене, транс-мигрантите, глобалните елити, наднационални организации и динамиката на глобалното рисково общество , определят отношенията в и между ресурсите на властта на националната държава.

Това може да се демонстрира чрез мълчаливо приемане на разграничението между национално и интернационално социално научно мислене. Аз твърдя, че това разграничение е класически отличителен белег на епохата на „първата модерност“: и опит да се категоризира света в самостоятелни единици, които имат ясно обособена „вътрешност“ и „външност“.

Тази реалност се трансформира в ерата на втората модерност, като набор от социални, политически и икономически сили, които са се наговорили да се увеличи интеграцията и да се отворят границите: т.нар. „или отвън или вътре„, което подчертава разграничението между национално и интернационално, преминава в “ както вътре, така и извън „.

Методологическият национализъм, следователно, заслепява социалните учени за естеството и реалността на света, които се стремят да разберат.

Развитието на една космополитна алтернатива

Обратната страна на моята критика на националната перспектива, е моят позитивен опит да предложа космополитна алтернатива. Идеята за космополитизма, като такъв, бе систематично анализирана в Cosmopolitan Vision (2006). Тук аз въвеждам ключовата разлика между „философския космополитизъм“ и „социално-научния космополитизъм“.

Първият се отнася до нормативната измерение на космополитизма, докато вторият води до описателна аналитична перспектива, която се освобождава от националните категории.

Концептуализация на космополитизма като социологическа изследователска програма в много отношения е ключова иновация на моя аргумент. За мен една космополитна социология трябва да разработи концептуални и методически средства за разбирането на света, който е в процес на космополитна трансформация.

Аз въвеждам идеята за „(принудителна) космополитизаия“ ‘(enforced) cosmopolitanization’ ,за да опиша прехода от първата към втората епоха на модерността: космополитизацията /cosmopolitanization/ е нелинеен, диалектически процес, в който универсално и уникално, сходно и различно, глобално и локално , трябва да се схващат не като културални полярности, а като свързани помежду си и реципрочно взаимно проникващи в себе си принципи .

В този контекст аз предлагам понятието „банален космополитизъм„/ ‘banal cosmopolitanism’/, за да опиша една предполагаемо тиха революция във всекидневния живот. Тя се отнася, наред с други неща, до пълзящата поява на множествени лоялности, миксове между национални култури и транснационализация на правото и политиката.

Разграничението между философския и социално научния космополитизъм е от решаващо значение тук; основният факт, че човешките преживявания едва доловимо биват променяни чрез отваряне към космополитизацията, не бива да ни заблуждава да приемем, че всички ние ставаме космополити .

Това е така, защото космополитизацията е общата сума от серия от принудителни избори, или непредвидени странични ефекти; тя е вид латентен космополитизъм, неосъзнат космополитизъм, пасивен космополитизъм, който формира реалността като странични ефекти от световната търговия, или глобални заплахи като изменението на климата, тероризма или финансова криза (2006: 19).

Показателен пример за това е процесът на поява на глобално обществено мнение и трансгранично политическо сътрудничество. Тези феномени не се повяват в резултат на съзнателно утвърждаване на космополитните ценности, а като странични ефекти от нашата нарастваща чувствителност към глобалните рискове: това негативно средство за комуникация принуждава хората да общуват един с друг, въпреки себе (2006: 35-6).

Тъй като космополитизацията е пасивен, неосъзнат и често нежелан процес , тя представлява само вид принудителна космополитизация, в които нормативните вътрешни дадености, предоставени от философския космополитизъм, следователно, стават важни критични инструменти за реформирането на несъвършени космополитни реалности.

Това става особено ясно в „Космополитична Европа“ / Cosmopolitan Europe / , където Едгар Гранде и аз диагностицираме европейската интеграция, като пример за „деформиран космополитизъм„/‘deformed cosmopolitanism’/. Нейните деформации са резултат от егоизма на държавите-членки, икономически личният интерес, асиметриите на влияние върху политическите решения в ЕС, технократски политически подход на наднационални институции и слабостта на актьорите на гражданското общество.

Европейският проект може да преодолее тези деформации само чрез по-задълбочен реализация на този латентен космополитен потенциал.

Космополитизацията осигурява социални и политически ресурси, за да помогне в този процес; Например, космополитни „пионери“ могат да се възползват от нарастващата чувствителност към глобалните рискове, в усилията си да насърчат по-широко европейско сътрудничество и интеграция. Тази дискусия в Европа е само един пример за една тема, която пронизва томове.

Въпреки че космополитизацията не бива да се бърка с нормативния космополитизъм, тя дава на последния възможности да стъпи здраво в социалния и политическия живот. Идеята е, че философският космополитизъм може да се комбинира с космополитна социална наука за създаде това, което аз наричам „космополитен реализъм“/‘cosmopolitan realism’/: една социологически информирана и стратегически осъзната визия за космополитния прогрес (2006: 44).

Какви са последствията от социологическата диагноза на космополитанизма за социалните науки? Ключово прозрение е това: В ежедневието, както в областта на социалните науки, е налице все по-голямо търсене на херменевтиката на чужденеца, защото живеем и извършваме научни изследвания в един свят, в който насилствените напрежения и разделения, непредсказуемите взаимозависимости, стават нормални, просто като нови видове опасности и са неразривно преплетени с възможности за ново начало.

Космополитна социология

Ние сме под влиянието на социологията, чиито основи бяха положени през последните сто години. Първият век на социологията завърши. По пътя към втория, ние трябва да реконструираме и предефинираме пространството на социологическото въображение и научните изследвания – но също така и на социологическото просветление – и да го отворим към космополитните констелации.

Има исторически прецеденти за това, не на последно място в Германия , където дебатът за космополитизма и патриотизма събуди интелектуалната аудитория на късното 18-то и 19-то столетие. Heinrich Heine дори каза: космополитизмът е реалния принос на германците в световната култура.

Космополитната социология, обаче, означава нещо по-различно, тя е социология, която поставя под въпрос онтологизираните предпоставки и дуализма на социологията на националната държава – като национално и интернационално, ние и другите, общество и природа. По този начин тя придобива нов социологическа поглед, нова социологическа граматика за описателната теория на феномените на социалното неравенство (обвързвайки бедността, богатството и екологичното унищожение, намаляване на ресурсите и т.н.).

Космополитната социология се отличава от универсалистка по това, че не започва от абстракция, обикновено добита от нечий собствен – Европейски – контекст (например „световно общество“, или „световна система“, или „автономен индивид“ и т.н.).

Необходимо е, обаче, да бъда откровен и самокритичен: Изследователската програма на космополитната социология е само в началните си етапи. Как могат да бъдат определени нови транснационални изследователски звена? Каква е основата за сравнения? Ако случаят е такъв, че производството на данните е ориентирано към и организирано от националната държава, как може да се установи транснационално количествената основа?

Как ще бъде възможно да се интегрира вездесъщност на културни и политически „други“ в социологически перспективи и методи? Какво значи херменевтика на чужденеца и на „другия“? Можем ли дори да разберем, научно да изследваме, периода на трансформация, докато той е в състояние на случване? Ние знаем нашите стари грешки и пропуски , но как можем да разпознаем, да избегнем нови грешки и пропуски в нашите изследвания на новата реалност?

Човечеството може да се поддаде на грешката на гъсеницата. Тази гъсеница на човечеството е в процес на излизане от пашкула си, но оплаква изчезването на последния, тъй като тя все още не подозира за съществуването на пеперудата, която все още има да стане.

От друга страна, може да се окаже така, че ние вярваме твърде много в често цитирата надежда, изразена от поета Хьолдерлин /Hölderlin/, че това, което ни спасява расте с опасностите, пред които се изправяме. Тогава поривът да се направи усилие, необходимо, за да се превърне гъсеницата в пеперуда ще бъдат загубен. Въпросът дали самата социология е в момента на излизане от пашкула си, дали е гъсеница на път да се превърне в пеперуда, не е въпрос на който бих посмял да отговоря.

Източник: Ulrich Beck online
Превод от англ. „Студия Трансмедия“

References
Beck, Ulrich (2005): Power in the Global Age: A new political economy, trans. by Kathleen Cross, Cambridge: Polity Press
Beck, Ulrich (2006): The Cosmopolitan Vision, trans. by Ciaran Cronin, Cambridge: Polity Press
Beck, Ulrich (2009): World at Risk, trans. by Ciaran Cronin, Cambridge: Polity Press
Beck, Ulrich, and Grande, Edgar (2007): Cosmopolitan Europe, trans. by Ciaran Cronin, Cambridge: Polity Press


 

Ulrich Beck, Cosmopolitanism. Cosmopolitan Sociology: the outline of an argument. Критика на националната перспектива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.