Преди 50 години на днешната дата Китай навлиза в една от най-кървавите си политически конвулсии през ХХ век. Тя е известна като Културната революция, но изследователите са единодушни, че на практика това е предизвикване от Мао Цзедун на гражданска война с цел да задържи ръководството на комунистическата партия.
Погромите, последвали призива от 16 май 1966г., водят до гибелта на стотици хиляди. Вероятно 2 милиона души са убити или докарани до самоубийство и се налага да бъде изкарана армията, за да спре изстъпленията на Великата пролетарска културна революция.
В действителност, това не е едно събитие, а процес на социален хаос, продължил 10 години. В него са ликвидирани водещи интелектуалци и са унищожени културни паметници на хиляди години. Икономиката е съсипана, както и животът на милиони хора и доверието към властите в Пекин и репутацията на Китай.
Това следва друга голяма трагедия – трите години на масов глад, в който между 1959 г. и 1961 г. загиват по официални данни 15 милиона, а според изследователи – между 30 и 45 милиона души.
Разбираемо, официални възпоменателни събития в Китай практически няма и компартията предпочита годишнината да отмине тихомълком. Оценката на властите обаче е известна – Културната революция е била катастрофа, причинила „най-тежкият удар по партията, страната и народа от основаването на Китайската народна република през 1949г. насам“.
А всичко започва с призив младежта да прочисти партията и страната от „онези личности във властта, които са поели по капиталистически път“ и за да „се ускори сплотяването и развитието на социалистическата система“. Зад подобни фрази се крие замисъл на „Великия кормчия“ Мао да се разправи с враговете си в партията и извън нея – реални и въображаеми. Чиста борба са власт се маскира с лозунги за превръщане на Китай в център на световната социалистическа революция след смъртта на Сталин и „ревизионизма на последователите му“. Мао Цзедун ще стане „човекът, повел планетата към комунизма“.
На 16 май 1966 г. партийното ръководство разпространява съобщение, че партията е инфилтрирана от контрареволюционни ревизионисти, организиращи заговор да създадат „буржоазна диктатура“.
На 1 юни партийният печатен орган призовава масите „да прочистят дяволските навици от старото общество“ чрез всеобща атака срещу „чудовищата и демоните“. По училища и университета масово започва създаването на поделения на „Червената гвардия“. До август хунвейбините (буквално „червеногвайрдейци“) са развихрили разрушителна кампания в изпълнение заветите на Мао да унищожат „четирите отживелици“ – старите идеи, старите обичаи, старите навици и старата култура.
Училища и университети спират да работят и започват погроми срещу църкви, храмове, библиотеки, магазини и частни домове. С унищожаване или разграбване се ликвидират „феодалните традиции“, банди от червеногвардейци нападат по улиците хора в „буржоазно облеко“ и с „реакционни прически“, масово са изкъртени „империалистически“ улични табели.
На побои и публично унижение са подложени всякакви хора – от партийни ръководители до учители и професори. Само в Пекин през август и септември са избити почти 1800 души. Мао нарежда на полицията и армията да не се намесват.
Но червеният терор излиза извън контрол и довежда страната до ръба на гражданска война със сражения между силите на враждуващи фракции. През 1968г. Мао нарежда милиони градски младежи да бъдат върнати на село за „повторно обучаване“, а армията – да възстанови реда. На практика Китай се превръща във военна диктатура до 1971г.
Официалнитя край на Културната революция е поставен през 1976г. със смъртта на Мао на 9 сепетмври на 82-годишна възраст. В опит да бъде защитена от опетняване славата на Мао, вдовицата му Дзян Цин и група съратници, известни като „Бандата на четиримата“, са набедени за хаоса. Тя е осъдена през 1981 г. на смърт, но след това наказанието ѝ е намалено на доживотен затвор. През 1991г. в навечерието на 25-годишнината от Културната революция тя се обесва.
И до днес никой не знае точно колко са жертвите. Данните се движат в широките граници между 500 000 и 2 милиона души, като изследователят изтъкват, че над половината – и може би две трети – от тях са избити от армията в периода 1968-1970 г., а не от изстъпленията на хунвейбините, размахващи прочутата Малка червена книжка с повелите на Великия кормчия.
Ефектът от Културната революция е точно обратният на това, към което се е стремял комунистическият вожд. Вместо да стане стожер на комунизма, страната минава през такава катастрофа, че лидерите ѝ започват да следват железен принцип – стабилност на всяка цена и с плътен политически контрол, но в комбинация с икономически просперитет, стъпил на пазарни основи.
Показателно е, че сред репресираните и малтретирани в хаоса, в който партията е изтървала контрола над събитията – са се оказали Дън Сяопин, инициаторът на модернизирането на Китай, и бащата на сегашния президент Си Цзинпин.
Източник: Дневник
На челната снимка: Мао Цзедун по време на Културната революция.