верди 3

Пласидо Доминго: Преживях толкова красиво приключение, че ще спра без съжаление

 

На 75 г. оперният певец със 150 роли в кариерата си ще се превъплъти в Жорж Жермон в “Травиата” на Верди на музикалния фестивал “Хорегиите” в Оранж.  Един от най-аплодираните тенори на ХХ век, заедно с Лучано Павароти и Хосе Карерас, Пласидо Доминго продължава и днес да обикаля големите оперни сцени, като певец (в роли на баритон), диригент или директор на операта в Лос Анджелис. Няколко дни преди премиерата на “Травиата” на “Хорегиите” в Оранж той даде откровено интервю за “Фигаро”. Една оперна легенда по-жива отвсякога. 

- Не сте пял на “Хорегиите” от 38 години. Какво изпитвате преди да излезете отново на сцената на старинния театър?

– Голямо вълнение. Дори и да не съм бил там от близо четири десетилетия, не съм спирал да мечтая за нея. За съжаление, поради обстоятелствата почти никога не бях свободен в този период. Имаше или запис в Лондон, или турне в Залцбург… Оранж е вълшебно място. Със своя декор и минало. Но най-вече много особената атмосфера, коато се усеща на сцената. Странното е, че се изправяте пред много голям брой зрители, но имате чувството, че изграждате с тях интимна връзка. Това е уникално усещане и се надявам да го преживея отново… Доколкото гласът ми позволява.

- Не се ли страхувате да се изложите на рисковете на пеенето на открито?

– Смешно е, че ми задавате този въпрос. Трябва да кажа, че в миналото никога не съм се страхувал да пея навън. Но днес съм малко по-внимателен. Миналия уикенд в Оранж прекарахме един напълно дъждовен ден. Вечерта, по време на репетицията, беше толкова свежо, че можех да почувствам как студеният въздух прониква до гласните ми струни. По време на дуета с Виолета във второ действие си казах, че никога не е било по-опасно да пея Верди (смях)!

- Преди месец изпълнихте Жорж Жермон в Бастилията. Различни ли са вокалните усещания тук?

– Не. В Оранж акустиката е идеална за певците, стига климатичните условия да са добри, ако не е много студено и не духа мистрал. Обратното, ако вятърът е силен, както беше при последното ми идване тук, трябва да се адаптира проекцията. Да не се пее директно към публиката, а още по-надалеч.

- Като тенор много пъти сте пял ролята на Алфредо. Днес се превъплъщавате в бащата. Зрелостта помага ли ви да го разберете по-добре?

– Разбирам го прекрасно. Въпрос на зрялост, разбира се. Въпрос на бащинство също. Партията, която Верди е написал за Жорж, наистина е за баща. Било то в отношенията му с неговия син или с Виолета, синовната обич е крайъгълният камък на цялата архитектура на ролята. Дуетът с Виолета е много красноречив. В началото Жорж се проявява като жесток човек. Но постепенно той осъзнава чувствата на Виолета към сина му и се преобразява. Разбираме, че при други обстоятелства, ако социалният натиск не е толкова силен, той би искал Алфредо да остане с Виолета.

- Кой говори – бащата или певецът?

– Говори Верди. В неговите опери, в “Травиата” или в “Симон Боканегра”, връзката баща – дете винаги е много специална. Без съмнение, защото той самият е загубил две много малки деца. Смятам, че най-вълнуващата музика, която е написал, са именно тези дуети между баща и деца.

- Синът ви Пласидо Доминго Младши е певец и композитор. Случвало ли ви се е да пеете заедно с него?

– Разбира се. През последните години записахме няколко дуета (за албума Songs, издаден от Sony Classical, и един диск в памет на певеца Джон Денвър – б. а.). Да пея заедно с него винаги предизвиква в мен много силно вълнение. Вече не съм млад баща и той не е десетгодишно момченце, на все още се трогвам по същия начин от ролята му на овчарчето във филма “Тоска” през 1976 година.

- След като Алфредо, който вие сте пял, вече се е превърнал в Жорж, възможно ли е това да се случи в операта? Може ли бунтовникът Алфредо да се превърне в човек, който спазва условностите?

– Не. Алфредо има характер на бунтовник. Отношението му към религията и морала показва, че няма да позволи да го огънат. Както и когато бяга, отказвайки да слуша баща си, който започва да пее кабалетата dunque invano trovato t’avro.   Лично аз мисля, че възрастта и зрелостта не трябва да бъдат фактори на ерозия, а на еволюция. Не се чувствам нито по-малко страстен, нито по-малко любопитен, нито по-малко дързък от вчера… По-скоро е точно обратното!

- Говорейки за еволюция, тази на вашия глас ви накара да пеете като баритон, което често са роли на патриарха. Чувствате ли се като патриарх в операта?

– Усещам патриаршеско отношение във всеки аспект от живота си. Независимо дали става дума за личния или професионалния ми живот. В моето семейство, на сцената с млади оперни певци, на конкурса за млади изпълнители Operalia, който създадох с първата амбиция да им помогна, като щедро им давам съвети… И дори когато дирижирам оркестъра. Защото съм убеден, че един лидер трябва да бъде по-скоро баща, отколкото диктатор.

- Певец, диригент, директор на опера, президент на Operalia… В коя от тези роли откривате себе си?

– Не правя йерархия на отговорностите си. Правя всичко по един и същ начин: тоест с цялата си страст и целия си ентусиазъм. Времето не е разтегливо. Но страстта е. Тя не се разделя, а се умножава.

- Не се ли страхувате, че един ден времето ще ви изпревари?

– Доволен съм, че имах толкова дълга кариера, но предпочитам да се възползвам от настоящия миг, преди да говоря за миналото. Все още имам ангажименти като певец през следващите три години. Знам, че нищо не е вечно, че един ден ще почувствам, че гласът вече не ме слуша. Но като певец преживях толкова красиво приключение, че ще спра без съжаление. Ще продължа театралния си живот под други форми.

- Промени ли се светът на операта?

– Има много повече възможности и млади певци. Благодарение на предаванията в киното, телевизията, по интернет, започнахме да създаваме нещо много популярно. Почти всяка опера има днес своя компания или академия за млади певци. Това не съществуваше преди и е фантастично. Виждаме, че се появяват млади изпълнители, които са все по-зрели. Връщам се от Operalia, на която спечели французойката Елза Дрейзиг. Тя е едва на 25 г. и от следващата година влиза в трупата на Берлинската опера под диригентството на маестро Баренбойм!

- Казват, че музикалната кариера е най-изморителна заради пътуванията…

– Пътувал съм през целия си живот, а днес повече от вчера. Самолетите са по-бързи. Но всичко е по-бързо! Кой знае, може би след два века ще ходят да пеят на Марс пред първите заселници. Но това ще бъде винаги същата професия.

- Със 150 роли в кариерата ви има ли някоя, която да ви е белязала най-силно?

– Не бих могъл да отговоря. Без съмнение според биографите “Парсифал” от Вагнер ще бъде по-важна от “Федора” на Джордано. Но, когато пея „Федора“, съм убеден, че няма по-красива опера на света.

- Каква е тайната на вашето дълголетие?

– То се дължи на две думи: страст и страст.


Пласидо Доминго изпълнява песента Amor ti vieta от операта „Федора“ на Джордано

Превод от френски: Галя Дачкова

На челната снимка: Джузепе Верди

Източник: Гласове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.