18-Analizi-Minasian

ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ НА КРИЗАТА В БЪЛГАРИЯ

Автор: Проф. Гарабед МИНАСЯН, доктор на икономическите науки.

В навечерието на 7 -та поредна сесия на „Философският клуб“, посветена на Ролята на държавата и възможностите за развитие на българското общество , която ще се проведене утре, 24 февр., сряда, в залата на Съюза на архитектите в България, с модератор Георги ВАСИЛЕВ, основател на Клуба, тук публикуваме есето на проф. Гарабед МИНАСЯН. Надяваме се то да послужи като основа за ползотворни дебати, респ. една все по- усещана „тяга“ за нова политическа икономия, без която не е възможен и рационалния напредък на обществото в руслото на модерна държавност и реформа на българските институции. 
Възстановяването на икономиката след въздействието на финансово-икономическата криза от 2008 г. е неравномерно и несиметрично. Крайното потребление през 2014 г. все още не е достигнало предкризисното си равнище, а състоянието на инвестиционната активност може да се оцени като драматично – в края на 2014 г. реалното равнище на брутните инвестиции е с една трета по-ниско в сравнение с предкризисното равнище.

Наблюдаваното плахо и продължително следкризисно икономическо възстановяване не е следствие от задължителното за конкретната ситуация подобряване и реформиране на икономическата среда и условия, а много повече поради своеобразно „изстискване” и „изцеждане” на съществуващите икономически възможности.

Позоваването на външни (екзогенни) фактори за наблюдаваното неблагоприятно икономическо развитие е опит за лесно обяснение (респ. решаване) на труден проблем с последващо формално освобождаване от политическа отговорност. Градивно е винаги да се търсят вътрешните причини за изживяваните трудности, тъй като в икономиката нищо не е истински екзогенно, външните въздействия преминават по един или друг начин през призмата на вътрешното управление. Според една древна индийска мъдрост: „Не можем да променим посоката на вятъра, но можем да настроим платната”.

Икономическият анализ не може да се капсулира единствено в сферата на икономическите взаимодействия. Икономическата система е част и елемент от по-общата система за управление на обществото. В определен момент анализът следва да се издигне над икономическата система, която е зависима от състоянието на политическата, изпълнителната, съдебната, образователната, демографската и социалната системи.
Законите се променят прекалено често и видимо с лека ръка. Общият краен резултат е некачествено законодателство, което е пречка пред разрастването на фирмената дейност и икономическата динамика.

Допълнителнителна тежест върху общата законова рамка се придава от избирателното търсене на отговорност за неизпълнение на съществуващи и действащи закони. Един от най-големите проблеми е проявата на криво разбрана лоялност към съответните партийни структури и техните представители, което безусловно е удар върху независимостта на институциите.

НС формира определен стил и норми на поведение, които се прецеждат по съответните канали към по-ниските равнища на управление и въздействат негативно върху начина на мислене и на икономическата активност на населението и икономическите агенти. Нормите на поведение стоят в основата на идентичността, а тя от своя страна определя спецификата на приеманите решения от страна на икономическите агенти.

Ахилесова пета на институциите в България продължава да бъде съдебната система. Практически става въпрос за установяване на права на собственост и по-точно – за деформиране на правата за собственост. Правата за собственост включват преди всичко и най-вече начинът на тяхното придобиване.

Видимо, че когато частни физически лица разполагат и оперират с колосални за конкретните условия финансови ресурси, и то придобити в сравнително кратък времеви срок, става въпрос за злоупотреба с обществено положение. Недовеждането на формулираните обвинения до логичния им завършек (във вид на окончателна присъда) означава, че нещо във веригата не функционира както трябва.

Нараства триенето в икономическите взаимодействия, което отнема и унищожава част от икономическата енергия. Тя се консумира от злоупотребяващата с властта си политическа класа в интерес на собственото си съществувание и в ущърб на икономическия прогрес. С установяването във властта стартира процес на почти всеобща подмяна на управленския персонал на върховите равнища на управленската йерархия – това е възнаграждението на тези, които са съдействали за партийно-фирмения успех. Задръжки не съществуват, включително и поправки на закони за подмяна на мандатни длъжности.

Наивно е да се мисли, че населението и икономическите агенти не успяват да доловят същността на извършваното преразпределение. Усилията на икономическите агенти се насочват и канализират не към производството на материални блага и услуги (икономически прогрес), а към усъвършенствуване на възможностите за злоупотреби. Инвестиционната активност се свива, нарастват нерегламентираните икономически взаимоотношения, подкопават се устоите на пазарната икономика.

Съвременният български опит демонстрира трудностите, свързани с регулациите и регулирането. Немалко регулатори са добре замислени и съответстват на съвременните прогресивни разбирания, но тяхното приложение е далеч от удовлетворително.

Статистика показва, че немалка част от юридическите лица поддържат солидни свободни финансови ресурси. Най-безболезненият, безгрижен и лесен начин за тяхното съхраняване е в банковата система и най-вече там, където се предлагат високи лихвени проценти. Такива изгодни условия е предлагала болната КТБ. Но … банката фалира и свободните финансови ресурси изведнаж се изпаряват.

Натрупаните свободни финансови ресурси показват, че фирмите все пак съумяват да се справят в кризисната ситуация, но тогава на преден план възниква въпросът за истинското състояние на конкуренцията на местния пазар. Реалното заплащане на положения труд в страната е далеч под европейските стандарти, търсенето е ограничено, а свободните финансови ресурси на фирмите са впечатляващи. Тогава или (1) конкуренцията в страната не е на необходимото равнище, т.е. пазарната икономика е деформирана и позволява паралелно натрупване на финансови ресурси в хоризонтални структури, или (2) поддържаната в страната данъчната система с плосък данък от 10% не е удачна и позволява социална поляризация. Разсъжденията водят до принципен въпрос, свързан с установяването на правата на собственост и на величината на факторното възнаграждение като възлови определящи характеристики на една съвременна пазарна икономика.

Икономическото университетско образование в страната не съответства на съвременните изисквания, не подготвя добри менажери и това несъответствие се отразява на качеството на функциониране на фирмите. Спецификата и характеристиката на образованието е институционален проблем, който изисква и предполага решаването му на парламентарно равнище. Проблемите, свързани с легитимността на учебните учреждения, финансирането на образованието и науката, изискванията към учебния процес, регулирането на образователните практики са по същество институционални и следва да се решат преди всичко на макроуправленско равнище.

Ефектът от добро качество (и обем) на образованието се проявява и нараства тогава, когато то е масово, а не елитарно.
Това, което се случва в НС, както и в изпълнителната и съдебната власт, има значение за ефективното функциониране на икономиката. Непремерените действия на институциите във висшето управленско равнище съдействат за парализа на инвестиционната и икономическа активност. Резултатът се материализира в страх и нежелание за емитиране на нови стопански ангажименти на домакинствата и на фирмите, което спъва икономическия прогрес.
Инвестиционната и потребителска въздържаност на икономическите агенти не е просто реакция на съществуващите проблеми, а много повече преценка за перспективната конюнктура. Видимо има необходимост не просто от промяна на едни или други параметри на икономическо управление, а от възприемането на много по-различен стил на социално-икономическо управление.

Задължително условие е осъзнаването на решаващата функция, която имат да изпълняват макроуправленските институции. Този процес на осъзнаване предполага много по-високо качество на образованието, както и израстване на целия народ. Колкото е по-напреднала и по-развита икономиката, толкова по-напреднали и по-ефективни трябва да бъдат държавните институции. Промените в икономиката и в икономическото обкръжение, възникването на нови финансови инструменти, измененията в социално-икономическата среда изискват нови регулаторни механизми и по-високо качество на държавното регулиране.

Изживяваната финансово-икономическа криза в България е преди всичко институционална и решенията трябва да се търсят в сферата на усъвършенствуване на функционирането на институциите. Преобладаващата част от политиците възприемат своето присъствие във властта като „free riding”, т.е. икономическите процеси си текат от само себе си, почти автоматично и важното е да използваш времето и заемания пост за своето собствено облагодетелстване. Моделът „free rider” в политиката води до състояние, когато творческата еволюция на обществото става невъзможна.

Провалите в икономическата и политическата система са свързани и взаимно се подсилват. Това, което се случва (или не се случва) при функционирането на институциите и в политиката, има своето отражение върху поведението на населението и икономическите агенти, възбужда последствия (externalities). Такива са обезсърчаване, чувство за обреченост и за безполезност, отдръпване от обществен живот, затваряне в себе си, чувство за безперспективност. Променя (деформира) се ценностната система на населението и икономическите агенти.

24/02/2016

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.