Frankfurter Allgemeine Zeitung, May 15, 2016.
Британската избирателна комисия започва своята разгърната кампания за излизането на Великобритания от ЕС /Brexit-Referendum/: 28 милиона британски домакинства са получили писма на адресите си. И противниците и привъържениците остават с пискливи предупреждения.
Getty Imagesр Skulptur in London
Едва 40 дни остават, до най най-важния референдум за Европа от миналите години : решението относно местонахождението или излизането на Великобритания от ЕС. Това, което досега се каза или написа са празни приказки в сравнение с това, което има тепърва да става: Понастоящем действащата избирателна комисия стартира своята мащабна кампания и регистриране на избиратели за за най-горещата фаза от Brexit- гласуването.
С 2,4 милиона паунда е подплътена според „Guardian“ кампанията, което я прави най-скъпа според OECD. 28 мил. домакинства според разчетите , трябва, като се почне от тази седмица, да бъдат адресирани с големи рекламни постери, плакати, и брошури плакати, като бъдат призовани да се регистрират за референдума.
Това е „Историческо събитие и ние всички искаме да участваме в него“, – цитира британският шеф на изданието на британската избирателна комисия Alex Robertson. Британският премиер David Cameron даде да се разбере по най-драстичен начин, до какво ще доведе евентуални излизане на страната от ЕС.
„Ако на 23 юни британците гласуват за излизане от ЕС , те ще гласуват за една неизбежна рецесия, а това е нещо, от което наьшата икономика най малко се нуждае“- заяви Камерън.
Source:dpa
превод от англ. Пламен К. Георгиев
Със съкращения- „Философският клуб“
Бележка на редактора
И кво правим ние, тук българи, гагаузи, етнически турци, да не говорим за ромите, наши братя от 1200 г. Сега като се измъкват по терлици баш европейци, владетели на света, дето се казва, наследници на Чърчиля, който изяждаше по едно пиле до обяд със шотландска ракия, че тогава оправи и нас, тук на Балканите, за малко и картофи не засади върху руините на Софийското поле, както припомнят историци –-Какво правим ние българите, които сме погребали и Византийска и Римска, че и Съветска империя даже. И пак ни бутат да идем да ровим стари гробове….
Е, кво правим. Ми нищо. Чакаме да мине времето. То си е наша инвестиция, отгоре така да се рече дадена. Както казват и далечните братя китайци, с които бог знае защо тъй се разбираме без да им знаем там йероглифите, обаче има и между нас, наследнички на кумани с дръпнати очи, дето са вика, четат даже прогнозите за времето за нашите балкански ширини по националната телевизия. Та затова и китайците може би ни имат за свои, наред там със таджики, узбеки и всякакви екзотични дето им викат в Брюксел народи. Какво пък при тях ли да идем ние, а? Че по добре да ни стане.
Но, седнеш до брега на реката и чакаш – не може да не мине трупа и на врага ти. Май тъй казваше Конфуции. Макар, че ние никога врага си, а по скоро Големия кораб по реката сме чакали. Дунав, де, че друга си нямаме. А Босфора, накъдето ни бутат гео стратеси ни е далече, и откровено казано не съвсем по сърцето.
Тъй че споко, братя, както се вика – всичко ще бъде наред. Освен ако евро-атлантическите стратези тотално не са ни объркали преждевременно битието. Но ние тук българите все нещо ще можем да сторим. Като избор, де. Макар че цивилиазионно сме го сторили още през Април 1876.
Така че да вярваме в собствените си сили и способност да гоним вражалците от село. От Европа, май те сами повлякоха крак. Ще поживеем, ще видим. Пилците, както се казва у нас се броят наесен. А сега ни чака дъждовно лято. Почти като на Острова, който се радва на късо лято, както се знае. Всяко чудо за три дни. Там – слънце за 3 седмици. А който има повечко паунди – ходи да се пече във Франция, че и у нас даже идват. Добре дошли, де. Най-много до визи да ви докарат вашите. Като нашите, дето толкоз години все тъй на въже ни държаха…