Ниските заплати в Куба не са новина. Хранителните продукти са силно субсидирани, медицинското облсужване е безплатно, както и други административни услуги, но контрастът със сравнително успялата нова средна класа е огромен.


Няма точни данни за разпределението на благата в Куба, но социалната пропаст между бедни и богати тук е далеч по-видима спрямо други страни от Латинска Америка. По международните стандарти повечето новобогаташи на острова живеят по-скоро скромно.
Според правителството на президента Раул Кастро увеличаващите се цени на хранителните стоки – една от основните причини за недоволството на хората – донякъде се дължи на икономическите реформи, които дават на частния сектор по-голяма роля в дистрибуцията.
За да намалят донякъде цените, някои от кварталните пазари в Хавана се отказаха от договорките си с кооперативите и се върнаха към държавния модел с фиксирани цени.
Повечето от „печелившите“, облагодетелствали се от облекчаването на рестрикциите за изпращане на долари на роднини, както и от внимателното отваряне на Куба към частния сектор, са бели кубинци. Техните роднини, живеещи в САЩ, са се установили по-добре от кубинците с африкански произход.
Йоланда Санчес, кубинка от африкански произход, живее в малка, влажна стая без прозорци в подобна на лабиринт сграда, осеяна с миниатюрни апартаменти. В някои от тях вече започва да се усеща влиянието на атмосферните условия – като напуканите тавани например. Зданието, в което някога се е намирала редакция на вестник, е само на две пресечки от пребоядисаните и стегнатите в чест на визитата на Обама улици.
„Това е просто фасада“, разказва Санчес. Тя живее „временно“ в това общинско жилище от 12 години – в очакване на по-добър дом. „При нас нищо никой не ремонтира“.


Нейният син, който някога е бил физиотерапевт, а сега се опитва да се изхранва като шофьро на такси, е по-ожесточен в критиките си. „Промяна има, но не за хората, а за членовете на правителството и техните деца“.
Но не всички държавни служители се чувстват по същия начин. Докато тегли зеленчуци за клиентите в близкия пазар, Раймундо Гулет Оделин обяснява, че предимствата от сближаването със САЩ ще се усетят в дългосрочен план.
„Промените не се случват за 1 нощ. Внуците ми ще се могат да се възползват от това размразяване“, смята мъжът. „Това ни прави щастливи. Петдесет години бяхме противници, докато в действителност не сме врагове на никого“.