Или за „меката сила“ и ….“меките китки“.
България наред с още шест страни-членки от Южна и Източна Европа е сред основните цели в стремежа на Русия да отслаби икономическите санкции на Европейския съюз. Това твърди агенция Ройтерс, като се позовава на неназовани европейски дипломати, базирани в Москва, отбелязва БНР.
Владимир Путин
Агенцията разглежда днешното посещение на руския президент Владимир Путин в Словения като част от дипломатическата офанзива на Кремъл в тази насока.
Според Ройтерс Путин се стреми да привлече част от европейските държави с обещания за изгодни търговски споразумения, а европейското единство започва да се пропуква заради негативното отражение на руските контрасанкции върху земеделските производители.
Възможно е част от санкциите да отпаднат, когато дойде време за подновяването им през януари догодина, твърдят цитираните дипломати.
Редакционна бележка от „Философският клуб“
„Философският клуб“, независимо, неправителствено сдружение на български учени, изявени в демократична Европа и свободния свят, хора от практически всички приоритетни области на наука, изкуство, култура, нано тенхнологии и генно инженерство, които отдавна схващат, че политиката е твърде отговорно нещо, за да се остави в ръцете на политиците заявява:
Пределно ясно, за нас тук „разставени“ не толкова „по силата на съдбата“, а по собствен избор, които няма защо да обясняваме в подкрепа на един все по стерилен и опасен космополитизъм – е пределно ясно, че внушавания „анти руски мейнстрийм“ от страна на знайни и незнайни „експерти“, платени прогностици, и всякакви пропагандни влъхви, които намериха „манна небесна“ в дигиталната ера – е пълна заблуда на една инсценирана „трета модерност“/Улрих Бек/.
Същата, която освен на крилете на високите технологии, дойде и с чувството за „прибързани победи“. Че „Една жена казала в трамвая“ и дори в метрото, на което се радва най-сетне и цивилизована София, макар по улиците и да стават какви ли не инциденти идва да рече едно.
Ние тук от двете страни на Балканите може и да не сме надарени в перфидното изкуство на интригата, която Европа на Грекзита а сетне и Брекзита, имат за „дипломация“. Но пък знаем отлично кое е честно и справедливо даже.
„Погледни ме с едното, че да те погледна и с двете“ – казват българите. . Няма го този идиом ни в Оксфордския ни в Кеймридж лексикона. Значи трябва да си го допишете, лейдис енд джентълмен, че и майне дамен унд херрен. Макар с известен културален, ако не исторически лаг, ще рече.
Пък ако не пасва на редакционните там изисквания – ваша работа. Тук нямаме ни време ни „ищах“/, ако разбирате за какво става дума при един турцизъм, станал част и от говорния български/, да ви отделяме повече време, изгубено в пропагандна дидактика.
Вижте по- скоро снимката на нашия сумист – Котоошу от с. Джулюница, България. Нама да ви поменем и името му , който иска може да го види в Гугъла. На инглиш се пишем все още Bulgaria. Вече 1300 а според мнозина и повече години.
А ако имате технически проблеми, питайте всеки втори японец. Със сигурност ще ви го каже, понеже и децата си с българско кисело мляко е отгледал. А то не е „йогурт“, а квасено с Bacilicus Bulgaricus.
Бацилът си е бацил. Но има и дух Български, любезни? Обречен не само да пребъдва през вековете, но и на други да подаде ръка, ако са паднали в бездната. А ако не я стигнат, „язък“, както казваме / ще се наложи пак справка/ . Язък за Европата, дето толкова и се надявахме, че и от векове обичаме и се главите слагахме за нея даже.
Но, „такъв е животът“, както се вика на френски. Но това е друга тема, която е работа на преводачите. От гледна точка на семантиката, де. Защото и ние тук знаем, един чул, друг недочул, трети казал, пък друг съвсем друго разбрал, понеже толкова му бил и акъла. /пак справка в чуждия речник, сори, както се вика/.