мечка-1

РУСКАТА МЕЧКА Е ИЗМИСЛЕНА В АНГЛИЯ

  • За британската и руската карикатура, политическите авангарди и историческия контекст

андрей росомахинАвтор: Андрей РОСОМАХИН*, Meduza

Нашият сайт „Философският клуб“ открива своя нова дискусионна поредица, посветена на модерното митотворчество. Тук ви представяме интересният и емпирично обоснован анализ на един от водещите изследователи в бранша на визуалното масово убеждение Андрей Росомахин..
След прибързания  „край на идеологията„, /Бел/, „край на историята“, /Фукуяма/, ревизия на „Сблъсъка на цивилизациите„/Хънтингтън/, въоръжени с дигитални комуникационни технологии , в света на масовото убеждение * mass persuasion /термин от времето на затоплянето в отношенията Изток-Запад, за да се избегнат нежелани конотации от времето на Студената война,/  мнозина  впрегнаха Музата за бивали и небивали внушения  които замъгляват масовото съзнание.
Проникновеният читател със сигурност ще види и корените на един „мечешки“ стереотип, който стига дори до ментални изкривявания. Но, такова е, ще кажете времето. Дигитално. Този видял по „канала“, друг на „айподчето“. Така заспиваме вече на третия абзац от текстове, а „картинките“ изглежда движат света не от вчера.
Сайтът на „Философският клуб“ очаква Ваши мнения, становища за „феномена“ . Става реч за „третата модерност“, /У. Бек/, която наред нови технологии идва и със свои „мета-заблуди“… Не са колебайте да ни пишете. Преди съвсем да сме загубили чувство за хумор, или да са ни  промили подкорието под влиянието на цвят, звук и анимирани картинки даже .Най- интересните Ваши текстове ще намерят място на страницата ни.
Бележка на редактора

 

За визуалната и новата митология

Винаги ме е занимавала визуалността като коментар покрай основния ми интерес – руския литературен авангард. Търсенето на илюстрации и тяхната синхронизация с текста е своеобразна режисура. Ако се запознаете с литературните произведения не само като съвременни събрани съчинение, но и като първоизточник – изданията, които е държал в ръцете си самият автор, които са били факт в литературата – то пред вас ще бъде жив документ, даващ много информация, различна от сетнешните адаптации и – волно или неволно – изкривявания извън контекста при последващи препечатки. Всяка обложка, карикатура, плакат, фотография, рисунка или дори шрифтова гарнитура е визуално впечатление за времето и ценен исторически материал. За родните историци и филолози вниманието към визуалното не е твърде изявено, повечето са свикнали да работят с текст, а не с изображение.

На Запад обръщането към визуалното в науката тръгва преди 35 години, но до нас само се докосва. Преди девет години се увлякох по сюжета „Русия като Мечка“, трансформиран по-късно в мащабния проект „Русия през очите на Запада“. Сам не бих се справил с този проект, мои съавтори са забележителните изследователи историкът Денис Хрустальов и изкуствоведът Василий Успенски.

Искаше ми се да се добера до първоизточника на появата на мечката като основна метафора на руското. Защо мечка? Откъде и кога се е появила? Какво означава? В самата Русия мечката като държавен атрибут се експлоатира едва от последните 15 години. Мечешката метафора е внесена от Запад – но малцина го отчитат. Може да се срещнат десетки европейски градове, където мечката е изобразена в гербовете им, но като образ тя е запечатана само в Русия заедно с конотации, образи и фобии. А в Русия този образ не е съществувал, руснаците никога не са се отъждествявали с мечка.

Тази митология е изобретена пред очите ни. Ако си спомните руския фолклор, то мечокът по правило е глуповато същество, мечката лесно е мамена дори от комар или заек, да не говорим за лисицата – така че е странен подобен персонаж за такава самоидентификация, с която се опитват да ни сравнят политическите технолози.

Единственият път, когато на Русия (по-точно на СССР) се удаде съзнателно и успешно да използва този образ бе чрез олимпийското мече Мишка, създадено от художника Чижиков през 1977 г. в качеството на талисман на Олимпийските игри през 1980 г. Но през 1999 г. с лека ръка Березовски измисли т.нар. Избирателен блок „Медведь“ (МЕжрегиональное ДВижение ЕДинство -МЕДВЕДЬ), специално измислено за парламентарните избори и в подкрепа на Путин на президентските избори. По-късно този блок бе преименуван в „Единна Русия“, но емблемата на мечката остана до ден днешен. Този символ служи през тези 15 години като национален жалон, като някакъв архетип, идващ едва ли не от дълбините на историята. Мечката в архаичните култури и в християнската традиция има дяволски характеристики.

Откъде всъщност идва руската мечка?

Изобретатели на устойчивата визуална метафора на Russian Bear са англичаните. Тази метафора е почти на 300 години, макар че може да се намерят и по-ранни епизодични изображения (най-ранните „появи“ на мечката като атрибут на руското могат да се отнесат към полската ксилография (гравиране върху дърво) през 1611 г.  Ако започнем отчета от нея, можем да празнуваме 405-годишнината от „руската мечка“). Дълго преди английските карикатури мечката маркира Русия на географски карти от XVI—XVII век (предимно холандски) – или като орнаменти, или във вид на миниатюрни силуети из пустите територии на Москва/Татария. Но това все още не са били нито подигравки, нито някакви идеологически обременености – мечката е само екзотичен знак за страната на московците.

В писмени източници мечката е фиксирана още от времето на европейските пътешествия в Московията през XVI век. Пътешествениците после описвали свирепите мечки, разказите им се трансформирали и обрасвали с фантастични подробности. Постепенно се наложило клишето, че Русия е страна на мечките.

мечка-2

Р. Воган. Из серията „Дванайсетте месеца на годината като разни народи“. 1621-1623 г. Руснаците са олицетворени чрез месец януари. В ъгъла се е притаила мечка. Частна колекция

Най-първите „руски мечки“ се отнасят към втората половина на 30-те години на ХVІІІ век – до тези изводи стигнахме, откривайки всички най-ранни изображения на Русия в сатиричните графики. По това време в Русия е Анна Йоановна и годините на Руско-турската война (1735-1739). Тези ранни сатирически листове били не съвсем карикатури според съвременните разбирания, а по-скоро сложни алегорични гравюри – с много персонажи, визуални символи , скрити алюзии и цитати. Става дума за серия гравюри „Европейското състезание“, където Русия първо е представена като една от страните на европейската арена. Тази серия става много популярна при британците – направили се допълнителни тиражи, „римейки“, образци, а в началото на 1740 г. дори бил издаден памфлет от 60 страници за разшифровка на гравюрите, издържали четири преиздания в продължение само на една година.

Нещата са свързани с войната с Испания и главен обект на присмеха е британският премиер Робърт Уолпол. Русия е изобразена с два символа – мечка и оседлаващ я московец (забележителна архаизация на руски персонажи, ако и да става дума за ХVІІІ век, но Петър вече е отворил един прозорец към Европа). Освен руската мечка там присъства и турският слон, и испанският вълк, и френската лисица, и английският лъв и булдог, и австрийският орел, и холандската свиня и т.н. И едновременно с този анималистичен код тук са и реалните политици, а също антропоморфни алегории Търговията, Европа, Британия с тризъбеца и др.

Серията гравюри „Европейското състезание“ направили Русия пълноправен персонаж на английските сатирически вестници наред с всички държави на континента. А освен това „мечешкото“ лице на Русия и руснаците за пръв път получава мощно визуално превъплъщение.

мечка-3Ч. Мосли по оригинала на Ю. Ф. Бургиньон (Гравело). Европейското състезание. 9 април, 1739 г. Сред десетките други персонажи присъстват трепещите се един друг Русия-мечок и Турция-слон. Колекция на Ермитажа

„Златният век“ на британската карикатура

XVIII век справедливо се смята за „златния век“ на британската карикатура. Благодарение на безпрецедентната свобода на пресата и използването на евтината техника на офорта пазарът бил буквално задръстен със сатирически вестници, съдържащи оперативни и остроумни отговори на всички актуални събития, в това число и на външнополитическата арена. Десетки лондонски издатели пускали карикатури, които като правило разкрасявали с акварели и се продавали на много по-достъпни цени в сравнение с черно-белите отпечатъци. Карикатурният бум може да се датира в интервала между 1770 – 1820 г. (повече от 14 000 сатирични листове). Колкото и странно да е, на второ място по брой карикатури е Ермитажът, който притежава 8000 гравюри.

Всяка от гравюрите е истински ребус. Главната задача е да се разгадае историческият контекст. Практически всички гравюри са датирани (в 1735 г. е прието правилото „Бил Хогарт“ и издателите били задължени да датират произведенията си, което е и началото на авторските права). Затова дори ако в изображението нищо не е ясно, то датата позволява да се определи реда на събитията, да се изясни историческият повод за конкретната сатира. По-трудно се разгадава литературният контекст – често това са неочевидни каламбури и алюзии.

Освен това за отделни разшифровки са необходими познания на жаргона от онова време. Но най-сложното е да се разгадае визуалният контекст. Но имайте предвид, че целият набор от карикатури може да се разбере чрез други карикатури и да няма нищо общо нито със злобата на деня, нито с Русия. Тази визуална игра може да заиграва и със сюжети от класическата живопис. Разбирането на тези смислови пластове е от площадната подигравка до литературно-философските реминисценции и иконографическите игри – наистина вълнуващо предизвикателство.

мечка-4Д.. Гилрей. Долината на сянката на смъртта. Ермитаж

За руската „руска мечка“

Знаменитите „картини от 1812 г.“ са всъщност първите и най-силни опити за отечествени карикатури, докато почти не съществува ограничение от цензурата. Такива академични художници като Венецианов, Теребенев, Иванов, Оленин, Шифляр и десетки други, по-малко известни, успели да изработят оригинален графичен стил с ориентир към народните пластове. Впечатляват и количеството на съпоставките – ако в Англия за 20 години били създадени не повече от 1000 карикатури с тема Наполеон, то в Русия за 2.5 години до началото на 1815 г. се появили 240 сатирични отпечатъка, без да се броят многото преиздавания. Интензивността е впечатляваща и няма аналог никъде в Европа. До днес обаче доминира погрешното мнение, че „карикатурите от 1812 г.“ са направени с цел „да будят народа за борба със завоевателя“. На практика обаче с единични изключения тези гравюри се появяват, когато на руска територия не е имало нито един завоевател.

Въпросът за най-първата руска „руска мечка“ засега остава открит. В списание „Будилник“ от 1877 г. се появява най-ранната известна родна карикатура с мечка. И е извън всяко съмнение, че това е отклик на впечатляващата галерия Russian Bear от британската преса, осветяваща перипетиите на поредната Руско-турска война. Но това е единичен пример. Следва една голяма пауза до Руско-японската война и Първата световна война, когато в руската карикатура епизодично започват да се среща мечката, но на мен ми се удаде да преброя не повече от трийсетина родни артефакти, при положение че в Европа, САЩ и Япония в този период те са такова количество, че не подлежат на преброяване.

мечка-5Ф. Д. Байрон. Руската мечка и нейният непобедим ездач в бой с Британския легион. 19 април 1791 г. Княз Потьомкин, оседлаващ кралица Екатерина Велика, успешно се противопоставя на британските политици начело с Джордж ІІІ. Ярък образец на британски хумор – репликите на всички персонажи са двусмислени. Из сбирката на библиотеката на Конгреса

Мечката тук и сега

В настоящия момент политическа карикатура у нас практически не съществува. В пълноценен режим по „злобата на деня“ работи едва ли не един единствен карикатурист – Сергей Йолкин. Това е в ярък контраст със Запада, където има стотици отлични карикатуристи и хиляди щатни художници. Затова пък в Русия съществува невероятният мечешки орден, има „мечешки“ литературни конкурси за ученици, мечокът е в логото на много армейски части  и държавни институции, има спортни клубове, акционерни общества, множество „мечешки“ марки водки, бира, колбаси, пелмени и каквото ви хрумне.

Пред очите ни мечокът стана основният бранд на страната – тази метафора се използва не само като държавна пропаганда, но и в рамките на всевъзможни частни инициативи, включително contemporary art. Започвайки от 2000 г. образът на мечката стана фактор на вътрешната политика и осъществява тотална експанзия във всички сфери на руското всекидневие. Всичко това само по себе си заслужава анализ и изследователски размисъл.

В съвременната западна карикатура образът на мечока е ключов за персонифицирането на Русия. Мечешката метафора се използва в последно време с максимално негативни конотации. Карикатурите без излишни думи илюстрират перипетиите на политическите битки, репутацията на високопоставени лица, но също и демонстрират ментални стереотипи и клишета на масовото съзнание.

Главният извод, който обобщава тази визуална палитра не е утешителен – като правило за външния наблюдател Русия си остава покровителка на маргинални режими и авторитарна милитаристична държава. Въпреки че ретроспективно мечокът би могъл да бъде и положителен персонаж, и близък съюзник. В наши дни обаче мечокът напълно отговаря на следната карикатура: мечката излиза от бърлогата си или се надига от гроба, на който е написано Cold War…

За Англия, която Пушкин нарекъл „родина на карикатурата и пародията“ не е толкова изненадваща ситуация, в която карикатурист може да тежи повече в обществото, отколкото правителството. В историята на Русия са се случвали и такива времена. А може би  ще има и занапред.

мечка-6Неизвестен автор. Декември 1953 г. Знаменитата балада на Ръдиард Киплинг от 1898 г. отново е актуализирана в началото на Студената война. Из колекцията на А. Росомахин

*Андрей Росомахин е завършил аспирантска програма на Факултета по история на изкуствата, защитил е в Университета в Амстердам дисертация на тема, посветена на анализ на secret geometry – семантичен анализ на обложката на книгите на Владимир Маяковски. Той е съставител на поредицата „Avant-Garde“ » в Издателството на Европейския университет в Санкт Петербург. Интересите са му в сферата на европейския футуризъм, руския класически авангард, както и европейските класически гравюри. Става инициатор на историко-изкуствоведческия проект „Русия през очите на Запада“ и заедно с двама съавтори изследва отражението на Русия в европейската сатирическа графика. Амбициозната задача е да създаде визуална история на страната през последните 250 години.

На челната снимка: Джордж Крукшенк. Фрагмент, 1 януари 1813 г. Дайджест от събитията през 1812 г. – от пожара в Москва до остатъците от френската армия след Бородино. В центъра Мечокът – Александър и Руският Мраз довършват Наполеон. Ермитаж

Превод от руски език: Рени Нешкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.