руска мечка

Управление на конфронтацията: как да не се прекрачва границата в конфликта със САЩ

Автор: Дмитрий ТРЕНИН, директор на Московския център Карнеги

С встъпването в длъжност в Белия дом на новия президент на САЩ няма да се подобрят американско-руските отношения. Наследникът на САЩ Барак Обама по- вероятно ще  действа по отношение на Русия по-решително.

Отношенията между Русия и САЩ навлязоха в третата година на конфронтация. Добрата новина е, че през последната година, тази конфронтация се стабилизира, като се превърна в нова „норма на отношенията“. Лошата новина – състоянието на противоборство има дълговременен, а и придоби характеристиките на военно-политическо противопоставяне в Източна Европа, съчетано с разгръщане на надпреварата във въоръжаването.

Въпреки частичното стабилизиране на положението в източната част на Украйна и локалното сътрудничество в Сирия, опасността от пряка конфронтация между Русия и САЩ остава. Трябва да се има предвид, че настоящият сблъсък, за разлика от края на Студената война, има изразен асиметричен характер. Очевидното неравенство на силите в полза на  САЩ изисква Русия да компенсира слабостта си с повишаване на залога, готовността да поеме повече рискове и да прибягва до внезапни действия, които да поставят противника в неизгодно положение.

От друга страна, неравенството, в съчетание с усещането за морално превъзходство, тласка  САЩ към подценяване на Русия „,  „намираща се в състояние на нарастващ упадък,“ възприемането на руските действие като блъф, и по-нататъшно усилване на натиска.  При такива обстоятелства нараства рискът за грешки в разчетите, неверните  преценки и прости случаи на отказ на техниката, или човешки грешки. Сблъсъкът на руски и американски самолети, или самолет и военен кораб в районите на Балтийско и Черно море, може да  повиши конфронтацията до качествено различно, по-опасно ниво.

Появилите се през последните няколко месеца надежди за облекчаване на американско-руското напрежение и дори промяна на началния вектор на отношения, се оказаха илюзорни. Конфронтацията има фундаментален характер. Тя възникна не от неразбирателство или конкретни грешки  на страните, макар че и едното и другото имат свое място, а от сблъсъка на две изключителности: американската, която не вижда никого в света, равен на Съединените щати и руската, която настоява за равенство с най-силните. Става реч, следователно, за световния ред, за ролята на САЩ в него и за статуса на Русия.

От този извод следва, че дори наличието на очевидни общи интереси – такива като например предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение, или борбата срещу ислямския екстремизъм – не може коренно да промени ситуацията. Сътрудничеството,  което се развива в отделни ниши, не премахва съперничеството. Именно съперничеството определя общия характер и съдържанието на отношенията.  Самите условия за сътрудничество са предмет на обострена борба. Излишно е да се надяваме на затопляне на отношенията, в резултат на идването в  Белия дом на новия президент на САЩ. Най-вероятно, наследникът на Барак Обама ще действа по отношение на Русия още по-решително, отколкото сегашния президент.
Малко вероятно е да се оправдаят надеждите на тези, които очакват отслабване и дори премахване на западните санкции срещу Русия.  Санкциите от страна на САЩ , но също така и санкциите на ЕС, въпреки стремежа на някои политици  за тяхното премахване, ще останат в сила в продължение на дълъг период от време. Това не е просто трансатлантическата солидарност, макар че и тя важи. Обвързването между  Берлин и Брюксел на вдигането на санкциите с изпълнението на споразуменията от Минск при условия, че Киев просто не могат да ги  изпълнят без фатални щети за  стабилността на сегашното правителство, прави вдигането на санкциите нереалистични в обозримо бъдеще. На всичко отгоре, вината за провала на Минск по този начин ще бъде прехвърлена на Москва.

Руско-американските отношения е необходимо да се поставят в по широк контекст. В средата на 2010 те  приключи четиривековния период Pax Americana – през който никой сериозно не оспорваше глобалното превъзходство на САЩ. При анализа на този феномен до днес се поставя акцент върху  втория елемент  –   американската хегемония, „еднополюсния свят“. Има, обаче, и един втори аспект – а именно „мирът“, т.е. неконфликтни като цяло отношения между всички основни играчи. Сега този мир свърши, а световните сили – САЩ, Китай и Русия – навлязоха в  период на съперничество.

В отговор на тази промяна, САЩ промени глобалната си стратегия. От акцента върху универсализма (стимулиране на глобализацията, насърчаването на демократичните ценности на институции по целия свят, както и въвличането на всички държави в един глобален проект) Вашингтон преминава към укрепване на позицията на разширения Запад и активно възпиране на страните, които оспорват САЩ. Администрацията на Обама често е критикувана за липсата на стратегически подход към външната политика. Това е несправедливо. Подписването на Trans-Pacific партньорството и преговорите  за Транатлантическо търговско и инвестиционно партньорство,  свидетелстват за наличието на дългосрочна визия и план, сравними по мащаби със създаването на системата Бретън Уудс и НАТО през 1940-те.

При така сложилите се обстоятелства,  е още твърде рано да се търси изход от конфронтацията. Ситуацията се развива, изходът от конфронтацията не е предрешен. Руското ръководство действа активно, стреми се към това  което се нарича „да надскочи теглото си“, но максимумът, който може да бъде постигне чрез такава тактика – е да се спечели време. Най- важният въпрос е в това дали Москва ще бъде в състояние да използва това време, за да подкрепи заявката си за място и роля на една от водещите световни държави, чрез значително укрепване на своята финансова и икономическа, научна, техническа, културна и информационна мощ.

Що се отнася до отношенията със Съединените щати, то основното им съдържание в краткосрочен и средносрочен план става  управлението на конфронтацията. Става дума преди всичко за предотвратяване на инциденти, свързани с военослужещи на двете страни; ефективно „замразяване“ на конфликта в Донбас; и накрая, поддържането на постоянни и надеждни контакти с влиятелни лица в САЩ, с цел изключването на неверни тълкувания на едни или други действия на Москва и Вашингтон.
Гледната точка на авторите, чиито статии се публикуват в  „Мнения“ може да не съвпада с мнението на редакцията

Превод от руски: Пл. К. Георгиев

Източник: рбк

http://www.rbc.ru/opinions/politics/20/05/2016/573f207f9a7947316dd7cd0f

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.