От: Margarita Krasteva

Margarita Krasteva — Thu, 20 Aug 2015 08:36:00 +0000

Демокрацията не е само свободни избори, макар без тях да не е възможна. Демокрацията е непрестанен диалог, диалог спор за ценностите и начините за тяхното осъществяване. И дебат за миналото, спор за историческата истина, загриженост за свободното търсене на тази истина. Демокрацията е система от институции и процедури за свободно избиране на властта от мнозинството и за спазване всички права на малцинството. Това е политическа култура, основана на плурализъм и диалог, на различност и толерантност, това е осъзнаване на вроденото несъвършенство на политическия ред, на самоограничаването на свободите съгласно принципите на правовата държава и на конституцията. Накрая, това е убеждение, че са необходими институции на гражданското общество, които позволяват на гражданите да се организират за участие в обществения живот. Така разбирам демократичната държава и отвореното общество.

От: Аполон и Хермес

Аполон и Хермес — Wed, 19 Aug 2015 19:17:26 +0000

Думата „демокрация“ е от хетско/лувийски произход и означава, станалото всеизвестно чрез гръцкия език, „власт на народа“. Реалната й същност е, че стигнала до дъното шайка отчаяни главорези от беднотията увлича след себе си масата озверели от глад обезземлени селяни и лавинната им стихия помита свещените институции на обожествените монарси. Узнали веднъж, че във вените на царя-бог не тече амброзия, тълпите (охлос-ът) вече нямат никакви морални, религиозни или социални задръжки – за тях боговете стават смъртни. И идва векът на желязото – на меча.
Единственото свещено нещо, което остава, е ВЛАСТТА.
И най-пропадналият, и най-смиреният разбират значението на властта като извор на богатство, т.е. на осигуреност срещу глада и мизерията. Идва разбира се и следващата решаваща крачка – тиранията. И тази дума е с малоазийски произход, пренесена вероятно от препатилият Кадмос и съратниците му. Разликата между демокрацията и тиранията е, че при втората най-безскрупулният от безскрупулните взима еднолично властта от демоса (мнозинството) и се превръща в цар. Отличието от предишните владетели е, че може и да не бъде аристократ. Ако пък е от царско потекло, само въздъхва облекчено, защото за разлика от царя няма нужда да се съобразява с традиции и морални ценности, с обичаи на прадеди, а само с необходимостта на момента. А тя е една – да запази властта на всяка цена и с всички средства. Макар че историята не познава тиранин доживял до дълбока старост.
Текстът по-горе, с нищожни промени, е от книгата „КОЙ КОЙ Е В „ИЛИАДА“ И „ОДИСЕЯ“ на българския поет, писател, журналист Детелин Вълков, вече покойник. Всичко в него е кристално ясно за същността на тази обществена система, при която над обществото властва шайка отчаяни главорези, без всякакви морални, религиозни и социални задръжки! Тя не е „‚сираче в Дикенсова среда“, а е властта на споменатата шайка, и никой не я кара: „да проси „системно“, да носи в паничка жълтите стотинки на дебелопръсти и полу-грамотни „първенци“, местни бонзи и феодали, да им целува ръце за къшей хлебец, даже…“ Тя граби и унищожава за да се осигури срещу глада и мизерията. Никакви дебати няма да променят тази й същност, както и никога до сега не са я променили. Всички „мислители“ по въпроса са или глупаци, които не разбират същността й или „учени глави лъжци“ и с лъжите и слугинажа си на шайката осигурят за себе си, що годе някаква прехрана! Така единственото вярно в коментираният текст, е че мантрата е нейната маска за пред всички, които са извън кръга на шайката и осигуряват с труда и средствата си благосъстоянието й, до като друга шайка не и види сметката и я изпрати в небитието.

Коментари на: ВТОРА МАНТРА: ДЕМОКРАЦИЯТА Е НАЙ- ЕФЕКТИВНАТА ФОРМА НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

От: Margarita Krasteva

От: Аполон и Хермес