IN MEMORIAM – Гюнтер Грас (1927-2015)

Гюнтер Грас (1927-2015)

Почина Гюнтер Вилхелм Грас / Günter Wilhelm Grass /, бележит немски романист, поет, драматург, илюстратор, графичен артист, скулптор и носител на Нобелова награда за литература през 1999 г.

Гюнтер Грас е считан за един от най-известните съвременни немски писатели.

Той е  роден на 16 октомври 1927 г. в гр. Гданск, в семейството на Вилхелм Грас /1899-1979/ етнически германец, протестант и Хелене Грас / Helene Grass /по баща Кноф (Knoff) /, католичка от полски произход.

След края на Втората световна война и американско военно пленничество работи, като селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин .

Грас започва да пише през 1950 г.  и става известен още с първия си роман, „Тенекиеният барабан“ /1955 г./, считан за ключов текст за Европейския магически реализъм.  Страстният му пацифизъм и гражданска позиция в полза на мира, която заема в превратни моменти от европейската следвоенна история, го правят оспорвана, но и силно подкрепяна личност.

Във времето на небивал упадък на духовно и културно лидерство – творческият път на Гюнтер Грас изглежда повече от пример за вдъхновение.

Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка „Предимствата на ветропоказателите“  (1956 г.) и става член на литературното сдружение “ Група 47″, което през 1958 г. му присъжда своята Годишна награда.

В 1959 г. Гюнтер Грас публикува големия си роман „Тенекиеният барабан“, който му донася световна слава, последван от повестта „Котка и мишка“ (1961 г.) и романа „Кучешки години“ (1963 г.) – трите произведения образуват т. н. „Данцигска трилогия“.

Допълнителна известност донасят на писателя романите „Местна упойка“ (1969), „Из дневника на един охлюв“ (1972), „Калканът“ (1977), „Плъхката“ (1986), „Моето столетие“ (1999) и новелата „Рачешката“ (2002), както и автобиографичната книга „Да люспиш лука“ (2006).

И следващите стихосбирки на Гюнтер Грас „Обръщателен триъгълник“ (1960) и „Разпитан“ (1967), го представят, като поет с мощен езиков инстинкт за ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната лирика на Готфрид Бен и  сюрреалистичните творби на Ханс Арп.

Творчеството на Гюнтер Грас е отличено с множество литературни награди, между които „Берлинската награда на критиката“ (1960), френската награда „Le meilleur livre étranger“ (1962), престижната немска награда „Георг Бюхнер“ (1965), наградите „Теодор Фонтане“ (1968) и „Теодор Хойс“ (1968), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“(1994), чешката награда „Карел Чапек“ (1994), наградите „Томас Ман“ на град Любек (1996) и „Самуел Богумил Линде“ (1996), както и испанската награда „Принц на Астурия“ (1999).
Повечето от заглавията сякаш говорят сами. И думите стават излишни, когато дължим дълбок поклон на един талант, раздал себе си за другите. /бел. ред./През новото столетие излизат книгите му „Стихотворения и кратка проза“ (2002), „Думи до поискване. 7 стихотворения“ (2002), „Последни танци“ (2003), „Лирическа плячка“ (2004), „Глупакът Август“ (2007), „Какво трябва да се каже“ (2012), „Позорът на Европа“ (2012) и „Еднодневки“ (2012).

 


„Калканът“ на Гюнтер Грас в Гьотинген, Германия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.