Една зашеметяващо ярка звезда се появява сякаш изневиделица на световния културен небосклон и сияе до днес с неповторим блясък – Рабиндранат Тагор. Поет, философ, публицист, новелист, художник, композитор, просветител, общественик – неговото изумително по обем и качество многолико творчество със своите идеи и идеали продължава да вдъхновява мислещото човечество и днес, 155 години от неговото рождение.

Къде, кога и как се е появил на света този многостранен гений? Неговата родина е далечната приказна Индия, наследница на 3500-годишна културна традиция. А родът му, преселил се преди цели 13 века от подножието на Хималаите в южния Бенгал, поставя родоначалието на дълга поредица мислители, художници и водачи, за да достигне своя апогей в лицето на Рабиндранат.

Започвал своето необозримо творчество едва 13-годишен юноша, на 16 години той вече се появява като бунтар със своя невероятно дързък политически дебют – декламира на площада пред голямо мнозинство изобличителна поема срещу кралица Виктория и бруталното британско господство. И от тук нататък следват декларации, статии, памфлети, патриотични стихове и песни, беседи – все насочени против политическия и социален гнет, който владее родината му.

Тагор оглавява протестни демонстрации, активно участва в освободителното движение, влага сили и средства за патриотичното възпитание и през 1901 г. превръща имението на баща си в Шантиникетан в прословута школа – международен университет. Всред възпитаниците му са световно известни личности като Индира Ганди, Астартя Сен, нобелов лауреат по икономика и др.

Неговото гражданско и поетическо послание, особено актуално днес, прозира през всичките му творби: 52 стихосбирки, 40 пиеси, над 2500 песни, десетки романи, стотици разкази, литературни и философски есета, театрални постановки, музикални композиции, над 2000 художествени картини… И това е вечният идеал за единение на народите, съдружие и разбирателство между хората от различни раси, етноси, религии и още – единение между човек и природа, неразчленимост на битието, стремеж към доброто и красотата.

Велик хуманист, универсален гений и гражданин на света, Тагор бива навсякъде най-високо оценен и получава световно признание с присъждането му на Нобелова награда за литература през 1913 г. за поемата му „Гитанджали“. Тогава пламва и у нас жив интерес към творчеството на „Пророка от Изтока“. Най-напред в българския периодичен печат устремно нахлуват преводи на негова поезия, есеистика, белетристика. Не закъснява и появата на някои от най-нашумелите му романи, новели и стихове като „Гора“, „Градинарят“, „Гитанджали“, „Крушение“ и др.

Българската общественост вече жадува да се срещне с великия поет и художник-философ, хуманист и пътешественик. И ето, че през 1926 г. по официална покана Рибандранат Тагор пристига в София, посрещнат още на границата от специална делегация – все видни обществени и културни дейци. Незапомнен е ентусиазмът, с който софийската публика (а и другаде) идва на срещата със знаменития гост. Софийската гара е препълнена с народ, прииждащи от всякъде, залите с неговите беседи винаги докрай претъпкани с хора, а атмосферата в тях като при свещенодействие. През дните на неговия престой университета и училищата са затворени.

По спомен на Димо Казасов, след края на първата му беседа се наложило да се извика полиция, за да може гостът да излезе от залата и да стигне до колата. След като се качил в нея, въодушевеното мнозинство изтласкало полицаите и за миг вдигнало колата на ръце.

Поезията на Тагор, преливаща от извисени чувства и мисли, от проникновеност и лирично изящество, ни очарова и днес:

„Кой си ти, читателю, зачел

стихотворенията ми след сто години?

Не мога да ти пратя ни едно цветче

от туй великолепие на пролетта,

нито един отблясък от златото  на хей онези облаци.

Но отвори вратите си и гледай!

От цъфналата си градина набери

благоуханни спомени за отлетелите цветя

от преди сто години.

И в радостта на своето сърце

дано усетиш тази жива радост,

която пя през утринта на друга пролет,

изпращайки честития си глас

напред през сто години.“

Ето как описва впечатленията си от престоя на знаменития гост в България проф. Асен Златаров:

„Тагор си замина. Но неговият образ ще остане задълго запечатан в нашите души. София изживя два дни на духовен празник: такова раздвижване във всички среди от години не сме имали. Все малко поне сърцата ни са оплодени за нещо по-горно от делничните суети, омрази и злини. Когато народът възторжено приветстваше по улиците обсипания с хризантеми поет, никой не спираше поглед по стените, още зацапани с омразите на изборните апели… Мъдростта и красотата ни бяха гости и ни накараха да си спомним, че сме човеци.“

Източник: Студия Трансмедия