Архив за етикет: България – Швейцария

Култура, Общество, Политика

БЪЛГАРО-ШВЕЙЦАРСКА ПРОЯВА В ПАРЛАМЕНТА

2646 прегледа0 коментара

Нова проява на българо-швейцарските отношения събра в парламента на 6 юли дипломати, посланици, народни представители, учени и гости.

Автор: Милена ДОНЧЕВА

Поводът бе представяне на книгата на проф.Венелин Цачевски „България и Швейцария заедно в историята“, която да припомним бе представена за първи път в Лом и в която е отразена 25 годишната история на останалото единствено в България  Ломско Българо-швейцарско дружество“Луи Айер“.

Но сега тази книга посветена на 100 годишнината от установяване на дипломатическите отношения между България и Швейцария се представи в парламента и бе включена в програмата на Председателя на Националния съвет на парламента на Конфедерация Швейцария – г-жа Криста Марквалдер, която бе на тридневно посещение в България по покана на Председателя на Народното  събрание на Р България- г-жа Цецка Цачева.

В клуба на народния представител срещата откри председателя на групата за приятелство между България и Швейцария от Народното събрание -Силвия Хубенова в присъствието на Криста Марквалдер, Цецка Цачева, Н.Пр.посланика на България в Швейцария Меглена Плугчиева, Н.Пр.посланика на Швейцария в България – Денис Кнобел,проф.Венелин Цачевски,Георги Василев – известен финансист в Швейцария и спомоществовател за издаването на книгата, учени, гости, както и наследници на швейцарския паркостроител Даниел Нееф.

На срещата се включи и народният представител от 12 многомандатен избирателен район – доц.Борислав Великов. От Лом да уважи събитието бе поканена г-жа Зоя Апостолова, която все повече разширява приятелството и контактите между България и Швейцария   в навечерието на 25 годишния юбилей на Дружеството.

На фона на кадри от българо-швейцарсксите отношения / в т. число и приноса на Луи Айер/, проф.Цачевски представи своята книга и подари екземпляри на специалните гости от Швейцария и България.

Срещата завърши в ползотворен и приятелски разговор и създаване на нови контакти.

На снимката: /от ляво на дясно/ г-жа Криста Марквалдер, проф. Венелин Цачевски,  г-жа Зоя Апостолова и доц.  Борислав Великов.

Източник: в. „Ломпрес“

 

6 юли 2016

Култура, Наука, Общество, Политика

България и Швейцария заедно в историята

2009 прегледа0 коментара

На 6 юли председателят на Националния съвет на парламента на Конфедерация Швейцария г-жа Криста Марквалдер ще присъства на представянето на книгата на проф. Венелин Цачевски „България и Швейцария заедно в историята“, издание на Студия Трансмедия, в Народното събрание

По покана на председателя на Народното събрание Цецка ЦАЧЕВА, на официално посещение у нас е председателят на Националния съвет на парламента на Конфедерация Швейцария  Криста МАРКВАЛДЕР.

Програмата на нейната визита в България ще завърши на 6 юли, когато от 11:30 часа в Клуба на народния представител, г-жа МАРКВАЛДЕР  ще присъства на представянето на книгата на проф. Венелин ЦАЧЕВСКИ и „България и Швейцария. Заедно в историята”, издател на която е г-н Георги ВАСИЛЕВ , швейцарски инвеститор в България, основател на „Философският клуб“  и „Студия Трансмедия”.

Гости на събитието ще бъдат и народни представители от Групата за приятелство България – Швейцария.

 

Обърнахме се към автора на книгата:
- Проф. Цачевски, в момента председателят на Националния съвет на Швейцарския парламент – г-жа Криста Марквалдер, е на официално посещение у нас. Какво представлява тази визита?
- Тя е отговор на посещението, което направи в Швейцария г-жа Цецка Цачева през март т.г. Сегашно посещение на г-жа Маквалдер, четири месеца след визитата на председателя на нашето Народното събрание, е поредната проява на регулярните ползотворни срещи между ръководителите на двете страни.  В 2014 г.  българският президент г-н Росен Плевнелиев посети Швейцария, а швейцарският вицепрезидент и правосъден министър г-жа Симонета Сомаруга бе в България.
В 2015 г. българският премиер г-н Бойко Борисов също направи посещение в Швейцария. Между България и Швейцария са подписани около 30 междуправителствени договори за сътрудничество във всички области. Миналата година взаимната търговия възлезе на почти 320 млн. евро, а преките инвестиции на швейцарски фирми достигнаха общо над 1,7 млрд. евро. Над 100 швейцарски фирми имат свои представителства в България и за това важна роля изпълнява учредената през 2004 г. Българо-швейцарска търговска камара.
Всяка година между 25 и 30 хиляди швейцарци посещават България като туристи.Успешно се развива сътрудничеството в културната и научната област. Активна е дейността на тримата почетни консули на България в Швейцария, както и на дружествата за приятелство между двете страни. Така че отношенията между нашите две страни стават все по-приятелски, а напоследък  – и по-интензивни.
- Вашата книгата „България и Швейцария. Заедно в историята“ ще бъде представена в Клуба на Народния представител. Вероятно се вълнувате от предстоящото събитие…
- Аз, като български изследовател, работещ много години  в областта на историята на двустранните отношения между България и Швейцария, съм поканен да представя своята книга в Народното събрание на Република България. За мен е чест, че мога на направя това в присъствието на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева и на гостуващата по нейна покана парламентарна делегация на Конфедерация Швейцария, ръководена от г-жа Криста Марквалдер, председател на Националния съвет на Федералното събрание. Също чест е за мен, че на това събитие ще присъстват Н. Пр. д-р Меглена Плугчиева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Конфедерация Швейцария, и Н. Пр. Денис Кнобел, извънреден и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария в Република България, г-жа Силвия Хубенова – председател на групата за приятелство „България – Швейцария“, както и други високи гости.
- Както „Студия Трансмедия” писа, Вашата книга е създадена по повод стогодишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Конфедерация Швейцария. Бихте ли ни върнали назад във времето, като посочите най-важните дати и събития, свързани с това сътрудничество?
- Първата дата е 31 октомври 1915 г. Тогава българският дипломат Андрей Тошев връчил акредитивните си писма  като извънреден пратеник и пълномощен министър на Царство България в Конфедерация Швейцария. Това е знаменателно събитие в историята на българо-швейцарските отношения. Но тяхното начало е поставено много по-рано – преди освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Още през първата половина на XIX век швейцарски търговци посещавали българските земи и продавали текстилни изделия, купували памук, тютюн, суровини.
След освобождението ни българо-швейцарските връзки получили динамично развитие, благодарение на дошлите  у нас десетки предприемчиви швейцарски търговци и индустриалци. Те допринесли за изграждането на водноелектрически централи, за развитието на пивоварната, минната и мелничарската индустрия, както и за производството на цимент, хартия, картон, текстил и др.
Швейцарски архитекти и инженери участвали в озеленяването на София, Пловдив и още много български градове, в проектирането и строителството на емблематични обществени сгради и инфраструктурни обекти. Швейцарски преподаватели и учители били сред основоположниците на физическото възпитание  и спортното движение в България. Стотици наши сънародници заминали да учат и да следват в Швейцария, а впоследствие станали част от политическия, интелектуалния и църковния елит на страната ни.
- Интересно е как се развиват отношенията между България и Швейцария в периода на Първата и Втората световна война. Знаем, че Швейцария остава неутрална страна …
- След Балканската война  и Първата световна война политици, учени и интелектуалци от Швейцария проявяват солидарност с България в трудните за нея години. През 1937 г. Швейцария открива свое дипломатическо представителство у нас. Тя е един от основните външнотърговски партньори на страната ни и през годините на Втората световна война. Швейцарски фирми правят значителни инвестиции в българската икономика.
- Как се развива сътрудничеството след Втората световна война, при настъпилото разделение в Европа?
- Швейцария е първата западноевропейска страна, с която през 1947 г. България установява договорни отношения в търговско-икономическата област. В началото на 50-те години на миналия век се създава Българо-швейцарско дружество за културно сближение. През 1963 г. дипломатическите представителства на Швейцария в София и на България в Берн са издигнати в ранг на посолства. Женева, където е европейското седалище на Организацията на обединените нации, се превръща в един от международните центрове на българската дипломация и външна политика. Взаимната търговия достига 150 млн. швейцарски франка годишно, а Швейцария се нарежда сред десетте най-големи външнотърговски партньори на България. През 1967 г. е извършено първото посещение на български премиер в Швейцария, което е последвано от други срещи на високо равнище.
- Всеизвестно е, че при осъществяване на демократичните реформи у нас Швейцария ни оказа безкористна помощ …
- Така е. Тази помощ възлезе общо на около 150 млн. швейцарски франка. В рамките на швейцарската програма за подпомагане на присъединилите се към Европейския съюз източноевропейски страни, през 2010 г. между Швейцария и България бе подписано  междуправителствено споразумение за финансиране на десетки проекти в различни области на обща стойност 76 млн. швейцарски франка. Те вече са във фазата на практическото реализиране, което ще бъде завършено до 2019 г. Както се вижда, историята на отношенията между България и Швейцария е история на солидарността, разбирателството, доверието и сътрудничеството.
-  Изкушавам се да Ви задам още един въпрос – кои са най-ярките личности в историята на сътрудничеството между България и Швейцария?
- Много са. Например, ярка личност е Луи Айер – един от швейцарските учители, които пристигнали в България в далечната 1894 г. Освен с принос към образованието и спортното движение в страната ни, този „швейцарец с българско сърце“, както го наричали съвременниците му, е известен със своята подкрепа за националното обединение на нашия народ. Своята подкрепа Айер изразява през 1913 г. чрез книгата си „Про България“, която разпространява в Европа. И още – участва като доброволец в българската армия в Балканската и Първата световна война. Умира на фронта в Македония през 1916 г.
Друга ярка личност е проф. Константин Кацаров – международно признат учен в областта на правните науки. Той е преподавал в Женевския университет. Последните 25 години от живота му преминават в Швейцария, където е погребан. Проф. Кацаров има изключителен принос за развитието на отношенията между България и Швейцария в научната и културната област. Той е сред основателите и активните членове на ръководството на Българо-швейцарското дружество за културно сближение.
През 1968 г. с лични средства проф. Кацаров е учредил фондация, която в продължение на десетилетия, включително и сега, подпомага стотици българи да учат, следват и специализират в Швейцария. На живота и дейността на тази забележителен българин съм посветил последната си книга – „Константин Кацаров. Пътят към върха”, която ще бъде издадена в Швейцария.
Засега на  нашия книжен пазар може да се открие „България и Швейцария. Заедно в историята“. Творбата печели читатели, повечето от които са на мнение, че историческото минало е фундаментът на съществуващите взаимни чувства на приятелство, свързващи България и Швейцария, че общите им дейности през годините са основа за доверие и ползотворно сътрудничество в съвременните условия.
Източник: Студия Трансмедия
Без категория, Икономика, Култура, Политика, Пряка демокрация

Форум „Бизнес и иновации България – Швейцария“

1850 прегледа0 коментара

Като част от официалното работно посещение на Държавния секретар по икономическите въпроси на Швейцария г-жа Мари-Габриел Инайхен-Флайш,  в София Тех Парк се провежда форум „Бизнес и иновации България – Швейцария“.

 

Над 100 представители на швейцарските и българските делови среди, политици, държавни лица и изследователи дискутират днес възможностите за иновации и инвестиции в двете страни. Форумът е организиран от Българо-швейцарската търговска камара в сътрудничество с Посолството на Швейцария в България и София Тех Парк.

Събитието е продължение на бизнес форумите по време на посещения на високопоставени български официални лица в Швейцария през последните две години. То цели надграждане на вече съществуващи икономически отношения между Швейцария и България, както и разширяване на сътрудничеството, фокусирано конкретно върху нови бизнес партньорства и възможности за инвестиции, контакти и обмен на знания.

Представители на Българската агенция за инвестиции и Economiesuisse, Федерацията на швейцарския бизнес, ще споделят информация за бизнес климата и условията за инвестиции в двете страни, а София Тех Парк ще представи възможностите си за подкрепа на иновативно сътрудничество между бизнеса и академичните среди в областта на информатиката и информационните технологии, науките за живота и зелената енергия. Предвиждат се дискусии в два паралелни панела, двустранни бизнес разговори и посещения в лаборатории и иновативни компании на София Тех Парк.

През 2015 Швейцария заема девето място сред най-големите инвеститори в България с обща стойност на инвестициите –  1 345, 9 милиона евро, което е ръст от 0,1% в сравнение с предходната година. Интересът на Швейцария към страната ни е в областта на производството и преноса на електрическа енергия , услугите и информационните технологии. Някои от световно известните швейцарски фирми като ABB, Nestlé, Holcim, Reichle & De Massari, LEM, Alpiq, AXPO, M&M, Trisa и много други, присъстват в България, превръщайки я постепенно в трамплин за разширяване към други пазари като Русия и Турция.

Българо-швейцарската търговска камара, основана през 2004 година, обединява понастоящем 118 членове – фирми, организации и личности, ангажирани в над 20 сфери.През последните години нарастващ брой швейцарски малки и средни предприятия – като Balkantex, Rüegg, Schaetti, Palemontech, също откриват страната ни като интересно място за производство и започнаха да инвестират във високотехнологичната индустрия. Разположението ни в центъра на югоизточна Европа и членството ни в Европейския съюз са две от предпоставките за това.

През миналата година швейцарският внос за България възлиза на 279 милиона евро, а българският износ за Швейцария – на 130 милиона евро. Между 2012 и 2014 швейцарският износ за България е нараснал с 30 процента, а вносът от България е почти удвоен. С общ обем 574 милиона швейцарски франка търговският обмен между двете страни достига през 2014 година нивата преди икономическата криза от 2008/2009. С 43 процента от общия обем фармацевтичните продукти доминират швейцарския внос за България, следвани от машините и индустриалните стоки /12%/, и химическите продукти. Основните български продукти, изнасяни за Швейцария, са текстилът и облеклата.

В рамките на приноса си към разширения Европейски Съюз Швейцария подкрепя България със 76 млн. швейцарски франка в сфери, в които България е заявила нужда  от развитие – околна среда и инфраструктура, институционални партньорства, научни  изследвания и образование, както и подкрепа за частния сектор.

Източник: Студия Трансмедия

15.06.2016

Дискусии, Култура, Наука, Общество

Принос към един оптимистичен път за българската наука

2493 прегледа0 коментара

Автор: проф. Димитър ВЕСЕЛИНОВ, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Книгата която представям, е сложен диалог с миналото, настоящето и бъдещето. Прочитайки я, човек се колебае къде да я отнесе – към миналото или към бъдещето. Жанрът „биография“ обикновено ни насочва към миналото, а делото на проф. Константин Кацаров – към бъдещето. Ето защо трудът може да се определи като опит за разгадаване алхимията на живота и делото на един български университетски професор в името на „Вечната България (Bulgarie éternelle)”, както той сам нарича нашата родина.

Български професор и швейцарски преподавател, европейски учен или космополитен интелектуалец – ето ги първите трудности, които се изправят пред всеки биограф на проф. Константин Кацаров. Юрист, политолог, публицист-пътешественик или мемоарист са поредните въпроси пред изследователя на творческия и професионалния му път…

Отговорите могат да бъдат различни. Но безспорен факт е появата на мащабното изследване на проф. Венелин Цачевски за Константин Кацаров.

Също така безспорен е и фактът, че един достоен български учен, с несъмнен принос към България и нейните съвременни „строители на самобитна наука”, се сдоби с отговаряща на професионалното и дарителското му дело – академична биография.

За големите фигури, оформили българския изследователски пейзаж, е необходимо време за натрупване на материал, преди да се появи обобщаващият труд, посветен на тяхната многогодишна дейност, протекла в различни страни . Такъв за проф. Кацаров с неговата истинската родина България и приемната – Швейцария е вече факт. Какво по хубаво от това?

След сборника „Константин Кацаров и неговото наследство”, издаден под ръководството на проф. Александър Костов, и документалния очерк „Професор Константин Кацаров. Живот и дело” на  Петко Мангачев, се стигна до създаването на изчерпателен професионален и житейски портрет, отразен в настоящата академична биография, озаглавена „Константин Кацаров.

Пътят към върха” с автор известният на българската просветена общественост професор и посланик Венелин Цачевски, преподавател в български и чуждестранни университети, утвърден дипломат и автор на редица академични трудове е пред нас.

 

Да се пише биография на проф. Константин Кацаров – този бележит българин, след неговата мемоарна книга „60 години живяна история” и пътеписа му „Светът от близо”, е наистина научно предизвикателство. И тук е мястото да отбележа категорично, че Венелин Цачевски се е справил блестящо с поставената задача. Той е открил един от най-верните подходи към сложната личност на проф. Константин Кацаров и лабиринтите на неговия житейски път от София до Женева.

Бих искал още в началото да дам обобщената си представа за труда на проф. Венелин Цачевски.

Изследването, съставено от два предговора, въведение, 18 глави и множество приложения, в общ обем от 560 страници, представлява успешен опит за цялостно изграждане на академична биография на проф. Константин Кацаров. Трудът се отличава със силата на внушението и прецизността на свършената огромна работа. Създаването на такъв биографичен труд е дело колкото предизвикателно, толкова и трудно.

Става дума за същинско интердисциплинарно изследване. Биографичният подход тук е съчетан с метода на проучвателната анкета, която на места се превръща в  разследване. Професионалният обзор на творчеството на Константин Кацаров се пречупва през анализа на времето, в което живее и твори юристът, политологът и мемоариста Кацаров.

Биографията се превръща в задълбочен промисъл за смисъла на живота в парадигмите на различни реалности (пък били те балкански или швейцарски, европейски или околосветски, довоенни или следвоенни, юридически или политоложки, академични или мемоаристични и т.н.).

Тя се превръща и в оригинална история на преводимостта на българската и швейцарската културни реалии през призмата на житейския път на един университетски преподавател и европейски учен, останал в световния пантеон на правото, като създател на „теорията на национализацията”.

Пред нас е книга, която отлично владее предмета си и цели да покаже ключови  моменти, които оформят онази линия в житейския и научен път на Константин Кацаров. Авторът много точно е охарактеризирал този възход,  като „пътят към върха”. Но не върха на баналната слава, а този на дарителското извисяване и духовното безсмъртие.

Книгата е и оригинално свидетелство за връзките между България и Швейцария през последните сто години – от 1916 година насам, когато младият Кацаров заминава да следва в Женева до днешната  2016 година, когато множество български учени отиват да специализират в Швейцария с помощта на фондацията „Константин и Зиновия Кацарови”.

Зад буквалния прочит на труда на проф. Цачевски,  се крие потенциал за множество интерпретации и перспективи за обогатяване на националното чрез швейцарската поетика и академизъм на френско-немското „другоезичие” и „другокултурие”.  Каквито се категориите „близко”, „далечно”, „родно”, „чуждо”. Повечето от тях губят своя смисъл в контекста на европоцентризма.

Биографията на Константин Кацаров е и философия на живота на един български интелектуалец с космополитно излъчване, формирал се през превратния ХХ век и останал в настоящия ХХІ век . Както със своето творчество и идеи, така и със своето дарителство и блян. Той формира и продължава една традиция, зачената от учени отдадени на родината ни и признателни на Конфедерация Швейцария.

Авторът е издирил и концептуализирал достъпната в България и Швейцария цялостна летописна информация за живота и дейността на Константин Кацаров. Изследването е изградено върху големи по обем и качество източници, които в преобладаващата си част са обнародвани за пръв път от него, и са подредени в систематизиран вид, очертаващ динамиката във формирането на забележителния патриот, учен и дарител – професор Константин Кацаров.

Успоредно с обнародваните извори проф. Цачевски  въвежда уверено в биографичния изказ поредица от неизследвани проблеми, свързани с острите житейски изпитания, които времето поставя пред Константин Кацаров и неговото семейство. Авторът педантично дава паралелни прочити на едни и същи събития през погледа на различни интерпретатори като се стреми към изграждане на обективизирано представяне на житейския и творческия път на българско-швейцарския интелектуалец.

Впечатляваща е научната реконструкция на един сложен по характер житейски и научен път, формирал се в швейцарско-български контекст, преминал през предизвикателствата на две световни войни и различни политически режими на управление със техните плюсове и минуси.

Историографията на идеите на Кацаров се превръщат в история на представите и се очертават посоките за разработване на история на резултатите от неговия научен и дарителски път. Неслучайно „Пътят към върха” се преобразява в „Път към сърцето на българина” и в стимул за пребъдване на идеала на професор Кацаров за „Вечната България”.

Най-значима в обемния труд е изследователската тенденция към превръщане на преосмислените факти и представи в цялостна концепция, лансираща преди всичко научната истина в духа на Балзаковото кредо: „Аз не мога да вървя против истината, това е всичко”,  или в смисъла на Дантоновия афоризъм, поставен от Стендал за мото на романа му „Червено и черно” – „истината, горчивата истина”.

Венелин Цачевски ни представя истината за проф. Константин Кацаров, такава, каквато я е открил в документите. Авторовият език е езикът на фактите, а поантата – достоен портрет на един велик българин, който продължава да живее сред нас чрез своята фондация за талантливи български учени и с безапелационната си вяра в бъдещето на „Вечната България”, която със своя личен пример предава на всички нас.

Трудът  представлява значим глас от един амбициозен проект, започнат от проф. Константин Кацаров и продължен от многобройните негови идейни последователи в изграждането на една оптимистична теория за българската наука, която трябва да се дописва и развива в името на завещаната ни от проф. Кацаров вяра във „Вечната България”.

София, 17.04.2016 г

 

На челната снимка: проф. Димитър Веселинов. Текстът е предоставен  специално за „Философският клуб“ след презентацията на рецензирания труд, състояла се  на 19 април 2016 г.  в аудитория  224 (зала „Америка за България“) ,  Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“.

Венелин Цачевски. „КОНСТАНТИН КАЦАРОВ. ПЪТЯТ КЪМ ВЪРХА“, Сиела, 2016.

В книгата,  отпечатана с финансовата подкрепа на г-н Георги Василев , финансист и швейцарски инвеститор в България , е описан жизненият път и професионалната дейност на Константин Кацаров – забележителен учен, юрист, историк и патриот, основател на фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ в Женева, Швейцария.