Архив за етикет: външна политика

Политика

България и Финландия – история без край

2500 прегледа0 коментара

На 30 март по повод 100-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Финландия в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ беше представена книгата на проф. Венелин Цачевски „България и Финландия – история без край“.

посланик на Финландия

В препълнената с гости зала на библиотеката присъстваше и посланика на Финландия в България Н. Пр. Пайви Блинникка.

Госпожа Блинникка поздрави присъстващите с топли думи за отношенията между нашите две страни, като подчерта принадлежността ни към общото европейско семейство и ценностите, които споделяме заедно.

Проф. Венелин Цачевски е посветен на мисията да изследва връзките на България с останалите европейски народи, което го превръща в един от сериозните и най-последователни автори в този интересен тип литература, който е предназначен както за широката аудитория – заради лекотата на изказа, така и за научната общност – поради задълбочеността в изследването на исторически, икономически, културни и политически факти.

DSCN5079

„България и Финландия – история без край“ излезе на книжния пазар на български и на английски език.

„Книгата е продължение на дългогодишната ми научно-изследователска дейност. Финландия заема уникално място в Европа и света със своята външна политика на военно необвързана държава. След Втората световна война тази политика позволи да поддържа добри отношения както със социалистическите страни, така и с останалия свят. И същевременно да бъде много активна – тя беше инициатор през 70-те години на това, което по-късно стана известно с термина Хелзинкския процес. През 1975 година бяха формулирани основите на единството в тогавашната разделена Европа… Днес Финландия продължава да бъде образец за успешна държава. Това е удивително постижение, като се има предвид съперничеството и агресивното поведение на някои съседи на Финландия, както и неблагоприятните климатични условия“, каза в словото си проф. Цачевски.

Изследването включва няколко части, които могат да бъдат четени самостоятелно, според научните интереси на аудиторията. Има исторически бележки, дълбок политически анализ, мемоарни страници и спомени, които на моменти звучат анекдотично и силно увлекателно. За пръв път в България излиза толкова богато илюстративна книга, посветена на Финландия – с копия на  документи от двустранните отношения, исторически архивни снимки от Руско-турската война, в която участват финландски доброволци.

„Наричат Финландия „страната на белите лилии“*, но бели лилии във Финландия няма. Белите лилии се използват в библейския смисъл – финландците са чисти и честни хора, като бели лилии. Основните богатства на страната са горите, езерата и хората“, каза авторът.

Няколко части от книгата са посветени на историческа близост между българския и финландския народ  – от  V  до X век те живели заедно в един район, дори някои изследователи като Константин Иречек говорят за общи корени в развитието на двете нации. През VII в. част от българите идват на Балканите и развиват собствена държава. Друга част остава в съседство с финландците до Х век. После пътищата ни се разделят за дълго време – финландците отиват на север, а ние развиваме държавата си в Южна Европа.

презентация на цачевски

„Ние имаме сходна съдба, което косвено ни сближава. Финландците живеят шест века под чуждо управление. Нашата съдба преди възстановяването на българската държавност е била същата“, подчерта в словото си Венелин Цачевски.

После идва Руско-турската освободителна война, в която настъпва един от най-емоционалните периоди в нашата обща история. На 2500 км от родината си идват 1000 финландки войници и се борят за свободата на един християнски народ. Този подвиг трябва да се помни винаги. Ако по отношение на руската империя има трактовки, че тя се е ръководила и от други, имперски стремежи, то финландските войници идват съвсем безкористно в стремежа си да помогнат на потиснатия народ. Освен споменатите 1000 войници, които били организирани в самостоятелна дивизия – известната Единайста пехотна дивизия, то в руската армия имало още няколко хиляди финландски войници. В Руско-турската война вземат участие шестима финландски генерали, десетки полковници, командири на дивизии. Най-известното име сред тях е генерал Казимир Ернрот – командир на Единайста пехотна дивизия, който е наричан освободител и има паметник в Търговище.

България умее да бъде благодарна към приятелите си и връща жеста като става една от първите държави, която признава независимостта на Финландия на 27 февруари 1918 г. Скоро се подписва договор за мир и приятелство и след ратифицирането му са установени дипломатически отношения между двете страни. Макар сравнително малки по площ и отдалечени на хиляди километри, двете страни имат интензивни духовни връзки през различните периоди от развитието си.

дарение

Проф. Цачевски направи безценен подарък на Националната библиотека като връчи на директора  доц. д-р Красимира Александрова финландското издание на „Под игото“ от първия тираж на книгата през 1910 г.

Авторът на книгата „България и Финландия – история без край“ не случайно е кръстил изследването си така. Не липсва нито един период от нашите взаимни връзки. Специална част от книгата е посветена на ролята на Финландия през периода 1944-1989 г., когато контактите между двете страни продължават на най-високо дипломатическо ниво. След историческите промени през 1989 г. Финландия има огромна роля за членството на България в ЕС като един от най-активните ни поддръжници. По щастлива случайност тя е ротационен председател на ЕС през 1999 г., когато беше поставено началото на процедурата за членство в съюза, същото стана през 2006 г. – Финландия пак беше ротационен председател, а ние завършихме процедурата за членство в ЕС. Финландските институции активно подкрепят българската кандидатура през тези седем години. Венелин Цачевски подчерта приноса на Марти Ахтисаари – президент на Финландия и носител на Нобелова награда, Таря Халонен – президентът на страната, който размени визити с Георги Първанов в периода 2003-2004 г.

В момента има известен застой в икономическите отношенията между двете страни в резултат на световната икономическата криза, но постепенно се излиза от него. Финландия има десетки високотехнологични компании, които тепърва могат да допринесат за развитието на българската икономика.  Другата перспектива в нашите икономически отношения е туризмът, където имаше спад в сравнение с периоди, в които в България идваха по 100 000 финландски туристи. През 2016 г. беше отчетен ръст на туристическия поток от около 40% и това е само част от поредното добро начало в нашата история без край.

 Източник:http://www.transmedia.bg/2017/03/31/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BA%D1%80/

Deutsche Auffasung, Политика

Boris Johnson: Plötzlich Top-Diplomat

1438 прегледа0 коментара

Gerade noch hat sich Theresa May über Boris Johnsons Verhandlungstaktiken im Ausland amüsiert, nun macht sie den Brexit-Befürworter zum Außenminister. Der wirkt selbst überrascht.

Aus London berichtet

DPA

Ein paar Tage lang war es ruhig geworden um Boris Johnson. Seine politische Karriere schien auf Eis gelegt, als er kurz vor Ende der Frist ankündigte, nicht ins Rennen um das Amt des Premierministers einzusteigen. Der Brexit-Sieger war zum größten Buhmann Großbritanniens geworden.

Bei seiner Rückkehr ins Rampenlicht wirkt Johnson am Mittwochabend noch eine Spur zerstreuter als sonst. Er sei sehr dankbar für diese Chance, sagt er in eine Kamera des britischen Senders BBC, die blonden Haare zerzaust. Er wirkt überrascht.

Johnson ist nicht der einzige, der angesichts der Um- und Neubesetzung des Kabinetts ins Staunen gerät. Kaum hat Theresa May mit ihrem Mann Philip als neue Premierministerin 10 Downing Street bezogen und ist über die Lage der Nation informiert worden, da verkündet sie auch schon die Veränderungen.

Fotostrecke
12  Bilder

Als ersten trifft es Schatzkanzler George Osborne. Seine Dienste würden nicht länger benötigt, erfährt er am Abend. Er verschwindet durch den Hinterausgang und wird vom bisherigen Außenminister und engen Vertrauten Mays, Philip Hammond, ersetzt. Dann geht es Schlag auf Schlag: Johnson wird Außenminister. Und auch die neugeschaffenen Posten für Brexit und internationalen Handel gehen an Euroskeptiker: David Davis und Liam Fox.

Damit setzt die neue Premierministerin um, was im Vorfeld prognostiziert worden war: Sie beteiligt sowohl Brexit-Befürworter als auch Gegner des EU-Austritts an ihrer Regierung.

Ein notwendiger Schritt, um die Partei zu versöhnen und den Wählern zu zeigen, dass sie – die sich für den Verbleib in der EU ausgesprochen hatte – das Ergebnis des Referendums ernst nimmt. „May bringt die Brexiteers rein“, titelt der britische „Telegraph“ am Donnerstagmorgen.

Dass Johnson einen Posten im Kabinett bekommen könnte, hatten nur wenige vermutet; dass es einer der Wichtigsten sein würde, wohl niemand. Seine letzten Auftritte waren begleitet von Buh-Rufen und Kritik: Viele warfen ihm vor, die Wähler getäuscht zu haben und sich nun aus der Verantwortung zu stehlen. Johnson brauchte Polizeischutz.

Dabei ist der Konservative bei den Wählern eigentlich äußerst beliebt. Er besuchte das Elite-Internat Eton und studierte an der Oxford University. 2001 wurde er zum ersten Mal ins Parlament gewählt, 2008 machten ihn die Londoner zu ihrem Bürgermeister.

Es folgten zahlreiche peinliche Auftritte, mal wirkte er neben der Spur, mal war er auffällig schlampig angezogen. 2012 wurde er trotz seiner chaotischen Art wiedergewählt.

Auch mit der Wahrheit nahm er es als Politiker und Journalist nicht so genau, bei der „Times“ flog er deswegen raus. In all den Jahren war es wohl auch die Rivalität zu seinem früheren Studienkollegen David Cameron, die ihn antrieb. Die Berufung zum Außenminister ist nun der unerwartete Höhepunkt in Johnsons politischer Karriere.

Bye, bye, Cameron

Die Personalien Osborne und Johnson markieren zugleich auch einen klaren Schlussstrich unter die Amtszeit von Cameron. Mit ihrer Entscheidung, drei Brexit-Befürworter und Euroskeptiker für die Außenkontakte Großbritanniens und die Verhandlungen über den Austritt verantwortlich zu machen, nimmt May die Brexiteers nun in die Pflicht.

Fotostrecke
16  Bilder

Cameron als Premier: Grillen mit Obama, Fußball mit Merkel

Leicht wird es Johnson in seiner neuen Aufgabe nicht haben. Ob es nicht eine ganze Reihe Staatschef gebe, bei denen er sich erst einmal entschuldigen müsse – allen voran US-Präsident Barack Obama, den er einen „teil-kenianischen Präsidenten“ genannt hatte – wird er von der BBC gefragt. Die USA stünden ganz vorne in der Schlange, entgegnet Johnson und verschwindet.

Und auch Theresa May hatte noch vor wenigen Tagen mit Blick auf Johnsons Verhandlungstaktik im Ausland auf einen Besuch in Deutschland 2014 verwiesen, von dem der damalige Londoner Bürgermeister drei gebrauchte Wasserwerfer mitgebracht hatte. Ohne das Einverständnis der damaligen Innenministerin May. Die Wasserwerfer wurden später nie genutzt.

„Er ist bereit für diesen Job“, sagt hingegen seine ehemalige Beraterin, Jo Tanner, am Mittwoch im Interview mit der BBC.

Die neue Premierministerin kommentierte ihre Entscheidung hingegen nicht weiter und nutzte ihren ersten Abend in 10 Downing Street, um mit europäischen Staats- und Regierungschefs zu telefonieren. Ihr erster Anruf ging an Angela Merkel. Sie hoffe, dass die Verhandlungen über den EU-Austritt produktiv und in positiver Stimmung abliefen, ließ sie mitteilen.

Bis dahin wird wohl noch etwas Zeit vergehen. In den Wochen nach dem unerwarteten Brexit, vor den Austrittsverhandlungen und mit Boris Johnson als Außenminister bleibt es dabei: Nichts ist sicher.

Quelle: FAZ

Глобализация, Дискусии, Мнения, Политика

Полша иска оставки по висшите етажи на евроинституциите

1670 прегледа0 коментара

Френско-германският дует не е в състояние да постигне нещо ново за Европейския съюз, заяви полският министър-председател Беата Шидло.

Париж и Берлин смятат, че интеграцията в Съюза трябва да се засили. Ние обаче мислим, че не може да продължаваме по този път, каза Беата Шидло в телевизионно интервю, съобщава БНР.
Лидерът на управляващата партия „Право и справедливост“, Ярослав Качински, поиска преди дни промени в механизма за вземане на решения в Евросъюза с повече права за държавите-членки, а вчера външният министър Витолд Вашчиковски призова и за персонални промени:
Британски политици обявиха оставките си заради Брекзит, а ние обвиняваме европейските власти за грешките. Създалата се ситуация трябва да даде известно отражение и поне част от европейските политици трябва да си понесат последствията. Трябва да дадат възможност на нови хора да преговарят, нови експерти, които няма да са обременени с тези грешки и това поражение което беше Брекзит, и ще изработят новата позиция на Обединеното кралство и Европа, допълни полският външен министър.
Вчера лидерите на Германия, Франция и Италия призоваха от Берлин останалите страни от Евросъюза да дадат „нов импулс“ на сътрудничеството в сферите на сигурността и икономиката.
Бележка на редактора
Крилатата фраза на акад. Благовест Сендов – прочее библейска, но адресирана към отиващата си номенклатура от времето на тоталитаризма в Източна Европа, неволно изплува като асоциация и днес след Брекзит : „Всички съгрешихме и вкупом излишни станахме„. Дали всички, не е ли вината наистина конкретна, не се ли носи тя индивидуално? В правния смисъл със сигурност. В обществено-политическия, обаче,  тя изглежда  по-сложна, че и системно размивана. Знае се как стана това –  чрез купени медии, масово убеждение, чрез рупорите и глашатаите на „истината“. Но чия истина? Тази на масите, които нямат характеристиките посочени от Льо Бон вече, че дори и  Алексис Токвил, описани в неговата „Демокрацията в Америка“.
Тук, в глобалния свят, групите по интереси, отдавна се съюзяват в клъстъри. Прекрояват се стари сфери и области на влияние. Изнасят се рискове. Подклаждат се локални войни, които държат в страх и несигурност милиони хора. Екзистенцът върви по ръба на „сабите които се дрънкат“ . Мирът  стана „горещ“. А Студената война се връща в нови  форми на неверие,  насаждана параноя, ксенофобия и безогледно потъпкване  правата на другия.
Толкова по важна става външната политика, от която България вече години не е в състояние да извлече реална полза за българските интереси в един свят на конкуриращи се сили. Освен потупване по рамото, от  поредния Голям брат. И  в най-добрия случай снизходително „кеш енд кери“ признание от брюкселски бюрократи, срещу безотговорно отдадения наш суверенитет. Не мислете, че той ще почне да ни се връща. Не и с това брюкселско чинопочитание на официозна София. Още по малко  чрез припяване на българската външна политика в един „Хор на Нибелунгите“.
Колкото и да ни хвалят за напредъка по толкова „магистрали“ на модернизацията,  ето че и мадам Нюланд обяви и България и Румъния като две в едно, за най-вероятни „жертви на Кремъл“. А Стив Ханке, бащата на българския борд, каза, че „европейските страни  се превръщат в заложник, а не членове на ЕС“. Идва нещо, за което сегашното българско правителство изглежда колкото неподготвено, толкова и некомпетентно да посрещне. Като гарантира преди всичко мира и сигурността на България , довчера „интегрирана“, както се оказва вече върху пълзящите пясъци на Стара Европа.
И сега накъде?  В Евразия? Или да чакаме някой да ни покани в новия Европейски формат? Това може и никога да не стане с такова управление. С провалящи се  институции. Със слаба държава, която сама вижда че я няма сред други равни европейски държави. Но най- вече с една външна политика, вярна на позьорството, раболепието и  очакването “ нещата да се случат, за да не станат никога“,  както  бе рекъл философът Фриц Хауг – последният мохикан на  „интегративния марксизъм“ от Свободния университет в Далем,  Западен Берлин. 
Дали Брюксел  е виновен. И не му ли гледа сеира една безотговорна и корумпирана камарила на изток от Елба и Ниса. Дали  ние сами не си пречим, като се търпим такива,  е друга тема.
„Философският клуб“ очаква Вашите мнения, становища, анализи. Един широк обществен дебат може да ни помогне да намерим и  път преди всичко към себе си, към европейска, но суверенна България. Понеже вече е ясно, че и този мит се развенчава, а някой ни го подмениха с “ пътя към Европа“, който се оказа задънена улица.
Война и мир, Глобализация, Политика

Турция на Ердоган – разпадащ се съюзник и въображаем приятел

2741 прегледа0 коментара
Автор: Саймън Тисдал, в. „Гардиън“.
Автоматичният отговор на турските лидери на последната терористична атака в страната – самоубийствения атентат от неделя в Анкара, при който бяха убити 37 и ранени над 100 души – предполага, че Реджеп Тайип Ердоган, силният президент на Турция, и неговата неоислямистка партия не са пълни с идеи как да сложат край на това, което все повече изглежда като плъзгане към хаос.
 
Големият проблем за американските и европейски съюзници на Турция е как да бъде укрепена стратегически важната мюсюлманска демокрация, член на НАТО и кандидат за ЕС, която от дълго време е смятана за жизнено важен преден пост на стабилност в опасния регион. Някога надеждна, Турция изглежда е в опасност от имплозия.
При Ердоган Турция е разпадащ се съюзник на Запада и въображаем приятел на Европа.Тази дилема ще достигне критично положение по-късно тази седмица, когато германският канцлер Ангела Меркел се опитва да сключи сделка с Турция за сирийските мигранти. Ердоган настоява за безвизово пътуване на турците, ускоряване разговорите за присъединяване и игнориране от страна на Брюксел на нарушаването на човешките права в замяна на неговото сътрудничество.
Няколко страни от ЕС, особено Франция и Кипър, са твърдо против. Ердоган определи атентата от неделя, вторият в Анкара за два месеца, в предпочитания от него контекст: като част от националната битка на живот и смърт срещу сенчести сили, целящи преследването и унищожението на Турция. Това е единствената мелодия в неговия репертоар. Той използва нейното ужасяващо послание за да печели избори, да сплотява националисти и да делигитимира опоненти.
„Нашата страна никога няма да предаде своето право на самозащита пред лицето на всякакъв вид терористични заплахи. Всички наши сили за сигурност, с нашите войници, полицаи и селски пазачи, водят решителна борба с цената на живота си срещу терористични организации“, заяви Ердоган, пренебрегвайки факта, че жертвите от неделя бяха цивилни.
Официални представители предсказуемо определиха за виновно страшилището на Ердоган – Кюрдската работническа партия (ПКК), въпреки че по-вероятният виновник е екстремистката отцепническа групировка „Ястреби за свобода на Кюрдистан“, която извърши атаката в Анкара на 17 февруари.Когато миналата година в столицата избухна бомба, кюрдите отново бяха първите обвинени. По-късно се оказа, че виновна е Ислямска държава. Следвайки обичайния си сценарий, Ердоган нареди въздушни удари за отмъщение в понеделник по цели на ПКК в северен Ирак, друг пример как турският лидер се разгневява под натиск. Това е опасен рефлекс.
Миналата година Ердоган нареди свалянето на руски боен самолет, който влезе за кратко от Сирия в турското въздушно пространство. Двустранните отношения са ужасни и досега. Силите за сигурност засилиха операциите в етническите кюрдски райони в южна и югоизточна Турция, при което убиха стотици хора и разселиха десетки хиляди от миналата година досега. В понеделник, подкрепяни от танкове, бяха наложени вечерен час и военно положение в Юксекова и Шърнак, близо до иракската граница, и в Нусайбин, близо до Сирия.
Вътрешният за Турция кюрдски проблем е само едно от предизвикателствата, което конфронтационният подход на Ердоган изостря. Турция е във война, с прекъсвания и започвания, със сирийските кюрдски милиции, биещи се срещу ИД в северна Сирия. Анкара се страхува, че те ще се опитат да създадат отделна политическа единица, свързана с автономния кюрдски регион в северен Ирак и дори със самата Турция.
Признаци на социално разпадане може да бъдат видени също в манипулирането на правосъдието от Ердоган, повтаряните заплахи за преследване на прокюрдски депутати и политици, орязване на свободата на медиите и независимата журналистика, необуздана корупция и неговия опит за приемане на нова конституция, която му дава президентски правомощия като тези на Владимир Путин. Той е обсебен от предполагаем заговор на „паралелна държава“срещу него, за която се твърди, че е водена от бившия му съюзник в изгнание Фетхуллах Гюлен, и нареди извършването на масови арести.
През уикенда лидерът на основната опозиционна Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу каза, че управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган няма да се спре пред нищо за да остане на власт. „Стъпка по стъпка Турци се плъзга към авторитарен режим…ПСР в момента е в позиция да извърши всичко, за да не напусне властта, включително [да извърши] политическо убийство“, каза той. Позицията на Ердоган „С мен или против мен“ изправя Турция срещу дългогодишни съюзници.
Мигрантската сделка, която според ООН и хуманитарни агенции може би е незаконна, е само последният засега проблем. Миналата есен, когато посети Брюксел, той разгневено заплаши да наводни Европа с бежанци, докато ЕС не се преклони пред неговите искания за пари. Той често се присмива на ЕС и го мъмри, като го нарича елитарен, ислямофобски християнски клуб. Той решително отхвърля европейските критики заради засилващия се обезпокоителен контрол върху медиите и нарушенията на човешките права.
Ердоган попадна под ударите и на администрацията на Обама за това как най-добре да се сражава с ИД и за неговия трансграничен артилерийски обстрел срещу сирийските кюрдски милиции, на които Вашингтон гледа като на полезни съюзници срещу джихадистите и режима на Дамаск. В интервю наскоро Барак Обама описа Ердоган като провален и авторитарен. Когато Турция свали руския самолет, САЩ бяха почти толкова разтревожени, колкото и Москва, особено когато Ердоган поиска подкрепа от НАТО.
В лицето на Ахмет Давутоглу, министър-председателя на Турция, Западът има внимателен събеседник, който ще направи всичко възможно, за да сключи сделка за мигрантите и бежанците с ЕС тази седмица. Само че Давутоглу, бивш преподавател, който дължи политическата си кариера на Ердоган, не определя тона. Това прави сприхавият и трудно контролируем президент – и в неговите ръце е бъдещето на Турция като надежден партньор.
.
Източник: БГНЕС