Архив за етикет: геополитика

Кремъл не иска да дава на Високата порта „урок по демокрация“

В навечерието на насрочената за 9 август руско-турска среща отношенията между Анкара и Запада рязко се изостриха.

 Автори: Максим Юсин и Сергей Строкан, в. „Комерсант“.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган по крайно твърд начин пресече опитите на представителите на ЕС да поставят въпроса за нарушаване правата на човека в Турция след неуспешния опит за преврат. А шефът на МВнР Мевлют Чавушоглу постави на Брюксел ултиматум: ако до средата на октомври ЕС не предостави на Анкара безвизов режим, споразумението за бежанците може да бъде прекратено.
На фона на тези събития турски официални представители обвиниха Вашингтон в поддръжката на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, обявен за организатор на опита за преврат. В условията на все по-остро противопоставяне на Запада турският лидер се опитва да разиграва руската карта, за да намали натиска от страна на САЩ и ЕС и да избегне външна изолация.
Своята карта разиграва и Москва: възстановявайки отношенията с Анкара тя получава нов инструмент за въздействие върху ситуацията в Близкия изток и в други стратегически важни региони, а също така разтърсва западната коалиция срещу Русия. Петербургски дебют Визитата в Санкт Петербург фактически ще стане завръщане на международната сцена за Реджеп Тайип Ердоган.
След неуспешния опит за военен преврат на 15 юли лидерите на ключови западни страни не само не са срещали с турския президент, но даже почти не са общували с него по телефона. Освен това външният натиск върху Анкара с искането да не допусне по-нататъшни политически репресии расте с всеки изминал ден. Политици от водещите страни на ЕС и представители на Еврокомисията възприемат болезнено безпрецедентната чистка, извършвана от турските власти след предотвратяването на преврата. Особено възмущение предизвикаха арестите на десетки журналисти, обвинени в подривна дейност и едва ли не в съпричастност към тероризма.
Аналогична реакция последва и от Вашингтон. Към западните критици на Анкара се присъедини и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун. Както съобщи заместник-говорителят на генералния секретар Фархан Хак, Бан Ки Мун провел телефонен разговор с шефа на турското МВнР Мевлют Чавушоглу и с президента Ердоган, призовавайки ги да уважават правата на човека и да не допускат „неподобаващо отношение“ към задържаните.
На този фон реакцията на Москва по отношение на последните събития в Турция рязко се отличава от позициите, заети от повечето западни държави и от ръководството на ООН. След като руският президент Владимир Путин първи от световните лидери се обади на президента Ердоган във връзка с провалилия се преврат, изразявайки своята поддръжка за него, Москва се въздържа от каквато и да е критика към действията на турските власти, която би могла да бъде възприета като „урок по демокрация“.
При тази ситуация опитът на Ердоган да разиграе руската карта като противопоставяне на Запада е не само напълно естествен, но и практически неизбежен. „Недопустим шантаж“ Към такъв обрат турските власти бяха подтикнати и от обстоятелството, че техните отношения с основните западни държави се изостриха до крайна степен поради редица фактори.
Например главният дразнител в отношенията с Вашингтон – живеещият в изгнание в щата Пенсилвания ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. Гюлен е бивш съюзник, а днес непримирим противник на турския лидер (именно него Анкара определи като главен организатор на опита за преврат). Турските официални представители начело с президента вече предупредиха Вашингтон – отказът за екстрадиране на Фетхуллах Гюлен в родината му може да нанесе непоправими щети на двустранните отношения.
Основните разногласия с Евросъюза са свързани със спазването на човешките права от Турция. Само че на изявленията на европейски официални лица за „непропорционална реакция“ от страна на Анкара на опита за преврат и прекалено големия брой уволнени и арестувани граждани на страната, президентът Ердоган отговори особено крайно, съветвайки полиците от ЕС да се занимават със собствените си работи и да не се бъркат в турските.
Още един дразнител стана въпросът за предоставянето на безвизов режим на Турция. Турските власти напомнят: споразумението за съдбата на бежанците от Сирия, съществено облекчило миграционното бреме за страните от Европа, беше подписано именно в замяна на обещанието за отмяна на визите.
В интервю за немския в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ шефът на МВнР Мевлют Чавушоглу фактически постави ултиматум на европейците – ако до средата на октомври не бъде въведен безвизов режим, споразумението за бежанците, сключено през март, ще се окаже под заплаха. На думите на Чавушоглу незабавно отговори – също доста твърдо – вицеканцлерът на ФРГ Зигмар Габриел. „При никакви обстоятелства няма да позволим Германия и Европа да бъдат шантажирани“, предупреди той.
Габриел също така приветства решението на германските съдебни инстанции, забраняващо излъчването на обръщение на Ердоган към неговите сънародници, които се събраха на 31 юли в Кьолн.Висшият административен съд в Мюнстер, а след това и Конституционният съд на страната прецениха, че подобни излъчвания от чужбина противоречат на германското законодателство за масови събрания. Само че в Анкара това решение предизвика възмущение.
Прессекретарят на президента Ердоган Ибрахим Калън определи като „неприемлива“ забраната за излъчване на обръщение на президента към участници в „митинг за защита на демокрацията и против преврата в Кьолн“, който проведоха представители на турската диаспора в Германия. По думите на Калън Анкара очаква от германските власти „удовлетворяващи обяснения“. Засега турският посланик е отзован от Берлин „за консултации“, а временно управляващият германското посолство в Анкара беше извикан в турското външно министерство.
Според турските власти подновяването на контактите на най-високо равнище с Русия на фона на стремително свиване на диалога със Запада не следва да бъде разглеждано като внезапна смяна на външнополитическите приоритети на Анкара. В интервю за телевизия Си Ен Ен-Тюрк Мевлют Чавушоглу характеризира ситуацията така: „Има такива, които се безпокоят от нормализиране на отношенията ни с Русия. Нашите отношения с Москва не са алтернатива на отношенията с НАТО и ЕС“.
Само че, както смятат запитани от „Комерсант“ експерти, стремейки се да бъдат изпълнени исканията му към ЕС и САЩ, напълно възможно е Ердоган да използва отношенията си с Русия за решаването на стоящата днес пред турската външна политика задача: да бъде отслабен натискът от страна на американците и европейците и да бъде избегната изолацията. „Макар и да не се стигне до радикална промяна в отношенията между Москва и Анкара, президентът Ердоган активно се опитва да разиграе руската карта.
Преди предстоящата среща на Г-20, която ще се проведе в началото на септември в Китай, за него е особено важно да получи гаранции, че на срещата на върха на „двайсеторката“ той няма да бъде като отритнат. Това е една от причините за неговото предстоящо пътуване до Санкт Петербург“, обясни пред „Комерсант“ бившият заместник-министър на външните работи на Русия Андрей Фьодоров, директор на Центъра за политически изследвания.
Втора причина за новото сближаване на Анкара с Москва е висящият въпрос за бъдещите отношения на Турция с ЕС. „Изпълнението на споразумението за бежанците е особено важно за Европа, която е шокирана от наплива на мигранти. Поради това шантажът на Ердоган при определени условия може да сработи. Само че в случай на въвеждане на смъртното наказание от турските власти Европа ще бъде принудена да прекрати споразумението с Анкара“, каза Андрей Фьодоров. По неговите думи „тогава отношенията с Русия, която няма да реагира толкова остро на въвеждането на смъртно наказание в Турция, ще станат компенсационен механизъм за турската страна.“
„Играта на президента Ердоган е напълно предсказуема. Той се оказа в изолация сред западните съюзници, но Турция въобще не възнамерява да къса с НАТО и ЕС“, е оценката на Виктор Надеин-Раевский от ИМЭПД на Руската академия на науките. „На турския лидер му е необходим инструмент за натиск върху съюзниците, и Русия е напълно подходяща за това. Още повече, че едновременното водене на война на няколко фронта – и със Запада, и с Русия, и в Близкия изток – не е възможно.“
По напълно прагматични причини Анкара също е необходима на Москва. И в Сирия, където позицията на Турция остава определяща в голяма степен, и в Закавказието, и накрая в енергийната сфера. Реанимацията на проекта „Турски поток“ може да стане за Русия ефективен инструмент за натиск върху ръководството на ЕС, без да бърза да дава зелена светлина на друг, стратегически важен за нея газопровод – „Северен поток 2“. „В хода на новото сближаване с Анкара Кремъл получава нов лост за влияние на ситуацията в Близкия изток и в други стратегически региони, и подкопава западната коалиция срещу Русия“, каза пред „Комерсант“ директорът на Центъра за стратегически изследвания и анализи „Русия–Изток-Запад“ Владимир Сотников. /БГНЕС -

Енрико Лета: ЕС – рестартиране или смърт

Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни.

Автор: Енрико ЛЕТА, премиер на Италия (2013-2014).
На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост.
 
На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства…“, „Европейските лидери окуражават…“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“.
Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“.
Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС – и особено за 19-те членове на еврозоната – фокусът трябва да бъде върху второто.
Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос.
Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел.
Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и това даде възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост.
Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“.
Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития.
 
Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията.
Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим.
Източник: / БГНЕС

България и краят на доктрината „по течението“

 Неспособността за заемане, заявяване и защитаване на политически позиции не е нов проблем за българското управление. Просто сега това става видимо, пише в коментара си Иван Бедров.

 

 

Когато целият свят наблюдава с изумление докъде ще стигне президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган в своя контрапреврат, в най-близката до мястото на събитието държава висшите политици са в режим „Ти мене уважаваш ли ме?“ и министри са принудени да правят публични изявления, в които да признават пронатовската позиция на министър-председателя на страна, която е пълноправен член на НАТО, само защото опозиционен политик се е усъмнил с думи в това…

Объркано ли звучи? Ами то е объркано. Изказване на Радан Кънев в сутрешен блок, че премиерът Бойко Борисов подкопава усилията на външния и военния министър за НАТО, последвано от остра реакция от самия премиер и почти принудителни декларации от двамата министри, че това не е вярно, не може да се превръща в основната геополитическа тема на България. Но се превърна.

Провинциалният мащаб на политическия разговор отново надделя над ясните, принципни и последователни позиции. Това става все по-видно в последните месеци, когато България е обградена от нови по степен на драматичност събития. Досега беше сравнително лесно – този ми е съюзник, този ми е традиционно близък, всички искаме мир, всички искаме „взаимноизгодно сътрудничество“, както звучи дипломатическото клише. В годините на конструктивни отношения между Европейския съюз и Русия, между ЕС и Турция, както и между самите Русия и Турция, за България беше лесно. Големите кораби се движеха в горе-долу обща посока, а за София бе достатъчно да се държи за тях и да балансира дотолкова, доколкото да не падне от своята си лодка.

Днес не е като вчера

Бързата промяна на ситуацията завари българското управление неподготвено. Нагласата „да се разберат началниците“ не работи в променената обстановка. На България вече твърде често й се налага да има позиция, а политиците са лишени от навика да отговарят на въпроса защо. Ако изборът на България е в ЕС и НАТО, то избирателите рядко чуват защо това е така. Ако България не приема анексирането на чужди територии, пък било то и от Русия, то повечето политици не искат да обяснят защо. Ако България уважава човешките права и изразява загриженост за потъпкването им в съседни или не съвсем съседни държави, управляващите отново не се опитват да дадат отговор на основния въпрос.

Неспособността за заемане, заявяване и защитаване на политически позиции не е нов проблем за българското управление. Просто сега това става видимо, защото преди можеше да се мине между капките. След Крим, след изострянето на отношенията между Русия и Турция, след контрапреврата на Ердоган, България се озова в ситуация, когато старите навици за вечно балансиране предизвикват комични ефекти.

На този фон е истинска приятна изненада как премиерът и президентът назоваха директно проблема в днешна Турция – първият предупреди за „ескалацията на реваншизъм и спиралата от насилие“, вторият призова да не се позволи „страната да бъде въвлечена в безкрайна спирала на репресии„. Ако питате българската публика обаче как се държаха политиците покрай кризата в Турция, то ще чуете за един съвсем различен случай.

Иван Бедров

Нескандалът с посланик Нейнски

В първите дни след неуспешния опит за преврат политици, институции и медии се занимаваха със сюжета „Защо мълчи посланик Надежда Нейнски“ (посланик на България в Турция – б.а.). Опитът за политическо-медийна атака към външнополитическия отбор на правителството е само част от картината.

Въвличането и на държавни мъже и жени в обяснения кой на кого е дал интервю и кой на кого е забранявал или не е забранявал да прави изявления успя да подмени истинските въпроси към българската държава – как оценява ставащото в Турция, какви рискове калкулира за гражданите и бизнеса, може ли да защити интереса на стотиците хиляди хора с български паспорти там? И докато този нескандал посажда съмнения в адекватността на управляващите по-скоро сред българската публика, то сериалът с несъществуващата флотилия и идеята на премиера за демилитаризацията на Черно море отекнаха извън България.

Каквито и да са скритите замисли зад тези резки разминавания във външнополитическите позиции на премиер, президент и военен министър, резултатът е, че България изглежда неадекватна на новите условия. И ако според нечий сценарий, целта е да се спечели временно благоразположение на Москва, за да се стигне по-лесно до сделка за продаване на поръчания и несъществуващ още реактор за АЕЦ „Белене“ на Техеран, наивността става още по-видима.

Кой ще вземе насериозно подобни пируети. Без осъзнаване на променената ситуация и увеличените отговорности на управлението, България ще бъде абонирана за подобни нескандали. Ще се лута в разнопосочните течения, ще се блъска в големите кораби и ще изглежда просто като ненадежден партньор. И за едните, и за другите, и за третитe.

Източник: Дойче веле

НАТО: Политика за възпиране, но и диалог с Русия

Лидерите на 28-те страни членки на НАТО се обединиха на завършилата  среща на върха във Варшава около обща политика за възпиране, но и диалог с Русия. По думите на генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг западните съюзници несъмнено са единни по отношение на Москва, въпреки предупрежденията от Германия и Франция, че усилването на източния фланг на НАТО може да доведе до противопоставяне като по време на Студената война.

 

Снимка: Пресслужба на Президентството

Не виждаме каквато и да било непосредствена заплаха за който й да било от съюзниците на НАТО. Не сме в стратегическо партньорство с Русия, което се опитахме да развием след края на Студената война, но и не сме като в ситуацията по време на Студената война. Ние сме в в различна ситуация. Тя не прилича на нищо, което сме преживявали преди, каза Столтенберг, цитиран от БНР.

Френският президент Франсоа Оланд посочи същевременно, че показаната твърдост към Русия ще позволи да се случи диалогът с нея. Той изрази надежда Москва да не е останала с впечатлението, че НАТО иска да е неин враг.

Решението за постоянното разполагане на 4 многонационални батальона в Полша, Литва, Латвия и Естония изглежда успокои лидерите на тези съюзнички, които се опасяваха от руска агресия, като в Украйна. Литовската президентка Далия Грибаускайте заяви, че НАТО вече може да говори с Русия от по-силна позиция.

Вече съм по-склонна да се съглася с необходимостта от диалог с Москва, каза пред Франс прес литовската „желязна лейди“.

Заседание на Съвета НАТО-Русия е насрочено за сряда в Брюксел.

Британският премиер Дейвид Камерън даде да се разбере, че след референдума за излизане от Европейския съюз Обединеното кралство тепърва ще решава и дали да продължи да поддържа и средствата на НАТО за ядреното възпиране на Русия. Той насрочи за 18 юли гласуване в Камарата на общините за удължаване на програмата „Трайдънт“ – поддържането на флотилията от 4 подводници с най-смъртоносните съвременни оръжия.

Източник: Гласове