Сингапур – днес. „Чудото“, което един народ съумя да сътвори за броени години, с труд, находчивост, но и нов тип лидерство. 

Синопсис на 7 -та редовна сесия на „Философският клуб“, посветена на Ролята на държавата и възможностите за развитие на българското общество , проведена на 24 февр., 2016, в залата на Съюза на архитектите в България, с модератор Георги ВАСИЛЕВ, основател на Клуба.

И беглият анализ на статиите, които се появяват в нашия сайт, респ. отзивите и прочитанията, показват нарастващ интерес, към обсъжданите теми – подчерта Модераторът. Като приветства участниците в дискусията проф.Гарабед Минасян, БАН, проф.Лъчезар Аврамов, БАН, проф.Пламен К.Георгиев, доц.Костадин Грозев- СУ, д-р Валерий Сербезов, доц.Иво Христов – СУ, Валентин Николов, д-р Добрин Денев, той изведе и дневния ред на 7 мата редовна сесия на ФК:

• Проектът на българската държавност, заложен в Конституцията: за какво и за кого е проектиран?
• Има ли необходимост от промяна в проекта и ако да, как?
• Може ли и има ли намерение актуалният политическият режим да решава въпросите на българското общество пред предизвикателствата на днешния ден и в настоящата геополитическа среда?

 Темата в центъра на нашето внимание е България, като генезис, тя има свои автори, съзидатели и сега изпълнители. Може ли да оценим че отговаряме на дневния ред на обществото? И ако има нужда нещо да се променя, как да стане това?

 Очакваме както винаги свободен обмен на мнения. Особено важно  сега изглежда да се формира и градивно обществено мнение в подкрепа на национално развитие и държавност от нов тип, която да инкорпорира както традицията на България, – изтъкна модератора –  така и да даде отговор на предизвикателствата пред нас като народ и нация, в един динамично променящ се свят на 21 в.

 Акценти:

В дискусията се откроиха няколко акценти, от експертната оценка на сегашната реалност, респ. сблъсък на различни виждания как де се преодолеят поредица от дефицити в укрепване и развитие на модерна българска държава и държавност . Част от тях извеждаме тук:

 Дефицити в оценката на ситуацията днес: „Елитът на прехода не е в състояние да оцени това, което става – в контекста на 100 г. държава и държавност“ – подчерта основната си теза доц. Костадин Грозев. По тази и ред други причини сегашният елит не в състояние да тласне промените. Нещо повече, те изпреварват политици и управленци.
 Комплексен подход и приоритет на човешкия фактор. В исторически план стартова позиция за градежа и развитието на всяка държава е първо общността от хора, определена територия, наличието на власт, респ. държавно управление /доц. Грозев, доц. Иво Христов, Л. Аврамов,и др./ Старите йерархии и един конституционализъм с други цели, стратегически ориентири, не могат да гарантират развитие на обществото.

 „Кризата като шанс“ – Тезата изглежда само теоретично валидна /Дарендорф/. Само по себе си /в конотацията на понятието, гр./, кризата крие потенциал за възможна промяна. Но не „задължително позитивна“. Кризите за оказвали тласък за развитието в историята. Повечето „диагнози“ за криза на държавата и държавността у нас, както се подчерта в дебата, остават на констативно равнище.

 Дефицит на конструктивни визии и решения – от типа на policy papers, каквато е практиката в модерното управление на Запад липсват. Този дефицит би могъл да бъде запълнен с обществени и съсловни дебати по места, дори в малки кръгове и групи, които да променят и средата в която се генерират, обменят, смислени експертизи, значим опит, прогностични екстраполации /проф. Л. Аврамов,/. Тезата се оспорва от редица участници, в дискусията, които се обявиха за по- мащабен и радикален подход в създаване на критична маса на значима и социална промяна. /доц. Христов, В. Николов, Пл. К. Георгиев/.

 Необходима ни е нова политикономия – след краха на нео-либерализма инерционното  мислене в управленски и мениджерски похвати продължава/проф. Минасян, В. Николов, Л. Аврамов и др./ Потъпква се полезен опит от близкото минало, относно ролята на държавата в регулирането и гарантирането на социален напредък. Структурите са раздробени, или изкористени от ширеща се корупция и безотговорност, а институциите се оказват неадекватни или дори парализирани. .

 Къде сме ние в ЕС – пан държава?. От 40 те години насам федерализмът е застъпен в Европа, като еволюцията на европейската идея позволява да се стигне до позитивно развитие. Без да сме черногледи , виждаме, че всичко край нас се срутва/доц.Грозев, доц.Иво Христов, В. Николов /. Това още повече налага необходимостта от предефиниране на българската държавност и държава в контекста на едно променящо се гео-политическо пространство в което България трябва да се впише.

 Потребност от само- организация и ново лидерство . Не може да се вини само наличната политическа култура, традиционната пасивност на субекта на промяна, в лицето на недотам зряло гражданско общество и пр. В този смисъл реформата не би могла да се извърши,ако не се насърчи процеса на само организация на общностни групи, в ролята си на субект, а не само обект на промяна/ Пл. К. Георгиев, д-р Д. Денев доц. , В. Николов, д-р Сербезов /. Връщането на държавния суверенитет изглежда главна задача.

Анализът откроява два типа държавно строителство – европейски и атлантически – първият почива на компромиса, дали конформизъм, дали мъчително постиган консенсус , но това характеризира европейския подход и се отличава от американския модел, където актьорите се сблъскват за да постигнат пре форматиране на държавата и държавността си – изтъкнаха някои от участниците в дискусията./ По мнение на експертите у нас имаме „смесен тип“ на тези подходи, които очевидно спират развитието чрез едно статукво, поддържано вече повече от 25 г.

Дали не правим повече компромиси, отколкото трябва, следвайки една традиция от близкото минало, без от това да сме станали повече европейци? Дали не ни трябва повече кураж, за да се налага мнозинството върху малцинството? /доц. Грозев, д-р Сербезов, Пл. К. Георгиев/.

 Profile encourage /насърчаване на профили/ – Още Джон Кенеди в свои речи го бе изразил ясно, и като стил и като кауза на демократичното управление – припомни доц. Грозев. Да се насърчи най доброто у човека, като субект на промяна, като фактор за своята съдба. А от тук и за общия, за държавния възход. Този стил на лидерство трябва да се наложи в днешното българско общество.

 „Не питайте какво ви е дала Америка, а какво вие дадохте на нея?“ Не толкова усилията, колкото предприемачеството, дързостта да се застане като Касандра пред предизвикателствата на времето, могат да тласнат обществото в желаната позитивна посока…

Модераторът: Два пункта от изказаното от доц. Грозев впечатляват – дали населението да служи върху определена територия като се организира. Второто – лидерство и кураж трябват наистина. Кризата, като възможност за промяна е също стойностна теза. Но държавата не бива да пречи. Тя е само инструмент, това е мое лично убеждение. Зависи в кои ръце ще попадне…

 Държава и държавност – два полюса на конституционализма?- това, което доц. Грозев спомена profiles encourage е изключително важно – добави проф. Пламен К. Георгиев. Това може да стане само като си изясним– веднъж какво е държавност, като система от ценности. Че сетне що е държава, модерната при това, не архаичната, България на „конските опашки“. Като съвременна констелация, рационална конструкция. И дори институционална архитектура.  Вярно е, че държавата е само инструмент,  както подчерта Модераторът. Но как да се съживи това изкуство на държавно строителство, занемарено до немай-къде…Това е задачата. И тя не е само „алокацията“, сиреч в преразпределението на роли и функции..

  Разделенията , които се проправят в Европа не са само Ост-Вест Север-Юг. Те са вътрешни, културални, национални – подчерта още проф. Георгиев. „Всяка коза за своя крак“ и един национален егоцентризъм, какъвто се въздига е пагубно. И нам българите, такава държавност не ни трябва. Прочее не съм чувал смислено определение за държавност у нас за последните 26 години. Пиша сега за „Заграбената държава“ /capture state/. Има такъв феномен респ. структура в социологията. Кой я заграби, как я заграби?. Кой ще ни я върне, ако не ние самите? Въпросът е как.

 Държавността, като система от въплътени ценности, вяра и убеждения –  Разпадът започва от тук. Задачата днес е, да се намери нова спойка между националната общност. Ново „лепило“, както му казват редица социолози на Запад….

Модeраторът. Призовавам дебатът ни да се фокусира върху това има ли проблем и как да го решим. Тезата се концентрира около субективното и зависи от хората. Вярата ли е конструктивният фактор? Аз се съмнявам… Не само българският, но и друг народ може да последват вярата. Тогава?

 Държавата като конструкт –Интересен  ракурс внесе в дебата д-р Сербезов, който анализира държавата като конструкт – тук са възможни според него следните 3 подхода: 1. Копиране на сложно устройство, което като правило се разглобява и сетне се прави опит да се възпроизведе 2. Създаване на ново устройство от самите хора, които са обикновено експерти, подбрани по компетентност. 3. Изключително практическа задача- когато се вземат готови и се усъвършенстват устройствата. За 25 г. , както изтъкна той , доколкото имаме държава и държавност възниква въпроса кои са мислили за конституцията?
 Не може да има добра държава при лоша конституция, най често става дума за дефектирали системи. По негово убеждение правилникът за ползване, който е създаден за държавния конструкт, не е фиксиран както трябва. Не са създадени връзки по хоризонтала. Има само йерархии, но това е недостатъчно. Вероятно трябва да се откроят първо конфликтните точки, да се намерят, а от там да се поеме и по кои от трите пътя да се върви, може и смесен модел да се намери…

Модeраторът. Като насърчи мултидисциплинарния подход, който дава добри резултати в дебатите на „ФК“ , той подчерта че държавността е сложна система. Това означава, че се изисква и системен подход към анализа и. Може да се гледа на нея и като физична конструкция, но тя е социална констелация, която я прави още по- комплексна. И в този смисъл е нужно да я разбираме, като антропоцентричен феномен. Сиреч хората да бъдат в центъра на вниманието ни.

 Най-важната технология – Възпроизводството на човека. Технологиите се развиват.  Човекът може да не излезе от Земята, но на Марс може да се прати принтер 3D и там да се „копира“. Това е възможно – изтъкна проф. Лъчезар Аврамов. Това със сигурност ще доведе до промяна в разбиранията ни, които динамично се променят. Вярвам, че това може да се осъществи в рамките на нашия живот. Интердисциплинарният метод , към който съм се придържал в изследванията си, ме е научил да се запознавам с конструирането и на политическата машина на държавата – каза той.. Т.нар. „манюал“, ръководството за държавата, създава илюзията, че може да се ползва. Но не е така.Всъщност живеем в държава със суспендирана конституция. /вж. статията на Л. Аврамов във ФК под заглавие „Избори в условия на конституционен преврат“ /.Няма механизъм как да се конструира нормална малка държава. Живеем в обкръжение на велики сили. Не можем да решаваме сами. Загубили сме се като субект на промяна. Тук трябва да се издигнат наново предприемчивостта, самоотговорността. В този смисъл бяха и промените в закона за насърчаване на научните изследвания. /разработен в ревизиран вариант лично от проф. Л. Аврамов, член на „Философският клуб“/ .
 Така или, иначе депутатите са обвързани с националните приоритети за реформи. И това е критерият по който трябва да се оценяват. Законът за който говоря е единствен с фискални обвързвания, със суми срещу очакваните и целеполагани параметри и ориентири. Това е пътят. 3 процента от БНП се предвижда да идат за наука и иновации с обосновка. Защо 3 – ясно е, но не е ясно как така те бяха редуцирани до 1.5 на сто при първото правителство на Борисов. Това ни гарантира последно място. Сега стават 900 милиона, а държавата дала 4-5 пъти по малко – 200 милиона. От това зависи всичко. Иначе загиваме..

Модeраторът. Значи има надежда и за ФК. Прочее и Конфуций разбираше кризата като шанс. Но къде са „тухлите“ на държавата? Можем ли да съдим правителството, или тези, които пречат на нашите права? Бюджетните процедури например, са фрапиращи с непрозрачността и некомпетентността си дори. Можем да заведем дела…

 „Вие плашите кучето със …..салама? – репликира в характерния си полемичен стил, доц. Иво Христов като разви идеята си за фрапиращи отклонения от демократичните процедури в нашата „квази- демокрация“.  Редица от тях се крепят не на решения на НС , а на министъра на икономиката напр. ВСС и съдебната власт са подопечни. Дори и да ги съдим, то ще е по българската съдебна система, за която е всеизвестно, че е корумпирана. …

Модeраторът: При все това има смисъл от индивидуални действия, ако сме сторили стъпка към гражданско общество…

 Икономиката не е вездесъща - „Икономистът не бива и не може да е само икономист“ – изтъкна проф. Минасян. Трябва да е и социолог и психолог даже. Трябва ни нова политическа икономия. Всички изживяваме една реалност, която не ни удовлетворява. Най-бедната страна в ЕС сме. Докога? Дали сме обречени на вечна бедност? На този въпрос трябва да си отговорим. Аз не мисля, че сме обречени. Но ако не намерим еднозначен отговор, път да се излезе от това състояние – все ще си стоим в него. Какво да се направи, как да тръгне обществото напред? Статистиката отчита катастрофални тенденции – 6 те последни години са загубени…

 Пропастта между бедни и богати се увеличава. Тук се каза, че трябва „да тичаме по бързо, ако искаме на останем на едно място“ /Дарендорф/. Много важно е законодателството. Но самото НС не изпълнява решенията си. За дефицита сега пише че е 2.5, а е 3 и отгоре. В закона пише разходите да не са повече от 40 на сто, а на практика се харчи повече. Само 5 на сто от влизащите за обсъждане закони удовлетворяват законовите изисквания. Защо? Така е в съдебната система, но не само там. Това изкривява държавата.

 „Имаме карикатура на пазар“ – Нищо не се казва. Как е придобита собствеността, освен , че е „свещена“, както е записано? Има хора, които натрупаха милиони за 10 години. Как стана това? Няма коментари. Икономическите „агенти“ измислят как да откраднат. Ние сме хората, които приемат такава практика в НС. Българинът иначе се замисля за 20 стотинки дали да ги похарчи, ако са негови. Но, ако са общи, дава право да се разпореждат други с десетки хиляди ей така….

 Не мисля, че елитарните методи / малки групи, кръгове за обмен на мнения дори/, ще могат да променят нещата. Целият народ трябва да се издигне на равнище. Трябва цялото образование да се включи. То е основата на всичко. А то, нека го кажем, честно, е на ниско равнище. Не може елитарно да се подхожда. И от Англия да дойдат експерти, нищо няма да свършат. Тази философия на free riders в икономиката е сбъркана. Софтуеъра може го откраднете, но това не променя качеството. Интелигенцията е тази, която трябва да дръпне. Имам своя критика. Кой ако не тя?. „Интелигентните изпадат от каруцата при всеки завой …- Маркс го беше писал някъде, май.

Модeраторът. Ще опонирам. Четох изявление от г-жа Кунева. Заявява че се занимава с реформа на висшето образование. Така ли ще се решат структурните проблеми? Аз не мисля. Нивото на образование не определя икономическото развитие. Как са в Тайван, Либия, Япония, ако щете? Но там има в кратък период силно икономическо развитие. В Тайван висшето образование е на много високо равнище…

 Не може даден модел да пасне току така за нас… – репликира проф. Минасян. В Америка ако инфлацията стане 12 викат много е. В Латинска Америка и 1000 да стигне не се впечатляват. Как става това? В Китай не е имало инфлация от 5000 г…..

 Масовото образование е рожба на масовото производство – това е отживял модел и ние не сме мръднали от него – включи се в дебата доц. Иво Христов. 58 висши учебни заведения в 7 милионна България. Това е туморно образование. Системите още съществуват сами за себе си. Какво произвеждат на изхода? Това е имитация на студенти. И здравеопазването не е по различно…

. Демонтирахме социализма, но край него и държавата.- подчерта В. Николов. Ликвидацията , приватизацията бяха катастрофа. Това сетне се усети, еуфорията беше голяма, подтикната, инспирирана даже. На всичко отгоре от средствата за производство бе изолирана научно техническата интелигенция. Получи се задържане на развитието . Моделът бе нео-либерален . Само ние от бившите страни от „лагера“ казахме че държавата е лош стопанин. Моят отговор е екзотичен. Мнозина смятат още че държавната икономика няма перспектива. Но не е така. В скандинавските страни 40 на сто от икономиката е държавна. Нашето разпокъсване на парчета никъде го няма. То е разкостяване. …
 Силна икономика- силна държава – това е ключът за нас, подчерта той. Първоначалното натрупване приключи. И сега се извършва преразпределение. Държавата трябва да си влезе в ролята сега. Утре ще е късно…

Модeраторът. Тук възниква важен въпрос – смесването между държава и режим. Някои, под предлога че се борят със социализма, наистина разрушиха държавността… Както казват нашите приятели архитектите под чийто покрив сме се събрали пак: Направихме сграда такава че по добре да не влизаме в нея…“

 „Заграбена държава“, „ликвидация“, „раздържавяване“ – са ключови думи на днешната ни дискусия изтъкна д-р Динев .Но какво да разбираме под държава?. В етимологията тя идва от – инра, -митра, -Тангра – морфемата „гра“ значи власт, владеене. Ще се позова на именника на българските царе – За Кубрат пише – той „държа 60 год.“ Това е власт. Единство между народ, територия и власт – за това става дума Ако говорим, че държавата губи присъствие, то значи че губи субектност.

 Това ще рече, че ни липсва собствено управление. Или се управлява от вън, или от тези, които не стават вътре. Трябва да се върнем към тази представа за управлението или за властта. При цялата тревожност, ние не сме най-лошият пример макар да сме по бедни. На Юг от нас няма държава. Има обаче и други измерения за държавата, вижте Камерън – или да съхрани себе си Англия, или да напуснат ЕС. При нас дилемата седи , или да се вземем в ръце, или да действаме. Но трябва повече държавност, компетентно управление, върховенство на законите, почтеност на управлението.

Модeраторът. Солидарността също е в етимологията за държавата , равна на власт. Това е важно. Как да се осигури ефективно управление? Ще се обърна накрая, но не като последен, към доц. Иво Христов. Има ли той отговор като юрист, освен социолог, има ли практически път да препроектираме българската държавност.

 Няма рецепти – заяви доц. Христов. Впрочем социалният деятел и социалният анализатор са две роли ясно диференцирани от М.Вебер насам. Често от аналитика се изисква да даде отговор как да станат нещата. Това е свръх изискване. Но, сега за държавата – През 20 години на миналия век Зиновиев още писа – „Целиха се в комунизма, уцелиха Русия“. Ще кажа днес „целиха се в комунизма в България, уцелиха България“. Това е процес на 100-120 години. Юристите нямат социално исторически сетива, те живеят в нормативните актове от Хегел насам.

 Не законите действат, а хората. Българската общественост, като парадокс е създадена от държавата със „софтуеъра“ на белгийско- сръбския капитализъм. Това ражда неадекватност. Вижте Симеон Радев . Едно селско население получава …френски конституционализъм. Като сенките на Платон, от което те до днес не оживяват.

 Изпреварващите, успешни държави са други. В наш план, въпреки всичко, това се постига за 12-13 години. След 44 г. проиграхме ускореното развитие. Комунистическата държава беше модернизиран философски демиург. „Деус ет макина“, имахме по-бърз растеж от Китай, но Монголия със своя скок не е пример…

 Българската конституция няма значение за българите, има ясни правила, но тя не гарантира собствеността, че и живота дори. Това, което наблюдаваме е „римейк на 90 те без …дробчета“. За каква държавност говорим?

 Къде са институциите – първо те са продукт на външни гео политически фактори. Второ – придатък на висшата комунистическа номенклатура. Трето – пасивно население – та ние имаме едва второ поколение народ с обувки…Това разбираме ли го?

 Ние живеем формално в Европа, живеем едновременно в едно ненавремие. Франция има 5 конституции и Наполеоновия кодекс даже, който още действа. След 44 бяхме привилегировани в шансовете Друга бе обществено политическата система от която нямахме нужда. Днес сме пак в ситуацията, когато вълкът казва на агнето – „Ти си виновно, че съм гладен…“

 Българската номенклатура изнесе милиарди. Но Европа не се гнуси от това. Заминаха 2 милиона зад граница. „Класика в жанра“, както се казва. Няма да се изравним, а ще ни изсмучат. Политически и обществено неграмотно население, алчна и разчитаща на външни фактори, помощите от Европа в милиарди политическа класа. Това са средства за поддържане на българския мафиотски модел. Това го знаят в Европа. Така мисля, така я виждам….

Модeраторът. Ще се въздържа от обобщения. За мен е по- важно да се чуят гласовете ви. И все пак няколко думи:

 Конституцията не работи – съгласен съм. Но все пак трябва да се тръгне от там. Да се потърси по-смислена българска държавност.
 Че нещо се мисли и работи по нея сигурно е така. Но, както една лъжица катран стига, за да се унищожи съдържанието в кацата, така и тук.
 Конституцията дава възможност да се променят нещата. В Швейцария, напр. мога да се обърна към съда да промени закон. Дава се право на инициатива.
 Но опитайте да напасвате игрите тук в България. Ще се деформира тази позитивна проекция…
 Ето защо трябва нов тон. От дискусия за промени на конституцията, а чрез това да се стигне и до политическо и гражданско ограмотяване, като основа за рационално действие в полза на нова българска държавност, която да ни нареди достойно сред други проспериращи нации и народи.

Благодаря Ви за участието и полезните идеи. До нови срещи.

Бележка на редактора
„Философският клуб“ призовава участниците в 7 та сесия, посветена на Българската държава и държавност, както и тези, които по една или друга причина не успяха да присъстват на форума – да подготвят свои експозета, статии, есета по тази тема, която считаме че не може да се изчерпи с няколко дебата. Най- стойностните от тях ще бъдат публикувани своевременно на нашия сайт, както и  предоставени за  публикация на наши медийни партньори в страната и чужбина.

На челната снимка: Сингапур – днес. „Чудото“, което един народ съумя да сътвори за броени години, с труд, находчивост, но и нов тип лидерство /сн. Ройтерс/

9 март 2016
София