Източник:  F.A.Z.

Бележка на редактора:

В поредица свои сесии, посветени на комплексния характер на националната сигурност – „Философският клуб“ изведе ясни препоръки към българските институции. В един свят на растяща ентропия на риска, дефиниран прочее като „неслучило се зло“, идваме за сетен път да ударим камбаната за нуждата от тоталното им преустройство и привеждане към ред, надеждност и повече отговорност.

Уви, ценна експертиза, изведена от водещи учени в практически всички области на познанието, утвърдени не само и нас, но и в модерния западен свят, в сфери като здравеопазване, технологическо оборудване,  нанотехнологии, генетика, квалификация и образование, хранене и услуги дори –  остава встрани от интереса и вниманието на държавни органи и институции. Зад паравана на „експертни тимове“, събрани по кръстопътищата на Републиката, се крият анонимни специалисти, „вещи лица“, съветници и кроячи на хартиени меморандуми, стратегии, методики и пр. Всичко това изглежда вече стига предела на една абсурдна ирационалност, която застрашава всички ни.

Неотдавна горяха няколко коли на „Затворен от мутри“ частен плаж по Черноморието. Едната „щастлива случайност“ ограничи щетите до пет шест изгорели коли. И на Рожен мина без произшествия. Е, какво, едното само „Слава Богу“ ли ще оставим да ни топли в един свят на растяща несигурност и толкова уязвимост ? По молове, по сборища на хора, дошли да попеят и потанцуват дори, а там нейде дебне „случайността“. И все по- често някои и помага да стане жестока реалност. А уж „Спасение дебне отвсякъде“, както внушават леконравни литературни пасквили.

Да, да, тъй както я караме, можем да чуем за Новата Трета Световна /която според ред влъхви вече била даже „отпочнала“/ по СМС а. Я в метрото, я на женския пазар. Забили нос в джи ес емчета и таблоидчета даже – ние, любезни, изглежда наистина живеем в една паралелна реалност  на безхаберие. Където нищо не ни интересува, и уж това ни прави по свободни от вчера, а ей на, че можем само да гледаме как гори светът пред нас.

Кое е по лошо от Нерон? Пита нявга поета. Версии много. Според архитектите, изградили Рим след пожара, отворило се много пространство за нови визии, простор на мисълта и каквото там още ви хрумне….Само че мнозина забравят реформатора, човекът който прекара в изгнание, но пак остави на Белла Италия своя „Ад“, за да имат и усет и воля за Рая. Не го постигнахме тук на Земята. Но то не значи да я подпалим като Нерон, нали? Защото е една, а подир нея могат да останат само въглени..

И даже да няма кой да държи кредата и да проектира върху пергамента, нали така? Макар, че сега сме „въоръжени“ с компютри и всякакви софтуеъри. Но това ни прави още по уязвими, както предупредиха социолози като Улрих Бек. Особено, когато на крилете на небивалия научен и технологичен напредък,  идва и Луцифер. Със  зловещия си хохот, който обявава своите „прибързани победи“. Дали нещата не тръгват от тази именно надменност и чувство на недосегаемост?