Архив за етикет: изкуство

MWAH: Днес ще бъде обявен победителят в конкурса за видеоарт „Жорж Папазов“

Дарителят Георги Василев, основател на „Философският клуб“ е учредител на наградата
15.06.2016

25 творци с 37 филма взеха участие в конкурса, който бе учреден от дарителя и колекционера Георги Василев и организиран от Студия Трансмедия.

Конкурсът за видео и съпровождащата го награда на името на големия български художник Георги (Жорж) Папазов имат за цел да подпомогнат развитието на този жанр в България и да се превърнат в стимул за създаване на нови произведения.
Тази година условията на конкурса бяха: творби, създадени след 2014 г. и с времетраене до 15 мин. Специалното предизвикателство бе видео продуктите да са без звук.
Жури в състав: д-р Мария Василева, Весела Данчева, Рене Бекман и Кин Стоянов номинира 6 творби (по азбучен ред):
Аделина Попнеделева. Плът, 2016
Владимир Митрев. Once Upon A Time…, 2016
Калин Серапионов. Руса жена с червена рокля и ярко червило говори по телефона и пуши цигара, 2016
Леда Ванева. Възможни светове: север, 2016
Надежда Олег Ляхова. Sordino, 2016
Христо Гелов. Ocean Colors, 2014
Всички  очакват председателят на журито д-р Мария Василева да обяви тази вечер от 18:30 името на първият носител на наградата за видеоарт „Жорж Папазов“

Събитието ще се състои от 18:30 ч. във вино бара Music Wine Art House ( MWAH), София, ул. Шейново 2, където е експонирана колекция с графикатури от проф. Иван Газдов „Черно излъчване“.

 

 

Колекцията от литографии на Реноар с българска премиера в Русе

 Колекция от 34 литографии на френския импресионист Пиер-Огюст Реноар прави своята премиера в България. Изложбата отвори врати днес в Художествената галерия в Русе, като преговорите за гостуването й у нас са продължили близо една година.

Литографии на Реноар показват за първи път в България
Пиер – Огюст Реноар- Pierre-Auguste Renoir, ca.1910

Колекцията принадлежи на немския почитател на класическото модерно изкуство Томас Емерлинг. Той е роден в Нюрнберг, града на Албрехт Дюрер, чието творчество го запалва по картините. Допреди няколко години Томас Емерлинг търгува с храни и напитки, но след като навършва 50 години, решава да спре тези дейности и да се концентрира само върху голямата си страст и любов – изкуството, и върху собствената си колекция.

Той създава огромна сбирка от творби на Албрехт Дюрер, Ханс Холбайн Младия, Рембранд ван Рейн, Винсент ван Гог, Анри Матис, Анри Тулуз-Лотрек, Пабло Пикасо, Марк Шагал, Салвадор Дали, Хуан Миро, Жорж Брак, Ото Дикс и др. Творбите им стават част от неговия „мобилен музей на изкуството“, който обикаля из различни страни.

Това е първото гостуване на негова колекция в България. „Пиер-Огюст Реноар е известен със своите 1700 произведения, а специална ниша в неговата работа са литографиите. Литографиите, които показваме тук, основно са портрети и повечето са чернобели, защото това е било характерно за литографията в периода, в който той работи.

Отделно Реноар, както и Тулуз-Лотрек, са били пионери в правенето на цветна литография и в техните цветни литографии бихте могли да откриете светлината на импресионизма. Литографията е много специална техника, която се прави чрез рисуване върху камък. И това пренасяне на тази светлина на импресионизма върху камъка е своеобразна дилема“, обяснява Томас Емерлинг. Той споделя, че Реноар е бащата на модерното изкуство и в една негова работа може да се види едновременно импресионизъм, фовизъм, кубизъм.

„Това означава, че импресионизмът е много фигуративен и той произлиза от възприятието на художника към света, който го заобикаля“, казва колекционерът. И определя себе си като голям късметлия, защото е успял да закупи колекцията от литографии на Реноар в комплект на аукцион в Париж. Обикновено, ако работите се купуват една по една, събирането им отнема от 5 до 10 години.

Изложбата от литографии на Реноар ще остане в Русе до 20 юли, а отсега се водят преговори за следващата колекция, която да гостува тук. Тя ще бъде с работи на Марк Шагал.

Източник: БГНЕС , 7.06.2016

Х. Черкелов: Българските класици са селяни, струват рамка и боички

Няма български художници класици. Нашите са рисували 50 години след периода на класиците. Те са рисували селски неща. Селски художници. Това заяви в „Преди обед“ по бТВ художникът Хубен Черкелов.Те запушиха пътя на много талантливи художници и ги принудиха да заминат в чужбина.

 

Фактор в американското изкуство е Джеф Кунс, у нас – Светлин Русев. Всеки може да прецени за какво става дума.Не ги харесвам, не ги приемам. Те са създали статукво в изкуството, от което аз и хиляди други са избягали. Няма как да ги харесвам и признавам.

Ако изнесете картини на такива натрапени известни „майстори“, те ще се продадат на цената на рамката и боичките. Нито цент повече. Нямат стойност, нито някой ги знае и признава. Приемат се само в България, от определени среди.

Картина на Черкелов.

Много български художници са се развили в чужбина и са създали истинско изкуство. Това е известно. В крайна сметка аз имам право на лично мнение.

Не ми харесва, че в ресторанта тук сервитьорите си говорят зад бара за техни си неща, вместо да обградят с внимание клиента и да се постараят той да си остави парите при тях. Не е толкова трудно, но не го правят. Някакъв манталитет е.

В Ню Йорк щом седнеш веднага ти носят вода, сервират ти хлебчета и масло и пр., за да те задържат. Те искат да останеш при тях и да си доволен. Тук нещата са точно наобратно. Сигурно сме такива…

Харесвам и обичам България, но не искам да премълчавам истините или пък да хваля неща, които не са за хвалене, категоричен е Черкелов, който е направил забележителна кариера на Запад и особено в Ню Йорк.

Източник: Фрогнюз

На челната снимка: Владимир Димитров – Майстора «Българско семейство»

Бележка на редактора

Че Европа е „селска идея“, проектирана в новия свят, ще ви кажат днес малцина антрополози и социолози. Една културна инверсия отдавна е смесила, че и погазила тези традиции, морал, естетика, ако щете. И е мъчно за „номадите на съвремеността“/Мелучи/ да намерят себе си в един свят на егоцентризъм и бездушие даже. Където звонковите монети са пропуск за рая тук на земята…Защото онзи горе не е сигурен за никой, нали?.

И все пак, колкото „горчилки“ да има в споделеното публично тук от художника с блестяща кариера в Ню Йорк, има и лъч надежда. Че ще се обърнем към себе си. За да се проумеем така, както ни видяха и талантливи наши художници, между които Владимир Димитров – Майстора. В разговор с един приятел той казва: „Видях селянина чист и силен. И се мъчих да доловя общи черти. За да се стигне до него. Мъчна работа…” Така са постъпвали най-големите наши писатели. Йовков изобрази добруджанеца, Елин Пелин – шопа, а Г. Караславов – тракиеца.

Всичко нарисувано от Майстора е само скици, разучавания на хора и природа. От предадените на министерството на просветата работи повечето са притежание на Националната галерия в София, други са в музеи, училища, канцеларии, български легации, а повече от 200 творби са се намирали при американеца Джон Крейн, който през 1973 г. ги предаде на България.

На 1. Октомври 1960 г. нашата земя приюти един от най-великите си синове – строители на българската култура, блестящ художник, задълбочен мислител и прекрасен човек. Един от най-плътните творчески характери на нашето време бе изграден върху несломимата воля на човек, кален в най-тежки условия и върху будната съвест на творец, предопределен да служи на изкуството на своя народ:

„Ако сега бих могъл да започна отначало, бих отишъл пак при земята, при хората. Можете да наречете това както искате – атавизъм, инстинкт на селянина или обикновена привързаност. И все пак целият този сбор ще бъде само част от цялата истина за чудната привлекателна сила на моя роден край!”, казва Владимир Димитров – Майстора.

Ех Майсторе – сега е ясно, защо остави „белла Италия“ на нейното слънце, лазурни брегове и канцонети. И се върна завинаги при нас тук, в с Шишковци, Кюстендилско, за да се слееш с цял свят. . Пък кой колко дал за „паното“ – нас тази не ни е еня….Важното е че те гледаме с възхита и гордост до днес. Защото си част от българщината, каквато тъй много ни липсва вече…