Някога бъдейки запазена територия за богатите петролни износители или народите с търговски излишъци, като Норвегия, Кувейт и Сингапур, днес в страните с големи дефицити и тежки дългове се заражда един нов вид държавен фонд богатство.

Суверенните фондове богатство (СФБ), които за първи път се появиха през 1950 г., традиционно са свързани с огромна финансова мощ. Те контролират около 6,5 $ трилиона, според данни на Preqin, и преобразиха пейзажа на световните инвестиции, изкупувайки дялове в мултинационални компании и забележителни недвижими имоти в градовете от Лондон до Мелбърн.

Сега Турция, Румъния, Индия и Бангладеш стартират суверенни фондове – но по много по-различни причини, отколкото обикновено, и с много различни методи.

Традиционно, богатите нации използват СФБ, за да инвестират милиардите от своите излишъци в чужбина, да предотвратят инфлация у дома, да разнообразят потоците от доходи и да трупат спестявания за деня, когато приходите се изчерпят.

В рязък контраст, страните стартиращи новите фондове, са обременени от големи дефицити по текущата си сметка или външен дълг и ги използват като моторни превозни средства, с които поддържат в движение своите икономики, подложени на сблъсък с глобалното забавяне на икономиката и по-ниските търговски обеми. И вместо да се пръскат пари в чужбина, сега целта е да се привлекат финанси от чужбина и да се инвестират в къщи, за да се стимулира растежа.

„Суверенен фонд богатство е термин, който се използва много неясно за наименоването на някои от тези нови единици, които по-скоро приличат на суверенни холдинги,“ каза Елиът Хентов, ръководител на научните изследвания за официалните институции във фирмата за управление на активи SSgA. „Те се нуждаят от подкрепа – нуждаят се от частния сектор за съвместно инвестиране, за да работят.“

Тази стратегия има както потенциални ползи, така и рискове, и само времето ще покаже дали тя ще бъде ефективна.

Едно от предимствата на един СФБ, освен етикета, който носи, е фактът, че отваря вратата за индустриални асоциации и партньорски групи – мрежи, които предлагат насоки и – най-важното – контакти в инвестиционния свят.

КОНТРОЛ

Турция има годишен дефицит от външно финансиране от около $ 30 милиарда, така че трябва да привлече чужди пари, за да запълни недостига.

С влагането на правителствените дялове от големи компании в суверенен фонд, Турция се надява да привлече външно финансиране, чрез заем срещу компаниите и оглеждайки се за пари от СФБ.

По същия начин, Румъния планира да финансира пътища и болници, заемайки дълг срещу стойността на дяловете на правителството в различни дружества или като ги продава чрез публични търгове.

Индия и Бангладеш искат да дадат тласък на инфраструктурни проекти чрез нови суверенни фондове, като Индия търси съинвеститори сред СФБ и пенсионните фондове за своя Национален инвестиционен и инфраструктурен фонд (NIIF).

Други фондове се обмислят в страни като Ливан и Гвиана, но все още предстои да бъдат създадени.

Тези планове пораждат различни реакции в зависимост от страната. Икономисти и експерти от индустрията предупреждават за потенциални клопки, които трябва да се избягват.

Критиците се опасяват, че домашно-насочените средства като цяло могат да станат жертва на неправилно разпределение на ресурсите или направо на корупция, като се позовават на примера на 1MDB  в Малайзия, който е във фокуса на проверки за пране на пари най-малко в шест страни.

„Опасността с този модел е, че в много случаи не се прилагат нормалните бюджетни процедури, така че те са начин за заобикаляне на парламентарния контрол и наблюдението на проектите от страна на министерствата,“ каза Андрю Бауер, старши икономически анализатор в Института за управление на природните ресурси.

Всяка липса на прозрачност може да означава, че възможностите да се проверява как се харчат парите са малки, добави той. Един риск е, че нежизнеспособни „проекти на суетата“ могат да получат финансиране.

ПОСТИЖЕНИЯ

Въпреки това, в много отношения е в интерес на страните да се направи така, че средствата, свободни от политическа намеса, да имат стабилна правна рамка, ясен мандат и професионално управление – тъй като те са в състояние да подобрят вземането на решения и в крайна сметка се отплащат.

Групирането на холдинги на държавни фирми в професионално управляван фонд може да подобри ефективността на активите – Бахрейнският Mumtalakat е пример за успех в това отношение. Mubadala в Абу Даби също се посочва като фонд, който е помогнал се диверсифицира икономиката на ОАЕ чрез развитие на индустрии в различни сектори.

„В Румъния, разделянето на собствеността на фирмата от политиката трябва да да подобри прозрачността и отчетността“, каза Грег Кониечни, мениджър на Fondul Proprietatea, румънски инвестиционен фонд, създаден от държавата, за да компенсира тези, които са загубили имоти по време на бившия комунистически режим.

„В момента тези компании се насочват от министерства, които определят политиката и стратегията за секторите, за които носят отговорност – нещо, което никога не работи“, каза Кониечни.

„По същия начин в Индия, където инфраструктурните проекти се спъват от бюрокрацията, специален държавен фонд може да предложи начин за ускоряване на процеса“, каза Никхил Салви, мениджър във фирмата за инвестиционни изследвания и анализи Aranca.

Основен деликатен момент ще бъде оценката на дейността – жп линии и пристанища могат да стимулират икономическия растеж, но няма да се появят в баланса на фонда. Преди да се проявят социалните ползи от нови училища и болници може да изминат години.

„Много от тези (навътре-фокусирани) средства не публикуват показател за възвръщаемост“, каза Свен Берендт, управляващ директор на консултантската фирма GeoEconomica. „Дали инвестициите са печеливши или не… често остава неясно.“

Новите фондове трябва също така да избягват съдбата на тези в бедните страни като Суринам и Зимбабве, които не успяват да потръгнат поради липса на капитал.

Индийският фонд NIIF е получил $ 150 милиона за 2017/2018 финансова година, и планира да включи стратегически партньори за да достигне $ 1.2 милиарда през следващата фискална година.

Планираният в Бангладеш фонд от $ 10 млрд ще бъде създаден през следващите пет години от валутните резерви.

„Фондът ще бъде използван за мегапроекти, включително и погасяване на заеми, взети от правителството в долари“, заяви Джалал Ахмед, секретар в Министерството на финансите.

Мехмет Бостан, глава на турския фонд каза пред Ройтерс миналия месец, че ще финализира стратегически план и скоро ще го представи на кабинета. Правителството вече е прехвърлило дялове от фирми на стойност милиарди във фонда и се надява, че той скоро ще управлява $ 200 млрд.

Преводна статия на Claire Milhench
Източник: http://www.reuters.com/article/us-emerging-swf-investment-idUSKBN16R0QY