Архив за етикет: колекционерство

Колекцията от литографии на Реноар с българска премиера в Русе

 Колекция от 34 литографии на френския импресионист Пиер-Огюст Реноар прави своята премиера в България. Изложбата отвори врати днес в Художествената галерия в Русе, като преговорите за гостуването й у нас са продължили близо една година.

Литографии на Реноар показват за първи път в България
Пиер – Огюст Реноар- Pierre-Auguste Renoir, ca.1910

Колекцията принадлежи на немския почитател на класическото модерно изкуство Томас Емерлинг. Той е роден в Нюрнберг, града на Албрехт Дюрер, чието творчество го запалва по картините. Допреди няколко години Томас Емерлинг търгува с храни и напитки, но след като навършва 50 години, решава да спре тези дейности и да се концентрира само върху голямата си страст и любов – изкуството, и върху собствената си колекция.

Той създава огромна сбирка от творби на Албрехт Дюрер, Ханс Холбайн Младия, Рембранд ван Рейн, Винсент ван Гог, Анри Матис, Анри Тулуз-Лотрек, Пабло Пикасо, Марк Шагал, Салвадор Дали, Хуан Миро, Жорж Брак, Ото Дикс и др. Творбите им стават част от неговия „мобилен музей на изкуството“, който обикаля из различни страни.

Това е първото гостуване на негова колекция в България. „Пиер-Огюст Реноар е известен със своите 1700 произведения, а специална ниша в неговата работа са литографиите. Литографиите, които показваме тук, основно са портрети и повечето са чернобели, защото това е било характерно за литографията в периода, в който той работи.

Отделно Реноар, както и Тулуз-Лотрек, са били пионери в правенето на цветна литография и в техните цветни литографии бихте могли да откриете светлината на импресионизма. Литографията е много специална техника, която се прави чрез рисуване върху камък. И това пренасяне на тази светлина на импресионизма върху камъка е своеобразна дилема“, обяснява Томас Емерлинг. Той споделя, че Реноар е бащата на модерното изкуство и в една негова работа може да се види едновременно импресионизъм, фовизъм, кубизъм.

„Това означава, че импресионизмът е много фигуративен и той произлиза от възприятието на художника към света, който го заобикаля“, казва колекционерът. И определя себе си като голям късметлия, защото е успял да закупи колекцията от литографии на Реноар в комплект на аукцион в Париж. Обикновено, ако работите се купуват една по една, събирането им отнема от 5 до 10 години.

Изложбата от литографии на Реноар ще остане в Русе до 20 юли, а отсега се водят преговори за следващата колекция, която да гостува тук. Тя ще бъде с работи на Марк Шагал.

Източник: БГНЕС , 7.06.2016

Пръстенът на Жана д`Арк – съмнения и надежди около автентичността му

  • Лаборатория в Оксфорд го е определила чрез метод, използващ флуоресцентна спектрометрия с Х-лъчи.

Замисляли ли сте как ценностите не само оцеляват, но и живеят? След като минат и векове дори. В дигиталната ера нашите музеи, като част от системата за национална идентичност на всяка страна, седят с мизерни бюджети. С архаично оборудване. И статични експозиции. С един- двама уредника, които чакат някой турист да почука на разсъхналите  врати на няколко оцелели държавни галерии.

А колекционерството? Какво стана с един закон, обръщан като хастар, по скоро  да пречи на родолюбиви българи да съхранят нещо от нашето изкуство, уникална култура, отколкото да получат признание от страна на държавата и обществото.Така, или иначе  нашият сайт ще публикува няколко анализа посветени на тези проблеми. Но  най- вече на модерното митотворчество, в дигиталната ера. Което далеч няма за цел да манипулира, още по малко да вкарва в мистика и заблуда „тълпите“. Но  изпълнява мисията на стожер на култура, възпитание. То е и извор за въображение, съпричастност към това, което определяме като европейски ценности. Израснаха нови поколения  – децата, които немееха пред „Джурасик парк“ , са станали био-технолози, а малките джедаи,  които мечтаеха да са силни и добри  Люк Скайуокър – конструктори на роботи и летателни апарати.

Как става това? Ще се опитаме да ви покажем. То по нещо прилича на нашия прочит на „Гръцки митове и легенди“ , носи  от етиката и благородството на античността, но и добавя много ново. Като преклонение пред легендарния подвиг на Еней, основателят на Рим. Че и нашите „хъшове“, ако щете, за които няма билети в Народния театър. Всичко това учи и възпитава. Но и  вае , ще ни се вярваме,  един по- справедлив и достижим за дръзновените свят.

Бележка на редактора

 

**********************************************

Пръстен, по-скоро халка, за която се твърди, че е принадлежала на Жана д`Арк и е останала у англичаните близо шест века, ще бъде показан днес пред публика от новия му собственик – френския развлекателен парк „Пюи дю Фу“ във Вандея, западна Франция. За него той е платил близо 377 000 евро при наддаване, организирано на 26 февруари в лондонската аукционна къща „Таймлайн“.
Лаборатория в Оксфорд го е определила чрез метод, използващ флуоресцентна спектрометрия с Х-лъчи, като средновековен накит от XV от позлатено сребро . Обявявайки в началото на март, че халката вече е на френска земя, „Пюи дю Фу“ предизвика голям медиен шум. Предстои обаче огромна историческа работа на базата на документите, предадени от Таймлайн Окшънс.
Върху халката, която е доста масивна, са гравирани три лотарингски кръста, както и надписи „JHS-MAR“, което означава Исус-Мария. Историците са установили, че иконата на френската съпротива срещу англичаните по време на Стогодишната война Жана д`Арк е имала три халки: една малка златна, която искала да даде на баба си, друга – на брат си и трета, която й взели бургундците, преди да я предадат на англичаните. Първите две са изчезнали. Ще се окаже ли, че третата е точно тази, която са закупили от „Пюи дю Фу“?
Протоколите от процеса срещу Жана д`Арк, постановил да бъде изгорена жива в Руан на 30 май 1431 г., показват, че тя е била разпитвана с тази последна халка. Обяснява, че халката й е дадена от баща й, или майка й в родното й село Домреми в Лотарингия. Казва, че не знае дали е от злато или от месинг, а че има само три гравирани кръста и надпис.
Трудно е да се определи пътят на тази халка във вековете през различните английски ръце – от архиепископа на Уинчестър Хенри Бофорт, присъствал на процеса – до ден днешен и това кара историците са хранят съмнения за автентичността й. Но пък всичко свързано с живота на Орлеанската дева, национална героиня на Франция и светица на римокатолическата църква дава богата храна на въображението.
Източник: БГНЕС