Архив за етикет: конфронтация

Управление на конфронтацията: как да не се прекрачва границата в конфликта със САЩ

Автор: Дмитрий ТРЕНИН, директор на Московския център Карнеги

С встъпването в длъжност в Белия дом на новия президент на САЩ няма да се подобрят американско-руските отношения. Наследникът на САЩ Барак Обама по- вероятно ще  действа по отношение на Русия по-решително.

Отношенията между Русия и САЩ навлязоха в третата година на конфронтация. Добрата новина е, че през последната година, тази конфронтация се стабилизира, като се превърна в нова „норма на отношенията“. Лошата новина – състоянието на противоборство има дълговременен, а и придоби характеристиките на военно-политическо противопоставяне в Източна Европа, съчетано с разгръщане на надпреварата във въоръжаването.

Въпреки частичното стабилизиране на положението в източната част на Украйна и локалното сътрудничество в Сирия, опасността от пряка конфронтация между Русия и САЩ остава. Трябва да се има предвид, че настоящият сблъсък, за разлика от края на Студената война, има изразен асиметричен характер. Очевидното неравенство на силите в полза на  САЩ изисква Русия да компенсира слабостта си с повишаване на залога, готовността да поеме повече рискове и да прибягва до внезапни действия, които да поставят противника в неизгодно положение.

От друга страна, неравенството, в съчетание с усещането за морално превъзходство, тласка  САЩ към подценяване на Русия „,  „намираща се в състояние на нарастващ упадък,“ възприемането на руските действие като блъф, и по-нататъшно усилване на натиска.  При такива обстоятелства нараства рискът за грешки в разчетите, неверните  преценки и прости случаи на отказ на техниката, или човешки грешки. Сблъсъкът на руски и американски самолети, или самолет и военен кораб в районите на Балтийско и Черно море, може да  повиши конфронтацията до качествено различно, по-опасно ниво.

Появилите се през последните няколко месеца надежди за облекчаване на американско-руското напрежение и дори промяна на началния вектор на отношения, се оказаха илюзорни. Конфронтацията има фундаментален характер. Тя възникна не от неразбирателство или конкретни грешки  на страните, макар че и едното и другото имат свое място, а от сблъсъка на две изключителности: американската, която не вижда никого в света, равен на Съединените щати и руската, която настоява за равенство с най-силните. Става реч, следователно, за световния ред, за ролята на САЩ в него и за статуса на Русия.

От този извод следва, че дори наличието на очевидни общи интереси – такива като например предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение, или борбата срещу ислямския екстремизъм – не може коренно да промени ситуацията. Сътрудничеството,  което се развива в отделни ниши, не премахва съперничеството. Именно съперничеството определя общия характер и съдържанието на отношенията.  Самите условия за сътрудничество са предмет на обострена борба. Излишно е да се надяваме на затопляне на отношенията, в резултат на идването в  Белия дом на новия президент на САЩ. Най-вероятно, наследникът на Барак Обама ще действа по отношение на Русия още по-решително, отколкото сегашния президент.
Малко вероятно е да се оправдаят надеждите на тези, които очакват отслабване и дори премахване на западните санкции срещу Русия.  Санкциите от страна на САЩ , но също така и санкциите на ЕС, въпреки стремежа на някои политици  за тяхното премахване, ще останат в сила в продължение на дълъг период от време. Това не е просто трансатлантическата солидарност, макар че и тя важи. Обвързването между  Берлин и Брюксел на вдигането на санкциите с изпълнението на споразуменията от Минск при условия, че Киев просто не могат да ги  изпълнят без фатални щети за  стабилността на сегашното правителство, прави вдигането на санкциите нереалистични в обозримо бъдеще. На всичко отгоре, вината за провала на Минск по този начин ще бъде прехвърлена на Москва.

Руско-американските отношения е необходимо да се поставят в по широк контекст. В средата на 2010 те  приключи четиривековния период Pax Americana – през който никой сериозно не оспорваше глобалното превъзходство на САЩ. При анализа на този феномен до днес се поставя акцент върху  втория елемент  –   американската хегемония, „еднополюсния свят“. Има, обаче, и един втори аспект – а именно „мирът“, т.е. неконфликтни като цяло отношения между всички основни играчи. Сега този мир свърши, а световните сили – САЩ, Китай и Русия – навлязоха в  период на съперничество.

В отговор на тази промяна, САЩ промени глобалната си стратегия. От акцента върху универсализма (стимулиране на глобализацията, насърчаването на демократичните ценности на институции по целия свят, както и въвличането на всички държави в един глобален проект) Вашингтон преминава към укрепване на позицията на разширения Запад и активно възпиране на страните, които оспорват САЩ. Администрацията на Обама често е критикувана за липсата на стратегически подход към външната политика. Това е несправедливо. Подписването на Trans-Pacific партньорството и преговорите  за Транатлантическо търговско и инвестиционно партньорство,  свидетелстват за наличието на дългосрочна визия и план, сравними по мащаби със създаването на системата Бретън Уудс и НАТО през 1940-те.

При така сложилите се обстоятелства,  е още твърде рано да се търси изход от конфронтацията. Ситуацията се развива, изходът от конфронтацията не е предрешен. Руското ръководство действа активно, стреми се към това  което се нарича „да надскочи теглото си“, но максимумът, който може да бъде постигне чрез такава тактика – е да се спечели време. Най- важният въпрос е в това дали Москва ще бъде в състояние да използва това време, за да подкрепи заявката си за място и роля на една от водещите световни държави, чрез значително укрепване на своята финансова и икономическа, научна, техническа, културна и информационна мощ.

Що се отнася до отношенията със Съединените щати, то основното им съдържание в краткосрочен и средносрочен план става  управлението на конфронтацията. Става дума преди всичко за предотвратяване на инциденти, свързани с военослужещи на двете страни; ефективно „замразяване“ на конфликта в Донбас; и накрая, поддържането на постоянни и надеждни контакти с влиятелни лица в САЩ, с цел изключването на неверни тълкувания на едни или други действия на Москва и Вашингтон.
Гледната точка на авторите, чиито статии се публикуват в  „Мнения“ може да не съвпада с мнението на редакцията

Превод от руски: Пл. К. Георгиев

Източник: рбк

http://www.rbc.ru/opinions/politics/20/05/2016/573f207f9a7947316dd7cd0f

Клуб „Валдай“: Защо е възможна война между ядрените държави

Атомното оръжие престана да бъде фактор за ограничаване на въоръжаването, а в света расте психологическата готовност за използване на сила, което прави военният конфликт дори между ядрените държави вероятен, смятат експертите от международния дискусионен клуб „Валдай“.

Снимка: Денис Русинов / ТАСС

С всяка изминала година расте вероятността конкуренцията между държавите, триковете и грешките на висшите военни да доведат до възникване на международен конфликт с катастрофални последици, смятат програмният директор на клуб „Валдай“ Андрей Сушенцов и научният сътрудник от института „Кенън“ Майкъл Кофман, автори на доклада „Защо е възможна войната между великите държави“, чието представяне бе неотдавна.

Конфронтацията вече започна

Конфликтът между ядрените държави с използване на конвенционални оръжия, по мнението на авторите, е не само потенциално възможен, но и вероятен.

Такъв конфликт е вероятен между САЩ и Русия, както и между САЩ и Китай. Тези три страни вече се намират в състояние на конфронтация – те използват невоенни средства, прилагайки инструментите на политическия, икономически и информационен натиск. Както отбеляза Сушенцов на презентацията на доклада, в съвременните условия често се случва да не можем да кажем точно намират ли се в състояние на война страните, или не.

Най-вероятното място, където днес великите държави биха престъпили прага на използването на сила според авторите на доклада е Сирия. Големият потенциал за развитие на конфликта е в изострените отношения между Русия и Турция, която е член на НАТО, както и напрежението между САЩ и Китай във връзка с териториалния спор около островите в Южнокитайско море.

През 2010 г. доктрината, известна като „Въздушно-морска битка” (AirSea Battle), получи официален статус в САЩ. Това предполага по-тясно взаимодействие между Военновъздушните сили и Военноморския флот (ВВС и ВМФ). Именно през 2010 година изследователският център CSBA писа, че в работата по въпросната доктрина американската авиация и флотът на САЩ трябва да изградят стратегия, отговаряща на нарастването на военната мощ на Китай.

По думите на авторите на доклада в гореща фаза на конфронтацията може да се влезе заради нарушаване на въздушното пространство или инциденти в хода на бойните действия по време на учения.

Според заместник-директора на Института за политически и военни анализи Александър Храмчихин списъкът на изброените в доклада потенциални конфликтогенни региони не е изчерпателен. „Днес конфликт може да възникне навсякъде, където има интереси“, коментира експертът.

Напред към 1914-а

Авторите на доклада смятат, че сложилата се днес ситуация в света наподобява разпределението на силите в навечерието на Първата световна война. Тази аналогия е вярна от две гледни точки, обясняват те.

Първо, както и преди началото на Първата световна война, светът е оплетен в мрежа от регионални алианси и двустранни договори. Към такива полуформирани съюзи авторите причисляват неофициалните гаранции за сигурност, които САЩ дадоха на граничещите с Русия и Китай държави.

Второ, както и преди 100 години, новата голяма война ще се води с нови въоръжения, по отношение на които все още липсват дори правила за употреба.

Намаляване на ограниченията

Принципната разлика между новия конфликт и сценариите, разработвани по време на Студената война, е в това, че употребата на ядрено оръжие в него не е задължителна. Експертите смятат, че новият голям конфликт ще се случи преди всичко в киберпространството, в комуникационната и информационната сфери и в Космоса.

Липсват ограничения по отношение на ядреното оръжие заради високата точност на конвенционалните оръжия, както и във връзка с разширяването на системите за противоракетна отбрана, смятат експертите от клуб „Валдай“.

Значението на ядреното оръжие като общопризнато надеждно средство за предотвратяване на евентуална война непрекъснато ще намалява, констатират специалистите.

Впрочем развитието на оръжията с висока точност може да стане не само фактор за „зануляване“ на ядрените ограничения, но и допълнителен елемент в системата на ограниченията като цяло.

В частност още през 2012 г. академикът от Руската академия на науките Андрей Кокошин писа за системата на предядреното ограничение, която би допълнила системата на ядреното ограничение и би се превърнала в убедителна заплаха срещу употребата на високоточни далекобойни носители с конвенционални бойни глави.

Това, че ядреното оръжие не е оръжие, а политически и психологически фактор, е ясно отдавна и, имайки предвид как ядрените държави развиват високоточните оръжия, вероятността за конфликт помежду им нараства, смята заместник-директорът на руския Институт за политически и военни анализи Александър Храмчихин.

Огън по щабовете

В новите крупни конфликти мащабните военни операции са малко вероятни, а окупирането на териториите на противниковите държави ще бъде даже нежелателно, считат експертите.

Целта на новата война ще бъде не разгромяването на вражеските войски, а унищожаването на икономиките и политическите системи на съответните държави, връщайки ги от XXI в XX век.

В самото начало на новия конфликт участниците в него най-вероятно ще използват електромагнитни бомби, които ще изведат от строя системите за управление на противниковите войски. Основните удари ще се нанасят по линия на комуникациите, както и по спомагателните средства за наземно, космическо и подводно базиране, анализират Сушенцов и Кофман.

Основната ударна сила ще бъдат високоточните оръжия с далечно действие, което, по мнението на специалистите, ще позволи военните действия да се водят извън националните територии. Противниците ще се стремят да унищожат системите на въоръжаване, които ограничават достъпа до тези или онези региони (така наречените комплекси anti-access/area denial, A2/AD). Подобни комплекси в частност се опитва да създаде Русия в Черно и Балтийско море.

Превод от руски: Елена Дюлгерова

Източник: Гласове