Архив за етикет: криза

Лидерите на Г-7 обсъждат рисковете пред глобалната икономика в Япония

Лидерите на седемте напреднали развити икономики ще анализират потенциалните рискове пред глобалната икономика на започващата днес двудневна среща в Япония, предаде БТА, като цитира „Ройтерс“.

Макар световната икономика да не е в критична фаза, несигурността нараства и от лидерите на Г-7 се очаква да обявят съчетание от парични, данъчни и структурни марки, които да стимулират растеж.

В Г-7 влизат Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, САЩ и ЕС.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще представляват ЕС на срещата на върха в Исе-Шима от 26 до 27 май, информира на сайта си Европейският съвет.

През 1977 г. представители на тогавашната Европейска общност вземат участие в срещата на върха в Лондон. Първоначално ролята на ЕС е ограничена до областите, в които той има изключителна компетентност, но с течение на времето неговата роля нараства. Постепенно ЕС се включва във всички политически обсъждания в дневния ред на тези срещи, а от срещата на върха в Отава (1981 г.) участва във всички работни сесии.

ЕС поема всички отговорности, произтичащи от членството. Комюникето от срещата на върха е политически обвързващо за всички членки на Г-7.

В рамките на двудневната среща американският президент Барак Обама ще посети в петък Хирошима и така ще стане първият действащ държавен глава на САЩ, направил подобна крачка след атомната бомбардировка на града преди малко повече от 70 години.

Според съобщението на Белия дом целта на посещението в Хирошима е президентът „да изтъкне, че продължава да се бори за мир и сигурност в един свят без ядрени оръжия“.

Експлозията на 6 август убива на място хиляди и около 140 000 други до края на 1945 г. На 9 август е бомбардиран и Нагасаки. Япония капитулира 6 дни след това.

Източник: Дневник, 26.05.2016

Идейна онкология

 

Златно правило на симфоничния оркестър: ако си взел фалшив тон, погледни с възмущение съседа си така, че всички да забележат и никой да не се усъмни кой е виновен. Отдавна и успешно се прилага в идейните оркестрации.

От известно време обаче успехът е несигурен. Защото при прекалено голямото натрупване на фалшиви ноти с един и същи източник дори напълно лишените от слух започват да стават подозрителни.

Но ако си мислите, че този път в колективното европейско съзнание най-сетне е започнало обратното броене в полза на инстинкта за самосъхранение вследствие на чудовищни грешки и че нещо ясно, че то чувствително и сериозно се е променило – не се надявайте. И не ругайте напразно.

Колко години и колко неглупави хора открито твърдят, че варварите, яростно защитавани от политкоректността, могат да превземат Европа с голи ръце като парализират всички жизнено важни органи и че това е най-злокачествената идеология, блокираща всички опити за съпротивление… А уж Световната здравна организация е там.

Май наистина за емблема на Европейския съюз трябва да се използва сполучливата находка на един добър писател – лебед, рак и щука на лазурносин фон.

Все едно не опустяха улиците и терасите на кафенетата, концертните зали и ресторантите. Все едно хората не се гледат един друг във вагоните с особено внимание и нервна подозрителност. Те дори изобщо не се поглеждат – вторачени в таблетите и телефоните – там им разказват как живеят…

Най-мощната ваксина за оцеляване – навикът, започва видимо да дава страничен ефект. Едновременно с първоначалното чувство на абсолютен ужас се притъпява бдителността и изправени пред фактите, в съзнанието се настанява безизходицата.

Така ще върви животът отсега нататък: от взрив до взрив, с традиционните вопли, страхове и обещания в промеждутъците, но без нищо да се променя и без сериозна съпротива.

„Да се обединим, няма да се откажем, няма да позволим, няма да пестим усилия, ще затегнем контрола…“

На летищата ще претърсваме всеки, ще изхвърляме от багажа всички спрей дезодоранти, ще поставяме навсякъде хора с военна униформа с автомати, готови за стрелба. А докато те стоят и никъде не гърми – нека попируваме, както му е редът – да вдигнем тост за свободата, докато не са я гръмнали!

Тромави и без въздух автобуси, тряскащи се врати на метрото и скрибуцащи влакове, пълни с хора – като на заколение. А къде да се дянат? Не са принцове и белгийски монарси – опечалени пред публиката и дезертиращи в отдалечените си резиденции с тежка охрана.

Във Франция, знаете, повечето хора стават по тъмно и отиват в препълнения транспорт, за да изкарват хляба за семейството си и за онзи млад мъж без документи, с брада и кърпа на главата, с три съпруги в торбести дрехи с процеп за очите и неизвестен брой деца наоколо…

А в това време по централните френски телевизии безспирно въртят плочата на последния писък на политическата коректност – пропагандни клипове в защита – сетете се за кого и от кого?

В защита на милите, добри и абсолютно нещастни „умерени мюсюлмани“, които в клиповете жестоко се притесняват, унижават и почти унищожават физически не от техните радикални събратя, а от радикалните европейци с бръснати глави. И знаете ли как ги унищожават – направо ги преследват посред бял ден, повалят ги на земята и ги ритат… На всяка крачка!

Така че това беше и онази последна фалшива нота, която преля чашата с катран, досега представян като нектар…

Гласът зад кадър звучи сурово: „Расизмът, антисемитизмът, антимюсюлманските прояви започват с думи, а завършват с плюене, бой, кръв!“ Добре пипнато – не може да се оспори!

Проблемът обаче се оказа в това, че от известно време уморените от масираната пропаганда французи да се смирят и покаят пред новите завоеватели на тяхната цивилизация, отдавна и добре осъзнават, че показаното на екрана като добродетел, в действителност е точно обратното и взе да предизвиква точно обратната реакция.

Сайтовете на водещите вестници не смогват да трият унищожителните коментари и да блокират достъпа на такива потребители, до крайност възмутени от безсрамно откровената подмяна на понятия и събития. Дори на живеещите в сравнително „спокойни“ райони французи отдавна и добре им е известно, кой кого нагло и агресивно притеснява и кой на кого в крайна сметка безнаказано и жестоко трови живота.

Клиповете, фиксирани в „антирасистка“ кампания, усърдно защитават всички освен коренното бяло население на Европа, но успешно метастазиращата навсякъде идеология на политкоректността категорично забранява дори да се споменава за това. Коментари с думите „бели“ и „коренни жители“ се изтриват първи.

Но се получи провал. По телевизията показаха клипове от Светата неделя преди католическия Великден, които не пропуснаха да отбележат твърде големия брой хора около църквите. Доста по-голям, отколкото са очаквали, ако се отчете традиционната апатия на европейците към религията през последните години. От позамъглената памет на френското самосъзнание на Божи свят изведнъж избиха кълновете на старателно потъпквани асоциации…

Надигна се буря от възмущение към създателите на клиповете с директни обвинения в лъжи и безскрупулни фалшификации на истинската ситуация, която помете всички плахи опити на телевизиите да се оправдаят с причини като „да не се разпалва пожар“ и с призиви „да не се обобщава“.

За всички либералстващи медии този неприятен инцидент заседна като буца в гърлото, която те не можаха да преглътнат. Когато отгоре излязоха брюкселските събития, отдолу се чудеха как да свържат „умерените“ с „ужасените“…

На третия ден наред с обичайното безветрено вълнение в медиите не настъпиха никакви чувствителни промени.

Но и не ги очаквайте в обозримото бъдеще. Традиционната игра на аналитиците „намерете петте разлики“ в каканиженето на официалните лица след събитията в Ню Йорк, Мадрид, Париж, Кьолн, Брюксел (и другаде по картата на света), стана скучна и безинтересна.

Мога само да повторя това, за което пиша вече няколко години – на нас тепърва ни предстои да измерим степента на страданието, нагнетено от броя на невинните жертви и пролятата кръв. И най-сетне да се стигне до адекватна реакция на вече обхващащата целия свят идейна онкология.

Това е рак, господа. А вие се опитвате да го лекувате с лавандулов спирт.

Превод: Рени Нешкова

Източник: Гласове