Архив за етикет: критика

Х. Черкелов: Българските класици са селяни, струват рамка и боички

Няма български художници класици. Нашите са рисували 50 години след периода на класиците. Те са рисували селски неща. Селски художници. Това заяви в „Преди обед“ по бТВ художникът Хубен Черкелов.Те запушиха пътя на много талантливи художници и ги принудиха да заминат в чужбина.

 

Фактор в американското изкуство е Джеф Кунс, у нас – Светлин Русев. Всеки може да прецени за какво става дума.Не ги харесвам, не ги приемам. Те са създали статукво в изкуството, от което аз и хиляди други са избягали. Няма как да ги харесвам и признавам.

Ако изнесете картини на такива натрапени известни „майстори“, те ще се продадат на цената на рамката и боичките. Нито цент повече. Нямат стойност, нито някой ги знае и признава. Приемат се само в България, от определени среди.

Картина на Черкелов.

Много български художници са се развили в чужбина и са създали истинско изкуство. Това е известно. В крайна сметка аз имам право на лично мнение.

Не ми харесва, че в ресторанта тук сервитьорите си говорят зад бара за техни си неща, вместо да обградят с внимание клиента и да се постараят той да си остави парите при тях. Не е толкова трудно, но не го правят. Някакъв манталитет е.

В Ню Йорк щом седнеш веднага ти носят вода, сервират ти хлебчета и масло и пр., за да те задържат. Те искат да останеш при тях и да си доволен. Тук нещата са точно наобратно. Сигурно сме такива…

Харесвам и обичам България, но не искам да премълчавам истините или пък да хваля неща, които не са за хвалене, категоричен е Черкелов, който е направил забележителна кариера на Запад и особено в Ню Йорк.

Източник: Фрогнюз

На челната снимка: Владимир Димитров – Майстора «Българско семейство»

Бележка на редактора

Че Европа е „селска идея“, проектирана в новия свят, ще ви кажат днес малцина антрополози и социолози. Една културна инверсия отдавна е смесила, че и погазила тези традиции, морал, естетика, ако щете. И е мъчно за „номадите на съвремеността“/Мелучи/ да намерят себе си в един свят на егоцентризъм и бездушие даже. Където звонковите монети са пропуск за рая тук на земята…Защото онзи горе не е сигурен за никой, нали?.

И все пак, колкото „горчилки“ да има в споделеното публично тук от художника с блестяща кариера в Ню Йорк, има и лъч надежда. Че ще се обърнем към себе си. За да се проумеем така, както ни видяха и талантливи наши художници, между които Владимир Димитров – Майстора. В разговор с един приятел той казва: „Видях селянина чист и силен. И се мъчих да доловя общи черти. За да се стигне до него. Мъчна работа…” Така са постъпвали най-големите наши писатели. Йовков изобрази добруджанеца, Елин Пелин – шопа, а Г. Караславов – тракиеца.

Всичко нарисувано от Майстора е само скици, разучавания на хора и природа. От предадените на министерството на просветата работи повечето са притежание на Националната галерия в София, други са в музеи, училища, канцеларии, български легации, а повече от 200 творби са се намирали при американеца Джон Крейн, който през 1973 г. ги предаде на България.

На 1. Октомври 1960 г. нашата земя приюти един от най-великите си синове – строители на българската култура, блестящ художник, задълбочен мислител и прекрасен човек. Един от най-плътните творчески характери на нашето време бе изграден върху несломимата воля на човек, кален в най-тежки условия и върху будната съвест на творец, предопределен да служи на изкуството на своя народ:

„Ако сега бих могъл да започна отначало, бих отишъл пак при земята, при хората. Можете да наречете това както искате – атавизъм, инстинкт на селянина или обикновена привързаност. И все пак целият този сбор ще бъде само част от цялата истина за чудната привлекателна сила на моя роден край!”, казва Владимир Димитров – Майстора.

Ех Майсторе – сега е ясно, защо остави „белла Италия“ на нейното слънце, лазурни брегове и канцонети. И се върна завинаги при нас тук, в с Шишковци, Кюстендилско, за да се слееш с цял свят. . Пък кой колко дал за „паното“ – нас тази не ни е еня….Важното е че те гледаме с възхита и гордост до днес. Защото си част от българщината, каквато тъй много ни липсва вече…