Архив за етикет: нато

Четири членки на НАТО биха предпочели Русия пред САЩ

Bloomberg News

На кого ще се обадите? За гражданите на четири държави членки на НАТО, запитани чия военна сила биха искали да се бие на тяхна страна, ако бъдат нападнати, отговорът е прост – Русия.

Това беше една от констатациите на мултинационалното проучване на Галъп, публикувано тъкмо в навечерието на годишната среща на трансатлантическата общност по сигурността, проведена в Германия в петък. Целта бе да се набележат промени в алиансите за сигурност след Студената война и попаднаха под нов натиск и контрол след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Засега най-голям брой страни, анкетирани от WIN/Gallup International избират САЩ за техен партньор по отбраната, което предполага, че тя остава единствената в света военна сила с наистина глобален обхват и съюзи.

В същото време обаче Китай и Русия се избират взаимно, разкъсваната от война Украйна и Ирак се разделят наполовина, докато тези четири членки на водената от САЩ Организация на Северноатлантическия договор – България, Гърция, Словения и Турция – са категорично за Русия.

Докато секретарят на отбраната на САЩ Джеймс Матис обикаля Европа, предавайки съобщения за трудна любов към съюзниците от НАТО – увеличете разходите или подкрепата на САЩ ще стане „по-умерена” – анкетата демонстрира постепенната политическа реорганизация на света около различни полюси за сигурност, според Кънчо Стойчев, вицепрезидент на WIN/Gallup International.

„Не е изненадващо, че руснаците и китайците се избират взаимно, но е нещо ново“, каза Стойчев. „То ни показва нещо много важно – че политиката на САЩ през последните 20 години изпрати Русия в прегръдката на Китай, което е доста странно, защото Русия е коренна част от Европа. “

Придвижвайки се по-нататък

В същото време някои от резултатите в европейските страни на НАТО показват как техните основни възможности за сигурност се движат извън съюза, казва той. България и Гърция например виждат най-голямата заплаха за тяхната сигурност като идваща от Турция.

Въпреки че Турция също е член на НАТО и поради това теоретично е съюзник, нейната инвазия и окупация на Северен Кипър през 1974 г. показа, че тези страни не могат да разчитат на НАТО, за да ги защити, така че поглеждат към Русия.

По същия начин в Западна Европа някои членове на НАТО все повече се ориентират към други европейци за своята сигурност, според Стойчев. Въпреки че според проучването 30 на сто от белгийците са избрали САЩ, повечето избират европейски партньори – 25% Франция и 12% Великобритания – докато почти толкова шведи избират Великобритания (29%), колкото и САЩ (31%).

Канцлерът Ангела Меркел, която трябва да говори на конференцията в Мюнхен в събота, предупреди САЩ срещу отстъпването от глобалната им роля и настоя, че НАТО е източник на американската сила. Говорейки пред репортери в Берлин, тя каза, че Германия е поела ангажимент евентуално да достигне целта да заделя 2% процента от БВП, но освен това добави, че „въпросите за помощта за развитие, предотвратяването на кризи и други са също толкова важни.“

Докато политическите и икономическите реалности предполагат, че за повечето съюзници в НАТО ще отнеме години да постигнат целта от 2%, както изисква Матис, „европейците са уплашени до смърт “ от възможността НАТО да се разпадне в момент, когато Русия става все по-настоятелна, казва Джеймс Дейвис, декан на училището по икономика и наука на Университета в Сент Гален, Швейцария, говорейки в рамките на годишната Конференция по сигурността в Мюнхен.

„Ако знаете нещо за историята на последните 200 години в Европа, изявлението от тази седмица, че румънците и чехите ще поставят основни свои военни части под германско командване, е шокиращо“, каза Дейвис.

Православният християнин

И все пак докато тези страхове би трябвало да събират заедно членките на НАТО, има твърде много различни представи за заплахите и други сили, които ги разделят и това може и да не се случи, каза Дейвис. Той отбелязва, че анкетата на Gallup до голяма степен отразява разделение между православния християнски свят и западното християнство, като православните в Гърция и България избират Русия, докато Украйна и Босна и Херцеговина – които са религиозно разделени – се разцепват по средата.

Католическа Словения, която до голяма степен избегна бруталните войни, които съпътстваха разпадането на Югославия през 90-те години, е изключение в тесния си избор на Русия. Същото се отнася за Румъния, една преди всичко православна християнска нация, която предпочита САЩ. Но тези промени и разцепления се разпространяват и доста извън Балканите, според Дейвис.

„Когато преподавам, аз имам 18-годишни ученици пред мен и мога да ви кажа, че добрите стари времена, когато имаше солидарност пред лицето на съветската заплаха, е древна история за тях“, казва Дейвис. Той добавя, че съгласието от страна на европейското население, че САЩ трябва да играе водеща роля на световната сцена, е изключително ерозирало в резултат на войната в Ирак и може допълнително да бъде подкопано с Тръмп в Белия дом.

WIN/Gallup International анкетира по около 1000 души във всяка от 66 страни по целия свят в периода между октомври и декември 2016 г. Допустимата граница на грешка на проучването е плюс/минус 3.5 до 5%.

Със съдействието на Майкъл Уинфри

Превод: Духомир Минев

Източник: http://www.transmedia.bg/2017/02/19/

Къде в Европа се къса брънката?

Хипотеза : Възможно ли е Германия да олицетворява „лошия сценарий“ в днешния свят
Автор: Алекс АЛЕКСИЕВ

 

Няколко седмици след Брекзит мрачните оракули, предвещаващи гибел след събитието, са си взели заслужена почивка от обявяването на предстоящия край на Великобритания, ЕС, а вероятно и на света. Затова можем да се възползваме от тази възможност и да помислим дали няма по-добър кандидат за тези прогнози  за „края на света“ – Германия. На пръв поглед това, разбира се, звучи абсурдно по отношение на най-голямата икономика в Европа, с най-стабилното правителство, представляваща, ако не основен, то поне един от стълбовете на ЕС и еврото. В този смисъл, как бихме могли дори да споменаваме наличието на дестабилизиращ фактор? Германия може да е всичко изброено по-горе, но само в сравнение с останалата част на ЕС, която е в икономически застой в продължение на цяло десетилетие и е обхваната от политическа нестабилност и тероризъм. От 2007 г. насам, немският растеж на производителността на труда е близо до нула, а растежът на БВП е изразен в мизерните 0,8% годишно. Нещо повече. Срещу най-голямата компания в Германия, Фолксваген, в целия свят са започнати наказателни производства за измама, а МВФ посочва, че германският символ за стабилност, Дойче Банк, е с най-голям принос към риска в глобалните финанси.

Снимка: Wikimedia Commons

Снимка: Wikimedia Commons

Всичко това е много сериозно, но много по-тревожни са ясните тенденции, че Германия може би върви в посока, която не отговаря на европейските и западни политики по отношение на Русия. Пример за това е новият проект за газопровод, „Северен Поток 2“, предназначен да пренася до 80% от доставките на руски газ за Европа, заобикаляйки Украйна и Източна Европа. Ако газопороводът бъде построен, този безскрупулен политически ход на г-н Путин и Газпром ще гарантира, че Москва може да изнудва Източна Европа, когато си пожелае. Въпреки това, проектът се радва на подкрепа не само сред компаниите, които вероятно желаят да се възползват от Северен Поток 2, но също така и от значителна част от немското статукво, включително от канцлера Ангела Меркел, която доста неискрено се опитва да ни убеди, че това е просто един търговски проект.

За да разберем защо това е възможно в Германия сега, трябва да подчертаем бързото нарастване на проруски, антизападни и антиамерикански настроения във всички сегменти на германското общество напоследък. Тези нагласи често са в противоречие с официалните политики на правителството на Меркел, което всъщност ги прави още по-значими. Г-жа Меркел, например, е известна като основен поддръжник и архитект на режима на санкции срещу Русия след руската агресия в Украйна и въпреки това,  коалиционният и партньор, Социалдемократическата партия (SPD), заявява все по-убедително, че санкциите трябва да бъдат вдигнати или най-малкото смекчени. Това не само подкопава авторитета на правителството в Берлин, но и намалява вероятността санкциите да бъдат продължени след изтичането им в края на годината. Този факт би зарадвал общността на износителите в Германия, но само с цената на ощетяването на техните партньори в Източна Европа. Още по-поразителен е зараждащият се антизападен консенсус сред радикалните партии в двете крайности на политическия спектър. В бившата комунистическа партия на ГДР, сега пребоядисана като „Die Linke“ (Левите) и крайно дясната, антиимигрантска Алтернатива за Германия (AFD), споделят същите по същество антизападни и антиамерикански платформи, призоваващи за разформироване на НАТО и за нов съюз с Русия в областта на сигурността. Тези партии може да са крайни, но те не са без влияние. Die Linke в момента е на власт в една немска провинция (Тюрингия), а според последните проучвания AFD е подкрепена от 12% от германските избиратели.

НАТО е предмет на пренебрегване от още една посока – подновени са дискусиите в ЕС за предполагаемата необходимост от европейска армия, независима от НАТО. Освен председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и френския президент Франсоа Оланд, публично подкрепиха идеята и германски държавници, които дават за пример ограниченото сътрудничество между немските и холандски въоръжени сили.

Идеята, разбира се, е пълна глупост, ако не по друга причина, то поне защото нито една страна от ЕС не е обмисляла дори, да не говорим сериозно да планира огромните финансови средства, които трябва да бъдат изразходвани за осъществяването и. Независимо от това, тази концепция е опасна с глупостта си, тъй като нищо не може да отрече правото на съществуване на НАТО, а с него и американския ангажимент за защита на Европа, по-бързо от всяка постоянна европейска армия извън командните структури на Алианса.

Photo: Reuters

И накрая, най-дестабилизиращият фактор за германската политика в момента продължава да бъде имиграционната политика. Независимо от признаците, че тя е жалък провал, г-жа Меркел настоява за продължаване на същия курс, което би довело до още по-голям конфликт с държавите в Източна Европа и не само (Брекзит), които я отхвърлят изцяло. Полша вече обяви, че ще откаже да приема мигранти, а чешкият президент Милош Земан, социалист, апелира за референдум за членството в ЕС и дори призова чехите да се въоръжат за самозащита.

Държавните служители на Меркел вече провъзгласиха своите политики относно мигрантите за успешни, но подобни твърдения трябва да се приемат с големи резерви. Достатъчно е да погледнем статистическите данни. През 2015 г. 1,1 милиона имигранти са отишли в Германия, след като Меркел директно ги покани на 4ти септември 2015 г. От тях 476649 са кандидатствали за политическо убежище. Останалите нито са кандидатствали, нито са напуснали страната и местонахождението им е неизвестно.

По данни на Евростат, през първото тримесечие на 2016 г., 287100 мигранти, или почти 100000 повече, отколкото през 2015 г., са кандидатствали за убежище в ЕС. Това означава, че дори ако темпото на потока на имигранти към Германия е намаляло в сравнение с 2015 г., ЕС като цяло ще получи повече от 1 милион мигранти до края на годината и подобен брой се очаква през 2017 г. По-важно от ясните цифри е какво означава този огромен наплив за обществото. Въпреки че германските власти се опитват да потискат тази информация, има убедителни доказателства, че изнасилванията и сексуалните нападения от мигранти са достигнали епидемични размери във всички 16 федерални провинции, както е документирано в този доклад от Института Гейтстоун.

Още по-тревожни са доказателствата, че голям брой терористи и джихадисти са използвали мигрантската вълна за организиране на „ударни отряди“ в Германия. Според служителя от баварското разнуваване, Манфред Хаузер, „съществува неопровержимо доказателство, че е налице командна структура на ИДИЛ“ Не е трудно да предвидим какво означава всичко това за германската и европейска сигурност. Немските служители признават открито, че полицията не може да се справи с тази масивна заплаха и сега открито се обсъжда създаването на организация от типа „Национална гвардия“. Преди да направят това, може би ще е от по-голяма полза първо да обмислят възможността за промяна на провалените политики на Меркел.

Източник: Студия Трансмедиия/bulgariaanalytica.org

18.08.2016

Турски военни блокираха натовската база „Инджирлик“, говори се за втори преврат

Турските военни блокираха една от най-големите въздушни бази на НАТО- Инджирлик. По периметъра на базата за разположени тежки полицейски камиони.

 
Турски военни блокираха натовската база „Инджирлик“, говори се за втори преврат

По непотвърдени данни, причините са станали слухове за нов опит за преврат в страната. Това съобщава РИА Новости, позовавайки се на турския вестник Hurriyet.

Властите са решили да попречат на потенциалните заговорници да организират нов метеж. Тази версия придоби сериозна популярност и сред местното население. Вече няколко дни до затворената територия се провеждат многохилядни демонстрации с призива войските на НАТО да бъдат прокудени от страната.

Всичко това предизвиква сериозно безпокойство в ръководството на НАТО. В същото време официалните власти уверяват, че на територията на базата просто се проверява системата за сигурност. Инджирлик може да бъде посетена от американския генеал Джоузеф Данфорд, който ще пристигне в Анкара по-късно днес.

В авиоабазата, освен турските ВВС, са дислоцирани около 5 000 американски военни. Там също се пази и част от ядрения арсенал на САЩ, допълва Новини. бг.

 

На челната снимка: Ген. Джоузеф Денфорд

Поглед.инфо:

Ген. Джоузеф Денфорд бе утвърден от Сената на САЩ за   председател на Комитета на началник- щабовете на въоръжените сили на САЩ през 2015 г. До последно той бе командващ Корпуса на морската пехота. 59-годишният ген. Данфорд смени на този пост ген. Мартин Демпси, който излезе в оставка след 41 години служба.

Ген. Денфорд привлече вниманието към себе си по време на  изслушване в Конгреса за одобрение на неговата кандидатура. Тогава той каза, че Русия може да е главната заплаха за съществуването на САЩ“.

Генералът имаше предвид, че Русия потенциално има възможностите да унищожи САЩ с помощта на ядрени оръжия, но думите му бяха възприети буквално и Белия дом и Държавният департамент решиха да се дистанцират от тях.

Ген. Данфорд командва морските пехотинци от октомври 2014 г., а преди това две години оглавяваше Международните сили за съдействие за сигурността в Афганистан. /ТАСС

България – „пацифизъм на лизинг“

От времето на Варшавския договор, Южният фланг на Балканите минаваше за проблемен. В смисъл на един протекционизъм и прословутото „оверлапинг“ от страна на Съветската армия. На Българската армия се отреждаше отговорната мисия, да „удържат рубежа“ на Балкана за 3 часа поне, при евентуален военен конфликт с Турция. Толкова трябваше на „русите да дойдат“…

 

Българската външна политика – „между чука и наковалнята“

Автор: проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ

Heidelberg alumni

Философският клуб

Прочее до 90 те години във висшите военни учебни заведения, че и в картите на ген. щаба на България нямаше понятие като „отбранителна стратегия“. Че най- добрата отбрана е нападението, още витае в главите на нечии стратези, в това число прощудирали нещо повече от прословутия Клаузевиц. Пък и с опит по горещи точки на планетата.

С влизането на България в НАТО, което е ясно и за децата, че бе необходимото, ако не непременно желано решение, прокарано прочее от правителство на социалистите – за приемането и в ЕС,  страната се изправи пред непосилни задачи за националната си сигурност. Част от тях бяха решени по пътя на преквалификация, обмяна на опит по хоризонтала и вертикала на североатлантическата машина за отбрана. Други останаха между папките.

С мизерния си БВП, недовършена реформа, респ. ширеща се демотивация между офицерството, губещо  прогресивно и малките социални привилегии, които компенсираха довчера не особено лицеприятната военна служба в полза на Отечеството, политиците от последните няколко оперения  откриха специалния ключ за оцеляване в контекста на нарастващите рискове – един пацифизъм на лизинг.

Грижата за бежанците изглежда само параван на една непосилна функция на „буфер“, която страната не е в състояние да изпълнява. Особено след неуспелия преврат в Турция, неутрализирането на  довчера „надеждни“ партньори от висшия армейски калибър на Турция, да не говорим за армията. Най- силната тук на Балканите, че и в широкия периметър на Близкия изток.  Поради това „ключът“, изобретен по силата на старата максима от Живково време – „снишаване“,  изглежда че върши работа. Поне засега, след срещата на НАТО във Варшава и решението да не се бърза с черноморската флотилия, която „аха да стане факт“. Но и Турция, притопляща в известна степен отношенията си с Русия  се въздържа и нещата се усложниха.

Логично е да се счита, че в една подобна динамично изменящата се обстановка на растяща  несигурност в региона на Балканите и специално Черноморския басеин /бог знае на какво основание „меродавно“ неглижирана от военни експерти в пенсия, или дори нефомални съветници на сегашното българско правителство/, външната политика има особено важна роля,  в преговори, гарантиращи въздържане във всяко едно отношение.  И разбира се действие чрез т.нар. „мека сила“, коятоо остава извън капацитета на дипломати от кариерата. Довчера рекрутирани в елитни Московски учебни заведения, а сетне след падането на Берлинската стена „изпращани“ в насипно състояние тук и там в Западни и Щатски академии.

Резултатът? Може да почакаме, стига да не се изплъзнат нещата съвсем от контрол. „Между чука и наковалнята“ /Г.Димитров/, на една стародавна представа за Изтока и Запада от времето на Студената война, респ. патерналистки разбиран евро-атлантизъм,  в „тихите кабинети“ на Българското Външно се роят наредби и предписания. Активно се събира информация по дигитални канали, тя се анализира, рециклира. Но без да се постига нищо значимо за тъй нужния баланс на отношенията на страната, като сърцевина на Балканите в един свят на растяща ентропия на риска..

Митовете за 360 градусова ориентация в стратегията за сигурност на страната, пренебрегват векторното начало, което очевидно се преконфигурира току под носа на нашите „дисижън мейкъри“. Толкова по важно е за България да намери в по-далечни места на традицонно влияние, респ. добри отношения , своите нови убежни точки за сигурност. Тук няма да обременяваме читателя с възможностите на модерния гео-политически анализ, методите на разиграване на  игри, или дори геометрични проекции – то не ни е работа.

Работа ни е обаче да кажем ясно и еднозначно, за да се знае от широката българска, че и западноевропейска общественост на която  не и е все едно какво става с една привидна „устойчивост“ ,  с каквато се хвалят управляващите в София.  Оставени на дузина пропагандни влъхви, новите комплексни задачи и потребности от изпреварващ  мониторинг на развитията,. растящата несигуност и нови рискове,  станаха изведнъж и за нас българите важна и значима задача.

Нещо повече –  жизнено необходима , за да бъдат оставени на  няколко щабни експерта,  анонимни съветници по национална сигурност, вещи математици и кибернетици даже, слезли от катедрите, за да не излизат от кабеларките . Че и  претендиращи за  обществен авторитет теливизионни  студия. Бъркотията с  „непремерените“  сигнали, които се излъчват от ред български институции, както не без основание посочи и министър председателят Борисов, без съмнение става по- голяма. Последиците трудно предвидими. 

Последният гаф със забраната и на посланичката на България в Турция, „да си отваря устата“, точно в  хаотични часове на неуспелия преврат срещу Ердоган, идват само да покажат,  че  единоначалието / от което се заразиха бързо и  Митов, министър на Външните работи и Ненчев, да не говорим за други от правителствения „харем“/ ,  отново идва като   свидетелство за една зле управлявана и координирана външна и вътрешна политика.

Крайните позиции на излюпени вчера от полит-инкубатора  „ястреби“, част от които далеч не само ангажирани с НПО , респ. като припяващ  „бек локал“ на едно дълбоко чуждо на съвременна демократична България военолюбство „ и друсане на оръжия“,  заседнали в креслата на министри  – изглежда довежда нещата до логичния им предел. А той е  все по- широко осъзнавана потребност от  привеждане на българската армия до висотата на сегашната колкото тревожна, толкова и изискваща решителни управленски действия обстановка.

Ситуациите могат да се менят с часове, но те изискват още повече ред, координация. И най-вече надежден контрол. За да се стигне до вярно решение. А не „след дъжд качулка“, което е неписано правило за една незавидна държавност, до която се докарахме. Едните „горе“ изпълнени със самоувереност на „знаещи и можещи“ всичко, другите – с осланянето си, че там по горните високи  етажи на властта, някой все пак ще свърши работата. При това без да се напъва никой „отдолу“..

Не е вярно, че България „нямала армия“, както приплакват с  прискърбие мнозина. И с по- малка армия, но по- сериозен бюджет /при положение, че се поучим дори от Ердоган, да бъдат закрити излишни поделения респ. един ленив и дисквалифициран до голяма степен щат /, страната ще може достойно да застане на пътя на насилието, ирационализма, посегателствата срещу мира в Европа. Не, не като някогашния буфер между Ориента и Оксидента, за който сме плащали с главите на предците си или дори Варшавския пакт. Още по малко като острие срещу „Руската мечка“.  А така, както само  българите знаят.  „Помогни си сам, че и Господ да ти помогне“.

Прочее в балканската номология, най разпространено име до скоро беше Иван. Има го и в Русия и  в Сърбия. Напоследък, без да са съвсем достоверни , че и пари за „излишни проучвания“ нямало, както казват от министерството на Финансите,  учените уверяват,  че най-ширещето се в България име е Стоян. То идва от стоя. Въпреки че не бива да се схваща буквално, понеже 2 милиона българи отдавна вече се преместиха в Европа и по света.

Но не се съмнявайте. Те също стоят зад европейска България, което не значи друго, освен националния си интерес. И не по малко срещу един „пацифизъм на лизинг“,  от който една провалена управленска върхушка се опитва да почерпи своята легитимност. Видя се докъде докара такъв „похват“ от Осло и  Париж, до Мадрид и Мюнхен.

И за да се разберем ясно и еднозначно, в контекста на гео- политическите недомлъвки,  че и илюзии, които още витаят по балканските ширини:  Тук вече, няма Изток, няма Запад.  Има хора с всякакъв там етно респ. религиозна принадлежност. Но достатъчно осъзнати  да не мрат мърцина, а да живеят за България. Ще рече – обратът в политическите  преориентации  изглежда неизбежен. И той почва от  отказа от един системно вменяван патернализъм , респ. връщането на символичния  ключ на един „пацифизъм на лизинг“, станал  колкото непосилен, толкова и безсмислен.

София, 27 юли, 2016

Проф. Пламен К. Георгиев е доктор на социологическите науки, завършил социология в Хумболтовия университет в Берлин. Автор на трудовете „Българската политическа култура“ (Гьотинген, 2007 г.), „Корупционни покровителства в Югоизочна Европа (Springer VS, 2008 г.), „Самоориентализацията в Югоизточна Европа (Springer VS 2012 г.) и др. Гост професор в университетите на Хайделберг, Фрайбург, Мюнхен и др. Отг. редактор на сайта „Философският клуб“ в България.

Справка: Из българските медии от по- ново време:

Северноатлантическият алианс се връща към традиционната си мисия – териториална отбрана:
- Форумът на НАТО във Варшава мина без изненади – Русия бе определена като основен дестабилизиращ фактор в Европа.
– Четири батальона ще бъдат разположени в Полша, Латвия, Литва и Естония, а една многонационална бригада – в Румъния.
– НАТО остава в Афганистан и ще развива експедиционни сили за борба със заплахи, идващи от недържавни формирования.
– По време на срещата само България излъчваше противоречиви политически сигнали.
– Въпреки екзотичните коментари на политиците страната ни все пак подкрепи всички стратегически решения на алианса.
– Изказванията на Бойко Борисов за демилитаризация на Черно море търсят предимно прагматични сметки и вътрешнополитически ефект.
– Въпросът с усиленото военноморско присъствие на НАТО край бреговете ни ще се решава през октомври.