Архив за етикет: нато

Столтенберг: Русия е заплаха за страните от НАТО

НАТО не търси конфронтация с Русия, но я смята за заплаха за сигурността на страните членки, заяви генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг в интервю, публикувано в германското издание „Билд ам зонтаг“.

 

Срещата на върха на НАТО във Варшава ще се състои в момент, който има решаващо значение за нашата сигурност. Пред нас стоят непредсказуеми заплахи и сложни предизвикателства, включително Русия, която е готова да използва сила, за да промени границите, коментира шефът на НАТО.

Столтенберг отбелязва обаче, че Студената война е в миналото и там трябва да си остане, отбелязва ТАСС.

По-рано руското правителство обвини НАТО в подклаждане на антируска истерия. Руският президент Владимир Путин предупреди, че Москва ще отговори адекватно на маневрите и струпването на сили на НАТО в Източна Европа.

Who is who: Jens Stoltenberg

NATO Secretary General
2014

Jens Stoltenberg was born in Oslo on 16 March 1959. He spent his childhood years abroad, with his diplomat father, mother and two sisters.Mr Stoltenberg holds a postgraduate degree in Economics from the University of Oslo. After graduating in 1987, he started work in Statistics Norway.

    • 1990-1991: State Secretary at the Ministry of the Environment
    • 1991-2014: Member of Parliament
    • 1993-1996: Minister of Industry and Energy
    • 1996-1997: Minister of Finance
    • 2000-2001: Prime Minister of Norway
    • 2002-2014: Leader of the Norwegian Labor Party
    • 2005-2013: Prime Minister of Norway

While Mr Stoltenberg was Prime Minister, Norway’s defence spending increased steadily, with the result that Norway is today one of the Allies with the highest per capita defence expenditure.

Mr Stoltenberg has also been instrumental in transforming the Norwegian armed forces, through a strong focus on deployable high-end capabilities. Under his leadership, the Norwegian Government has contributed Norwegian forces to various NATO operations.

During his tenure as Prime Minister, Mr Stoltenberg frequently called for NATO to focus on security challenges close to Allied territory. Mr Stoltenberg is a strong supporter of enhanced transatlantic cooperation, including better burden-sharing across the Atlantic. He sees NATO and the EU as complementary organisations in terms of securing peace and development in Europe and beyond.

Mr Stoltenberg has had a number of international assignments. These include chairing the UN High-level Panel on System-wide Coherence and the High-level Advisory Group on Climate Change Financing. He was also UN Special Envoy on Climate Change.Mr Stoltenberg is married to Ingrid Schulerud. Together they have two grown-up children.

Source:vhttp://www.nato.int/cps/en/natohq/who_is_who_49999.htm

Геополитика: Brexit клати специалните отношения Вашингтон-Лондон в полза на Берлин

Когато настъпят колебания в една специална връзка, друга може да я смени. Британският вот за излизане от ЕС може да ускори смяната на караула сред европейските съюзници на Вашингтон и Германия да замени Великобритания като негов най-важен партньор.

Коментар на Джеф Дайър, Деметри Севастопуло и Дейвид Линч, „Файненшъл таймс“.
Когато настъпят колебания в една специална връзка, друга може да я смени. Британският вот за излизане от ЕС може да ускори смяната на караула сред европейските съюзници на Вашингтон и Германия да замени Великобритания като негов най-важен партньор.
Веднага след гласуването на Brexit, Белия дом подчерта че между САЩ и Великобритания трайните връзки ще останат. „Едно нещо, което няма да се промени, това е специалното отношение, което съществува между нашите две страни“, каза в петък американският президент Барак Обама. Само че на Обама му остават по-малко от седем месеца на поста и много ще зависи от подхода на неговия приемник. А и истината е, че дори преди референдума за излизане на Великобритания от ЕС на 23 юни, САЩ все по-често търсеше Германия, и в по-малка степен Франция, като свой доверен партньор в Европа – и е възможно този процес да се ускори, след като влиянието на Лондон в региона се свива.
„Знаменитият въпрос на Хенри Кисинджър „На кого да се обадя в Европа?“ сега вече е решен. Отговорът е, че ние ще се обаждаме в кабинета на германския канцлер. Това означава, че трябва да инвестираме в отношенията с Германия“, каза Никълъс Бърнс, бивш високопоставен служител в държавния департамент при управлението на Джордж У. Буш, който сега е съветник в президентската кампания на Хилъри Клинтън.
„Великобритания ни представяше в ЕС и представяше ЕС у нас, играейки прагматична роля. Но голяма част от това ще бъде изгубена“, добави той. Джон Кери, държавният секретар на САЩ, трябва да посети Брюксел и Лондон в понеделник за спешни разговори около въздействието на гласуването за Brexit.
От края на Втората световна война отношенията между САЩ и Великобритания бяха решаващ фактор в по-широкия западен съюз и малко американски политици биха искали да загърбят Великобритания. Само че „САЩ трябва да се изправят пред факта, че Великобритания вероятно ще бъде по-малко ефективен и надежден партньор в световните дела“, каза Джим Ставридис, който е бивш върховен главнокомандващ на НАТО и сега е декан на факултета „Флетчър“ в университета „Тъфтс“.
„За съжаление, отношенията между САЩ и Великобритания са на път да станат в известна степен по-малко специални“, добави той. Налице е също така широкото схващане, че значението на Германия ще започне да се увеличава – за сметка на Великобритания. „Ние сега ще работим за укрепване на отношенията ни с Германия, предвид това, че влиянието на Великобритания в ЕС начително намалява.
Една по-изолирана Великобритания намалява значението си във Вашингтон „, каза Брендън Бойл, конгресмен от демократическата партия от щата Пенсилвания. И все пак има ограничения за това колко близки могат да станат отношенията между Вашингтон и Берлин. Администрацията на Обама и неговите германски колеги имат различни виждания за фискалната политика и ролята на строги икономии в Европа – разделение, което става видимо по време на икономическата криза в Гърция и до което може да се стигне отново, ако Франция, Италия и други европейски страни настояват за увеличаване на публичните разходи като отговор на нарастващия популизъм.
„Германия ще стане дори повече доминираща в ЕС“, каза Бен Кардин, най-високопоставеният демократ в комисията по външни отношения на Сената. „Ние имаме отлични отношения с Германия, но за нас ще бъде предизвикателство да работим с ЕС, без да разполагаме с Великобритания като наш събеседник.“
Американското финансовото министерство работеше в тясно сътрудничество – но в крайна сметка неуспешно – с Великобритания в опит да въздейства върху позицията на германия за Гърция, каза Мужтаба Рахман, бивш служител на британското финансово министерство и ЕС, който сега работи в Евразийската група.„Двустранните отношения (между Съединените щати и Германия) ще станат по-важни, но ще бъде трудно постигането на обща позиция по редица въпроси, включително бюджетните дефицити и режима на строги ограничения“, допълни той.
Със своята следвоенна резервираност относно използването на армията, Германия също има различна позиция по отношение на сигурността от САЩ. „Германия ще трябва да се промени. Тъй като се е колебаела дали да поеме водеща роля в областта на сигурността, преди да види такива стъпки от Великобритания и Франция, „каза Майк Търнър, американски конгресмен от щата Охайо. „Това поставя допълнителен натиск върху Германия и нейното членство в НАТО.“
Поради побни колебания от страна на Германия САЩ могат да потърсят други европейски партньори. През последните две години САЩ вече работиха доста по-тясно с Франция в областта на сигурността – нещо, което беше немислимо преди десетилетие като последствие от нахлуването в Ирак. По-рано тази година американският министър на отбраната Ащън Картър каза, че е говорил много по-често с френския си колега Жан-Ив льо Дриан, отколкото с който и да е друг съюзник. Италия също започна да се радва на повишено внимание от страна на Вашингтон, отчасти заради ролята си в дипломацията в Либия.
Великобритания, ключов член на НАТО, може да поддържа централно място в погледа на Пентагона към света, докато излизането й от ЕС не доведе до нови съкращения на разходите за отбрана и по-широко оттегляне в международен план. Питър Уестмакот, бивш британски посланик в САЩ, каза, че сегашните решения на страната за увеличаване на отбранителните разходи няма да бъдат повлияни от гласуването за Brexit, както и за ядрено сдържане.“В дългосрочен план хората ще зададат въпроси за световната роля на Великобритания“, каза той. „Но засега въпросите за отбрана и сигурност, разузнаване и контратероризъм не са свързани с резултатите от референдума.“/БГНЕС …………………. Коментарът на Джеф Дайър, Деметри Севастопуло и Дейвид Линч е публикуван във в. „Файненшъл таймс“.
Източник: БГНЕС/“Файненшъл таймс“Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4440453/

Инфантилизмът на Борисов и Йоханис лъсна при казуса с флотилията

Три седмици преди срещата на НАТО от Варшава, България и Румъния не могат да намерят общ език и да се обединяват около един проект, предложен от Румъния, подкрепен от НАТО и диктуван от настоящото усещане за надвиснала заплаха в Югоизточна Европа и по-точно в Черноморския басейн. Това коментира пред Фрог нюз румънката Адина Саве, работила за European Division 2 и оттам и за България.

 
А. Саве за Фрог: Инфантилизмът на Борисов и Йоханис лъсна при казуса с флотилията
Йоханис и Борисов
Само дни след срещата им в София, президентът Йоханис изглежда да се отрича от собствения проект, като нарича обединената флота на Черно море „глупост“ и предизвика недоволството на политици и граждани, които не се колебаят да му поискат и неговата и тази на членове на кабинета оставка заради провал да организира по-добра защита на страната.

Как се стигна дотук? Какво точно е тази румънска идея? Защо те смятат, че в Черно море трябва да има съюзническа флота?

Държавите от източната граница на НАТО, всичките част от бившия социалистически блок, насилствено изтъргувани от западните сили в края на Втората световна война, наблюдават ескалация на агресивната външна политика на Русия и се страхуват за собствената си безопасност и цялост. Балтийските страни и Полша, които са сред най-застрашените, вече са постигнали споразумение за сътрудничество и ще получат военен контингент от 4000 натовски войници на тяхна територия като отговор на струпването на войници в Калининград – руска територия между Полша и Литва. Идеята за съюзническа флота е еквивалент на тази стъпка на юг – руската флота в Черно море се разраства и е необходим балансьор, а именно съюзната флота.

  • В януари 2016, на сайта на румънското правителство е публикувана информация, че Румъния инициира Проект К22, които ще е стратегически приоритет на страната за периода до октомври 2016 г. Проектът представлява създаването на съюзническа флота в Черно Море, между Румъния, България и Турция.
  • Необходимостта от флота на страните от НАТО на Черно море, вместо идването на американски флот например, се крие в специалния статут на Черно Море установен в договора от Монтрьо от 1936, непозволяващ страни, които нямат излаз на Черно море да поддържат в него свои кораби за повече от 21 дни.
  • През февруари 2016, проектът получава подкрепа от НАТО, като шефът на НАТО съветва Румъния, България и Турция да повишават сътрудничеството си в Черно море. През март 2016 започват преговорите между трите страни, подробно отразени от румънската преса. Румънска делегация пристига в София, друга – в Анкара. Преговаря се за създаване  на „способност за взаимна отбрана“.

През май 2016, когато ракетният щит на НАТО в Румъния е обявен за функциониращ, румънският премиер говори за преговорите с България и Турция за „присъствие в Черно море“ и информира секретаря на НАТО, Йенс Столтенберг, че взаимният проект ще бъде представен на другите страни-членки на НАТО на срещата във Варшава през юли.

На 15 юни общата пресконференция на президентите на Румъния и България не показва никакво недоразумение между двете страни. Румънският президент казва: „ …имаме обща позиция и се споразумяхме да засилим сухопътното и морското присъствие по източната граница на Алианса…“

На 16 юни, премиерът Борисов изненадващо обявява: „… Искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи – мир и любов…“. Веднага след това изказване Йоханис се извъртя на 180 градуса и заяви, че идеята за флота изобщо не е била предмет на преговорите и е измислица на пресата.

Според мен, това е поредното доказателство за огромната пропаст между Севера и Юга. Докато на север обществата и политиците са обединени около желанието да запазят суверенитета и общественото си развитие, тук, на Юг се вижда единствено изключителния инфантилизъм на политическата класа в двете съседни държави. Лековатото отношение и на българските, и на румънските политици остават двете държави без стратегия за развитие.

Двете страни се носят по течението като двама корабокрушеници и за пореден път в историята демонстрираме, че не гледаме на другата държава като на естествен партньор. Двете най-бедни, най-необразовани, най-незащитени, най-авторитарни страни в ЕС и НАТО не могат да преодоляват безсмисленото състезание коя ще заеме предпоследното място.

Важно е да се знае, че следва срещата на НАТО в Полша. От изказванията на премиера Борисов, че няма „никакви комплекси, че някой може да е по-голям натовец“ от него и от факта на вече функциониращ противоракетен щит в Румъния можем да смятаме, че НАТО няма да изостави стратегията си и ще наложи волята си за усилване на южния фланг, независимо от демагогията и личните интереси  на местната политическа върхушка на двете страни.

Източник: Фрогнюз

 

Българската външна политика – „между чука и наковалнята“

„Птичият език“ на българската дипломация отдавна буди недоумения сред партньори и довчерашни добри съседи. Но вече преминава към открити недоразумения.  След изявлението на „тримата тенора“  – президентът Плевнелиев, министър председателят Борисов и министърът на отбраната Начев, че няма да участват в изграждането на „флотилия“ на НАТО в Черно море, за каквато настоява Румъния и Турция, и руската преса не закъсня:

 

 .Смисълът на саможертвата

Автор: проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ,

„Философският клуб“- София, Heidelberg alumni

„София пъди НАТО от Черно море“ („Утро“); „България се обърна с гръб към НАТО“ („Евразия“), „НАТО се стъписа – България направи категорично изявление в полза на Русия“ („Южен федерален“) – така обобщават руски електронни медии  пресконференцията на българските държавници.  България отказа да се присъедини към бъдещ флот на НАТО в Черно море – отбелязва  „Росийская газета“.

За да  разсея мъглата Плевнелиев се обърна из тези дни  с  любезна молба към медиите да спрат спекулациите, че ще се правят флотилии „с някого срещу някого“. България не е част от подобни предложения и идеи, добави държавният глава.  

 Резултат с изображение за даниел митов

Даниел Митов

Оказа се обаче, че „нямало такова нещо“:

„България винаги е отстоявала идеята за по-засилени учения в Черно море, но единствено под флага на НАТО“. Това заяви външният министър Даниел Митов, малко след гафа . Той подчерта, че в Алианса се води дебат как да се форматира подробно по-засилено присъствие, но конкретни решения все още няма.

Той припомни на сведущата българска публика , че в Черно море има ограничения от Конвенцията от Монтрьо 1936 г., в която се казва, че  военноморски кораби на нечерноморски държави могат да присъстват в рамките на 21 дена. И даже стори метан към Република Турция, която била „много свързана с тази конвенция“ , поради което „ ние не виждаме възможност ограниченията по нея да отпаднат към този момент“ , така че ние не сме   поемали никакви допълнителни ангажименти в тази посока –  увери Митов, цитиран от БНР.

Както се казва – засега. Пита се обаче докога? И още – Кои сте „Вие“, ако се определяте като „Ние“?. Понеже 80 на сто от /не/допитаните българи, като редови потребители на тукашно разбираните ценности на евро-атлантизма и „стабилността“, не желаят да си развалят отношенията с Русия. Достатъчно им струва удълженото от Русия онзи ден ембарго върху внос на български стоки.

Ще се абстрахираме тук от 1000 годишни културни връзки, православно единение, общи славянски корени /спорна прочее теза/,  двукратно освобождение веднъж от „турско присъствие“ и втори път от сателитно пристрастие към „Третия райх“, под формата на „съветска окупация“….

В прагматичното време на 21 в. те нямат особено значение за радикали, ястреби, всякакви спонтанно откликващи на своя интерес велики и по-малко велики сили. Но какво правят „малките“? Освен да се държат, по силата на един отживял патернализъм, пак за шлифера на по-силния?  

Тази я видяхме –  в един хубав ден бащицата престава да е бащица. И юнакът, що бозал 25 години / в българския казус на прехода трябва да се прибавят още две три години отгоре/ се изправя зад своите „слаби волове“, за да изоре бащините ниви. Без старческо мрънкане, назидание даже, което довчера го освобождаваше и от отговорност. Че и необходимостта да мисли много, много…

Иди че не вярвай на стария Хегел, който в своята „Философия на правото“, нейде на 81-2 стр. от българското и издание писа, че “ …общественото мнение заслужава еднакво добре и нашето уважение и нашето презрение“.

Първата част на съждението е ясна –  Vox populi –  глас народен е това, ако не Божи, за толкова неверници в настръхналия глобален свят. Но в цивилизования, ако не напълно демократичен свят, и управляващи и управлявани се вслушват в него.

Виж втората част на съждението, старият  философ изглежда по-проникновена. Понеже ….никой не го бръсне, това обществено мнение, пък и си е невежо по своему. Зле  информирано, некомпетентно от гледна точка на  високо платени експерти,  консултанти и „тути кванти дилетанти“ даже .

Така в радикални , да не речем авторитарни главици идва идеята – да му запушим устата на това обществено мнение. Като не можем да го нахраним с рубли, още по малко долари. Че вижте Ердоганова Турция. Или, ако предпочитате, атаката срещу германския външен министър Щайнмайер, който също се обяви против дрънкане на оръжие срещу Русия.

И българската мантра, приписвана на цар Борис Трети, или който и да било там: „Винаги с Германия, никога срещу Русия“ , подлежи на препиране с течен прах. Може по суша да не сме воювали с русите, но виж по водите на Черно море, даже с турците сме били „събратя по оръжие“…

Свободните български медии, ранжирани на 113 място,  да не говорим за евро чиновници и казионни влъхви, посредници,  между един упорито отритван Изток и все по- фрагментиран и несигурен Запад, из тези дни системно  „мотат“  общественото мнение по ред азимути на глобализирания свят.  Докато „воксът“ се събуди някоя сутрин и се усети, че Господ му взел гласа…Тихо и неусетно, докато чака да съмне. А в нашия бг. казус „ да се закваси морето“.…

Това обяснява защо  и екс- президентът /Първанов/, с освежен политантураж, ни казват „какво сме щели били искали да кажем“. Да не говорим за бившето  вице, който довчера ратува за българския интерес.  А днес, връщайки се към скромния си опит на  безличен външен министър, издига спасителната формула  – че  „не бивало да взимаме страна между Турция и Русия. Но все пак да не си мълчим по европейските организации…“

Криза на авторитети? Или криза на рационалността? Каквото си изберете все ще е вярно. Създаването на флотилия на НАТО в Черно море бе предложено от Румъния и Турция. Освен това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви по-рано, че алиансът смята да засили присъствието си в Черноморския регион, напомнят повечето запознати с генезиса на идеята експерти.

Ако НАТО формира в региона „постоянно съединение, това естествено ще има дестабилизиращ характер“, изтъкна неотдавна Андрей Келин, висш служител на руското външно министерство – цитиран от някои медии. Черно море „съвсем не е морско пространство на НАТО, то няма нищо общо с алианса, корабоплаването в Черно море е напълно свободно“, изтъква дипломатът.

Миналата неделя  САЩ заявиха, че американският ескадрен миноносец „Портър“ влиза в Черно море за „рутинно патрулиране съвместно със съюзници и партньори“. Русия обеща ответни мерки, а  медиите пак припомниха позицията на външното министерство: „Това не буди у нас одобрение и без съмнение ще предизвика мерки за ответно планиране“.

Нищо че 70 на сто от /не/допитаните българи още изпитват някаква симпатия към  ЕС. Но покрай  „екзита“ на Гърция и този на Велика Британия,  все по осезателно чувстват, че губят почва под Югоизточния си европейски терен . Нещо повече, че  Балканите биват връщани към  модела на „гърнето с барут“,  в един по-широк Средиземноморски контекст. А Турция на Ердоган буди не толкова стари, колкото нови страхове.

„Искаш ли да седнеш на два стола, обикновено се пада – казват добрите камериери-  все ще се намери кой да дръпне единия“. „Няма среда на средата“, посочваше и  А. Гидънс, съветник на Тони Блеър, който живя един мандат с идеята за „третия път“.  Може и като извънредна точка да влезем в дневния ред на заседанието във Варшава, с въпроса за реадмисията, която Турция ни отказва, както обещава Митов.  Но отсега е ясно, че „Момчето, което говори с морето“, не е за там. Защото  и Черно море вижда в розово-  а не като  мишена, заложена от една външна политика, която нехае за българските интереси.

Такава политика на казионна лоялност, послушание, „йес-мени“ и „йес гърли“, загърбили българските интереси, показа своята инфантилност. И в крайна сметка безогтоворност. Тя е колкото ненужна, толкова и рискова за стабилността на региона. Още повече упражнявана от „по католици от папата“, които се размножиха тук  като матрьошки.

Докато ястреби  коват съдбините на Балканите по старата схема на Героят от Лайпциг Димитров - „бъди  чук, а не наковалня“ , като нехаят че може да се издавим всички в морето, за което легендите говорят, че от него тръгнал и библейският Ной, за да спаси човечеството от потопа. Нали се сещате –  от всяка живинка по две взимал само. За другите не е имало място в Ковчега.

Опазил Господ ще кажете. Надеждата все пак остава последна. Дали пък няма да го  „брифират“ за воплите тук на Гласа народен от Долната част на Дунава? Трудно е да се каже, понеже той вече звучи под сурдинка. И удря на „би боп“, даже не на любимия „суинг“.

София – Бургас

22. 06.2016