Атентатът на летище Ататюрк в Истанбул може да е изготвен или от ИД или от групи, които симпатизират на ИД. Това коментира Йордан Божилов от „Софийски форум за Сигурност”.Това е 10-ти атентат от 1 година насам и трети от началото на 2016 г. Турция е под голямо напрежение, икономически много страда.
Турската икономика се разклаща, а това ще се отрази на техните въоръжени сили и на съпротивата срещу терористите, заяви пред „Фрогнюз“ Керемедчиев..
Външната политика на Ердоган катастрофира. Турция се изпокара с всички свои съседи и с големите сили – САЩ, Русия. Остана й да се съюзи със Саудитска Арабия. Саудитска Арабия финансира много сунитски структури, които се бият срещу Асад. Сунитите се подготвят в Турция и се пренасят в Сирия, добави Керемедчиев.
Стабилността на Турция е важна за България. Единият терорист е бил в България. Това е проблем за европейските служби. Може би България не е знаела за какво е издирван. Службите помежду си не споделят информацията, която имат, каза Йордан Божилов.
Керемедчиев коментира и желанието на Румъния за създаване на флотилия в Черно море: Румъния заема все по-крайна и отявлена страна между конфликта НАТО – Русия. Като политика тя се приближава повече към Полша и балтийските републики. Румъния бързо превъоржава своите войски по образец на НАТО. Румънците предприеха политика на крайна конфронтация”.
Бележка на редактора
Зад паравана на „стабилност“ и „сигурност“, както посочиха и няколко сесии на „Философският клуб“, посветени на проблемите на националната ни сигурност, расте и ентропията на риска. Веднъж в региона като цяло и в частност за България.
Срещата на българският външен министър Митов и външния министър на Русия ясно показа, че обтекаемата позиция на официална София, не се посреща добре. Нещо повече и посещението на президента на Украйна из тези дни в София Порошенко, мина под егидата на анти-руски заклинания. Броени дни преди срещата на НАТО във Варшава, изглежда румънски, български и украински ястреби си разпределят „неуловената в Черно море риба“. Като капак и Военното министерство обяви, че вече сме си създали „наша флотилия“. Имаме и комодор, както се вика на главен капитан /по англ. образец/ на няколко военни плавателни съда. Но то е засега.
Де що е време, надяват се нашите стратези – пред нас е. То обаче изтича между пръстите на едно правителство, което не е в състояни да балансира между сложната плетеница на раздирани от апетити велики сили. И една нова доктрина на Медитерански Балкани, каквато витае в главите на глобални стратези. Криви сметки, все върху гърба на българските интереси и сигурността, разбирана според кой къде е оставил залога си. Едни в Лондонското сити, други по швейцарски банки, трети, както се казва, „каквото сабя покаже“.
Така между медийната логорея на експерти и старези, чезне и малкото останало от българския суверенитет. Да не говорим за криво разбираните български национални интереси. Без съмнение, тази политика трябва да бъде изоставена. Колкото по-бързо толкова по-добре за България, че и за Европа. Далеч не вече „цяла“ както казвахме довчера. Защото след Брекзсит живеем в друг свят, в друга гео-политическа обстановка. И ако искаме да ни бъде трябва да изведем най- сетне себе си като приоритет. А не криворазбрания сервитюд към алирани партьори, които си играят с огъня.
За това призоваха Хелмут Кол, и Кисинджър, Щайнмаер и колко още политици от следвоенното поколение. Който има уши, нека чуе. Преди Йерихоновите тръби да са екнали. То ще е за последно. И никак няма да е по библейски. А като една жестока реалност, която ще постави всеки където му е мястото. Сетне може и да няма на кого да се сърдим. Понеже не е сигурно дали ще останем и ние.. . .
