Архив за етикет: начин на живот

Как остаряваме

 Особенoстите на третата възраст най-вероятно се предават по майчина линия.

АФП, 10.07.2016

Малък фрагмент от човешката ДНК, който се наследява изцяло от майката, може би определя дали ще сме здрави при остаряването ни, пише АФП, позовавайки се на ново научно изследване.

Екипът на Испанския национален център за кардиологични проучвания е наблюдавал две групи генетично модифицирани лабораторни мишки. Животните  били напълно идентични, като изключим митохондриалната им ДНК. В резултат на това мишките от едната група  се оказали много по-здрави и жизнени през остаряването си.

„Начинът по-който остаряваме може би се определя много преди самото остаряване да започне”, смятат испанските изследователи.

Предишни проучвания са предполагали значението на митохондриалната ДНК за здравословното състояние на човека. Но въпросът остава без категоричен отговор заради противоречащи си наблюдения, разкрива ръководителят на изследването Хосе Антонио Енриксес. Според него сегашните доказателства „определено демонстрират” връзката.

Всяка клетка в човешкото тяло съдържа около 20-25 000 гени, които са в клетъчното ядро – т.нар. ядрена ДНК. Едва 37 се намират в митохондриите – клетъчни структури, отговарящи за превръщането на различни вещества като захарта и кислорода в енергия.

Ядрената ДНК се предава на децата от двамата родители, докато митохондриалната ДНК се наследява само от майката. Генетични мутации, при които митохондриите биват засегнати, обикновено водят до дефекти в отделни органи и дори смърт.

Двете групи лабораторни мишки  били подбрани така, че да имат напълно еднаква ядрена ДНК, а митохондриалната им ДНК била само с 0,5% разлика. Средната продължителност на живота на такива експериментални мишки е 2 години. Животните от едната група, остарявайки се оказали по-здрави, по-активни, с по-запазена мускулна маса и дишали по-добре, в сравнение с другата група. Те  живели и по-дълго, съобщава Енрикес.

Испанските учени смятат, че експериментално установеното влияние на митохондриалнта  ДНК вероятно е  сходно с това на хората.

Източник: Студия Трансмедия

Новият феодализъм

Петър Голийски

Елитът

Феодализмът е единствената от съществувалите или съществуващите обществени системи, която е основана на принципа на тоталното доминиране на качеството над количеството. Елитите са малобройни, но същевременно ефективни в контрола на масите, непринадлежащи към тях. Поне в онези райони на Европа, смятани за родина на класическия феодализъм и изградили образа му, в т.ч. и в съвременната масова култура. При такава система едни, примерно, 2% светски и 3% църковен елит господстват с твърда ръка над останалите 95%, съставляващи “черния народ”, тоест простолюдието. Това проличава най-отчетливо във военното дело и в религиозната политика. В първия случай 100 конни рицари (професионални военни) са в състояние безпроблемно да прегазят тълпи от 2000 или 3000 слабо обучени или изобщо необучени пехотинци, набрани от “нискокачествения човешки материал”. Във втория случай другите 3%, посветили се на църквата, благодарение на организацията им и на рядкото за онези времена явление, наречено грамотност, векове наред служат като проводници на властовите, идеологическите и културни импулси, излъчени от папския престол с център Рим и представляват духовният стълб, на който се крепял редът и контролът над човешките маси.

“Нискокачественият човешки материал” се оказва неефективен на бойното поле срещу рицарската конница не само поради необученост и нисък боен дух. Той е неефективен и защото е по-слаб физически. Докато господарите могат да си позволят най-добрата храна на трапезата си, “черният народ” набива каквото намери, а нерядко си ляга гладен. Неслучайно при средна височина от 160 сантиметра на английското простолюдие през ХVІ век откритите скелети на английски аристократи от същата епоха демонстрират чудовищен за времето си ръст, а оттам и сила – 180–200 сантиметра. Същото явление се наблюдава и в приказния фолклор на европейските народи – принцовете и принцесите винаги са красиви и добре сложени. Този масов мотив не отразява някакъв идеализиран образ, а реалностите на хранителната диета на висшите и низшите класи.

Естествено, доминацията на ограничения като брой светски елит над многобройния неелит не се измерва само с бойните умения и със здраво телосложение. Друг ярък лакмус за това разделение е класовата солидарност на елита, която не признава политически граници и етническа и национална близост или различия. Например по време на постоянните военни конфликти между Франция и Англия през ХІІ–ХІІІ век, че дори и по време на Стогодишната война, френските благородници възприемат като близки не собственото френско простолюдие, а англо-норманските аристократи, които на всичко отгоре не само имат имоти във Франция, но са и френскоезични. А дали през XVIII–XIX век поевропейчените и френскоговорящи руски аристократи откриват нещо общо с „Иванушка глупака“, тоест със закрепостения сънародник и съотечественик? Тази вътрекласова и вътрекастова затвореност и чувство за превъзходство е нагледно илюстрирана от последния разговор между плебея Колумб и испанския аристократ Адриан де Моксика във филма “1492: Завладяването на рая”. Преди да се хвърли в пропастта, победеният бунтовник Моксика процежда презрително през зъби: “Ти си нищо! Твоите копелета никога няма да наследят титлите си. Ние сме всичко! Ние сме безсмъртни!”.

Безсмъртни до време 

През 1492 г. Моксика е можел да се перчи колкото иска с класовото си безсмъртие, но в следващите столетия става ясно, че феодалните елити не само не са безсмъртни в своето господство, но и че ще бъдат подменени от издигнали се представители именно на “нискокачествения човешки материал”. Постепенно между 1650 и 1918 г. синята кръв престава да бъде задължителен еталон за принадлежност към елита. Благородството на кръвта си отива заедно с култа към оръжието за близък бой – меча, заменен от инструмента за убиване отдалече – огнестрелното оръжие, а малобройната (и затова елитна) феодална конница минава в пенсия в полза на масовата наборна пехота. Едновременно с това земята, основата на прехраната на старите елити, престава да бъде основният актив; на нейно място идват парите от търговия, производство и лихварство.

Поредицата от опустошителни катаклизми, сполетели Стария континент под формата на Френската и Болшевишката революции, както и двете световни войни, изтребват или маргинализират средновековните аристократични родове. Изключение е Англия, която успява най-безболезнено да вземе острия завой на прехода между феодализъм и модерна епоха и да интегрира аристокрацията си в новия търговско-индустриален и финансов елит на държавата.

На континента обаче в повечето случаи сблъсъкът на стария елит с новата икономика е челен и болезнен, особено в страните, пометени от световни войни и социални катаклизми. Постепенното въвеждане на всеобщото избирателно право окончателно заменя доминацията на качеството над количеството, като на преден план излиза обществена система, в която чрез парламентарни и местни избори на върха на управлението се изкачват в 90% представители на “долнокачествения човешки материал”, който нерядко се държи именно като такъв. Привнасянето след 1945 г. от лишените по рождение от кръвна аристокрация САЩ на антиелитаристки политики, пропаганда и културни модели доубива концепцията за аристократичното превъзходство в Западна Европа. Елитите обаче не изчезват. Само биват подменени като същност и социален произход.

Fast Food, Fast World, Fast People

През 1950 г. един американски икономист се провиква възторжено: “Ура, новият boom тръгна. Налице е мощен стремеж да се потребява всичко, което може да се купува, облича, носи, яде, пие, ползва, гледа, слуша”. Генералната репетиция за този boom е проведена между 1919 и 1929 г., преди да бъде пресечена от жестоката финансова криза, разтърсила първо САЩ, а после и целия свят. Към 1960 г. обаче на Запада тя вече се струва като лош кошмар, удавен в ентусиазма на мощната консуматорска вълна, разнесла се от САЩ към Западна Европа и Далечния изток. През следващите три десетилетия териториите, овладени от новия мощен консуматорски дух, са очертани и маркирани от фирмените лога на транснационалните корпорации и от емблемите на прочутите американски Fast Food вериги. Както и от невиждано до този момент в човешката история и в историята на народите от двете страни на Атлантика повишаване на равнището на живот и от възможността дори и долните класи да се възползват от плодовете на всеобщия икономически подем. Този небивал дотогава възход бива основан на бизнес концепцията за постоянен ръст на икономиките на базата на постоянно растящо потребление. А той се осъществява чрез рязко съкращаване на времетраенето на цикъла инвестиция-производство-продажби-реинвестиция, тоест чрез бързия оборот на капиталите.

Този бизнес модел възниква в САЩ неслучайно. Причината именно там да се зароди и развие концепцията за бързооборотната икономика е уникалното съчетание на два бизнес модела – англосаксонския (протестантския) и еврейския. Първият е пренесен отвъд океана от британците и се характеризира със склонност към риск, избягване на държавните регулации, освен ако са неизбежни, както и със стремеж към натрупване на първоначален капитал без оглед на средствата. Вторият бизнес модел, еврейският, се основава на идеята за бърз оборот на парите и засилената роля на финансовия капитал. Съчетаването на тези два компонента в САЩ се наблюдава още през периода 1919–1929 г., но симбиозата между тях получава истинското си развитие едва след 50-те години на ХХ век.

За да може моделът на постоянен ръст на икономиките на базата на непрестанно увеличаване на потреблението да функционира, основното изискване е потребителите постоянно да купуват нови и нови стоки, тоест да съществува цикълът “купи-хвърли-купи”, както остроумно беше озаглавен един испански документален филм, посветен на темата. Обаче за да не забуксува този бързооборотен модел, е необходим и сравнително къс срок на годност на потребителските стоки плюс постоянното предлагане на нови и нови асортименти и подобрени (било реално или като маркетингово внушение) продукти. Това пък на свой ред изисква и премодулиране на ключовия компонент в системата – човешкия, тоест потребителския.

В един от най-мощните сектори на съвременната глобална икономика – развлекателния бизнес – премодулирането на човешкия му компонент вече е налице. През последните години касовите продукции, създадени с цел пълненето на бокс офисите, представляват основно екранизации на комикси. Тъй като филмовата индустрия вече работи в ритъма на постоянно разпалване и засищане на апетита на зрителя за нови и нови развлечения, тя започна да се задъхва откъм идеи. Това я принуди постоянно да понижава нивото на предлагания от нея продукт. То пък предизвиква и възпитава понижаване на изискванията на потребителя, което на свой ред провокира омагьосания кръг на поредното елементаризиране на качеството на продукта. Накратко, продажбата на бързообортен продукт с ниско качество изисква отглеждането на бързооборотни и непретенциозни хора. Всъщност не хора, а клиенти.

Подобно е положението и с музикалната индустрия. Големите имена от 70-те – 90-те години на миналия век си отиват едно по едно и вместо нови имена-брандове и имена-символи продуцентските компании лансират имена-еднодневки с цел бърз и често еднократен пазарен удар, последван от лансирането на ново име-еднодневка, което да захрани моментния глад от развлечения.

Не по-различно стоят нещата със стоките за масова употреба. От няколко десетилетия тенденцията е облеклото, битовата техника и особено храните и напитките да се предлагат на пазара на все по-ниска цена, която да пасне на джоба на потребителя, като философията на компаниите и корпорациите е печалбите им да се формират от увеличените обеми на продажби, а не от по-високите цени на предлаганите продукти. Естествено, тази стратегия е възможна не само благодарение на използването на нови технологии и евтина работна ръка, но и благодарение на смъкването на качеството на вложените в крайния продукт суровини.

Типична илюстрация на тази тенденция е масовата употреба на синтетични заместители, на овкусители, захари и мазнини в хранителните стоки, което доведе до това марки, за които преди 30 години се е смятало, че предлагат продукти с добро или поне прилично качество, днес да продават откровени боклуци с цел да не загубят пазарна ниша или да разширят пазарния си дял. Най-лесно потребителят може да разпознае промяната или подмяната на използваните съставки в даден продукт чрез промяната на вида на опаковката му. Впрочем, през март 2015 г. в The Lancet Global Health бяха публикувани резултати от изследване на хранителните навици в световен мащаб, обхванало периода между 1990 и 2010 г. Проучването показва, че между 1990 г. и 2010 г. се наблюдава рязко увеличение на консумацията на нездравословни храни в страните със средни и ниски доходи, особено в Китай и Индия, докато за същия период има известно подобрение в богатите Западна Европа и Северна Америка. Дариуш Мозафариан, декан на „Института по обществено хранене и политики“ в университета „Тъфтс“ коментира, че една от причините за влошаването на хранителната диета в световен мащаб е това, че една малка група от компании и земеделски производители имат огромната власт да решават какво да се произвежда и налагат политиките си в глобален план.

Църквата на бъдещето

По-интересна, но неизлизаща от горния модел на съвременната бързооборотна икономика с нейното системно елементаризиране на човешкия компонент, е ситуацията с образованието от двете страни на Атлантика, в т.ч. и в териториите на страните от бившия социалистически лагер. Средното образование деградира, масово учениците завършват гимназия полуграмотни или слабограмотни. Знанието, което им се подава, е фрагментирано, преподаването не стимулира стремеж към по-генерален поглед върху света. За тази деградация на средното образование голяма роля изигра и интернет. Глобалната мрежа се оказа инструмент с две остриета. От една страна, за онези, които го използват като средство за работа и правене на бизнес, той е истинско благо. За правенето на наука той също е превъзходен инструмент за издирване и публикуване на информация и знание. От друга страна обаче, интернет атрофира тотално концентрацията на ума за по-продължително време, навиците да се четат по-дълги текстове и да се учи системно. Особено при онези, които са се научили как се пуска компютърът, преди да са отворили и една книга в живота си. Днес средностатистическите средношколец и студент не стига по-далеч от Уикипедия или други подобни страници при самостоятелното търсене на информация. В такива източници тя се подава кратко, стегнато и най-вече ограничено във вид, създаващ впечатление у четящия, че предложеният текст изчерпва наличното знание. Крайният продукт от деградирането на системата на средното образование от двете страни на Атлантика е население, необременено от прекалено мислене, което няма навика да си задава въпроси и за което се предвижда статутът на производител и на непретенциозен консуматор.

Ситуацията с висшето образование е донякъде подобна, което е закономерен резултат от влошеното ниво на средното образование, захранващо с хора висшето. Друг фактор е масовизацията, сиреч деелитаризацията на висшето образование, което в перспектива води неизбежно до профанизирането и елементаризирането му. Ключов фактор за деградирането на висшето образование (и на средното) е безумният принцип „парите следват учещия“, в резултат на който университетите от „ловци на мозъци“ се превърнаха в „ловци на калпаци“. Това не е само българско явление и проблем, а се наблюдава в цяла континентална Европа. Периодичните брюкселски стахановски призиви да се увеличава непрестанно и механично броят на висшистите доведоха до поява на университетски програми, в които бакалавърска степен да се получава само за 3 години и подобни промени (българската жаба винаги вдига крак, когато подковават европейския вол) се обсъждат вече и у нас.

Нещата не са кой знае колко по-розови и отвъд Атлантика. Едно неотдавнашно американско проучване върху тамошното колежанско образование оповести нерадостния резултат, че отнесено към нивото на научното познание в началото на ХХ век, нивото на американския колежанин през 2012 г. е същото като нивото на американския гимназист през 1912 г. Това, което обаче характеризира американския модел и САЩ като световен научен и технологичен лидер, е сериозното инвестиране в образованието в най-елитните университети за сметка на средното. Докато в Европа и особено в Източна Азия все още е жив стремежът да се поддържа добро училищно образование въпреки регреса му, особено на Стария континент. Възприетата от САЩ стратегия се обяснява с културните специфики на американското общество, което насърчава най-добрите и проявява слабо съчувствие към неуспелите и провалилите се. Американската философия “победителят взима всичко” се изразява с това да се дадат огромни възнаграждения на първенците, да се подсили още повече чувството им на превъзходство, а за останалите да се оставят трохите. Така очерталата се тенденция ще доведе и вече води до създаването на един превъзходно образован елит, примерно 3% от населението. Този елит ще е в състояние да работи с най-новите технологии, да създава продукт с висока добавена стойност, докато на останалата маса ще бъде отреден статутът на бачкатори и непретенциозни консуматори. По същество перспективата на това разделение копира (с отчитане на съвременното ниво на технологии и наука) средновековния модел, при който 3% образовани от кастата на духовенството притежават монопола върху тогавашната наука и знание. Формирането на новата „църква“ като затворена каста е само въпрос на време.

Забранената зона

Това е заглавието на един от разказите на американския писател фантаст Робърт Шекли. Земен космически кораб открива необичайна планета. Плодове огъват клоните на дърветата, постоянен лек бриз разхлажда лицето, в атмосферата няма никакви болестотворни бактерии и вируси. Обитатели на планетата са дружелюбни птици и приличащи на коне четирикраки, които с радост се оставят да бъдат яздени от земляните. Единственото смущаващо в този чуждопланетен рай е присъствието на странен метален стълб, чийто връх се губи в небесата. Престоят на земляните на тази чудна планета се оказва кратък. Идва денят, в който дружелюбните животни в ужас се юрват да бягат колкото може по-далече от загадъчния стълб, който е започвал да се върти, задвижен от непонятна мощ и воля. Птиците отлитат, постоянният бриз стихва. Слънцето започва да гасне, а потоците пресъхват. Земните изследователи панически се качват на кораба си и стартират двигателите. Вече в орбита, капитанът успява да проумее какво се е случило. Оказва се, че са попаднали на планета, специално създадена от някаква свръхцивилизация като площадка за игра и забавления. А загадъчният стълб е ключът, с който целият механизъм се навива или развива подобно на пружина. При кацането си земляните са навлезли в забранена зона, в която стопаните й временно отсъстват и пружината се е развила. Със завръщането на създателите механизмът на тази забранена зона е започнал да се навива, за да възстанови естественото състояние на планетата. И то няма нищо общо с райския свят, заварен от земляните, а най-вероятно представлява кошмар, генериран по вкуса на незнайната свръхраса.

Живеем ли и ние днес в една такава райска “забранена зона” и дали не се задават сетните й дни? Избухналата през 2008 г. световна финансова и икономическа криза се оказа бич за едни и манна небесна за други. В резултат на нея в глобален мащаб средната класа започна да се топи и да обеднява, небогатите се оказаха заплашени от бедност, бедните от мизерия, докато богатите стават все по-богати и дори свръхбогати. В световен мащаб броят на милиардерите расте, богатството се концентрира във все по-малък брой хора, то сякаш изтича между пръстите на средната класа, за да се влее в трезорите на свръхбогатите. САЩ, които от век са най-богатата, стабилна и просперираща страна в света, също са жертва на тези тенденции. Например за периода 2000–2012 г. средният годишен семеен доход е спаднал реално с 8%, докато по същото време семейните разходи за наеми, здравеопазване, отглеждането на деца и висше образование са скочили съответно със 7, 21, 24 и 62%, което общо в паричен израз прави 10 000 долара годишно. От друга страна, по данни на анализаторския център „Пю“, между 1971 и 2015 г. средната класа в САЩ е намаляла от 61 на 50%.

В навечерието на Първата световна война в Европа в ръцете на 10% от населението са съсредоточени 90% от цялото богатство. Вследствие на катаклизмите, причинени от двете световни войни и от избухналата през 1929 г. световна икономическа криза, нещата се промениха по невиждан за предходните 4000 години начин. През последната третина на XX век в Европа бе създаден моделът на социалната държава и през тези 3–4 десетилетия дори обикновеният човек можеше да се ползва от благата и предимствата, иначе традиционно запазени на ограничен брой привилегировани. Това беше придружено и от преформатиране на разпределението на богатството. Средната класа разполагаше с 40% от благата, а в ръцете на прослойката от 10% бяха 50% от богатството, а не 90%, както в навечерието на Първата световна война. Металният стълб на Шекли остана в блажен покой до първото десетилетие на XXI век.

През последните десетина години нещата устремно се връщат към картината от началото на XX век, като Съединените щати са водач на този процес. Днес там най-богатите 10% са съсредоточили в ръцете си 70% от икономическите ресурси на страната. На средната класа се падат 25% от богатството. По данни на американския Институт за политически изследвания най-богатите 400 души в САЩ с общо състояние от 2340 млрд. долара притежават повече, отколкото притежават 61% от американците. Не много различна е и ситуацията в Германия, родината на социалната държава в Европа. По данни на Бундесбанк през 2014 г. в ръцете на 10% от германците са били 60% от богатството на страната, а по данни на Германския институт за икономически проучвания между 1991 и 2013 г. средната класа в Германия е намаляла от 60 на 54%.

Тенденциите към свръхзабогатяване и капсулиране на елитите, от една страна, а от друга, превръщането на доброто здраве и здравеопазване, на рационалното хранене, на качественото образование и осигурен живот в лукс за все по-обедняващия обикновен човек, изглежда, са просто връщане към едно присъщо състояние за човешките общества, подобно на планетата на Робърт Шекли, чийто пружинен механизъм временно се е развил и я е превърнал в рай. Естествено, новият феодален модел няма да успее се утвърди в следващите 10 или 20 години, както и няма как да повтори механично средновековните си измерения. Поне не в детайлите, защото технологиите и индустриалната мощ на съвременната епоха са несъизмерими с тези отпреди 1000 години.

Парадоксалното е, че връщането към нов, този път високотехнологичен и мегакапиталистически феодализъм, се извършва чрез първоначално демократизиране и масовизиране на обществено-икономическите модели, тоест чрез дефеодализационни процеси, а не чрез директен обратен старт от обществените модели, запазили допреди 1914 г. редица средновековни аристократични елементи. Моделът на елитарност на управляващите класи, на високо качество на образованието (оттам и на „човешкия материал“) и на произвежданите стоки, донесъл стръмен възход и подобрение на условията на живот на Запад през XIX век, беше сведен до ширпотребни стандарти и профанизиране на пазарите и масите, след което започна процес на обратно всмукване и прибиране на отпуснатия аванс или заем. За по-малко от век европейският и произлезлият от него северноамерикански социално-икономически и културно-интелектуален модел бяха преработени буквално в духа на средновековния окултно-алхимически принцип Solve et coagula „разтвори и [след това] сгъсти“.

Малобройните и все по-капсулиращи се светски елити са вече налице, но властовата им легитимация не идва от синята кръв, а от финансовата им мощ. Те ще могат да си позволят най-качествено образование, здравеопазване, храна и изобщо стандарт на живот. Стария църковен елит като монополист върху знанието и науката вече го няма, на негово място върви формиране на ограничен на брой и кастово затворен научен и технически елит, в чиито ръце ще бъде съсредоточено знанието по подобие на средновековната църква с нейните структури, кадри и монопол върху знанието. Новата „църква“ ще контролира и информационния, пропагандния и идеологическия ресурс на планетата. А онези 95% от населението, съставено преди векове от крепостни и зависими селяни и живеещо от трохите от трапезата на елитите, ще бъдат заменени от надничари, чиято основна задача ще бъде да произвеждат блага с ниска и средна добавена стойност и да бъдат консуматори на продукта, генериран от производствените, технологични и научни мощности, концентрирани в ръцете на останалите 5%. Бъдещата система на икономико-политическа власт и контрол няма да бъде белязана от замъците на феодалите, както преди 1000 години, а от корпоративните гиганти, които ще прокарват своите интереси и стратегии за сметка на омаломощените национални държави и обитаващите ги тълпи. Опитите за налагане на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) са само първата стъпка в тази посока. Разбира се, неофеодалните господари няма да бъдат външно брутални като средновековните си предшественици, въпреки че вероятно при нужда ще се ползват от услугите на частни военни компании в качеството им на кондотиерски дружини. Новите елити ще заложат на фините инструменти на пропагандата и умственото въздействие. Защото най-силната власт е онази власт, която е невидима.

–––––––––––-

Доц. д-р Петър Голийски е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в специалност „Арменистика и кавказология“, неин ръководител от 2006 г. Автор на редица научни и научнопопулярни статии и на няколко книги, сред които „Българите в Кавказ и Армения (ІІ-Х век)”, „Армения и иранският свят І-V век.”, „Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век.“ Том I и II.

Източник: Гласове

Изследване: Богатство или смърт

Автор: Екатерина Аликина,Данил Седлов, РБК,14.04.2016.

Състоятелните хора живеят повече от бедните с 10-15 години, образованието е другият фактор на дълголетие .
 

Продължителността на живота зависи от нивото на финансовото състояние. Това се потвърждава от данни на изследване, проведено в САЩ и публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация (АМА).

В публикуваното през април изследване със заглавие „Връзката между доходите и продължителността на живота в САЩ в периода 2001-2014 г.“ се отбелязва, че 1% от най-богатите мъже американци живеят средно с 15 години повече от 1% от мъжете с най-ниски доходи. Между най-богатите и най-бедните жени в САЩ аналогичната разлика в продължителността на живота е 10 години.

Като цяло изводите от изследването, обхващащо 15 години и проведено от 8 автори, в това число от Станфордския и Харвардския университет, са, че продължителността на живота на богатите граждани на САЩ се е увеличил с 3 години. За това време продължителността на живота на най-бедните мъже американци се е увеличила само с 0.32 години, а на най-бедните жени – едва с 0.04 години.

Дълголетието на състоятелните граждани на САЩ се обяснява с напълно очевидни причини: високите доходи им позволяват да получават по-качествени медицински услуги, да се хранят по-добре и редовно да се занимават със спорт. Освен това високият стандарт им позволява достъп до по-добро образование, което означава и по-висока култура на поведение, респективно по-сериозно отношение към здравето, се казва в изследването.

Ако обаче състоятелните граждани се отличават с висока продължителност на живота в цялата територия на страната, то американците с ниски доходи в значителна степен зависят от района, в който живеят. В най-развитите градове на САЩ, като Ню Йорк, Лос Анджелис и Сан Франциско, представителите на най-бедните слоеве на населението живеят практически толкова дълго, колкото и съгражданите им от средната класа, се подчертава в изследването. А разликата с бедните жители на Детройт е 6 години.

Освен това в най-развитите райони се наблюдава бавен ръст на средната продължителност на живота сред американците с най-ниски доходи. Например в Бирмингам, щата Алабама, в периода от 2001 до 2014 г. най-бедните мъже и жени са увеличили продължителността на живота си с 3.8 и 2.2 години съответно.

Положителната тенденция се определя от благоприятната среда – наличието на голям дял на образовано население и високи разходи на местните власти за социална политика, в това число пропаганда на здравословния начин на живот. Тези фактори карат бедните граждани да се отказват от вредните си навици и да се стремят да се издигат нагоре по социалната стълба, се обяснява в научния анализ.

Проф. Евгений Андреев от Центъра по демографски изследвания към Висшето училище по икономика смята, че факторът образование играе толкова важна роля за увеличаване продължителността на живота, колкото и нивото на благосъстояние. За Русия това е особено актуално, доколкото в страната съществува старият проблем с алкохолизма. „Хората с висше образование пият по-умерено, тоест водят по-здравословен начин на живот“, обяснява ученият.

Актуални данни за съотношението между доходи и смъртност в Русия за съжаление не съществува, казва Андреев. По думите му подобно изследване е проведено в Санкт Петербург още през 1990 г., но фокус-групата не е била представителна. В края на 1998 г. от смъртните актове изчезнали всякакви социални данни, затова от 1998 г. руските социолози не знаят нищо за връзката между смъртността и фактори като образование, семейно положение, доходи, добавя експертът.

Директорът на регионалната програма на Независимия институт по социална политика Наталия Зубаревич е склонна да вярва, че американските колеги малко са опростили общата картина в своето изследване. По нейно мнение еднозначна зависимост между продължителността на живота и нивото на доходите не съществува.

За Русия значими фактори на дълголетието покрай благосъстоянието са климатичните условия и нивото на образование, казва тя. „Жителите на южните територии с благоприятен климат имат по-висока продължителност на живот. А при хората с високо образование начинът на живот е съвсем различен“, отбелязва Зубаревич.

Тя подчертава, че в Русия се наблюдава голяма регионална диференциация на очакваната продължителност на живота. Най-много дълголетници живеят в Ингушетия, която не е сред най-богатите райони. Зубаревич се съмнява, че нивото на благосъстояние на района по някакъв начин може да се отрази на продължителността на живота на руснаците.

Проф. Василий Власов от Центъра по здравеопазване към Висшето училище по икономика  признава, че в Русия малко учени са се замисляли за взаимозависимостта между нивото на живот и смърт. Ученият твърди, че темата е изследвана сериозно само в две страни – в САЩ и Великобритания. Независимо от това експертът споменава за няколко неголеми научни работи, които потвърждават, че бедните наистина доста по-често и по-рано умират.

Например в едно от миналогодишните изследвания, проведено в Якутия, се отбелязва висока смъртност поради външни причини и значително разпространение на алкохолизма. При това от 478 семейства, обект на изследването, с доходи под екзистенц минимума са 55.9-67.9%. В допълнение 46.4 до 69.3% от домакинствата учените определят в неравностойно положение заради лош психологически климат.

Източник: Студия Трансмедия

На челната снимка: Бай Добри от Байлово, селото на Елин Пелин. Той живее в стария свят не само защото е останал оттогава с шаячните си дрехи и цървулите зиме и лете.
Събира помощи за селската църква „Св. св. Кирил и Методий“. От години тя е неговият дом. На празник бие камбаната. Свещеник там се появява само ако умре някой. Досега дядото сам е дал 11 хиляди лева за ремонта на покрива. Дарява дори социалните си помощи. За църквата в Горно Камарци пък е събрал 10 хиляди, за Елешница – 15 хиляди лева. 36 000 пък дарил на “Александър Невски”. Нещо мистично обгръща беловласия старец, изникнал от прашасалите страници на миналото. Стои като нарисуван във въображението. Почти всеки ден кръстосваше между Байлово и София.  През 2012 навърши 98 години. Трябва вече да е минал стотачката, нали? Дано е жив и здрав, че напоследък не идва май пред портите на Храма „Александър Невски“. Тя и катедралата е в ремонт, та не е каквото беше. Дано и париците на бай Добри идат където трябва, за стенописи и материали, но знай ли човек? Той пък е последния, дето ще пита..Праведник. А много хора му казват вече светец, без да го няма, както иначе се произнася канона…. .

Бележка на редактора

Превод: Рени Нешкова

Как да доживеем 120 години

Автор: Емил ЯНЕВ.
Епизод 52 на предаването „Денят разказва“ по ТВ ЕВропа с гост корифеят на българската генетика академик Атанас Атанасов разглежда модерното земеделие като предпоставка за оцеляване, източник на здраве, средство за дълголетие и дори решение за бъдещето на енергетиката. 

Очертава ли се нова земеделска революция след неолита отпреди 10 000 години? Очевидно да. И  то не защото историята тръгва назад или пък човечеството ще започне всичко отначало. Напротив – това сочи ходът на най-модерните еволюционни промени.

Според най-съвременната прогностика най-късно до четири – пет десетилетия всички индустрии в света ще зависят от селското стопанство. Забележете: не само хранителната и фуражната индустрия, които стоят в основата на изхранването на човека и животните. Селскостопанският отрасъл ще определя до голяма степен развитието на туризма, фармацевтичната и козметична индустрия, леката промишленост, че дори и алтернативните източници на енергия.

Да, и енергетиката. Въглеродните източници на енергия като петрол и газ ще започнат да се изчерпват и след век те ще бъдат не повече от 20 процента от целия енергиен поток. Някъде по това време биологията, живите растения и био отпадъците вече ще дават повече: 25 процента.
Разбиера се основното предназначение на земеделието си остава изхранването на човечеството. По какви пътища ще тръгне то, кои са силните и слабите страни, къде се крият рисковете – тук думата трябва да имат само и единствено учените.

Да вземем за пример сатанизирана абревиатура ГМО. Това е чиста проба съвременна технология, разкодирана като  „генно модифициран организъм“. С необятните възможности на генетиката, растенията се подобряват, стават по-устойчиви, дават по-добър добив. Както се изразява акад. Атанасов: Все едно да кажем, че кръстосването на пшеницата е ГМО, защото съвременните сортове пшеница са изкуствено създадени. Те не съществуват в природата. Може да твърдим, че сега ядем изкуствен хляб.

А по същество въпросът се свежда не до това дали храната е ГМО или не, а дали тя е достатъчно добре балансирана по своя хранителен състав и чиста от пестициди, тежки метали, нитрити, като за всеки организъм това правило е различно, продължава разсъжденията си академикът.

Ако  в един хранителен продукт обаче по пътя на ГМО е внесена  чужда несвойствена информация , която определя антиалергичен, или антиканцерогенен или друг здравословен ефект, вие започвате да я разглеждате като лекарство, а не като храна.

Решението изглежда просто, но всъщност не е.Яжте натурална, произведена на село храна от биологично отгледани продукти по няколко килограма всеки ден и вижте с каква фигура ще се сдобиете. При това без нито един хормон.“ Да, но как да се сдобием с натуралната селска храна? Отговорът не е никак лесен.

Нормалната продължителност на живота ни може да бъде 120 години, има и научни доказателства за това, убеден е акад. Атанас Атанасов. Заедно със своите колеги от Съвместния геномен център към СУ “Св. Климент Охридски” той търси научното обяснение на дълголетието и защо столетниците у нас хапват тлъсто, пийват ракийка и винце и рядко ходят на лекар.

“Истината е, всички дълголетници живеят по-близо до природата. Това трябва да направим всички ние – да се върнем обратно към природата. Освен това дълголетниците ни са консумирали навремето съвсем друг хляб, друго мляко, друг лук.“ – обяснява Атанасов и припомня думите на Хипократ, че храната е нашето лекарство.

Не знаем и че страната ни е четвъртата по биоразнообразие в света и по износ на природни продукти. “Ние изнасяме национален продукт, а големият парадокс е че използваме чужди, които колкото й да са вкусни, са с чужди корени.”

“Храната е тази, която на 50 процента решава здравето и продължителността на живота, а Родопите за нас са на първо място по качествени млечно-кисели продукти.” Заедно с екипа си академикът се опитва да разгадае тайната на специална смес, създадено то проф. Чомаков, която е от зряло сирене, кисело мляко и извара. Към нея екипът му добавя няколко допълнителни продукта – лук, червен пипер и нерафинирано олио, тъй като са силни антиоксиданти. “Те подобряват качеството на бактериите в стомаха и си вършат по-дълго работата като очистители. Това е храна за столетници!”

Друг уникален продукт е гроздовият сорт мавруд и виното, което се прави от него. Оказва се, че орфеевата напитката се изравнява по качества с пино ноар – най-известният сорт грозде в света, с полезни за здравето вещества.

За да научите повече за екологичното земеделия и здравословното хранене, гледайте „Храни за столетници“ в „Денят разказва“