Автор: Проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ
Heidelberg alumni
Ех,братя, не че сме най- последни – че вижте го Тръмп, там и тяхната президентска надпревара, с байраци, със слюнки на устни и каквито ви още салтанати на квази гражданското общество могат да ви хрумнат. Докато онези там „никакъвците“ , мургави на цвят, че и много по- нетъпреливи от нашите роми, палят нощем коли, магазини. „Пази боже“ , дето се вика. И като си сложим още един генерал най-горе, питам се какво правим, а , какво правим? Че то тази пуста „Марш, марш с генерала наш“ сме я пяли когато и Марица е кървава текла, вий нали я знаете? Каканижем я същата и по второ пришествие Борисово….
Сигурно ви е направило, макар и бегло впечатление, че номинациите за президент на всички партии започнаха от това „какъв трябва да е Той“. Едно колкото метафизично, толкова и провизорно описание на Човекът, който следва да олицетвори българската държава. И по- точно това, което остана от нея, прогнилите и институции, респ. да гарантира единението ни като народ в един свят на небивали разслоения , нарастващи рискове и неизвестности. Нещата много приличат на приказката в която вълкът питал коня, червени ли са ми очите, а? Червени ли са?. Пък конят му рекъл – не виждам, бе, иди по-назад, сетне още малко и пр. Докато Вълчо взел, та се надянал на задните му копита…
Алегориите като правило са многосказателни. Почти като притчите, поради което в политиката имат свое специално място. Като се „пуснат“ по тв. канали, пиарски мрежи и „тути кванти“ средства за масово „убеждение“, винаги има ефект. Макар не сред всички, но при определен кръг избиратели. „Балъците не свършват“, казват пи ар специалистите, шамани и всякакви продавачи на рейтинги, нали?
„Генерал, срещу Генерала“ – това щяла да бъде битката на предстоящите президентски избори, съобщава по „Хоризонт“ политологът Марков. Този пък кой беше? Май ще е нов, казват слушателите. Бабаджан – друг стар пехливанин на политологичния тепих пък убеждава, че нямало никакво значение, че Георги Първанов – Седефчов, както му казва Жорж Ганчев, бил произвел в генерали и двамцата. Първо Борисов сетне Радев. Един Бойко и един Румен, да бъдем по точни. Но то си е въпрос на два мандата, нали?. Които уж изтекли , и ей на , пак май се притопля най- високия стол, по подобие на матрицата с Плевнелиев.
Ще ви кажа, любезни, какво ми викат тук в кварталното кафене „Под ореха“, в столицата. То нали се вика „малкият парламент“. За кашмер ме взеха тези дни, да знаете. „Където Румен, там и Пламен“, ми викат.. Понеже през следвоенното време и това на Студената война, все такива имена ни наслагаха милите ни родители , по тогавашния тоталитарен поименник. Хем румени, хем червени. Да не пропусна и огняновците. Все пламтящи от родолюбие и революционна страст.
– Че човекът е летец, бе, вий какво искате? Ще може да вдигне поне две ескадрили, ако почнат да ни ръсят отгоре – казвам аз с оптимизъм в ползу Радеву. Ако да се не познаваме лично, както се изтъпанчиха вече дежурни наши интелектуалци. И „гарантираха“ за него по всички вербални и невербални показатели. Други пък припомниха, че извършил рядка рискова маньовра над населено място със своя руски изстребител. Дип че се справил човекът, иначе до там и щеше да е. Едно е ясно, че умее да лети. „Ас“ се казва, викам им на мойте квартални неверници.
– . Да, ама не е туз пика, викат други. Че как иначе ще се въздигне до командир на ВВС , а? То колко други има които с чупки в кръста кариера от татова време почнаха , а сетне си сложиха патината в разни там школи на НАТО. Друго казва, „ду ю спик инглиш“, нали?. „Определено“, отговарят нашите шлайфани евро атлантици..
Обаче се явяват май малцинство. Не стига за критична маса. Че каква маса, като там горе политиците не знаят от коя страна да седнат . Компасът Восток- Запад се обърка. Нещо с магнитчето май стана. Дали пък не са торсионни полета, питат се други? А са купили португалски „секънд хенд“ изстребители, а са ги натикали опонентите им в „миша дупка“. С ремонта на руските „Мигове“ се разбра – един два чарка сглобени в Полша /при спорен лиценз за това, съвсем като родните „Калашници“/ и ей на – залогът се получи.
Не, не за някаква бизнес перспектива, институционална промяна и пр. Такова нещо няма и не се лъжете. А по- скоро за един пацифизъм на лизинг както вече писах. Като последен източник за легитимност. „Ще държим фронта“, но за ….който даде повече. Нали ви е ясно? Като постъпят средства, се получава и известен лаг, сиреч забавяне на небивалия срив на доверие в тези там „горе“, елит, управници, гуверньори, коменданти, стратези и пр. Респ. нежелани ефекти от това. Някои му казват купуване на време, но то е оцеляване на власт, не друго.
Правителството задели милиард, че и кусур отгоре за нови самолети. Трудно е да се каже колко ще са, откъде ще са. Но си е политическа миза, нали разбирате? Нищо че по обем възлиза на толкова, за колкото ни съди Русия за пустия „гьол“, и поръчаните „ненужни“ ядрени реактори за Белене. Иди че се чуди накъде ще надделеят везните. Боя се, че и в левия, а и десния, довчера надежден сектор за демократична промяна, лелеяна, но „издухана“ от „цайт гайста“ на времето, ако разбирате какво искам да ви кажа на езика на Гьоте и Шилера, безизходицата е факт.
Че даже и уважаемия от мен проф. Пантелей Пантев за вице „да сложат“ на Генерала, той какво може да му влее? Освен да каже някоя детирамба, което най- добре от всички умее, или да актуализира малко известна историческа отправка за нашата дързост небесна. Там Списаревски, или дори „иновацията“ на първите бомби, дето сме хвърлили над Одрин. Добре, и Тюркието и „гърчолята“ минаха през хунти. В Португалия имаше до 70 г. такава. Вий знаете ли ги колко са кротки до днес португалците, а? Нищо не знаете. Карат с 30 км. там където пише 30. А не като нашите катили, които перкат кой с колкото км. и милилитра в кръвта обича.
Не казвам, че всички генерали са хунтаджии. Има и свестни, даже и демократи. Все пак не вярвам че дори и човек, който оцелява при няколко МАХ- с главата надолу ще съумее да разчете ляво и дясно като политически символ, а по-скоро, както писа великият натурофилософ Вернадски – като „ляво и дясно отстояние от Слънцестоенето“, както се определят двете положения в космологията . Ще рече – не може един дори и Президент „на сите българе“ да ни реши тежненията и проблемите. Ако ще и с юмрук да бие по масата.
А като гледам другите конкуренти, все „цивилки“, както им казват тези носили мундири повечето време от живота си, един експерт в това, друг по онова, а на трети просто „чекмеджето му работело“ – си мисля, че ние с вас, любезни, президентска република не само че не заслужаваме, ами и ….хич не ни трябва.Защото в една глава, какви ли не бръмбари могат да влязат, нали? А в много глави, които я следват, още повече. Това не го ли разбрахте?
И в тези предизборни къндърми, въжделения и толкова много илюзии си викам – „Обущарю, не по високо от обувката“, както рекъл художникът на Агората в древна Атина на един кретен, прочее обущар, който му намерил кусур как бил нарисувал сандалите на един от портрета, които изложил за да получи отзиви от тълпата.. Художникът ги поправил, но пък кретенът на другата сутрин друг кусур на намерил. Поради което художникът деликатно му рекъл да си затваря човката. Та това е тя сентенцията, която е надживяла вековете. И иде да рече, че човек следва да не отива по-далеч от компетентностите си, от уменията, че и призванието си даже, ако предпочитате.
Да ви кажа ли и главния аргумент за моята теза? Той и Калигула го докараха на щит преторианците. Въоръжени със своите мечове /скоро правих справка римския къс меч е дълъг 54 см. /,- пиян залян с бокал в ръката. И рекоха: Този ще ви е Цезарът. Въпроси има ли? Въпроси нямаше. Игра го една хърба, английски артист, забравих му името. Но много добре се справи. За цял живот съм го запомнил. Така стават тези работи, любезни. Ако да изглеждат метафизични, за който разбира от това, де.
Иначе отговорът ми на въпроса „Колко дявола могат да се съберат на върха на една топлийка“ – и с това се е занимавала някога метафизиката – е само един. Докато го избутат другите, де. А ако не успеят, го нанизват на шиша, казват . Понеже от врящ казан нищо се не вади, нали знаете? А трябва да се яде.
17.08.2016
София