Автор: Матю ДЕЙВИС,The RAND Blog

На 5 май във Великобритания предстои важен вот  – и това не е референдумът за ЕС.  Ще се проведат избори за Полицейски и комисари по престъпността (Police and Crime Commissioners-  PCC). Тези органи се  състоят от пряко избрани представители, които упражняват надзор над работата на местната полиция и комисарите по престъпността и за първи път са въведени в цяла Англия и Уелс през 2012 г.

Първите избори привлякоха най-ниската някога избирателната активност в британската избирателна история: 15 на сто от средната. По това време  медиите в Обединеното кралство представиха това като един от най-сериозните провали на политиката. В доклад изготвен за Полицейската фондация, бяха обсъдени  някои от основните причини за ниската избирателна активност. Те включваха лоша  координация на дейностите във времето, недоволство сред избирателите,  (т.е., загриженост, че се смесва политиката с полицейската дейност), липсата на информация (т.е. ограничена реклама на централното правителство) и недостиг на ресурси за кампаниите (т.е., ограничени средства предоставени на разположение на  кандидатите).

Въпреки, че тези проблеми най-вероятно ще останат, избирателната активност се очаква да се подобри при втория сет на избори, тъй като те ще бъдат приведени в съответствие с гласуване за  местните избори във Великобритания. Но данните показват, че обществените нагласи остават пасивни.

Почти две години след първите избори, едно проучване, поръчано от Комисията по стандартите в обществения живот, установи, че 68 на сто от хората са чували за създаването на  на полицейски и комисари по престъпността органи/PCC/,  но по-малко от половината допитани са знаели, че те са избрани за тази роля от обществеността.

Има много малко изследвания  които осветляват какво се е случило през четирите години, откакто бяха избрани тези органи. При все това , моята докторска теза, завършена през 2015 г., фокусира върху въвеждането и прилагането на политиката на Полицейските и комисарите по престъпността в Англия и Уелс. Тя прави опит да се разбере повече за дейността, която извършват и връзките  които изградиха с местните заинтересовани страни.

Проучването установи, че са налице редица предизвикателства преда тези органи.  Някои от тях  включват балансиране на необходимостта да се ангажират местните общности за  поддържането на широка стратегическа роля на полицейските сили като цяло, както и мениджмънта на понякога затруднени връзки с полицейските началници и полицейските панели по престъпността ( общински съветници, които оказват контрол върху PCCs). Докато упражняват ролята си по различни начини, всички те споделят едни и същи цели  – да се намали престъпността и да се предостави ефективна и ефикасна  полицейска услуга по места,   като някои включват редица иновативни мерки за превенция на престъпността в английски и уелски региони.

Въпреки че цялата работа се извършва зад кулисите, ниската избирателна активност на изборите и явната дистанция между тези органи и  обществеността, идва да покаже, че както правителството, така и бъдещите полицейски и комисари по престъпността комисии,  все още имат да свършат много работа, за да  привлекат своите избиратели. Но защо обществеността трябва да е по-заинтересована от тях на тези избори?

Значителни правомощия, които засягат всички

Полицейските и комисарите по престъпността имат редица правомощия в рамките на техните местни полицейски райони, включително правомощия да определят приоритети за местните полицейски участъци, да назначават и освобождава началници на полицейски управления,  да пренасочват полицейски бюджети и такива за редуциране на престъпността. Те отговарят  и за големи суми публични средства и имат правомощията да повлияят колко от местните данъци да отиват за  полицията.

Правомощията им се разширяват

Ролята на полицейските и комисарите по престъпността / PCC/ е все още в процес на развитие. След консултации, правителството обяви, че ще предложи законодателство, за да се даде възможност те да контролират своите местни противопожарни и спасителни служби  – като част от по-широка стъпка за установяване на по-тясно сътрудничество между полицията, пожарната и спасителната служби и услугите за бърза помощ.. Някои от тях са се опитали да разширят ролята си още повече. Например, Адам Симъндс, /PCC за Нортхемптъншир/, е поръчал на частно училище  да се „фокусира върху престъпността“ сред  проблемни младежи – инициатива, която е привлякла подкрепа от министъра на вътрешните работи Тереза ​​Мей във Великобритания. Това са признаци, че полицейските и инспекторите по престъпността ще играят все по-важна роля в цялото местно самоуправление, отвъд полицията и престъпността.

Органите идват за да останат

Въпреки, че както лейбъристите, така и свободните демократи във Великобритания предложиха да бъдат отхвърлени  тези органи в свои общи изборни манифести през 2015 г, избирането на консервативното правителство означаваше, че те ще останат в сила в продължение на най-малко през следващите осем години. При все това, тъй като полицейските и комисарите по престъпността все повече се вписват в местния политически пейзаж – особено ако им се предоставят допълнителни правомощия –  по- вероятно е те да се окажат трудни за премахване. Тяхната позиция се подкрепя и от все по-мощната Асоциация на полицейските и  комисарите по престъпността (APCC), което им дава шанса да се обединяват около ключови въпроси в работата на полицията и по

Ясно е че органите за превенция на  престъпността са проект в развитие , който се осъществява както от страна на правителството така и от самите тях. Заедно с техните местни заинтересовани страни, като например началниците на полиции и панелите за полицейски надзор за борба с престъпността,  те се учат как да работят най-добре съвместно, за да  изградят ефективни и предвидими взаимоотношения. Въпреки това, може би най-важната връзка на всички е с техните избиратели по места. Предстоящите избори ще бъдат барометър за това, но от по- голямо значение ще бъде работата, която те ще вършат след това.

Както правителството, така и полицейските и комисарите по престъпността ще трябва да се ангажират с по-широка разяснителна кампания преди и след изборите. Тя трябва да информира обществеността за своята  роля в обществото, и да се възползват от обективни изследвания, за да покажат ясно приноса, който имат за региона чрез инициативи и програми, които са въвели. Само тогава  обществеността в Обединеното кралство, ще прояви истински интерес към полицейските и комисарите по престъпността и ще разбере защо гласовете  имат значение.

За автора:  Матю Дейвис е асоцииран аналитик в RAND Europe. Той има степен  доктор по философия и криминалистика от Оксфордския университет, където е защитил дисертация за политиката на Полицейските и комисарите по престъпността  (PCC) в Англия и Уелс, в която са интервюирани 32 от  41 -те  комисии в цяла Англия и Уелс.

Снимка от Брайън Джаксън / Fotolia

Бележка на редактора:

В поредица от свои сесии „Философкият клуб“ изведе конкретни препоръки за укрепване на сигурността в българското общество. Дали тя е по силите на нереформирани институции? Малкото изследвания /сведени до елементарна статистика/, говорят по скоро за обратното. Изглежда опитът на по- напреднали страни в защита на собствеността, правата и свободите на гражданите, личното им спокойствие, ако щете – са дело от което гражданското общество не би могло да страни. Въпросът е да се открият български лостове и механизми, за са ограничи растящата битова и къде по- рафинирана престъпност. Примерът на Великобритания може да е полезен. А експертизата, с която разполагат изявени експерти по сигурността в ред области на обществото, икономиката, финансовите пазари, кибернетиката – е готова и на разположение на заинтересовани български институции. Нашият сайт ще ви информира за нови  идеи, предложения и решения, които да ускорят процеса на реформа в българските институции, отговорни за сигурността на българските граждани. Но не преди те самите да се включат в този процес – защото е от интерес на всички.