Ще се оправдае ли ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” очакванията на българските учени?
15.06.2016
Науката е в клинична смърт. Такова мнение изрази по БНР ядреният физик и един от бившите активисти на Сдружението на младите учени Христо Лафчиев. Той коментира стратегията за наука, подготвена от Министерството на образованието и науката.
Тези хора нищо не разбират от наука и това се вижда от начина, по който са писали тази стратегия. Това са администратори, които пишат стратегия за наука. Много коректно политически са написани думите вътре, но финансовата рамка за такова действие липсва. Тази стратегия не става за нищо.
Тук публикуваме анализа на Проф. Лъчезар Аврамов, д.ф.н. за така очакваната от научните среди оперативна програма.
Осем погрешни тези на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”
1. Ще допринесе за решаване на проблемите с финансиране на науката
ОП представлява помощен инструмент за развитие на научните изследвания, но за съжаление, когато политиците говорят за наука, тя изчерпва представите им за финансиране. Проблемът е, че България от десетилетия няма национална научна политика и то във време, когато е ясно, че създаването на ново знание и иновации е единственият подход, осигуряващ конкурентоспособност на държавата.
2. Ще създаде среда за провеждане на качествени научни изследвания
Ненавременното и неправилно поставяне на фокуса върху върхови изследвания, чрез концентрация на финанси в няколко научни центъра, на фона на недопустима материална мизерия в научната инфраструктура и обществена маргинализация на академичния състав с унизително ниско заплащане на най-висококвалифициран труд ще доведе до точно обратен резултат.
3. Ще реши проблеми на националната икономика.
Финансовият мащаб на ОП е нищожен за такива цели. Средствата за научни изследвания и технологично развитие в програмата са твърде малко – по 40 млн. евро годишно -колкото за един голям европейски институт. Никакви икономически проблеми няма да бъдат решени.
4. Ще осигури приемственост на поколенията в науката.
Не е възможно по този начин да бъде създадено ново, висококвалифицирано поколение млади учени, защото това зависи от средното ниво на развитие на висшите училища и изследователските организации, а не от пикови постижения на малки групи хора;
5. Ще осигури „върхови постижения” в смисъла на понятието, който се влага на европейско и световно ниво
Постигане на единични върхови постижения е възможно само на фона на огромен брой „нормални научни постижения”. Малко по-внимателен финансов анализ показва, че ОП може да „издържа” нормална работа на не повече от 1 000 учени, а броят на учените в България, макар и много под стандартите на цивилизования свят е многократно по-висок.
6. Ще бъдат стимулирани комерсиализацията на научните резултати, трансферът на знания и създаване на spin-off компании към университетите
Програмата ще се изпълнява в неподходяща законова и нормативна среда, поради редица проблеми, свързани със Закона за висшето образование, Кодекса на труда, регулацията на публично-частното партньорство и много други.
7. Ще бъде добре управлявана от „не-учени”, „еднакво отдалечени” от съществуващите научни лобита
Това е абсурдна идея, представляваща световен прецедент. Не е възможно хора, които не познават дълбоко вътрешните отношения в изследователския процес, спецификата на управлението му и особеностите на технологичния трансфер, да управляват ефективно мащабни научни и технологични програми.
10. Ще се постигне синергичен ефект, който ще повиши ефективността на научните изследвания
Появата на значителни от една страна, но крайно недостатъчни в държавен план финансови средства, ще ожесточи и без това съществуващите лобистки междуособици в научната общност, ще задълбочи стратификацията и ще стимулира развитието на най-уродливи форми на „конкуренция”.
ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” е разработена в съответствие с европейски критерии, но тя може да постигне декларираните цели само в нормално финансово и структурно обкръжение. Тя е предвидена за изграждане на върха на йерархичната пирамида на научното знание и е единствен изход към възможности то да бъде превърнато в обществено полезен продукт.
Поради десетилетно управленско малоумие обаче самото тяло на пирамидата е дегенерирало и програмата е дотолкова извън контекста на реалната действителност, че чрез реализацията й ще бъдат постигнати съвършено негативни ефекти и като резултат – окончателно разрушение на образователната и изследователската структура.
Източник: Студия Трансмедия
Още по темата:
Ще остане ли чиста чистата наука?
Проф. Олег Йорданов: Меглена Кунева допусна сериозни грешки
Меглена Кунева и Даниел Вълчев превърнаха МОН в партийно-семеен бизнес