Архив за етикет: реформа

МОН дезавуира проблемите в науката с нестартирала оперативна програма

Ще се оправдае ли ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” очакванията на българските учени?

Автор: проф. Лъчезар АВРАМОВ, редовен член на Философският клуб
15.06.2016

Науката е в клинична смърт. Такова мнение изрази по БНР ядреният физик и един от бившите активисти на Сдружението на младите учени Христо Лафчиев. Той коментира стратегията за наука, подготвена от Министерството на образованието и науката.

Тези хора нищо не разбират от наука и това се вижда от начина, по който са писали тази стратегия. Това са администратори, които пишат стратегия за наука. Много коректно политически са написани думите вътре, но финансовата рамка за такова действие липсва. Тази стратегия не става за нищо.

Тук публикуваме анализа на Проф. Лъчезар Аврамов, д.ф.н. за така очакваната от научните среди оперативна програма.

Осем погрешни тези на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”

1. Ще допринесе за решаване на проблемите с финансиране на науката

ОП представлява помощен инструмент за развитие на научните изследвания, но за съжаление, когато политиците говорят за наука, тя изчерпва представите им за финансиране. Проблемът е, че България от десетилетия няма национална научна политика и то във време, когато е ясно, че създаването на ново знание и иновации е единственият подход, осигуряващ конкурентоспособност на държавата.

2. Ще създаде среда за провеждане на качествени научни изследвания

Ненавременното и неправилно поставяне на фокуса върху върхови изследвания, чрез концентрация на финанси в няколко научни центъра, на фона на недопустима материална мизерия в научната инфраструктура и обществена маргинализация на академичния състав с унизително ниско заплащане на най-висококвалифициран труд ще доведе до точно обратен резултат.

3. Ще реши проблеми на националната икономика.

Финансовият мащаб на ОП е нищожен за такива цели. Средствата за научни изследвания и технологично развитие в програмата са твърде малко – по 40 млн. евро годишно -колкото за един голям европейски институт. Никакви икономически проблеми няма да бъдат решени.

4. Ще осигури приемственост на поколенията в науката.

Не е възможно по този начин да бъде създадено ново, висококвалифицирано поколение млади учени, защото това зависи от средното ниво на развитие на висшите училища и изследователските организации, а не от пикови постижения на малки групи хора;

5. Ще осигури „върхови постижения” в смисъла на понятието, който се влага на европейско и световно ниво

Постигане на единични върхови постижения е възможно само на фона на огромен брой „нормални научни постижения”. Малко по-внимателен финансов анализ показва, че ОП може да „издържа” нормална работа на не повече от 1 000 учени, а броят на учените в България, макар и много под стандартите на цивилизования свят е многократно по-висок.

6. Ще бъдат стимулирани комерсиализацията на научните резултати, трансферът на знания и създаване на spin-off компании към университетите

Програмата ще се изпълнява в неподходяща законова и нормативна среда, поради редица проблеми, свързани със Закона за висшето образование, Кодекса на труда, регулацията на публично-частното партньорство и много други.

7. Ще бъде добре управлявана от „не-учени”, „еднакво отдалечени” от съществуващите научни лобита

Това е абсурдна идея, представляваща световен прецедент. Не е възможно хора, които не познават дълбоко вътрешните отношения в изследователския процес, спецификата на управлението му и особеностите на технологичния трансфер, да управляват ефективно мащабни научни и технологични програми.

10. Ще се постигне синергичен ефект, който ще повиши ефективността на научните изследвания

Появата на значителни от една страна, но крайно недостатъчни в държавен план финансови средства, ще ожесточи и без това съществуващите лобистки междуособици в научната общност, ще задълбочи стратификацията и ще стимулира развитието на най-уродливи форми на „конкуренция”.

ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” е разработена в съответствие с европейски критерии, но тя може да постигне декларираните цели само в нормално финансово и структурно обкръжение. Тя е предвидена за изграждане на върха на йерархичната пирамида на научното знание и е единствен изход към възможности то да бъде превърнато в обществено полезен продукт.

Поради десетилетно управленско малоумие обаче самото тяло на пирамидата е дегенерирало и програмата е дотолкова извън контекста на реалната действителност, че чрез реализацията й ще бъдат постигнати съвършено негативни ефекти и като резултат – окончателно разрушение на образователната и изследователската структура.

Източник: Студия Трансмедия

Още по темата:

Ще остане ли чиста чистата наука?

Проф. Олег Йорданов: Меглена Кунева допусна сериозни грешки

Меглена Кунева и Даниел Вълчев превърнаха МОН в партийно-семеен бизнес

 

Иван Панайотов: Ако не променим нещата, България си заминава

Бяхме световен лидер в зърнената селекция, сега кретаме на опашката, макар че разполагаме с огромен научен потенциал.

Студия Трансмедия , 07.06.2016

ВИДЕОИНТЕРВЮТО ГЛЕДАЙТЕ ТУК

Легендата в семенната селекция проф. д-р Иван Панайотов в едно безмилостно видео откровение за аграрните стратегии, за провала на прехода, за ефективността и качеството, за Европейския съюз, отечеството и хляба.

Проф. д-р Иван Панайотов е специализирал в областта на генетиката и селекцията на пшеницата в Япония, посещавал е селекционните институти на почти всички европейски страни и основните институти в САЩ. ИЗнасял е лекции в университетите в Киото, Йокохама и Хокайдо в Япония, университета Реховот в Израел, университетите в Пекин и Янглин в Китай, университета в Мексико сити. Участвал е в почти всички значими международни симпозиуми и конгреси, конференции и работни срещи в областта на генетиката и селекцията на пшеницата от 1972 г. насам. Създател е на няколко основни сорта пшеница: Янтър, Пряспа, Теодора, Милена, Мерилин, Нове, Младен – кръстен на 8-годишния му син. С тези сортове ежегодно в страната се засяват над 6 млн. декара пшеница. Значителни площи тези сортове заемат и в някои съседни страни.

Бележка на редактора

В няколко поредни сесии „Философският клуб“ постави на вниманието на българските институции критичното състояние в което се намира хранителната сигурност на страната. И даде препоръки за реални политики, от които страната има вопиюща нужда. Става дума за изхранването, за необходимостта от строг контрол върху ресурсите ни – земя, сортови семена, натрупан опит, традиции, които изглеждат днес оставени на безотговорния административен произвол.

В 21 в. , както уверяват проникновени учени, не друга а ембрионалната енергия, това, което се съдържа като енергиен заряд в качествени храни, зърно, плодове, зеленчуци, ще се оказва все по-важно. Не толкова и само за оцеляването на човека, че и на цели народи и региони, а за здравето , благоденствието и просперитета им.

Всуе – „факторите“ от които зависи една рационална реформа в българското земеделие, селекцията на български семена, породи, приложението на нови методи за запазването на българската пазарна ниша като уникална житница, благодатна земя – тъне в безхаберие. Казват, че едва 10 на сто от семената на жито у нас са останали български. Другото е внос, който се дъвче  охотно само от …..добитъка, да знаете. Да не говорим, какви пари се трошат за генно- модифицирани вече храни и продукти от тях.

Докога? Докога ще търпи българинът да му слагат „силаж в яслата“. И да твърдят, че го „изхранват“ . Докога и учените в Селскостопанската академия, обърната на терен за бюрократични упражнения, закриване на лаборатории, недоплащане на учените и пр. , ще битува все тъй безметежно черпейки от ограничения ресурс на държавата. Или пък Земеделското министерство – профилирало се за последните години в разпределение на огромни евро средства между 100 тина взаимно зависими лица. Докато средния и дребен агро бизнес изнемогва и брои дните, преди „да тресне кепенците“, заради неизбежни фалити.

Нужна е нова политика , която да вдигне българското земеделие и селското стопанство от прахта. Колкото по бързо, толкова по добре. То може да стане само с хора, които имат качествата, доказани не пред партийни и други закрити форуми. А пред света и България. И най вече хора сърцати, съзидатели, които ако не „ангели хранители“, пак да застанат начело на един народ, за който милеят. Дано ни стигне и акълът, за да ги разпознаем и да ги избутаме напред. Че там, келешите станаха повече от достойните лидери, каквито повече от друг път са нужни на България. За да ни има.

  .

Полицeйски и комисари по престъпността: Защо трябва да ни интересуват?

Автор: Матю ДЕЙВИС,The RAND Blog

На 5 май във Великобритания предстои важен вот  – и това не е референдумът за ЕС.  Ще се проведат избори за Полицейски и комисари по престъпността (Police and Crime Commissioners-  PCC). Тези органи се  състоят от пряко избрани представители, които упражняват надзор над работата на местната полиция и комисарите по престъпността и за първи път са въведени в цяла Англия и Уелс през 2012 г.

Първите избори привлякоха най-ниската някога избирателната активност в британската избирателна история: 15 на сто от средната. По това време  медиите в Обединеното кралство представиха това като един от най-сериозните провали на политиката. В доклад изготвен за Полицейската фондация, бяха обсъдени  някои от основните причини за ниската избирателна активност. Те включваха лоша  координация на дейностите във времето, недоволство сред избирателите,  (т.е., загриженост, че се смесва политиката с полицейската дейност), липсата на информация (т.е. ограничена реклама на централното правителство) и недостиг на ресурси за кампаниите (т.е., ограничени средства предоставени на разположение на  кандидатите).

Въпреки, че тези проблеми най-вероятно ще останат, избирателната активност се очаква да се подобри при втория сет на избори, тъй като те ще бъдат приведени в съответствие с гласуване за  местните избори във Великобритания. Но данните показват, че обществените нагласи остават пасивни.

Почти две години след първите избори, едно проучване, поръчано от Комисията по стандартите в обществения живот, установи, че 68 на сто от хората са чували за създаването на  на полицейски и комисари по престъпността органи/PCC/,  но по-малко от половината допитани са знаели, че те са избрани за тази роля от обществеността.

Има много малко изследвания  които осветляват какво се е случило през четирите години, откакто бяха избрани тези органи. При все това , моята докторска теза, завършена през 2015 г., фокусира върху въвеждането и прилагането на политиката на Полицейските и комисарите по престъпността в Англия и Уелс. Тя прави опит да се разбере повече за дейността, която извършват и връзките  които изградиха с местните заинтересовани страни.

Проучването установи, че са налице редица предизвикателства преда тези органи.  Някои от тях  включват балансиране на необходимостта да се ангажират местните общности за  поддържането на широка стратегическа роля на полицейските сили като цяло, както и мениджмънта на понякога затруднени връзки с полицейските началници и полицейските панели по престъпността ( общински съветници, които оказват контрол върху PCCs). Докато упражняват ролята си по различни начини, всички те споделят едни и същи цели  – да се намали престъпността и да се предостави ефективна и ефикасна  полицейска услуга по места,   като някои включват редица иновативни мерки за превенция на престъпността в английски и уелски региони.

Въпреки че цялата работа се извършва зад кулисите, ниската избирателна активност на изборите и явната дистанция между тези органи и  обществеността, идва да покаже, че както правителството, така и бъдещите полицейски и комисари по престъпността комисии,  все още имат да свършат много работа, за да  привлекат своите избиратели. Но защо обществеността трябва да е по-заинтересована от тях на тези избори?

Значителни правомощия, които засягат всички

Полицейските и комисарите по престъпността имат редица правомощия в рамките на техните местни полицейски райони, включително правомощия да определят приоритети за местните полицейски участъци, да назначават и освобождава началници на полицейски управления,  да пренасочват полицейски бюджети и такива за редуциране на престъпността. Те отговарят  и за големи суми публични средства и имат правомощията да повлияят колко от местните данъци да отиват за  полицията.

Правомощията им се разширяват

Ролята на полицейските и комисарите по престъпността / PCC/ е все още в процес на развитие. След консултации, правителството обяви, че ще предложи законодателство, за да се даде възможност те да контролират своите местни противопожарни и спасителни служби  – като част от по-широка стъпка за установяване на по-тясно сътрудничество между полицията, пожарната и спасителната служби и услугите за бърза помощ.. Някои от тях са се опитали да разширят ролята си още повече. Например, Адам Симъндс, /PCC за Нортхемптъншир/, е поръчал на частно училище  да се „фокусира върху престъпността“ сред  проблемни младежи – инициатива, която е привлякла подкрепа от министъра на вътрешните работи Тереза ​​Мей във Великобритания. Това са признаци, че полицейските и инспекторите по престъпността ще играят все по-важна роля в цялото местно самоуправление, отвъд полицията и престъпността.

Органите идват за да останат

Въпреки, че както лейбъристите, така и свободните демократи във Великобритания предложиха да бъдат отхвърлени  тези органи в свои общи изборни манифести през 2015 г, избирането на консервативното правителство означаваше, че те ще останат в сила в продължение на най-малко през следващите осем години. При все това, тъй като полицейските и комисарите по престъпността все повече се вписват в местния политически пейзаж – особено ако им се предоставят допълнителни правомощия –  по- вероятно е те да се окажат трудни за премахване. Тяхната позиция се подкрепя и от все по-мощната Асоциация на полицейските и  комисарите по престъпността (APCC), което им дава шанса да се обединяват около ключови въпроси в работата на полицията и по

Ясно е че органите за превенция на  престъпността са проект в развитие , който се осъществява както от страна на правителството така и от самите тях. Заедно с техните местни заинтересовани страни, като например началниците на полиции и панелите за полицейски надзор за борба с престъпността,  те се учат как да работят най-добре съвместно, за да  изградят ефективни и предвидими взаимоотношения. Въпреки това, може би най-важната връзка на всички е с техните избиратели по места. Предстоящите избори ще бъдат барометър за това, но от по- голямо значение ще бъде работата, която те ще вършат след това.

Както правителството, така и полицейските и комисарите по престъпността ще трябва да се ангажират с по-широка разяснителна кампания преди и след изборите. Тя трябва да информира обществеността за своята  роля в обществото, и да се възползват от обективни изследвания, за да покажат ясно приноса, който имат за региона чрез инициативи и програми, които са въвели. Само тогава  обществеността в Обединеното кралство, ще прояви истински интерес към полицейските и комисарите по престъпността и ще разбере защо гласовете  имат значение.

За автора:  Матю Дейвис е асоцииран аналитик в RAND Europe. Той има степен  доктор по философия и криминалистика от Оксфордския университет, където е защитил дисертация за политиката на Полицейските и комисарите по престъпността  (PCC) в Англия и Уелс, в която са интервюирани 32 от  41 -те  комисии в цяла Англия и Уелс.

Снимка от Брайън Джаксън / Fotolia

Бележка на редактора:

В поредица от свои сесии „Философкият клуб“ изведе конкретни препоръки за укрепване на сигурността в българското общество. Дали тя е по силите на нереформирани институции? Малкото изследвания /сведени до елементарна статистика/, говорят по скоро за обратното. Изглежда опитът на по- напреднали страни в защита на собствеността, правата и свободите на гражданите, личното им спокойствие, ако щете – са дело от което гражданското общество не би могло да страни. Въпросът е да се открият български лостове и механизми, за са ограничи растящата битова и къде по- рафинирана престъпност. Примерът на Великобритания може да е полезен. А експертизата, с която разполагат изявени експерти по сигурността в ред области на обществото, икономиката, финансовите пазари, кибернетиката – е готова и на разположение на заинтересовани български институции. Нашият сайт ще ви информира за нови  идеи, предложения и решения, които да ускорят процеса на реформа в българските институции, отговорни за сигурността на българските граждани. Но не преди те самите да се включат в този процес – защото е от интерес на всички.

Панамските документи: Действайте сега. Не чакайте друга криза

Финансовата тайна представлява огромна заплаха за крехката глобална система и няма да решим проблема, като учтиво помолим данъчните убежища да спрат да се държат зле.

Томà Пикети

Въпросът за данъчните убежища и финансовата тайна е водеща тема от години. За съжаление в тази област има огромна разлика между триумфалните декларации на правителствата и това, което всъщност правят.

През 2014 година разследването на LuxLeaks откри, че мултинационалните компании не плащат почти никакви данъци в Европа благодарение на своите дъщерни дружества в Люксембург. През 2016 година Панамските документи разкриват степента, в която финансовите и политическите елити на север и на юг прикриват своите активи. Можем да сме доволни, че журналистите вършат своята работа. Проблемът е, че правителствата не я вършат. Истината е, че от началото на кризата през 2008 година не е свършено почти нищо. В някои отношения нещата дори са се влошили.

Нека разгледаме всяка тема подред. Изострената конкуренция в облагането на печалбите на големите компании е достигнала нови висини в Европа. Великобритания ще намали своя лихвен процент до 17 процента, което е нещо нечувано за такава голяма страна. Същевременно обаче ще продължава да насърчава хищническите практики на Вирджинските острови и други офшорни центрове под властта на Британската корона. Ако не се предприемат някакви действия, скоро всички ние ще се осланяме на дванадесетте процента на Ирландия или евентуално на нула процента или дори на субсидии за инвестиции, което вече понякога се случва. Междувременно в Съединените щати, където съществува федерален данък върху печалбата, този процент е 35% (без да се включват данъците, приравнявани от различните щати, които варират между 5 и 10 процента).

Политическата фрагментираност и липсата на силна публична власт ни поставят в ръцете на частните интереси. Добрите новини са, че има изход от настоящата политическа безизходица. В четири държави – Франция, Германия, Италия и Испания, които заедно съставляват над 75 процента от брутния вътрешен продукт и населението в еврозоната, е изготвен договор, основан на демократичните ценности и на фискална справедливост, който предлага една силна мярка, а именно въвеждането на обща данъчна система за големите корпорации. След това и останалите държави ще бъдат принудени да го приемат. Ако не го направят, това ще означава, че отказват да съдействат за увеличаване на прозрачността, която общественото мнение изисква от години, и ще бъдат санкционирани.

Все още е налице абсолютна липса на прозрачност по отношение на частните активи, които се държат в данъчните убежища. В много райони по света след 2008 година най-големите натрупани състояния продължават да се увеличават много по-бързо от ръста на икономиката. Това е така, защото притежателите им плащат много ниски данъци. През 2013 година във Франция един помощник-министър на финансите спокойно излъга, че не притежава банкова сметка в Швейцария, без да се страхува, че неговото министерство може да го разкрие. Отново журналистите се намесиха, за да излезе истината наяве.

Автоматичният обмен на финансова информация, който е официално приет в Швейцария и все още се отхвърля в Панама, има за цел да се справи точно с този въпрос в бъдеще. Единственият му недостатък е, че ще започне да се прилага, но предпазливо, чак през 2018 година, и то с фрапантни изключения – изключват се например акциите, притежавани в тръстове и фондации. Освен това не са предвидени и минимални санкции за държави, които не изпълняват задълженията си. С две думи, ще продължаваме да живеем с илюзията, че проблемът ще бъде решен на основата на добрата воля, с учтива молба към данъчните убежища да спрат да се държат лошо. Наложително е процесът да се ускори и на държавите, които не следват правилата стриктно, да бъдат налагани тежки търговски и финансови санкции.

Нека не се самозалъгваме – само многократното прилагане на подобни санкции дори и при най-малките нарушения на правилата (ще има такива, включително от страна на скъпите ни съседи Швейцария и Люксембург) ще помогне за установяване на доверие в системата и ще ликвидира липсата на прозрачност и широко разпространената практика на безнаказаност, които продължават от много десетилетия.

В същото време трябва да се създаде единен регистър на ценните книжа – това включва и поставянето на централните депозитари под обществен контрол (Clearstream и Eurostream в Европа, Depository Trust Corporation в Съединените щати) – както Гейбриъл Зукман ясно показа. В подкрепа на този метод може също така да се предвиди една обща такса за регистрация на тези активи, като приходите да бъдат използвани за финансиране на световно обществено благо (например борбата срещу промените в климата).

Все още стои един много интересен въпрос – защо правителствата направиха толкова малко от началото на 2008 година в борбата срещу финансовата непрозрачност? Простият отговор е, че са живеели с илюзията, че не е било необходимо да действат. Техните централни банки са напечатали достатъчно валута, за да бъде избегнат тотален разпад на финансовата система. По този начин се избягват грешките, довели света до ръба на пълен колапс след 1929 година. Резултатът е, че наистина сме избегнали една широко разпространена депресия, но пък по този начин се въздържаме от въвеждане на необходимите структурни, регулаторни и фискални реформи.

Бихме могли да се успокоим, като отбележим, че финансовият баланс на големите централни банки (който се е увеличил от 10% до 25% от БВП) остава нисък в сравнение с общите финансови активи, държани от публичните и частните участници (около 1000 % от БВП и дори 2000 % във Великобритания), които могат да се увеличат още повече в случай на нужда. В действителност това разкрива упоритата хипертрофия на паричния баланс на частния сектор и изключителната уязвимост на системата като цяло. Трябва да се надяваме, че светът ще се поучи от уроците на Панамските документи и най-сетне ще се пребори с финансовата непрозрачност, без да чака да дойде нова криза.

Томà Пикети е френски икономист, спечелил си известност с изследванията върху икономическото неравенство. Един от учредителите и първи директор на Парижката школа по икономика. През 2015 г. Пикети е поканен за професор в Лондонското училище по икономика.

Източник: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/apr/09/panama-papers-tax-havens-thomas-piketty

Превод от английски език: Филип Каменов