Архив за етикет: рисково общество

Analyse des Erdbebens: Italien zerbricht

Immer wieder wird Italien von katastrophalen Erdbeben erschüttert. Dafür gibt es eine tiefgreifende Ursache: Das Land steckt in einer geologischen Falle.

 Folgen des Erdbebens: Italien in Gefahr Fotos

INGV

Wer genau hinsieht, erkennt die Gefahr auf Spaziergängen durch die mittelalterlichen Städte Italiens: Die Steinwände alter Gebäude sind unten dicker als oben, sie wurden gegen Einsturz gesichert.

Wilma Leskowitsch

Von

 

Früh wussten die Bewohner von der Bedrohung: Italien steckt in einer geologischen Falle. Sein Boden ist zersplittert in Hunderte kilometerdicker Felsplatten. Wie Schraubzwingen drücken kriechende Kontinentalplatten von den Seiten gegen die Schollen.

In der Nacht zum Dienstag hielt ein Segment im Apennin-Gebirge in Mittelitalien dem Druck nicht mehr Stand. Gut sechs Kilometer westlich der Ortschaft Accumoli in der Gebirgsregion Latium barst das Gestein in elf Kilometer Tiefe.

Der Ruck von Millionen Tonnen Gestein erschütterte den Boden mit der Wucht von 15 Millionen Tonnen TNT-Sprengstoff.
Hochrechnungen des Erdbebendienstes der USA, dem USGS, zeigen, dass 13.000 Menschen in Umbrien und den Abruzzen von „schweren Erschütterungen“ betroffen waren; 234.000 spürten dem USGS zufolge „sehr starke Erschütterungen“. Und noch im 140 Kilometer entfernten Rom zitterten Wände.

Video: So erlebten die Anwohner das Erdbeben

REUTERS

Siedlungen nahe des Bebenzentrums wurden schwer getroffen. „Die Hälfte des Ortes gibt es nicht mehr“, sagte der Bürgermeister von Amatrices angesichts der Zerstörungen. Mindestens 73 Menschen kamen dort und in umliegenden Dörfern und Städten ums Leben.

Die Region ist glücklicherweise nicht besonders dicht besiedelt, keine Großstadt wurde stark erschüttert. Der USGS rechnet dennoch mit Schäden in Höhe von mehreren Milliarden Dollar.

Erdbebendaten dokumentieren das gespenstische Geschehen unter der Erde. Anhand der Ankunftszeit der Bebenwellen schließen Forscher auf die Bewegung des Gesteins in der Tiefe: Die Wellen breiten sich gleichmäßig in alle Richtungen aus, wie Wellen in einem See, wenn ein Stein ins Wasser plumpst.

AFP

Am nahen Ufer branden die Wellen eher an. Indem man die Ankunftszeiten der Wellen an mehreren Uferabschnitten vergleicht, lassen sich Ursprungsort und die Bewegungsrichtung des Steins bestimmen – ebenso bei Erdbeben.

Die Daten zeigen, was geschah: Mitten in der Nacht zum Dienstag, um 3:36 Uhr Ortszeit, war ein riesiges Gesteinspaket unter Accumoli mit Wucht abgerutscht – es war die Folge interkontinentaler Zusammenstöße, die seit Jahrmillionen dauern.

Von Süden presst die Afrikanische Erdplatte Italien wie einen Sporn in den Europäischen Kontinent, sodass sich in der Knautschzone die Alpen türmen – sie heben sich einen Millimeter pro Jahr.

Im Westen drückt Europa: Korsika, das auf der Europäischen Platte liegt, bewegt sich mit drei Millimetern pro Jahr auf Italien zu. Der Druck hat den Apennin aufgefaltet, das Gebirge durchzieht das stiefelförmige Italien der Länge nach.

Fotostrecke
3  Bilder

Erdbeben in Europa: Wo der Boden gewackelt hat

Das Apennin-Gebirge rutscht unter dem Druck langsam auseinander: Die zusammengequetschten kilometerdicken Felsschollen stapeln sich bis nahe des Erdbodens – rutschen sie ab, bebt es. Die Gefahr im Apennin ist deshalb besonders groß – es bebt oft nahe der Erdoberfläche.

Italien zerreißt. Messungen mit GPS-Navigationssatelliten zeigen, dass die Landesteile in unterschiedliche Richtungen driften. In Jahrmillionen werden Teile Mittelitaliens mit dem Balkan verbunden sein, andere mit den Alpen, und manche Blöcke werden als Inseln aus dem Meer ragen.

Historischer Stadtkern von Amatrice nach dem Beben Zur Großansicht

AP

Historischer Stadtkern von Amatrice nach dem Beben

Ganz Italien ist von Erdbeben bedroht, vor allem anhand von bekannten Beben bestimmen Wissenschaftler die Gefahr in den einzelnen Regionen: Die stärksten Schläge drohen ganz im Süden, im Zentrum des Landes und in der Gegend um Bologna. Auch das aktuelle Bebengebiet liegt in einer knallroten Hochrisikozone (siehe Fotostrecke).

Erhöhte Gefahr

Immer wieder verursachten Erdbeben schwere Katastrophen in Italien: 1688 starben bei einem Beben in Kampanien 10.000 Menschen, 1703 gab es ebenso viele Opfer in Umbrien, 1783 starben 29.000 Personen in Kalabrien, 1908 kamen mehr als 60.000 bei Erdbeben und den folgenden Tsunamis in Süditalien um, und 1915 ereignete sich ein Starkbeben just in der jetzt aktuellen Katastrophenregion: 30.000 Menschen starben damals.

Das Erdbeben von L’Aquila 2009 beschädigte 15.000 Gebäude, 308 Menschen starben unter den Trümmern. Das Beben ereignete sich nur 45 Kilometer südlich des aktuellen Bebens.

Das L’Aquila-Beben hätte die Gefahr schwerer Folgebeben erhöht, warnten Wissenschaftler bereits 2009 in einer Studie: Die Verschiebung der Gesteinsschollen hätte benachbarten Fels verstärkt unter Druck gesetzt.

Das aktuelle Beben füllt eine seismische Lücke: Es ereignete sich in einem Gesteinspaket, das just zwischen den Bebengebieten von L’Aquila und Assisi liegt, wo es 1997 gebebt hatte.

Das Beben von L’Aquila hatte eine Debatte entfacht über die Bauqualität. Viele Neubauten waren eingestürzt, was eklatante Baumängel offenbarte – Normen waren ignoriert worden. Alte kompakte Gebäude hingegen hielten den Erschütterungen meist stand – ihre breiten Mauerfüße hatten sich abermals bewährt.

Източник: Spiegel online

 

Inferno дебне отвсякъде!

  •  422 паркирани автомобила изгоряха по време на музикален фестивал

  • По време на музикален фестивал в Португалия избухна огромен пожар.

  • Всички 4000 посетители можаха да бъдат евакуирани. Но за колите им всякаква помощ се оказа късна….

04.08.2016

© dpa  Само овъглени останки: изгорели автомобили на фестивалната поляна в Португалия.

По време на музикален фестивал в Португалия изгоряха 422 автомобила след като избухна огромен пожар. Четирите хиляди посетители бяха изведени от мястото на сигурност, за да наблюдават мнозина отблизо, как колите им избухват. В късния следобед в сряда 200 пожарникаря успяха да овладеят огъня под контрол. Полицията разследва точните причини за избухналия пожар.

Leo Wieland

Един говорител каза, че  един от паркиралити автомобили по все още необяснени причини , евентуално късо съединение, се е запалил.  Пламъците  бързо се разпрострели върху целия терен и са достигнали близкия къмпинг.  Засега полицията изкючва „криминално деяние“ . Фестивалът Andanças с музика и народни танци, се провежда от двадесет години през лятото в малкого градче Castelo de Vide край  Portalegre на испанската граница.

Fire in parking of 'Andancas' festival © dpa Vergrößern Едва след като бе потушен пожара, можеше да се види и мащаба на пораженията.

Евакуацията на участниците стана бързо и при съответния ред., така че не възникна никаква паника, или наранявания. Въпросът сега е дали и кой ще изплати щетите.  Съюзът на  португалските застрахователи, които се сблъскват в този случай  с потенциално изключително скъпи щети , вече се събраха на извънредно заседание.

Още по темата:

Източник:  F.A.Z.

Бележка на редактора:

В поредица свои сесии, посветени на комплексния характер на националната сигурност – „Философският клуб“ изведе ясни препоръки към българските институции. В един свят на растяща ентропия на риска, дефиниран прочее като „неслучило се зло“, идваме за сетен път да ударим камбаната за нуждата от тоталното им преустройство и привеждане към ред, надеждност и повече отговорност.

Уви, ценна експертиза, изведена от водещи учени в практически всички области на познанието, утвърдени не само и нас, но и в модерния западен свят, в сфери като здравеопазване, технологическо оборудване,  нанотехнологии, генетика, квалификация и образование, хранене и услуги дори –  остава встрани от интереса и вниманието на държавни органи и институции. Зад паравана на „експертни тимове“, събрани по кръстопътищата на Републиката, се крият анонимни специалисти, „вещи лица“, съветници и кроячи на хартиени меморандуми, стратегии, методики и пр. Всичко това изглежда вече стига предела на една абсурдна ирационалност, която застрашава всички ни.

Неотдавна горяха няколко коли на „Затворен от мутри“ частен плаж по Черноморието. Едната „щастлива случайност“ ограничи щетите до пет шест изгорели коли. И на Рожен мина без произшествия. Е, какво, едното само „Слава Богу“ ли ще оставим да ни топли в един свят на растяща несигурност и толкова уязвимост ? По молове, по сборища на хора, дошли да попеят и потанцуват дори, а там нейде дебне „случайността“. И все по- често някои и помага да стане жестока реалност. А уж „Спасение дебне отвсякъде“, както внушават леконравни литературни пасквили.

Да, да, тъй както я караме, можем да чуем за Новата Трета Световна /която според ред влъхви вече била даже „отпочнала“/ по СМС а. Я в метрото, я на женския пазар. Забили нос в джи ес емчета и таблоидчета даже – ние, любезни, изглежда наистина живеем в една паралелна реалност  на безхаберие. Където нищо не ни интересува, и уж това ни прави по свободни от вчера, а ей на, че можем само да гледаме как гори светът пред нас.

Кое е по лошо от Нерон? Пита нявга поета. Версии много. Според архитектите, изградили Рим след пожара, отворило се много пространство за нови визии, простор на мисълта и каквото там още ви хрумне….Само че мнозина забравят реформатора, човекът който прекара в изгнание, но пак остави на Белла Италия своя „Ад“, за да имат и усет и воля за Рая. Не го постигнахме тук на Земята. Но то не значи да я подпалим като Нерон, нали? Защото е една, а подир нея могат да останат само въглени..

И даже да няма кой да държи кредата и да проектира върху пергамента, нали така? Макар, че сега сме „въоръжени“ с компютри и всякакви софтуеъри. Но това ни прави още по уязвими, както предупредиха социолози като Улрих Бек. Особено, когато на крилете на небивалия научен и технологичен напредък,  идва и Луцифер. Със  зловещия си хохот, който обявава своите „прибързани победи“. Дали нещата не тръгват от тази именно надменност и чувство на недосегаемост?

 
 

За какво си тук, да изследваш, или да предупредиш?

Пред щатс- библиотеката на Мюнхен спря „Мерцедес“.  Там ни бе срещата в 8 ч. вечерта. Махнах на колата, тя спря, вратата се отвори, отвътре самият Улрих Бек, който шофираше и рече :

- Бързо се ориентирате, колега ….

- Да, да викам му, то друг тук нямам кого да чакам.

 

Автор: Проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ

доктор на социологическите науки,

Heidelberg alumni

Седнахме не в първата, а във втората бирария, където Бек ме бе поканил на вечеря. Първата беше „фрашкана“, като за последно. В Мюнхен, като му излезе името на някой за добър – я кръчмар, я бог знае там какъв спец. по нещо-  направо го скъсва клиентелата. И с Улрих Бек комай така излязоха нещата. Но не само в баварски, ами и по голям евро-, че и глобалнен мащаб .

Преди месец се беше върнал вече, току що пенсиониран от London School of Economics, където дълги години преподава.  Пак при любимата си катедра по социология в Мюнхенския университет,  сред тройката университети в Европа, както го ранжират.

И, над чаша бира, там гулаш ли, стек ли беше, не помня вече – пита Улрих. Директно и в неговия стил: 

- Ти за какво си тук, да изследваш, или да предупредиш?

- Да предупредя, викам – макар че и първото бе вярно.

С етносите и ред отблъснати от пост-колониализма народи,  особено в Близкия Изток не върви. Ако Европа прояви мекушавост – „ушите ще ви изядат“. Те нас българите 500 години, нали виждаш до какво са ни докарали…

Улрих няма коментар.

- А от какво имаш нужда , вика ми с любезността на колега.

- Нищо – казвам му , нямам прагматични помисли. Пък и днес ми е рожден ден. За мен е чест да вечерям с голям европейски социолог…

А той се смее, „хайде, хайде“…. Не е от свикналите с ласкателства.  Нали е роден в Полша, знае ги славянските номера . После си говорим за неговия „Свят в риск – „ World at risk”– беше ми пратил последната си  книга,  преди да ида в Мюнхен, та я бях поизчел.

- Не разбирам , викам му, какво е това staging“, –  понеже ми я прати на английски.  

А той пояснява:

- Ще рече  Inszenierung, колега. Реалностите се инсценират при „третата модерност“. Човек си мисли, че нещо е така, а то е съвсем иначе. Мета- структура, нали разбирате?

Да, да. Но  как да го разбере „чичо“ – или по точно „бюргера“, май казах. Имайки предвид не само Андрешко, но и “сите му братовчеди“, разставени по вертикала и хоризонтала на властта у нас.   Че те всичко си знаят,  хер Бек, викам му. Иди че ги убеди, че нещата не се свеждат до това, което изглеждат. Още по малко, което пък им се иска. Пък и механизмите не разбират. Заспиват на втория абзац на текст, респ. по- обстоен  анализ…

И Интернета имат като средство за „ослепяване“ и пр. И какво правим тогава? 25 г. профукахме…

  – Разбирам, казва Улрих. Няма леко…

Съвсем по нашенски ми звучи.

По едно време идва кръчмарят. С бял пешкир през ръката. Усмихнат , сервилен.  Викам му – „Вие от Унгария ли сте?“, понеже на черната табела,  гледам, пише че предлагат намалено меню за деня, плюс „Токайско“. Пък него съм го пил на „Гелерт“, в Будапеща. С 3 цигулки все цигански зад гърба ми…

Че като рипна  онзи ми ти баварски кръчмар, чиято  празна кръчма напълнихме с Улрих,  дето се казва – той е мастит „българин“,  заема място за двама германци.  

  • Каква Унгария, какъв унгарец!! За  бога –  това е последното което искам да бъда….- запени  кръчмарят. Врътна се с пешкира, чудя се как не удари по масата, но все пак благоразумно се покри.
  • Ок, ок викам му, да укротя страстите баварски. Език мой – враг мой, дето казват хората.

Видя, ли, вика  ми сетне Улрих. Ето това ще ни довърши?

- Кое, питам?

- Национализмът – казва той. И учтиво се извинява от името на този с гулаша . Те нашите са така, с недоверие към чуждия….

Сетне обаче дойде сервитьорката. И на чист „нашенски“ – там хърватски, що ли беше, много хубаво се разбрахме. Та се оказа землячка. Нищо , че „патронът“ и  ни таксува и двамата с Улрих  като съмнителни балкански субекти.

Затова пък тя ни изпрати до вратата. И даже каза „Пак заповядайте“.

- Любезна жена, вика ми Бек отвънка. Пак ще дойдем.

Да, ама не можем да се възползваме от  любезната покана.   Чудя се аз, защо не ми пише толкова време, пустият му Бек. Дали пък не се разсърди, когато му рекох, че от Фукушима, където летеше на другия ден за поредната си лекция върху глобалните рискове,  не може да си донесе Гейша. И той даже се засмя…

Мюнхен, ден след нападението над търговския център Олимпия, 22 юли 2016. Сред загиналите са 6 малолетни…

Пък тя друга Гейша го е чакала, малко след това, да го прегърне за последно. Та има няма 6 месеца подир новата 2015 , която му честитих,  прочетох, и  то в чуждата преса,  че Улрих Бек  внезапно починал на 1 януари 2015 от инфаркт.  На 70 годишна възраст. Жалко, рекох си. Много още имаше какво да каже на нашия объркан свят.   Но, това е положението. Как пък никой у нас не го помена, викам си. А уж и нашата, социологическа общност, минава  за европейска. Вятър работа.

Поради това, макар с известен „лаг“,  реших да преведа и публикувам тук за страницата на „Философският клуб“ – то друго издание за свободна философско- социологическа промисъл и дискусия не остана у нас – един от ключовите текстове на Улрих Бек. Знаят го мнозина български читатели  с неговото „Рисковото общество“. Но по- малко с ред  интервюта, и текстове посветени на бъдещия ден на Европа и един по- добър свят.

Прочети текста на Улрих Бех на адрес: http://transmedia.bg/190

 30.06.2015
На челната снимка:  Улрих Беk. Автор на фундаментални трудове за Рисковото общество и Светът в риск, днес звучащи като сбъдващо се прочество. А всъщност проникновен анализ на „третата модерност“, която дойде на крилете на новите технологии, но и с прибързаните си „победи“.
Проф. Пламен К. Георгиев, доктор на социологическите науки, е завършил социология в Хумболдтовия университет в Берлин. Автор е на  трудовете „Българската политическа култура“ (Гьотинген, 2007 г.), „Корупционни покровителства в Югоизочна Европа (Springer VS, 2008 г.), „Самоориентализацията в Югоизточна Европа (Springer VS 2012 г.) и др. Гост професор в университетите на Хайделберг, Фрайбург, Мюнхен и др.

Турската икономика запада, запада и сигурността

Русия дава сигнал за стопляне на отношенията с всички държави около нас – Сърбия, Унгария, даже и с Румъния, но не и с нас. Ние нямаме интерес да враждуваме с Москва. Това заяви в „Още от деня” бившият външен министър Милен Керемедчиев.

 
М. Керемедчиев: Турската икономика запада, запада и сигурността
Милен Керемедчиев
Атентатът на летище Ататюрк в Истанбул може да е изготвен или от ИД или от групи, които симпатизират на ИД. Това коментира Йордан Божилов от „Софийски форум за Сигурност”.Това е 10-ти атентат от 1 година насам и трети от началото на 2016 г. Турция е под голямо напрежение, икономически много страда.
Турската икономика се разклаща, а това ще се отрази на техните въоръжени сили и на съпротивата срещу терористите, заяви пред „Фрогнюз“ Керемедчиев..

Външната политика на Ердоган катастрофира. Турция се изпокара с всички свои съседи и с големите сили – САЩ, Русия. Остана й да се съюзи със Саудитска Арабия. Саудитска Арабия финансира много сунитски структури, които се бият срещу Асад. Сунитите се подготвят в Турция и се пренасят в Сирия, добави Керемедчиев.

Стабилността на Турция е важна за България. Единият терорист е бил в България. Това е проблем за европейските служби. Може би България не е знаела за какво е издирван. Службите помежду си не споделят информацията, която имат, каза Йордан Божилов.

Керемедчиев коментира и желанието на Румъния за създаване на флотилия в Черно море: Румъния заема все по-крайна и отявлена страна между конфликта НАТО – Русия. Като политика тя се приближава повече към Полша и балтийските републики. Румъния бързо превъоржава своите войски по образец на НАТО. Румънците предприеха политика на крайна конфронтация”.

 

Бележка на редактора

Зад паравана на „стабилност“ и „сигурност“, както посочиха и няколко сесии на „Философският клуб“, посветени на проблемите на националната ни сигурност,  расте и ентропията на риска. Веднъж в региона като цяло и в частност за България.

Срещата на българският външен министър Митов и външния министър на Русия ясно показа, че обтекаемата позиция на официална София, не се посреща добре. Нещо повече и посещението на  президента на  Украйна из тези дни в София Порошенко, мина под егидата на анти-руски заклинания. Броени дни преди срещата на НАТО във Варшава, изглежда румънски, български и украински ястреби си разпределят „неуловената в Черно море риба“. Като капак и Военното министерство обяви, че вече сме си създали „наша флотилия“. Имаме и комодор, както се вика на главен капитан /по англ. образец/ на няколко военни плавателни съда. Но то е засега.

Де що е време, надяват се нашите стратези – пред нас е. То обаче изтича между пръстите на едно правителство, което не е в състояни да балансира между сложната плетеница на раздирани от апетити велики сили. И една нова доктрина на Медитерански Балкани, каквато витае в главите на глобални стратези. Криви сметки, все върху гърба на българските интереси и сигурността,  разбирана според кой къде е оставил залога си. Едни в Лондонското сити, други по швейцарски банки, трети, както се казва, „каквото сабя покаже“.

Така между медийната логорея на  експерти и старези, чезне и малкото останало от българския суверенитет. Да не говорим за криво разбираните български национални интереси. Без съмнение, тази политика трябва да бъде изоставена. Колкото по-бързо толкова по-добре за България, че и за Европа. Далеч  не вече „цяла“ както казвахме довчера. Защото след Брекзсит живеем в друг свят, в друга гео-политическа обстановка. И ако искаме да ни бъде трябва да  изведем най- сетне себе си като приоритет. А не криворазбрания сервитюд към алирани партьори, които си играят с огъня.

За това призоваха  Хелмут Кол, и Кисинджър,  Щайнмаер и колко още политици от следвоенното поколение. Който има уши, нека чуе. Преди Йерихоновите тръби да са екнали. То ще е за последно. И никак няма да е по библейски. А като една жестока реалност, която ще постави всеки където му е мястото. Сетне може и да няма на кого да се сърдим. Понеже не е сигурно дали ще останем и ние..  .  .