Това каза Соломон Паси по БНТ. Има много добри новини. Първата е, че чуваме от премиера да се лансира стратегическа външна инициатива за демилитаризиране на Черно море. Втората е, че тя се излъчва много след поканата за членство в НАТО. Третата новина е, че тази прекрасна идея може да се реализира след 2 и 3 поколения
Важна новина от срещата във Варшава е сътрудничеството на НАТО и ЕС. Второто важно нещо е, че киберпространството става зона на действие на НАТО. Третата новина е, че се възстановяват срещите НАТО-Русия. Създава се и служба за разузнаване на НАТО, оглавена на много високо политическо равнище. В НАТО все повече навлизат технологиите.
С Русия трябва да разговаряме вежливо, но и да сме добре въоръжени. Тук има много отдавна дисбаланс на силите. Русия не иска война с НАТО. Те също не биха искали война, защото това е отбранителна структура. За да се реализира визия за недостигане на точката на война, трябва Запада и Русия да бъдат достатъчно въоръжени. Сега има дисбаланс.
Бележка на редактора на “ Философския клуб“
Нашият Ван дер Любе, онзи, който ако си спомнят по – младите подпали Райхстага, по времето на Третия Райх, пък сетне натресоха Димитров и други още двама българи, да отговарят за „диверсията“, има библейско име. Със своя „Трабант“ , изложен някъде в експозиции за историята на прехода, той се „маркира“ в историята.
Образно казано разбира се. Понеже и баща му, многоуважаваният проф. Исак Паси , титуляр по европейска естетика в СУ „Кл. Охридски“ повече от 30 години, комуто българската наука и култура дължат почти всичките преводи на немските естети, се отказа приживе от синчето си. Трябва да е имал своите основания.
Проф. доктор на философските науки Исак Паси
В зората на демокрацията у нас, старият проф. Исак Паси взе та им хвърли на Соф. унив. бланката с отказ да попълни графата там за политическа принадлежност, че и политически убеждения. И си отиде с чест и достойнство в заслужена пенсия. По закона на Панев, ако някой още го помни. Който имаше един девиз – „Кой не скача е червен“.
Не прощава да знаете природата, и отделя дори чехълчето на две. Соломон младши, но не е премудрий, “ подпълни“ други формуляри. И ей на – още е верен на измишльотините в съответните кутийки, които ранжират по признаци за атлантическа лоялност.
Е, четете сега и гледайте даже, как се напънала планината и родила …мишчица. Дор до две. Нека са живи, да си имат и котило, но много молим, да не ни обръщат и нас на опашати твари, нали? По възможност, де. Иначе се знае какво следва, когато се нароят повече отколкото трябва. На мишката мястото е в дупката. На катерицата в хралупата. А на хората – я по балконите да си гледат мирния свят, я в кафенетата по Черно море, където още е добре. И така ще бъде.
Кратка справка за тези, които знаят за какво иде реч:
Исак Паси е автор на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история — от античността до XX век. Благодарение на Исак Паси през годините става възможно в България да се появят съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал и Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Густав Льобон, Дмитрий Мережковски и Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно и Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Йохан Хьойзинха и Владимир Соловьов, Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други. /Из Викепедията/
К