Философският клуб

Вече месеци наред, българските институции демонстрират липса на воля, да овладеят една фрапираща, по своята безцеремонност и безхаберие „ситуация“.

„Казусът несъмнено застрашава не само имиджа на страната, но и банковата система. Този стил на управление, заплашва да ни отхвърли далеч и задълго зад пределите на цивилизования свят, в не „всичко е възможно“.

Внимателният прочит на статиите, интервютата, респ. анализите, които ви представяме със задна дата, ще ви покажат , че сегашния олигархичен елит на прехода няма нито компетенциите, нито културата, още по-малко волята и способността да ни изведат до нещо по-смислено и рационално.

Изводът е един- трябват ни строги и ясни процедури за подбор, селекция и издигане на нов тип управленци.

Хора с образование, култура и компетентност, еднозначно доказана в кариерното им развитие у нас и навред по света.

Мъже и жени, които да ни изведат от блатото, в което ни натикаха “първопроходци“ на прехода, който води към гибел.

Защото „ светът на риска“ – е свят на рационална равносметка. На нови отговорности на всеки , преди всичко към себе си, че сетне и към другите.

Това е възможно само по пътя на рационално просветление, за който е отговорна и нашата интелигенция,  която следва да надмогне егоцентризма и предразсъдъците даже.

За да постигнем хармония, разбирателство и градивно отношение към своята държава.

За да изправим България на крака. Защото утре може да се окаже късно!

Пратете ни ваши статии, коментари, и текстове, дори такива, отхвърляни под един или друг претекст от „свободните „ни медии, които имат претенциите да ви „информират“.

Но продължават да ви захранват с небивалици, да  манипулирт една реалност, в която повечето българи страдат, отколкото да са доволни  от живота си.

Фарсът трябва да бъде спрян. И да се хванем за работа.

Бел. на Редактора

Случаят КТБ и институционалната криза

Кризата, предизвикана от затварянето на частната банка КТБ и поставянето й под специален режим, е политическа и институционална. Кризата не е финансова или поне не е единствено и само финансова. Както обикновено в подобни ситуации на обществено напрежение, информационният шум е смачкващо обилен. В тази волно или неволно предизвикана шумотевица не могат да се чуят гласовете на разума и обществената отговорност.

Не се дава възможност за една спокойна, задълбочена и комплексна дискусия, която да анализира генезиса, причините, движещите сили и значението на „случая КТБ”. А жалко, защото всяка криза предоставя възможност за усъвършенстване на институционалната система, която предопределя нивото на развитие на обществото.

Защо финансовото измерение на „случая КТБ” не е същественият аспект на кризата?

За да бъде една банкова криза от обществено значение, тя трябва да носи системен характер. С други думи, фалитът на една банка трябва да предизвика верижна реакция, повличайки след себе си в ефекта на доминото фалитите на много други банки, или най-малкото да предизвика земетръсен ефект в банковата система. Да си спомним как затварянето на американската инвестиционна банка „Леман Брадърс” даде началото на тежката международна финансова криза от 2008 г.

В случая с тази голяма българска банка този ефект на доминото не се получи. Паниката сред вложителите бе достатъчно бързо и ефективно овладяна. Банката не функционира вече повече от два месеца, а извън кръга на пострадалите вложители негативните последствия са ограничени и управляеми.

Независимо от известното първоначално колебание реакцията на властите бе своевременна и ефективна. Може да се направи изводът, че нашата държава разполага с адекватен на съвременните реалности нормативен и функционален инструментариум за контрол и управление на банкови сривове.

Защо тогава случаят КТБ не е приключен и забравен?

Защото причините са извън системата за банков контрол и регулиране. След световната финансова криза от 1929 г., продължила повече от 10 години, Американският конгрес приема закон, станал известен като Глас-Стийгал Акт от 1933 г. (Glass-Steagall Act). Неговата философия се състои в разделянето на депозитното банкиране от инвестиционното банкиране.

Един акт на пряка и непосредствена намеса на държавата в „свободния пазар”.

Политически акт с фундаментално и дългосрочно значение за функционирането на пазарните отношения в държавата, превърнала се в символ на „свободната пазарна икономика”.

Този закон бе практически отменен от правителството на Клинтън през 1999 г. По мнението на редица финансисти и политици, сред които и моя милост, тази институционална промяна бе грешка. Може би кризата от 2008 г. не би настъпила, ако действието на това просто, но ефикасно правило на разделение на депозитната и инвестиционна дейност продължаваше да съществува.

Икономическата логика зад това политическо решение е следната:
Банкирането е лишена от всякаква мистерия дейност на посредничество между парични вложения във вид на депозити и предоставяне на набраните парични средства във вид на кредити или инвестиции на трети лица.

Сложността на този занаят идва от факта, че вложенията са в основната си част краткосрочни, а кредитополучателите и инвеститорите изискват дългосрочност в използването на предоставените им средства. Решението на задачата краткосрочност-дългосрочност е комплексен, волатилен и рисков проблем. Това дава основанието на правото за щедро възнаграждение във вид на банкови лихви и комисиони, както и за мистериозността, с която се възприема банковата професия в масовото съзнание.

Независимо от тази своя сложност проблемът е решим, за което свидетелстват множеството банки и банкери, чиито услуги ползваме практически всички ние в нашето всекидневие. Още повече, трудно можем да си представим функционирането на обществото без наличието на банкови услуги.

Разбира се, дотогава, докато икономическата логика, закрепена в устойчиви и ефикасни финансови институции, не се наруши от нечии апетити за бързо забогатяване. Дотогава, докато нормално изградената и функционираща банкова институционална система, дава възможност да се прилагат проверените в практиката ефикасни правила за съблюдаване на задължителните пропорции.

Тези пропорции, които осигуряват капиталова адекватност, ликвидност, управление на рисковете, управляемост и прочие и по този начин реалното решение на задачата краткосрочност на депозитите – дългосрочност на предоставените средства.

А защо икономическата логика, като е толкова понятна и непротиворечаща на здравия разум, се нарушава?

Банките по своята същност се явяват естественият център за концентрация на обществени активи, било то частни или държавни. Оттук и изкушението за контрол над банковите институции винаги е съществувало и ще съществува.

Контролът над банките, а чрез тях на обществените ресурси, дава възможност за власт и богатство. И както показва историята, никакви призиви за морално поведение не са в състояние да удържат това изкушение да не се реализира при първа предоставена му възможност.

А такава възможност е налице, когато политиците, чиято задача е изграждането и осигуряването на функционирането на институциите, престанат да се ръководят от обществения интерес, а от личен или групов такъв. Такава възможност се появява, ни сочи историята, в периоди на обществено-политическа нестабилност и в периоди на фундаментални обществено-политически трансформации. Тогава, когато съществувалите институции се разрушават брутално и неочаквано, а на тяхно място не се изграждат достатъчно бързо и ефективно нови.

И все пак да се върнем на „случая КТБ”

Проследявайки генезиса на възхода и падението на тази „частна” банка, един непредубеден финансист няма как да не отбележи два съществени момента, кореспондиращи с горепосочените фундаментални постановки. Първо, банката се е ползвала от активно политическо покровителство от самото си начало.

Може с доста голяма степен на увереност да се твърди, че тя е продукт на това политическо покровителство. А политическите покровители са обслужвани в личен и групов план с преимуществата, които предоставя банката: щедро и неограничено финансиране, необходимо за съхранение на политическата им власт.

Политическото покровителство дава възможност за светкавична и мащабна концентрация на финансовите ресурси на държавните учреждения и предприятия с едно телефонно обаждане. Политическото покровителство осигурява възможност за кадрова подмяна в съответните регулативни органи и селективен прочит на предоставяната финансова отчетност. То осигурява и „небрежно нехайство” на правоохранителни и правоприлагащите органи в случаи на престъпно поведение или обратно – „несъразмерна активност” в случаите, когато трябва да се елиминира пазарен конкурент или да се осигури пазарно преимущество.

Списъкът не е изчерпателен.

Второ, явно нарушение на принципа на разделението на депозитното и инвестиционното банкиране. КТБ действа по-скоро като инвестиционен фонд в личен интерес на своя мажоритарен собственик, а не като банкова институция. Инвестиционната дейност е доста зле прикрита зад широката мрежа на номинални кредитополучатели без реална икономическа дейност и структура. И които служат като трансмисии за преливането на депозитната маса в предприятия, под ефективен контрол на същия този мажоритарен собственик или негови партньори.

Вярно е, че европейската банкова система, към която се причислява и българската, се изгражда на принципа на „универсалната банка”, където не съществува такова формално разделение на депозитно и инвестиционно банкиране. Независимо от това рискът в това отношение е добре известен на европейските банкери. Този риск се минимализира чрез строги правила на ограничения на предоставяните кредити на акционери и свързани лица, срокове и пропорции по отношение на инвестиции, определяни като дългосрочни. Една от основните функции на банковия надзор е да следи дали не се нарушава управлението на този риск.

Апетитът идва с яденото. За да компенсират разходите за политическо покровителство, обективно се налага да се увеличават балансовите числа на банковите активи и пасиви, съответно и банковата печалба. В пазарна среда, която е институционализирана и функционира в обществен интерес, нарастването на бизнеса е бавно и доста трудоемко. Но нашите герои не могат и не искат да чакат. Те искат всичко и сега. А и патроните им са примитивни и неудържими в своите първични инстинкти за оцеляване и възпроизводство.

За съжаление нито в природата, нито в обществените и финансови отношения процесите не протичат в една безкрайна възходяща линия. По-скоро бързо, отколкото след време идва точката на пречупване, the breaking point. И тогава цялата история свършва не както са я желали нейните протагонисти, а както винаги – като балона, който се надувал, надувал и…

Какво да правим с последиците ние, гражданите, които досега сме били само сред зрителите на това шоу?

Първо, да се изисква „случаят КТБ” да се разглежда в цялата своя комплексност като политически и институционален проблем. Съответно и решението му да не се ограничава в никакъв случа до процедурата на фалит на едно търговско дружество като редица други. В никакъв случай! Случаят КТБ е върхът на айсберга.

Случаят КТБ е шансът на обществото да изиска корекция на политическата реалност – следствие на сбъркания „демократичен преход”. Случаят КТБ е възможността да се внесат необходимите корекции в установилия се вследствие на този „сбъркан преход” институционален модел.

Корекциите в институционалния модел изискват недопускане на партийнополитическо влияние в банковата и финансовата система. Тези корекции трябва да доведат до ефикасен механизъм изкушението да забогатяваш за обществена сметка да бъде ограничено и изолирано от банковата система. Банковият надзор да следва не буквата на закона, а да стане реален гарант за ранно предупреждение и управление на банковите и финансови рискове, произтичащи от естеството на краткосрочност на депозитите и дългосрочност на инвестициите.

Институционални промени следва да се извършват само от легитимен законодателен орган, от действащ парламент, който в момента нямаме.

Служебното правителство по силата на своите конституционни задължения няма и не следва да има право за институционални промени. Същевременно то има задължението да съхрани активите на затворената банка и да осигури процеса по изготвянето на цялостен и пълен анализ на причините, състоянието и перспективите на решение на „случая КТБ”.

Служебното правителства не трябва в никакъв случай да се поддаде на натиска на заинтересовани кръгове да ликвидира, преоценява, отписва банкови активи и други действия, които биха накърнили обществения интерес.

На базата на този анализ и водено от грижата за общественото благо, бъдещото Народно събрание трябва да постави като една от първите точки в своя дневен ред необходимостта от институционални промени, които да предотвратяват появата на нови случаи от типа на КТБ и да гарантират ефективното функциониране на българската банкова система, свободна от влиянието на лични и групови интереси в разрез с обществените.