Философският клуб

По отношение на Русия, разбира се. E, неадекватната реакция на Радан Кънев не се брои, защото той влиза в онази квалификация на Доган, че „политиката трябва да се прави от хора, които я разбират”. А Доган отново доказа, че е самотен, ама наистина безпомощно самотен на политическия връх и когато реши да изложи „некои съображения”, защото ситуацията е опасно сгорещена, той отново става обект на упреци от много страни.

Или на ослушване и гадаене, защото малкото мислещи хора, да не говорим за заети с политика у нас, могат да разчитат геополитическите промени по начин, който да осигури сравнително стабилно просъществуване на страната ни.

Защото не разбират от геополитически сигнали и не са се научили да четат между редовете, когато световни научни центрове, представители на официални институции, като тези на Пентагона или Мосад, внимателно подбират думи, за да изразят позиции при взривоопасни ситуации.

Всичко е условно, но за съжаление само той успява през годините на прехода да направи такъв анализ. И то следствие на интелектуални търсения, за да посочи от своя гледна точка рисковете пред България, народа, партията му и да очертае визия, която да дава насоки, дори решения.

Някак от само себе си изплува мисъл, че ако някой може днес да направи „Стратегическа дълбочина“ за мястото на България в международните отношения”, няма кой да е друг освен Ахмед Доган. Разбира се в екип с учени от БАН, преподаватели с онзи опит, който е непреходен с времето, и дипломати, които разбират от дипломация.

Може и да са „соросоиди”, но да милеят за България, защото, ако нещо тревожи Доган, и то доказано, това е съдбата на България. Което е червената линия и в тази негова коледна реч, която нажежи политическата обстановка в София. Но няма как да няма отражение наблизо и по-далеч извън нашите граници. Каквото и да говорят противниците му.

Те никак не са малко и сред тях едва ли е онзи младеж, който „стреля” с газов пистолет срещу него. Той просто е бил инструмент в други ръце. Всъщност, ако се напише българската „Стратегическа дълбочина” точно с участието на Доган, има вероятност да се получи достоен отговор на стратегическия труд на проф. Давутоглу, турския премиер, който предизвика толкова дебати със стара дата в София.

Представете си за момент разработка на екип, начело с неетнически българин, който да даде визия за стратегическото развитие на страната през следващите десетилетия, и то въз основа на промените в геополитиката, на които сме свидетели през последните години.

В момента обаче е важно, че някои очакват „важни неща, щом излиза от изолация”, и то „за да участва в реинженеринг на модела на прехода, защото сега съществуващият се е провалил”.

Интересно е, че той единствен у нас казва, че финансовата световна криза, прераснала в политическа, поставя под въпрос стабилността на световния политически ред, и то в период, когато ЕС „не знае какво да прави”. И „ако реши да се откаже от евроинтергацията, не знае какво следва след това”. Ами той не знаеше какво следва и след намесата в Либия например.

А сега стои стъписан пред милионите, които идват от Близкия изток и Африка и все още не успява да съгласува общи решения и да намери правилния изход. В интерес на Европа и гражданите й. Защото наистина е жертва на „мрежовия свят” на финансовите зависимости и икономика, подчинена на транснационални акули.

Тогава защо да не се каже, че „Европа не е показала, че има дълбока вътрешна мотивация да превърне ЕС в единен общ субект с геополитически мащаб”? Някой може ли да оспори, че „ЕС е джудже във военнополитическо отношение” и при всички настоящи световни конфликти „позицията му се свежда до самооправдание”?

Това отказ от ЕС ли е, или загриженост за стабилността и силата му, която не се използва по предназначение? Защо предизвиква възмущение фактът, че „еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с категоричната доминация на САЩ”? Та това се твърди все повече от западни анализатори и политолози и не означава отказ от западни интереси и ценности, а просто констатиране на реални факти.

Кой може да отхвърли твърдение, че Китай се развива сериозно, а Русия не подгъва коляно за поклон?

Това, че у нас не се коментират разногласия в НАТО и има различни тълкувания за реакциите на тази организация в нестихващите кризи по света, не означава, че ги няма. Включително по отношение на Турция и опитите й за привличане на НАТО за разрешаване на нейни конфликтни ситуации.

Последният случай е със сваления руски СУ-24. Та вече открито се казва от водещи западни политици, че Турция е „непредсказуем съюзник”, и то точно в състава на НАТО, където проблемите с Анкара понякога излизат наяве. Призивът на Доган е да не се „приемат нещата ирационално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят”. Един вид намерете нашето място, като отчитате интересите ни, а не робувайте на клишета.

Светът се променя, ЕС „се чуди къде да се закачи”, появила се е криза на толерантността и това поражда национализми. Май Доган пита къде сме ние.Ние при всички случаи не сме заинтересовани в дългосрочен план да подкрепяме в Брюксел анкарската политика за „свободна зона по турско-сирийската граница” или да заявяваме в прав текст като президент или външен министър, че „Москва трябва да избере или битката с „Ислямска държава”, или подкрепата за Асад”.

Тези хора познават ли историята ни и дали са наясно, че когато сме заемали страна в сложните игри на „великите” на световната сцена, винаги сме губели, а когато сме продавали национални интереси в личен план като премиера от времето на Първата световна война Радославов, винаги е ставало срещу много пари и живот зад граница (в случая Берлин).

• Ако е вярна информацията, че Лютви Местан е намерил временен подслон в турското посолство в София, това не намирисва ли отново на поредно предателство и намеса на чужда държава във вътрешните ни работи?
• Ако Мюфтийството има спор с Министерството на образованието за статута на Висшия ислямски институт в София, пита ли някой кой издържа този институт и самото Мюфтийство?
• Къде е нашата държава?

Къде беше тя и когато представители на същото това Мюфтийство се явяваха в защита на онези радикализирани ислямисти от Пазарджик, за които сега официално излизат сведения, че са свързани с джихадистки организации в Австрия и Германия?

Къде е ЕС и каква е тази толерантност, която граничи с глупост, когато са застрашени европейската сигурност и вековни постижения?

• Що за реакция е изявление на говорител на Външно министерство относно антибългарски филм по „Ал Джазира”, която се излъчва у нас и по целите Балкани?
• Кой разреши и защо тази агенция да разпространява нечии идеи в регион, който е обременен с история и все още пази нелицеприятен спомен от османско присъствие/робство? Но живееше мирно и в разбирателство със съседи, които имат друг етнос и друго вероизповедание?

Именно за тези влияния и политики на лидери, които не разбират същността на протичащите процеси, говори Доган в речта си. И те не са само у нас. Онова, което се отнася до ДПС и водената от партията политика през последните 2 години, е част от картината, и то не най-съществената.

Тя ще раздвижи политиката в България, защото именно политиката бе поставена на заден план напоследък. Никак не е случайно, когато се подчертава, че „моето желание е с политика да се занимават хора, които разбират от политика”.Сложете си ръка на сърцето и посочете кой от т.нар. висш елит разбира от истинска политика в смисъла, който влага Доган?

Нима няма правда във „всеки да прави това, от което разбира, а не това, което му е внушено да прави или му е наложено да прави”? Тук може да се посочат достатъчно имена, но и никой не си го позволява. Защо ли?

Но ако „ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени дори и с подкрепата на съседни държави”, какво може да се каже в противовес, особено ако вече бившия и лидер /бел. ред./ наистина е потърсил търси място в чуждо посолство? Нима поклонът, който той направи преди време при среща с Ердоган беше национално отговорно действие?

Ако той се чувства жертва, как да се чувства България, когато в сложни времена избира да приеме премиер на държава, която е в конфликт с Русия, заявила полагащото й се място на световната сцена?

Нима е балансираща политика фактът, че по същото време бе приет и гръцкият президент, но неговото посещение остана в сянката на протести и коментари за волеизявленията на проф. Давутоглу? Оставаше и турският премиер да бъде удостоен с „доктор хонорис кауза” на БАН, както се бяха появили слухове из София.

По чии указания се забравя доказалата се вследствие на горчив опит фраза „Никога против Русия, винаги с Германия” (в случая като лидер на ЕС)? Нима точно противопоставянето на ЕС на Русия не води към нови проблеми на континента? Включително и финансови?

Ако някой се втренчи в последните реакции на „Вишеградската четворка” например, няма как да не забележи какви ветрове духат из Европа. Така че внимателното прочитане на речта на Доган и пускането й след ден-два на сайта на ДПС задава много въпроси, от чиито отговори ще зависи не само къде сме ние днес, а и какво да правим утре. Ако искаме да ни има.

Препоръчително е т.нар. политици да не си позволяват повече да се плъзгат по повърхността на събитията и да се вслушват предимно в указания на чужди посланици, а да погледнат малко в дългосрочен план, защото нашите емигранти винаги ще им казват, че да живееш далече, не е много комфортно. Каквото и да ти плащат.

А кой ще напише нашата „Стратегическа дълбочина” на този етап, никак не е ясно. Защото ние продължаваме да се занимаваме с теми като „пиянска среща” и „среднощни размисли на пияна глава”, когато става въпрос за България, за геополитика и мястото ни в геополитическите процеси, които са ни изложили на течение. И това няма да ни донесе само настинка, а ще ни отвее в небитието. Кой е в състояние да го проумее и има воля да промени нещата? Ето това е темата.

Източник: Гласове