Автор:Проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ
Heidelberg alumni
Две и половина десетилетия подир „промяната“, наречена по нашите ширини подмяна – един проф. статистик , захлебвал от формулите за изчисляване на партийни квоти за представители за НС при два режима – се провикна: „Опълчение, опълчение ще ни спаси от бежанците, които ще ни изядат ушите“.
Друг – витиеват „персона нон грата“ , екс посланик в Русия, отиде още по- далеч: „ Генерали, генерали се търсели“. Те ще ни оправели, те ще ни извадят от сегашната парализа на институции , корумпирано лидерство, които си намазаха филиите от двете страни…
„Или всички в съдебната система да застанат зад Лозан Панов, а не 145 съдии, или трябва да дойдат генералите. Известно е, че генерали няма. Затова ние ще загубим политическото и общественото време в анализирането на скандала във Висшия съдебен съвет. От тук нататък ние трябва да възстановим тъканта на обществената ни система, която е изпепелена.“ – заяви Ренета Инджова по „Панорама“
Затънала в манталитета на пост-комунистическо иждивенство, дефицит на политическа култура, гражданска отговорност , култивирани за 130 г. българска „модерна държавност“, докарана с ботушите на Каулбарс, налагана с калъчките на царски офицери в служба на мракобесието, а сетне системно рекрутирани „воини на Партията“, които под червения пряпорец от Одер и Ниса, до София и Букурещ, мънкаха „Марсилезата“ от Конгрес до Конгрес – българската управляваща класа, мутира в „каста за себе си“. Нещо повече, като чува за култура, тя пак се хваща за ….кобура.
Мераклии много. От действащи министри на един „султанат“, описан бегло от Вебер /а според мнозина модерен харем на сегашния български премиер/, до изгладнели кохорти от партийни клиентели. Всичките в схемата за „доене на кравата“, която вече няма какво да даде. А само преживя. И пуска някаква слуз, на които и викат мляко. Нещо като …нищо на света.
Не, не ви говоря за хациендите, които част от българския елит на прехода, „подвижни храсти“, разставени по висшите позиции на власт и бизнес, преплетени в порочни възли, си издигнаха „алтернативно“. От Халкидики / Плевнелиев , президент на „тази страна“, или каквото остана от нея/, до Барселона.
Не ви приказвам за сметките им от комисионни и обществени поръчки по разни клонове и клончета на третокласни банки от Цюрих, до Каймановите острови.
То си е тяхна, ще ви кажат работа. Нали от Командира Костов се спусна нареждането българските правозащитни институции да не питат как и под какви причини Сульо става “собственик“ на половината миннодобивна индустрия. Или на Кремиковци, за едно евро.
Да не говорим за финансовите врътки на „царските юпита“, с българския дълг, довели до милиарди загуби, уж в името на облекчаване участта на хиляди наемни работници, данъкоплатци, хора на малкия и средния бизнес. Които оцеляват между сивата и т.нар. икономика, обърната на ангария.
Сега „лаборантът“ Костов ви дава „анализи“ и „прогнози“. Даже и истини казва между редовете. Само че със задна дата. И колкото да хвърли поредна шепа пепел в очите на управляващи и управлявани. Поради което и с нищо полезни за съсипана България.
Омерзението е толкова голямо, че и „продуктите“, сиреч провизорните политики на „тази държава“, неудобно е да я наричаме България вече, в сфери на здравеопазване, сигурност, образование, социални помощи, подкрепа на среден и малък бизнес – станаха за посмешище.
Не, не пред българина, който отдавна е станал „претръпнал крак“, както писа един социолог. Но никой го не чу. А за цивилизования свят, който се отвръща от нас. И даже не пита вече „ Как тъй търпите“. Понеже това на нищо не прилича. А граничи със социалната патология.
До тук се докарахме. Едните с тупането по косматите си гърди като Кинг Конг, колко са силни, могъщи и как ще ни пренесат на длан през „Сцила и Харибда“ на глобалния свят. Без да имат в главиците повече от мил детски спомен за филия, намазана със свинска мас, или дори Винету. А в най- добрия случай „визия за Европа“, като шопинг център ,откъдето може да се купи с крадени пари нещо ексклузивно за метресите им.
И другите – между които и ние с вас любезни – „ръкоплещешите“, които си носим не толкова вината, колкото плащаме непосилната и цена. Понеже им казвахме „бравос“, „да живей“, „как достъпно говорят с народа, а ?“. Че да минем и ние по- лесно, без напън и жертви даже през „долината на сълзите“, както я нарече бащата на свободните либерали Ралф Дарендорф.
То е достойнство. То е преди всичко отговорност към себе си, сетне към род и наследство, пък най- отгоре иде и професионалната етика. За политическата няма да говоря. Тя не е занаят, а призвание от Вебер насам. Пък вий се научете как да ги познаете. Понеже не им пише на челото. По делата, казват ще ги познаете.
Ако милеят само са своето– ясно е. Такива имаме бол.
Ако с чужда пита /ресурси там, държавен бюджет, извънредни бонуси и евро дотации даже / хранят собствена клиентела, която да върви и им носи пеша, да им пее детирамби, докато децата плачат за по една вафла – значи работата е мръсна, нечиста.
Оттам нататък изборът е Ваш.
Или „Марш, марш с генерала наш“, в името на личния ви гечинмек /да ме прощавате за турцизма/, но то значи препитание даже, не занаят в българската му конотация.
Или с народеца си, напред по Новата Голгота.
Тя тепърва се открива пред нас.
Дотук беше да ни разходят по алеи с подредени храсти, с цъфнали петунии и демонстрация на европейска градинска култура. Но не и държавно строителство. Защото си е работа на всеки народ, не на пратеници и емисари.
Е, създадоха ни 2 процента внезапно обогатени никакъвци. Но то не е легитимност, тя не се внася така, както се отдава национален суверенитет на лизинг.
Легитимността е правото да се води народ. Която той дава, но и той взима. Да се управлява държава.
И тази мисия, дълг, жертвоприношение, ако щете, иде отвътре братя. Не е импортна стока. И с диплом не се подпечатва, камо ли с пагон.
Това да знаете от мен, засега.
Другото, каквото дойде, ще го посрещнем. Пък кой се скрил под юргана при жена си, нека чака да осъмне.
ПС.
Не, не още можело, казват някои като припомнят Стоян Михайловски, че българинът бил „дълготръпче“. Може и такъв да е бил преди 100 години.Да, ама не, ще ви кажа с крилатата фраза на Петко Бочаров. Понеже винаги иде ден когато българинът „изоква“.
Затова стягайте се братя, всеки където му е мястото.
Призивът е един: Баста и Долу!
Вън от храма, наречен България. За всички, които го поругаха и отдадоха на концесия даже.
Подир туй ще се дезинфекцира, че и окадява даже срещу Сатанински зловония.
До тук и кой откъде е дошъл! Един от Банкя, друг от …където там го е майка родила.
Такава е обществената повеля. Такава е волята на народа, такава е тежката му дума.
Вий не я ли чувате?
Така че спасявайте кожата, господа, самоизбраници на злощастния български прееход.
И генералите няма да ви помогнат.
За Господ не знам. Но все си мисля, че и и той видя какво струвате. Както и повечето българи.
16 януари 2016
На челната снимка – Водачите на Гръцката хунта 1967-1974. В центъра Г. Пападопулос.