Автор: д-р Валтер МОЛАНО,
Съветник по развиващи се пазари, специално за „Философският клуб“
„Пенсионерка чака пред банков клон в Атина – притисната сред много други пенсионери. В Гърция от понеделник надделя контрола върху капитала, банките са затворени, парите са налице само в автомати. Само за пенсионери са отворени хиляда клонове в страната, където могат да получат максимум 120 евро от пенсията, която им се изплаща, тъй като често не разполагат с банкова карта. Сцените пред банките илюстрират за пореден път, че жертвите в спора за дълга между Гърция и нейните кредитори, са големи части от гръцкия народ“. /текст и сн. Spiegel/.
В тези дни, когато гърците спряха да чупят охотно чинии по таверните /а някой твърдят, че изобщо не им пукало/ си мисля, че светът се раздели на наш Нане и Вуте. Не, нямам предвид нашата скудоумна преса. И половината от западната натам отиде. Не искал Нане да му е добре, обаче на Вуте, – да се случи два пъти това, дето на него. И нашият кретен пожелал онзи Горе да му извади едното око, нали се сещате…
Цинизмът на едни, дето от името на МВФ, респ. ЕК наругаха „гърчолята“, че ядат по три пъти на ден, че и рациново вино употребяват даже, вместо да си делят от залъка и да го влагат в ценни книги, да множат, дето се вика националното богатство, да снасят редовно златни яйца на шипинг компании, тур оператори, офшорки, банкови групировки и „тути кванти“ дейци за „глобален напредък“ – стигна предела си. Пардон. Сбърках. То там предел няма…
Не само поради „железните принципи“ на егоцентризма, че „безплатен обяд“ нямало. Но и вездесъщите глупости, които насади в толкова главици пустият неолиберализъм: „Стискай, че да имаш“, „Харчи колкото печелиш“. „Икономията не била майка на сиромашията“ – дето му казваме ние българите – ами своеобразна инвестиция и гарант срещу риска.Вярно е, бе – и едно американско списание даже писа. Един там в Тексас ли, в Уайоминг ли , беше, носил 40 години една и съща риза…
Но ето, че и в какафонията на сътворяване на небивалици и лигитимиране на „изкуството да се казва на черното бяло“, се издигат и по трезви, че и по- честни гласове. Статията, която предоставя специално за Философският сайт нашият автор д-р Валтер Молано – един от утвърдените експерти по развиващи се пазари в света /вж. за него най-отдолу/, има друг „аршин“ с който мери и отсъжда. За всеки, който не робува на предразсъдъците. Още по-малко на „мегали идеята“, на която и ние българите сме сърбали попарата на гърците. Но и на още колко комшии…
Така, или иначе, урокът по гръцки се оказва урок за всички. И тези, които мислят, че „картинката от екрана“ няма да слезе при тях, и тези, които си викат „зле-зле, обаче има и по зле…“. И една поука изглежда тръгва по глобалния свят. С твърда крачка към осъзнаване на своите национални интереси. То, че без пари в пазарната икономика не може е ясно, въпросът е кой седи върху кюлчетата. Тези, събрани с труда, потта, лишенията, а много често и с кръвта на народа. Нали разбирате? И кой как ги разпределя. Така възниква въпросът за социалната справедливост. Наново и с пълна сила.
Светът се отърсва от популистките обещания, бяга от мазните усмивки на политици, банкери, топ мениджери, още повече инвеститори, които ги гони Интерпол. И почва да му идва на ум, че трябва да си вземе кюлчетата в ръцете. Е, не буквално, че тежат, а и транспортът и охраната им излизат скъпо. Но да стори всичко, щото драгоценните и много често оскъдни обществени, или ако предпочитате публични блага, да не му изтичат между пръстите.
Не зная какво ще научат от гръцкия урок родните Киряк Стефчовци, разставени по отговорни държавни постове, по парламентарни комисии, агенции, представителства зад граница и пр. Но в едно съм сигурен – няма да ни окътат парицата, братя. Не го владеят те това изкуство. А по скоро ще я затрият в мега проекти, ще я „потурчат“ чрез комисионни, ще си я разпределят по партийни субсидии и всякакви още рекламни акции, които да изведат страната ни от сегашното периферно, европейско битие.
„Хибридното чудовище между комунизъм и капитализъм“ - за което с право пише д-р Валтер Молано , може да бъде обуздано само, когато „трите синджира роби“, навред по света бъдат разбити. То няма да стане изведнъж, а брънка по брънка. При това не толкова с тежък чук, че и ръце отиват при такава „процедура“. Риск е това. И отговорност. Пипе се иска, любезни, воля и решимост за промяна. Но не в интерес на мила женица и дребни дечица. А в този на „сите българе“ заедно.
А то ще рече държавна регулация, претегляне наново на националния интерес, ревизия на всичко, което е отмъкнато от народното богатство чрез узаконено беззаконие. Не можем ли? Айде пък да видите, че можем. Те гърците си имат едни основания, там става дума за много пари. При нас пък да ви кажа – от личен емпиричен опит – колкото по камениста е почвата на спорните нивя , толкова по- дълги са копралите. И толкова по- люти са ставали стълкновенията в защитата на селските мери.
Това учи нашата история, то са path dependences, ще рече специфичен път за развитие, че и вековно формирана менталност на един народ. Вземи му ти на нашенеца котела, че и чергата, за да се „обезпечи“ ипотеката, с която са го излъгали толкова вражалци и посредници, че сетне иди та гледай…
Урокът по гръцки със сигурност ще бъде научен от по-умни и далновидни държавници и правителства по света. Кой ще научи нашите самозванци на български, обаче, пита се в питанката?
Мисля си, че това би могло да бъде само нова верига от ….килийни училища. Този път в духа на демократичните ни ценности, ще се полага и „айподче“ с бърз интернет, какъвто има вече в някои изправителни заведения.
Каква по- добра база за обучение за цял живот? Нали така?
Бележка на редактора
*******
Гръцката сага е кошмар за всеки. От преизчисляването на националните си сметки от доходи в края на 1990-те, за да намали своя коефициент на дълга към БВП, така че да може да отговори на параметрите за присъединяване към ЕС, до провала на Летните олимпийски игри през 2004, а сетне и безкрайните спасителните заеми за последните 5 години, Гърция е парадигмата на лошо управление. Въпреки това, Атина не притежава монопол върху тези две черти. Нещо повече – гръцкият кошмар е прелюдия на това, което предстои за всеки.
С продължителност на живота на 81, Гърция е сред първите 20 страни с най-дългата продължителност на живота в света. Средната възраст в Гърция е 43, което я прави 7 та най възрастна страна на планетата. Нещо повече, тя имаше прираст на населението от 0,01 през 2013 г., с един от най-високите проценти на младежка безработица в света. С други думи, проблемите на Гърция не са икономически, те са демографски.
Един поглед към телевизора казва всичко. Какво вижда човек върху „тръбата“, нищо, освен стари хора? Малкото младите хора са избягали в чужбина. В същото време, безкраен поток от политици обещава щедри работни места, пенсии и здравни ползи, без никакво внимание за това как те ще бъдат платени. Това не е гръцки проблем. Той е американски, японски и европейски проблем. Всъщност, това е една дилема, която надхвърля света.
Подобно на повечето политици по света, когато се сблъскат с бюджетни ограничения, те се обръщат към дълговите пазари. Осъществявайки обещания, които не могат да поддържат, или като представят прекалено оптимистични допускания за бъдещ растеж и събираемостта на данъците, те тръгват в нелепи програми по заеми за балансиране на книгите. Но, идва момент, когато реалността напомня за себе си и правителствата осъзнаят, че трябва да се дръпна юздите на ползите, или задълженията не могат да бъдат изпълнени. Засега отговорът е да се придържаме към кредиторите.
Пенсионни обезщетения са защитени за сметка на облигационерите, в случаите на Детройт и (скоро се очаква ) в Пуерто Рико. Въпреки това, Гърция добави нови „бръчки“ към упражнението. По-голямата част от кредиторите са европейски банки, а те бяха прекалено крехки, за да издържат на „прическата“. Въпреки че ЕС и МВФ призоваха гърците да скалпират облигационерите, те им дадоха средствата за изплащане на банките. Атина се зарадва да ритне консервената кутия надолу по пътя, като прехвърли проблема върху бъдещото правителство. Въпреки това, ние най-накрая стигнахме до задънената улица.
Имаме два комплекта от свещени крави, които са неприкосновен. От една страна, имаме пенсионери, социални помощи и държавни служители. От друга страна имаме ЕС и МВФ. И двамата бяха защитени в миналото за сметка на облигационерите. Обаче остатъчния облигационен дълг съставлява само 15% от гръцките външни задължения. Дори и те да се отделят от целия облигационен дълг, това няма да подобри нещата. Ето защо, една от свещените крави трябва да си отиде.
Проблемът е, че световната икономика се трансформира в комунистически / капиталистически хибрид, който не е жизнеспособен. Най-малко, защото когато част от света беше комунистически, участниците допринасяха еднакво към системата. Приходите и разходите на правителството бяха пропорционални на производствения капацитет на страната, без да се прибягва до между временни заеми чрез дълговите капиталови пазари.
Сега, комунистическият сегмент е прикован към почти всяка страна по света. Ние имаме развита значителна част от обществото, която добавя много малко продуктивна стойност, докато източва все по-голям дял от продукцията на страната. Тъй като това са същите хора, които са отговорни за държавния апарат; Първият приоритет е да защитават собствените си предимства. Следователно, само въпрос на време е, кога системата ще имплодира.
Ето защо, нещо трябва да се промени. Публичният сектор е извън контрол. Правителствата са разядени от шуробаджанащина, корупция, лошо управление и злоупотреби. Докато данъците се начисляват върху работещото малцинство, политиците се движат наоколо в каравани от бронирани автомобили, охранявани от фаланги на охранители и поени с уиски в частни самолети. Неопитните и необразовани държавни служители, като полицаи и пожарникари, имат право да се пенсионират по-рано, със завишени пенсии, само за да започне работа по втора или трета кариера в публичния сектор.
В същото време, системата остава на вода чрез увеличения на данъци, дългове и маргинализацията на бедните. Това не е гръцки проблем. Той е навсякъде. Единствената причина, поради която Гърция е първата, която повлече крак, е защото тя е една от най-слабите икономики в Европейския съюз. Тя имаше една от най-лошите демографски данни. Тя има много малко имиграция. Тя бе проядена от лошо управление. С други думи, тя бе канарчето в мината. Проблемът е, че едно мъртво канарче означава неприятности за всички останали, ако не се вземат драстични мерки. Следователно, налице са важни уроци по гръцки за всички нас.
Източник: The Emerging Market Adviser , Learning Ελληνικά
Превод от англ. „ Философският клуб“
За нашия автор:
Д-р Валтер Молано /Walter T. Molano/ е управляващ съдружник и ръководител на Научноизследователския център на BCP Securities, LLC. Бил е изпълнителен директор на Икономическите и финансови изследвания при Warburg Dillon Read. Между 1995 и 1996 г., е старши икономист и за Латинска Америка в CS First Boston. Д-р Molano има докторска дисертация от Университета Дюк, магистърска степен по бизнес администрация (MBA), магистърска степен по международни отношения (MA), и сертификат по международно право. Той е възпитаник на Военноморската академия на САЩ (1983). Автор на „Логиката на приватизацията“ /The Logic of Privatization, Preager/Greenwood Press. Д-р Валтер Молано е многократно класиран сред първите латиноамерикански икономисти в годишните класацията от 1997 г. насам от Latin Finance . Има повече от 27 награди в ежегодния конкурс. Редовно, цитиран в различни вестници, списания и телевизионни предавания, включително Business Week, Wall Street Journal, Financial Times, CNBC и CNN. Член е на Съвета на външните отношения и асоцииран професор в Колумбийския университет, борда на Trinity, Университета Дюк и Beta Gamma Sigma.